Решение по дело №2279/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 333                                      10.03.2022 година                                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2279 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 61, ал. 15 от Закона за здравето и е образувано по повод жалбата на Х.И.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от пълномощника адв. С.К.К., против Предписание № 210830/528717, издадено от директора на Столична РЗИ.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното предписание, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че при влизане на жалбоподателката в страната на 30.08.2021 г. е представен от същата документ за извършено на 28.08.2021 г. в Кралство Испания изследване по метода на полимеразно верижна реакция (ПСР тест), поради което разпореждането за извършване на ново изследване в Република България е незаконосъобразно. По същество се иска отмяна на предписанието.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на предписанието, като незаконосъобразно. Претендира разноски.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка, като със съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на оспорването.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е Предписание № 210830/528717, издадено от издадено от директора на Столична РЗИ, за поставяне под карантина на жалбоподателката Х.И.Н.. Предписанието е издадено на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗ, в изпълнение на Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на министъра на здравеопазването, и е съобщено на жалбоподателката на 30.08.2021 г., при влизане в страната през ГКПП Аерогара София. Като фактическо основание за издаването му се сочи пристигане от рискова зона- Кралство Испания. Определена е начална дата на карантината 30.08.2021 г., място за поставяне под карантина: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл. 7, вх. 3 и продължителност на карантината 10 дни.

От показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел Георги Начев, брат на жалбоподателката Х.Н., се установява, че при пристигане в страната с полет от Мадрид в края на м.август 2021 г. е представен от Н. документ за извършено изследване- ПСР тест. Независимо от това, в изпълнение на дадени от служител указания, е извършено от същата ново изследване в Република България.

По делото са представени документи, удостоверяващи негативен резултат от изследвания на жалбоподателката в СМДЛ „Рамус“ ООД и в „IBERILAB“, извършени съответно на 28.08.2021 г. и на 30.08.2021 г.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

С нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗ е предвидена задължителна изолация и/или болнично лечение на лица, страдащи от конкретно посочени заразни болести. Лицата, контактни на болни от заразна болест по ал.1, подлежат на задължителна карантина на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗ. Според същата норма лицата, влезли на територията на страната от други държави, може да подлежат на задължителна карантина, с цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1. Задължителна карантина се извършва с предписание на директора на съответната РЗИ или на оправомощено от него длъжностно лице, в срок, определен със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен инспектор- чл. 61, ал. 6 и ал. 7 от ЗЗ.

В случая предписанието е издадено при пристигане на жалбоподателката на територията на Република България през ГКПП „Ареогара- София“ от Кралство Испания, попадащо в червена зона, съгласно списъка на държавите по цветови зони, държавите, за които е налице информация за установена значителна негативна промяна в епидемичната ситуация и на държави с преминаване на реципрочна основа- приложение № 1 към т. І. 3 от Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на министъра на здравеопазването. Териториално компетентен да издаде предписанието е директорът на СРЗИ. Следователно, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му. Актът е съобщен на адресата от служител на РЗИ в съответствие с изискването на чл. 61, ал. 10 от ЗЗ.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, но производството по издаването и́ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви.

В нарушение изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, в предписанието не са изложени фактическите основания за издаването му, т.е. конкретните факти, които административният орган е приел, че са налице, за да упражни предоставената му компетентност. Тяхното описание се изчерпва с констатацията, че лицето пристига от рискова зона- Испания, но това обстоятелство само по себе си не съставлява основание за издаване на предписанието. С т. 4. 6, във вр. с т. 4. 4, във вр. с т. 4.3.1 от Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗЗ, е разпоредено български граждани да се допускат на територията на Република България от държави, намиращи се в червена зона, при представяне на валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация или за преболедуване, или аналогичен документ, едновременно с отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19, удостоверено чрез валиден цифров COVID сертификат на ЕС за изследване или аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифровия COVID сертификат на ЕС. При непредставяне на нито един от документите по т. 4. 4, те се допускат на територията на страната и се поставят под карантина с предписание от директора на съответната регионална здравна инспекция за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, посочено от лицето. С т. 4. 7 от заповедта е предвидено, че българските граждани, които представят при влизането си в страната само един от документите по т. 4. 4 се поставят под карантина за срок от 10 дни, като в тези случаи директорът на съответната РЗИ може да отмени предписанието, ако тези лица представят по електронна поща документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19. В обжалваното предписание липсват каквито и да било фактически констатации, относими към посочените обстоятелства, което не позволява да се извърши преценка коя от предвидените в заповедта хипотези е налице според административния орган, и в крайна сметка остават напълно неясни съображенията на последния за неговото издаване. Мотивите за издаване на предписанието не се съдържат и в останалите документи, приложени в преписката. Съдът намира за съществено така допуснатото нарушение, тъй като ограничава правото на защита на адресата на акта, а и не позволява осъществяване на контрол относно законосъобразното упражняване от административния орган на компетентността му, и поради това съставлява отменително основание по чл. 146, т.3 от АПК. Ето защо, оспореното предписание следва да се отмени, като незаконосъобразно.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 260 лева, от които 10 лева държавна такса и 250 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Предписание № 210830/528717 за поставяне под карантина, издадено от директора на Столична РЗИ.

ОСЪЖДА Столична Регионална здравна инспекция да заплати на Х.И.Н. с ЕГН ********** сумата от 260 (двеста и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

                                                        СЪДИЯ: