Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 12.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V граждански състав, в открито заседание на 12.09.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 6491 по описа за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба на осн. чл.
4 от ЗЗДН от М.Г.К. с ЕГН **********,
против Н.С.Н. с ЕГН **********, в която
се твърди, че страните са
живели във фактическо съпружеско съжителство до месец юли 2016 г., след което се
разделили като се стараели да
запазят помежду си добрия тон
и молителката живеела в гр.П., а ответника - в с.Р.. Молителката твърди, че на
24.08.2016 г. се върнала от почивка и се
съгласила да се види с ответника,
но в последствие се оказало, че
той е ангажиран и тя отказала да
излиза в късните часове. Въпреки това той пристигнал
в дома ѝ и започнал да настоява тя
да се върне
с него в село Р.. Молителката твърди, че му е отказала
многократно и го помолила да я остави
на мира и да напусне апартамента
ѝ, провели изключително
тежък разговор. Твърди, че е била
заплашвана, обиждана, блъскана, скубана и затискана от ответника.
Твърди, че е получила заплаха, че ще бъде
унищожена физически и психически, срината, и да се готви
за отмъщение. Твърди, че за
да демонстрира сериозността на намеренията си, ответникът разкъсал пред очите ѝ книга, а после се нахвърлил върху
нея, разкъсал роклята и бельото ѝ, блъскал я, скубал я и я затискал. Твърди, че се е опитала
да звънне на телефон 112, но не знае
дали обаждането е било записано, тъй като ответника
изскубнал телефона от ръцете ѝ. Твърди, че стигнала
до входната врата, отворила я и извикала силно за помощ, което
подплашило ответника, той избягал от
апартамента, а впоследствие
е оставил пред вратата взетите от него ключове
и телефон. Твърди, че на следващата
сутрин ответника ѝ се обадил, при
което тя му заявила, че
не желае повече да и звъни
или да я търси, но в отговор
получила отново заплахи, че ще
я очисти и няма да допусне да
бъде с друг. Счита, че действията
на ответника през нощта на
24. срещу 25.08.2016 г., между
22.30 и 01.00 ч., представляват акт
на физическо, емоционално и психическо насилие върху нея
от страна на ответника, с който е живяла във фактическо съжителство и се е разделила преди месец. За своите
твърдения е приложила декларация по чл.
9 ал. 3 от ЗЗДН. Направено е искане за прилагане на
мерки спрямо ответника по ЗЗДН.
Ответника не оспорва,
че е имало контакт и разправия между страните на посочената дата, но случилото
се не било точно по описания от молителката начин. Не оспорва, че молбата е в
срок, заявява, че децата на страните учат в едно и също училище и че не следва
да има такова разстояние в заповедта за защита, защото то би ограничило неговия
социален живот.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, намира за установено
следното: Не се спори между страните, че същите са
живели на съпружески начала до месец юли 2016г., след което се разделили. Молителката е представила по делото Декларация
по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която тя е декларирала, че през
нощта на 24. срещу 25.08.2016г. ответника Н.С.Н. е извършил акт на домашно
насилие спрямо нея в периода между 22.30ч. и 01.00ч., изразяващо се в скубане
блъскане притискане, принуда и насилване да напусне дома си, късане на вещите и
дрехите ѝ, насилване на отиде с него и да спи с него против волята
ѝ, като отправил към нея и словесни заплахи – „Ще те очистя! Ще те
унищожа! Знаеш, че съм луд! Чакай да видиш какво ще ти се случи! Няма да
допусна да бъдеш с друг! Ще ми се молиш да те пощадя, пази се от мен“ и др. Представено
е медицинско удостоверение за пред съда № 707 от 26.08.2016г. на Катедра по
съдебна медицина и деонтология на МУ гр. П., съгласно
което се установява, че при прегледа на молителката са констатирани драскотина
на шията в дясно, пречупване на хрущяла на едната ушна мида, отоци и кръвонасядания по крайниците, лицето, ушните миди, окосмената
част от главата. Констатирани са и болезнени отоци от отскубната коса. Изводът
е, че уврежданията са резултат от тъпи травми и могат да бъдат получени по
съобщения начин, срок и обстановка – на 24-25.08.2016г. при стискане с ръце,
скубане, дърпане, удряне. Представено е и заключение от психологична
консултация с молителката, изготвено от д-р по психология А.Р., от
26.08.2016г., което сочи, че при описаната от молителката обстановка на 24-25.08.2016г.
тя е преживяла и възпроизвела цялата гама от емоции, съпътстваща поведението на
ответника – раздразнение от появяването му, обида и унижение от настояванията
му да се подчини на желанията му, страх за живота и здравето ѝ и болка от
физическото насилие, ужас от невъзможността да се защити. Заключението сочи, че
упражненото насилие създава траен тревожен емоционален фон на ежедневната
професионална дейност на молителката и значително влошава качеството ѝ на
живот, затруднява пълноценните ѝ професионални и социални контакти и носи
риск за трайни психични травми.
За личността на ответника, съдът
служебно е събрал доказателства от Бюро Съдимост при ПлРС,
от които е видно че ответника Н.Н. не е бил осъждан.
При така установеното, съдът прави следните изводи: От всички
представени по делото доказателства, безспорно се установява,
че молбата, подадена на 25.08.2016г., е в едномесечния срок от твърдяния акт
на домашно насилие – на 24. срещу 25.08.2016г. в периода между 22.30ч. и 01.00ч., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Страните са били във фактическо съпружеско съжителство, което е основание за активната легитимация
на молителката, съгл. чл. 3 т. 2 от ЗЗДН. Представената декларация от молителката, сочеща упражнено физическо насилие както и психическо и емоционално насилие спрямо нея, представлява самостоятелно доказателство за такова насилие, съгласно чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗЗДН, освен ако не
се обори от представени от ответника доказателства.
В случая доказателства по делото от ответника не бяха представени,
въпреки че представителя му е оспорил, че събитията не са се случили по
описания в молбата начин, не са изложени и твърдения, по какъв точно начин са
протекли според него отношенията през посочената нощ. Изложеното в декларацията
по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН се потвърждава изцяло от медицинското свидетелство –
относно физическото насилие, на което е била подложена молителката, и от
заключението от психологична консултация – относно емоционалното и психично
насилие, на което е била подложена молителката именно от ответника за процесния
период.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата се явява основателна и доказана, и на ответника следва
да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита
по чл. 5 ал. 1 т. 1 и т.3 от
ЗЗДН – да се задължи ответника да се въздържа
от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката и забрана да приближава пострадалата молителка в определен периметър, жилището ѝ и местоработата ѝ, за срок от
6 месеца. Периметъра, в който следва да бъде определена забраната следва да
бъде определен на 10 метра – разстояние, достатъчно да не възпрепятства
ответника в социалните му контакти и посещаването на едно също училище с
молителката, в което учат децата на страните, но и достатъчно молителката да
изпитва сигурност за физическото и емоционалното си състояние. Следва
продължителността на мярката, касаеща забрана за
приближаване на молителката, жилището и местоработата ѝ, да бъде за шест
месеца от датата на постановяване на решението - 12.06.2016г., като съдът
преценява този срок за разумен за успокояване на отношенията между страните и
преосмисляне на поведението на ответника. Въпреки че в молбата не са поискани
други мерки, съдът намира, че с оглед пълното доказване на осъществено домашно
насилие – както психическо и емоционално, така и физическо такова, че ответника
следва да бъде задължен да посещава специализирани програми за превенция на
насилието, а молителката да бъде насочена към посещения на програми за
възстановяване, съгласно чл.5, ал.1 т.6 от ЗЗДН.
На ответника, съгл. чл. 5 ал.
4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена
глоба в размер на 200.00 лв. Следва
да бъде издадена
заповед за защита по така
посочените мерки, като в нея да
се укаже на ответника, че
при неизпълнението ѝ, полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат
и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото,
и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса в размер на 25.00 лв. по сметка
на ПлРС, както и 5.00лв. – такса в случай на издаване
на изпълнителен лист.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1
от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Н.С.Н. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо М.Г.К., ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Н.С.Н. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, да приближава на по-малко от 10 метра М.Г.К., ЕГН **********,
жилището ѝ, находящо се в ****, и местоработата
ѝ - адвокатска кантора в ****, за срок от 6 месеца, считано от 12.09.2016г.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, Н.С.Н. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, да посещава специализирана програма за извършители на
насилие в град П., Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и
деца, преживели насилие към Община П..
НАСОЧВА М.Г.К., ЕГН **********,***, като пострадало лице от акт на домашно
насилие, към програми за възстановяване в Кризисен център за социална
рехабилитация и интеграция за жени и деца, претърпели домашно насилие към Община
П..
Да се издаде заповед за постановените мерки за закрила на основание чл. 15
ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН, да се връчи на
страните и да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на
молителката и на ответника – І и ІІ РУП П..
В случай на неизпълнение на заповедта, Н.С.Н. с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес ***, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4 и чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, Н.С.Н. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, да заплати по сметка на ПлРС,
глоба в размер на 200.00 лв., държавна такса за производството в размер на
25.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Център за
социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие към
Община П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: