Р
Е Ш Е
Н И Е
№
58 17.02.2022 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІІ състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка ва
и
с участието на прокурора Г.
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 546 по описа
за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на Б.Б. от гр. Берлин, Германия срещу Национален осигурителен институт (НОИ) за имуществени вреди в общ размер от 11 451,40 лева за периода 16.08.2013 година до
26.07.2018 година - 5832,26 лева и от 26.07.2018 година до 09.08.2021 година –
5619,14 лева за забавено плащане на главницата от 16 976,25 лева, изразяваща се в законната лихва за забавено плащане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Вредите се претендират
като настъпили от незаконосъобразен отказ за
отпускане на пенсия, който е отменен с влезли в
сила съдебни решения. Той бил получил пенсията си осем години по-късно,
като бил лишен от възможността да я ползва своевременно. Административният орган
е бил длъжен да съобрази развилата се през 2012 година процедура по линията на
сътрудничество между националните осигурителни институти, членки на ЕС.
В съдебно
заседание, ищецът не се явява, не се
представлява, но в писмените си становища поддържа иска си.
Ответникът Национален осигурителен институт – София е представил писмен отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск по основание и размер. В съдебно заседание се
представлява от юрк. И., която поддържа писмения отговор. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Стара Загора се представлява от прокурор Г., който взема становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
С разпореждане
№ ********** от 28.06.2019 на
ръководителя „ ПО“ при ТП на НОИ Стара Загора във връзка с регламент на съвета
№ 883/2004 година, подаденото заявление от 19.11.2018 година на Б.Б. му е отпусната, считано от 02.10.2018 година
пенсия за осигурителен стаж и възраст. То
е обжалвано от ищеца по административен ред, но е потвърдено изцяло с решение
№1040-23-42/12.08.2019 година на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора. Това
решение е оспорено по съдебен път, като с решение № 450 от 02.12.2019
година по административно дело № 628 по
описа за 2019 година на Административен съд гр. Стара Загора жалбата на Б. е отхвърлена.
По касационна жалба на ищеца с решение № 4688 от 22.04.2020г. по адм. дело №
1076 по описа за 2020 година на Върховен
административен съд първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато
като преписка на ТП на НОИ гр. Стара Загора да определи правилно началния момент,
от който се дължи пенсия на Б.. С
разпореждане № ********** от 01.04.2020
г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ Стара Загора е определен начален момент
за отпускане на пенсията на Б., считано от 26.07.2018 година.
С разпореждане №
********** от 30.10.2020 година ръководителя „ ПО“ при ТП на НОИ Стара
Загора е отказано на Б. да му се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст
на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, считано от 29.01.2013 година. То е
обжалвано от ищеца по административен ред, но е
потвърдено изцяло с решение № Ц 2153-23-25/20.11.2020 година. Това
решение е оспорено по съдебен ред, за
което е образувано адм. дело №777 по описа за 2020 година на Административен съд
гр. Стара Загора и е отменено с решение №83 от 08.03.2021 г. Според мотивите на съда то е
незаконосъобразно, тъй като не са изпълнени от пенсионния орган указанията на ВАС, дадени с
отменителното решение. Това решение на
СТАС е потвърдено с решение № 8135 от 05.07.2021 година по адм. дело № 4624 по описа
за 2021 година на ВАС.
Видно от
мотивите на съдебните актове, съдът е приел, че на Б. следва
да му се отпусне пенсия, считано от 20.10.2013 година.
С Разпореждане
№**********/09.08.2021 година на ищеца е отпусната пенсия съгласно регламент №883/2004 г. на ЕО и 987/2009 както следва: считано от
16.08.2013 г.- 266,64 лева, считано от
01.07.2014 година - 273,84 лева., считано от 01.07.2015 година - 279,04 лева,
считано от 01.07.2016 година - 286,30
лева, считано от 01.07.2017 година - 293,06 лева, считано от 01.07.2018 година -
304,24 лева. Със запис от 13.08.2021 г. на ищеца е изплатена сумата от 16976,25 лева. Тя е получена от
него.
Не е спорно
между страните, че преводът на пенсиите се извършва в първите 3 работни дни от
започване на изплащането на пенсиите в пощенските станции, а именно от 7-мо до
9-то число на месеца вкл., когато тези дни са работни, видно от чл. 70, ал. 2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
По делото е
назначена, изслушана и приета ССчЕ. Вещото лице дава заключение за размера на
законните лихви върху определената пенсия, помесечно, за периода от 16.08.2013 г. до 09.08.2021 г., чийто размер възлиза на 9409,28 лева.
С оглед на така установените фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за
непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на
администрацията.
Предвид
претенцията за законна лихва, като причинена имуществена вреда следва да се
посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден
специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче,
е неприложима към настоящия случай, тъй като в КСО липсва законова разпоредба,
при която административния орган да изплати лихва за забавено плащане на
парично задължение в хипотеза, като процесната. Следователно, тъй като
законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не
подлежи на присъждане в рамките на административното производство, за ищеца не
съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред.
Разпоредбата на
чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е НОИ, с
оглед разпоредбите на чл. 33, ал. 2 от КСО и чл. 2 от Правилника за
организацията и дейността на НОИ, като правилно искът за обезщетение е предявен
спрямо юридическото лице.
Условие за
допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция
се явява допустима, доколкото няма спор, че разпореждане
№ ********** от 28.06.2019 на
ръководителя „ ПО“ при ТП на НОИ, потвърдено изцяло с решение
№1040-23-42/12.08.2019 година на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и разпореждане № ********** от 30.10.2020, потвърдено с
решение №1040-23-42/12.08.2019 година на директора на ТП на НОИ – Стара Загора са отменени с решение № 4688 от 22.04.2020г. по адм.дело № 1076 по описа за 2020 година на Върховен
административен съд съответно с решение
№83 от 08.03.2021г. постановено по адм.дело № 777 по описа за 2020 година на
Административен съд – Стара Загора.
Предвид гореизложеното
исковата претенция се явява процесуално допустима. Разгледани по същество,
предявеният иск се явява частично основателен, по следните съображения:
За да възникне
правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко,
кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, като
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.
Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени (претърпени
загуби или са пропуснати ползи) или неимуществени (претърпени болки и
страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за
определен период от време), които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието
на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент
от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната
отговорност на държавата. Тук под вредоносен резултат (вреда) следва да се
разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените
права и защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и
непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от
незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на
съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка
между тях. Т. е. причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на
увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест,
каквито указания са изрично дадени на същия от съда.
По делото няма
спор, че ищецът е провел съдебно производство по отмяна на индивидуалния
административен акт, от който твърди, че търпи вреди. Както бе посочено по-горе
разпореждания, с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 20.10.2013 година, както и потвърждаващите ги решения на по-горестоящия адм. орган са отменени с влезли в сила съдебни решения. Т. е. налице е първият
елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в
издаването на незаконосъобразен акт.
Следва да се
посочи, че в настоящия казус не се касае за лихва върху обезщетение за вреди,
която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото
обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Както е казал ВАС в свое решение № 8435 от 21.06.2018 г. по адм. д.
5887/2017 г., ІІІ о., постановено по сходен казус, "при всяка забава в
плащане на парично задължение, включително и при забавено плащане на публични
държавни вземания, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата
на изискуемостта на основното вземане". Чл. 86 ЗЗД е диспозитивна правна
норма със задължителна долна граница и съдържа императивно гарантиран минимум
за обезщетяване при неизпълнение на парично задължение, особено както е в
случая, произтичащо от сигурно и гарантирано вземане. Също така, в теорията и
практиката се приема, че вредите по чл. 86 ЗЗД не подлежат на нарочно доказване
(Решение № 13025 от 26.10.2018 г. по адм. д. № 5415/2018 г., ІІІ о., ВАС).
Няма съмнение и
спор, че в случая от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца е
настъпила претендираната имуществена вреда (нереализирано сигурно увеличение на
имуществото), изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на
паричното задължение. Вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява
от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Т. е. налице е и
втората предпоставка от фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ.
Налице е и
третата изискуема от закона предпоставка - пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, доколкото
ищецът не би претърпял посочената вреда, ако при осъществяване на своята
административна дейност административният орган бе съобразил материалния и
процесуалния закон.
Вредата (в
размер на законната лихва), следва да се изчисли от деня на забавата до датата
на окончателното издължаване. В тази връзка е необходимо да се съобрази
следното: Националният закон установява датата, от която се отпускат пенсиите и
добавките към тях (чл. 94, ал. 1 КСО), но не установява ред за заплащане на
обезщетение за забавено плащане, компесаторни или обезщетителни лихви върху
тези плащания за периода от датата на тяхното отпускане до издаване на
разпореждането, въз основа на което те се отпускат. Според чл. 98, ал. 1, т. 1
от КСО и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)
пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират,
възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ, като длъжностното лице по пенсионното
осигуряване се произнася в четиримесечен срок от подаването на заявлението.
Следователно, задължението за изплащане на конкретната парична сума за пенсия
възниква след постановяване на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО, защото с
неговото издаване пенсията се определя по основание и размер, т. е. тя става
ликвидна и изискуема. Казано с други думи, обстоятелството, че с разпореждането
се определя правото на пенсия и нейния размер за предхождащ период не означава,
че това парично задължение е станало ликвидно и изискуемо към датата на
подаване на заявлението или датата на придобиване на това право (правото на
пенсия). При това положение настоящият съдебен състав приема, че ответникът по
иска изпада в забава след издаване на незаконосъобразното разпореждане № ********** от
28.06.2019 на ръководителя „ ПО“ при ТП на НОИ във връзка с чл.
70, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, денят на забавата е от 28.06.2019 г., а не 16.08.2013 г., както претендира ищеца.
Вещото лице
дава заключение за размера на законните лихви върху определената пенсия месечно, за периода от 16.08.2013 г. до 09.08.2021 г., чийто размер е 9409,28 лева.
При това
положение, след като съдът приема, че ответникът е в забава от 28.06.2019 г., то тази претенция спрямо
ответника следва да се уважи частично, като на база изводите по-горе, следва да
се присъди обезщетение за имуществените вреди в размер на 3649,85 лева, представляващи
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 28.06.2019 г. до 09.08.2021 г. - датата, посочена от ищеца
в исковата молба. В останалата част до 11451,40 лева искът като
неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на делото, съдът счита за основателно своевременно направеното искане от ищеца
за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Съгласно представените
по делото доказателства същите са в
размер на 260 лв., от които 10 лв. държавна такса, 250 лв. възнаграждение за вещо лице внесено.
Предвид
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ възнаграждението за в. л. и внесената
държавна такса следва да се присъдят в пълен размер – общо 260 лв. Следователно
ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски общо в размер
на 260 лв.
Претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 101 лева, съобразно отхвърлената част
на иска.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – София да заплати на Б.Г.Б. от гр. Берлин, Германия ЕГН********** на основание
чл. 1 от ЗОДОВ обезщетение за настъпили имуществени вреди, причинени от отменени по
съдебен ред като незаконосъобразни разпореждане
№ ********** от 28.06.2019 г. на
ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ Стара Загора, потвърдено с решение №1040-23-42/12.08.2019
година на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора и Разпореждане № ********** от 30.10.2020 г., потвърдено с решение №Ц 2153-23-25/20.11.2020 година на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, изразяваща се в законната лихва за забавено плащане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст
в размер на 3649,85 /три хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и пет
стотинки/лв. за периода от 28.06.2019 г. до 09.08.2021 г. лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за имуществени вреди в частта им над 3649,85 лева до 11451,40 лева и за периода от 16.08.2013 г. до 27.06.2019 г.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – София да заплати на Б.Г.Б. от гр. Берлин, Германия съдебно-деловодни разноски в размер на 260 ( двеста и шестдесет) лева.
ОСЪЖДА Б.Г.Б. от гр. Берлин, Германия да заплати на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – София съдебно-деловодни
разноски в размер на 101 /сто и един лева/ лв., съобразно с отхвърлената част
на иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: