РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Велико Търново, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20254110200075 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят Д. С. Г. е обжалвал НП № ***/*** г. на Директор на
Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София, с което за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1800 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява.
В съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си
представител заема становище, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно. Претендират се и разноски.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН № ***/*** г. и
НП №***/*** г. на Директор на Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ – София съдът констатира нередовности по
чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 3 от
ЗАНН, визиращи съответно описание на нарушението и на неговите
фактически обстоятелства.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че на *** г., в ***
1
часа на ГКПП „***“ пристигнало движещо се в направление излизане извън
територията на страната ППС – *** с рег. № *** с обща техническа допустима
максимална маса на пътния състав над 12 тона, управлявано от водача Д. С. Г..
При извършената проверка от контролния орган било констатирано, че
горепосоченото МПС попада в категорията на пътно превозно средство, за
което е дължима, но не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата, тъй като е засечено с контролно устройство с идентификатор №
*** /АПИ/ на *** г., в*** ч. на ***, път № ***, отсечка ***.
Нито в АУАН, нито в НП обаче не са описани характеристиките,
определящи процесната тол такса. Допълнително в НП като нови фактически
обстоятелства са посочени индивидуализиран като номер тол сегмент,
конкретна маршрутна карта, конкретен размер на тол такса.
Фактическите непълноти в АУАН и НП, въвеждането за първи път в НП
на нови фактически обстоятелства са довели до непълно, неточно и
несъответно описание на претендираното нарушение и на неговите
фактически обстоятелства.
Тези съществени пропуски и несъответствия обуславят правен извод за
порок относно реквизитите по чл. 42, т. 4, пр. 1 и пр. 2 от ЗАНН, респективно
по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН. Констатираните пороци в АУАН и
НП не могат бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото не се касае
за доказателствен дефицит, който да може да бъде преодолян чрез събирането
и оценката на нови доказателства. По този начин е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на жалбоподателя да научи в какво нарушение е
обвинен, срещу какво следва да се защитава и какви евентуално доказателства
да ангажира в подкрепа на защитната си позиция.
На следващо място, съдът приема, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон.
Това е така, защото наложеното наказание – глоба в твърд размер, предвиден в
приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е
непропорционално и несъразмерно на претендираното обективирано
съставомерно поведение, подводимо под нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. В
разглеждания казус контролният и наказващият органи са претендирали
извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съгласно този текст: „Водач,
който управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с глоба
2
в размер на 1800 лева“. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП обаче е
санкционна норма за обективирано съставомерно поведение, субсумирано под
нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗдвП. Тази разпоредба гласи: „Водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице“.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели /вж. в
този смисъл Решение С-414/16 на СЕС, т. 68./ Строгостта на санкцията следва
да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е
подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да
превишават това, което е необходимо за преследваните цели и санкцията не
трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението така, че да стане пречка
за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали
определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва
в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се
наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и
това е задължение на националния съдия. В горепосочения смисъл с Решение
на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., постановено по преюдициално
запитване, е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
3
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. По
силата на чл. 633 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, решението на СЕС е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
В разглеждания казус, както бе посочено по-горе, санкционната норма
на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща административно наказание "глоба"
във фиксиран размер от 1800 лева, противоречи на принципа на
пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на тази
санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява
непропорционална спрямо тежестта на нарушението. Санкцията се явява и в
явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява
несъразмерна спрямо извършеното нарушение като не е предвидена
възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и
тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на
управляваното ППС, с изминатото разстояние, за което не е заплатена тол
такса, с конкретен размер на тол такса, които да обосноват налагането на
наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от
законодателя в абсолютен такъв.
Поради гореизложеното не могат да бъдат споделени доводите на
процесуалния представител на въззиваемата страна, че непропорционалността
и несъразмерността на наложената санкция са непротивопоставими на
приоритетната необходимост от ефективност и неизбежност на наказанието за
реализация на превантивната му функция.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. без да се налага обсъждане както по
същество, така и на останалите правни доводи на страните.
При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски, представляващи съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от
ЗАНН юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2,
вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № ***/*** г. на Директор на
Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София, с което на жалбоподателя Д. С. Г. за нарушение и на основание чл. 179,
ал. 3а от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
Оставя без уважение като неоснователно искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5