Решение по дело №3152/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3232
Дата: 7 юли 2023 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20231110203152
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3232
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110203152 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „ЗД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД против Наказателно постановление № Р-10-27
от 26.01.2023г. на заместник – председателя на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което е наложена
имуществена санкция на основание чл. 83, чл. 53, чл. 27 от ЗАНН, чл. 16, ал.
1, т.19 от ЗКФН във вр. чл.647, ал. 2, чл. 644, ал. 1, т. 2 и чл. 648, ал.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от
КЗ в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателното постановление
като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и
несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят не оспорва факта на
нарушението, а се позовава на липса на задълбочен и всеобхватен анализ на
всички относими факти и доказателства, довели до преиначаване на
фактическата обстановка и обусловили крайния юрисдикционен акт. Изтъква
доводи за маловажност на нарушението, като счита, че
административнонаказващият орган без да e изложил аргументи по същество
неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при наличие на
1
предпоставките за това. Твърди, че юрисдикционният орган е подходил
формално, като в нарушение на чл. 27 от ЗАНН не са отчетени смекчаващите
обстоятелства, нито са обсъдени степента на обществена опасност на
конкретното деяние, наличието на вредни последици и стойност на вредата,
кръга на засегнатите интереси и има ли конкретно увредени блага. Счита, че е
налице допуснато процесуално нарушение при издаването на наказателното
постановление, тъй като в същото не е посочено дали актът за установяване
на нарушение е съставен в присъствието на представител на санкционираното
дружество. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В писмени възражения, въззиваемата страна моли да се потвърди
обжалваното наказателно постановление. Оспорва по същество въззивната
жалба като неоснователна. Излага доводи за липса на маловажност на случая,
като в подкрепа на тези аргументи представя влезли в сила наказателни
постановления срещу въззивника за нарушение на същата разпоредба.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност
възразява срещу претендирани от дружеството жалбоподател разноски за
адвокатско възнаграждение над установения от закона минимум и срещу
други недължими или недоказани разноски.
Дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител – адв. Каранлъкова, която поддържа жалбата и моли съдът да
отмени обжалваното наказателно постановление.
Представителят на въззиваемата страна- юрисксонсулт Гьорчев, моли
съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 28.07.2022г. пред „ЗД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е предявена
претенция от А*** – представител на В***, за изплащане на застрахователно
обезщетение за щета на моторно превозно средство лек автомобил „Киа
Черато” с рег. № ***, собственост на В***, по повод настъпило пътно
транспортно произшествие. Завеждането на претенцията е удостоверено с №
0801-004399/2022-01 на основание договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
2
На датата на завеждане на претенцията пред застрахователя са
представени писмени доказателства, необходими за установяване на
основанието и размера и- двустранен констативен протокол, свидетелство за
́
управление на МПС, лична карта, свидетелство за регистрация на МПС (част
II), контролен талон към знак за технически преглед, искане на подмяна на
задна броня и служебна бележка за банкова сметка.
На същата дата е извършен и оглед на автомобила, въз основа на който
е изготвен опис на констатираните увреждания.
След тази дата от ползвателя на застрахователната услуга не са
изисквани допълнителни доказателства по смисъла на чл. 106, ал. 3 от КЗ за
установяване на основанието и размера на претенцията.
На 22.08.2022г. застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение по банковата сметка на В*** в размер на 286,58 лв.
Прието е, че на 19.08.2022г., в гр. София „ЗД ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД е извършило нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, тъй като не се е
произнесло по заведената претенция в законоустановения срок до 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ- от
28.07.2022г., но не по-късно от 18.08.2022г. включително, за което е съставен
акт за установяване на административно нарушение № Р-06-455 от
15.12.2022г.
Въз основа на така констатираните в АУАН факти и обстоятелства от
заместник– председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление „Застрахователен надзор” е издадено наказателно постановление
№ Р-10-27 от 26.01.2023г., с което на „ЗД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е
наложена имуществена санкция на основание чл. 83, чл. 53, чл. 27 от ЗАНН,
чл. 16, ал. 1, т.19 от ЗКФН във вр. чл.647, ал. 2, чл. 644, ал. 1, т. 2 и чл.648,
ал.1 от КЗ, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ в размер на 1
000,00 (хиляда) лева.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва от
административно-наказателната преписка, съдържаща: Акт за установяване
на административно нарушение № Р-06-455/15.12.2022г.; възражение до КФН
вх. № 91-02-917/26.10.2022г.; писмо от КФН изх. №91-02-917/31.10.2022г.;
становище до КФН вх. №91-02-917/09.11.2022г. с приложени копия:
3
застрахователна полица № BG/30/122000908273, претенция за изплащане на
обезщетение за щети по МПС, двустранен констативен протокол за ПТП от
25.07.2022г., СУМПС, лична карта, свидетелство за регистрация на МПС
(част II), удостоверение за техническа изправност, служебна бележка за
банкова сметка, опис на щета от 28.07.2022г., калкулация по щета,
ликвидационен акт № 827081 от 01.08.2022г., платежно нареждане от
22.08.2022г., възражение, ликвидационен акт № 830934 от 27.10.2022г.,
калкулация по наредба №24, писмо изх.№ 5185/27.10.202г., платежно
нареждане от 31.10.2022г.; Решение от 10.01.2022г. по НАХД №10054/2021г.
по опис на Софийски районен съд, НО; Решение №2826 от 27.04.2022г. по
дело № 2137/2022г. по опис на АССГ; наказателно постановление № Р-10-
503/17.06.2021г.; Заповед №З-353/19.12.2022г. на Заместник- председателя на
КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” и показанията на
свидетеля В. Р. Ш..
Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на актосъставителя Ш.,
който е извършил проверката и потвърждава приетата за установена
фактическа обстановка, като логични и допълващи се и кореспондиращи си с
останалите доказателства по делото.
Видно от претенцията за изплащане на обезщетение за щети от МПС,
заведена под № 0801-00439912022-01, същата е предявена на 28.07.2022г. от
А*** – представител на В***. От протокол за опис на щета се установява, че
в деня на предявяване на претенцията е направен оглед на увреденото МПС.
В становище до КФН вх. №91-02-917 от 09.11.2022г. „ЗД ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД потвърждава, че след завеждане на претенцията за обезщетение,
заедно с която са представени и писмени доказателства, необходими за
установяване на основанието и размера и, и извършения в същия ден опис, от
́
застрахователя не са изисквани допълнителни доказателства за въпросната
щета, нито са представяни такива. Видно от платежно нареждане, банкова
операция № 963FTRO22234AID0 застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 286,58 лв. по банковата сметка на В*** на
22.08.2022г., 15:51:01 часа.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
4
легитимирано лице – представител на наказаното юридическо лице, срещу
обжалваем акт в срока на обжалване на наказателното постановление, поради
което разглеждането на жалбата е допустимо.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Акт за установяване на административно нарушение е съставен на
15.12.2022г. за нарушение, извършено на 19.08.2022г., поради което не са
нарушени предвидените срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление от 26.01.2023г. е издадено в срока на чл. 34, ал. 3
от ЗАНН.
Приложената Заповед №З-353/09.12.2022г. на Заместник - председателя
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” удостоверява
компетентността на актосъставителя в т. 1.2.2 за свидетеля Ш., оправомощен
във връзка с разпоредбата на чл.647, ал. 1 от КЗ.
Актът за установяване на административно нарушение покрива
необходимите минимални стандарти, съгласно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствие на двама свидетели при съставянето му и е надлежно предявен и
връчен на същия ден на представител на жалбоподателя, съгласно
приложеното пълномощно.
Поради изложеното, съдът счита, че съставеният АУАН е
законосъобразен и обоснован и не намира допуснати нарушения на
процедурата по съставяне и връчване на акта.
Компетентността на административно наказващия орган Зам.-
председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор” произтича от пряко разпоредбата на чл. 647, ал. 2
от КЗ.
Наказателното постановление е издадено при липса на съществени
процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по застраховки по раздел І от приложение №1 или
по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не
са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето
5
на всички доказателства по чл. 106, като (т. 1) определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или (т. 2) мотивирано откаже
плащането.
Тъй като застраховката „гражданска отговорност” на автомобилистите
попада в хипотезата на т. 10 от приложение І раздел ІІ, б. „А” от КЗ и не
представлява застраховка на голям риск, съдът намира жалбоподателят е имал
задължение да се произнесе в срока на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В качеството си на лице по чл. 12, ал. 1, т. 1 от КЗ - акционерно
дружество, регистрирано по Търговския закон, получило лиценз при
условията и по реда на КЗ, жалбоподателят „ЗД ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД има качеството си на застраховател. Същото е било задължено по силата
на чл. 108, ал. 1 от КЗ да определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането в срок до
петнадесет работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106
от КЗ, който е започнал да тече от датата на представяне на представените
доказателства 28.07.2022г. Не са изискани допълнителни документи по
претенцията. Това задължение е следвало да бъде изпълнено най-късно до
18.08.2022г., както правилно е определено в наказателното постановление.
След като едва на 22.08.2022г. застрахователят се е произнесъл по
претенцията, като е определил и изплатил размера на обезщетението, съдът
намира, че застрахователят не е изпълнил задължението по чл. 108, ал. 1 от
КЗ в предвидения срок, с което е нарушил от обективна страна сочената
разпоредба.
Съдът намира, че извършеното от „ЗД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД
не представлява маловажен случай на административно нарушение, за да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Посочената разпоредба
предвижда възможност на административнонаказващият орган за маловажни
случаи на административни нарушения да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК,
за да се определи един случай като маловажен, следва да се вземе предвид
липсата или незначителността на настъпилите вредни последици в сравнение
на обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Предвид това, че
нарушението на чл. 108, ал. 1 от КЗ е формално и в състава му не е
6
предвидено настъпването на вреди, законодателят е счел, че неговата
обществена опасност е достатъчно висока, за да бъдат въздигнати в
нарушения със самият факт на осъществяването им. Това е отчетено и от
административнонаказващият орган, който обосновано е изложил
съображенията си да не приложи привилегированата разпоредба на чл. 28 от
ЗАНН. От друга страна, въпреки незначителното просрочие, в своята дейност
дружеството жалбоподател е наказвано многократно за нарушения на
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Това се обосновава с наказателно
постановление № Р-10-588/13.07.2017г., потвърдено с Решение от
14.11.2017г. по НАХД №14594/2017г. по опис на Софийски районен съд, НО;
наказателно постановление № Р-10-362/22.05.2018г., потвърдено с Решение
от 15.10.2018г. по НАХД №10811/2018г. по опис на Софийски районен съд,
НО; наказателно постановление № Р-10-559/13.07.2017г., потвърдено с
Решение от 18.02.2019г. по опис на Административен съд- София град;
наказателно постановление № Р-10-138/07.03.2017г., потвърдено с Решение
от 29.10.2018г. по опис на АССГ, с което е оставено в сила с Решение от
23.05.2017г. по дело №5575/2017г.
Изложеното е основание за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на извършителя съгласно чл. 644, ал. 1, т.2 от КЗ.
Макар да е посочено, че административното нарушение е извършено в
рамките на едногодишния срок от влизане в сила на наказателно
постановление №Р-10-503 от 17.06.2021г. на 27.04.2022г., същото не е
квалифицирано като извършено при условията на повторност според § 1, т. 51
от ДР на КЗ, което не представлява нарушение на правото на защита, след
като настоящата правна квалификация на деянието е в интерес на
нарушителя.
Според разпоредбата на чл. 644, ал. 1, т.2 от КЗ на юридическо лице или
едноличен търговец, което извърши или допусне извършването на нарушение
на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко
приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635-643, на
разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на
заместник-председателя и, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000
лв.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на
7
застрахователното дружество, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е
достатъчно констатирането на извършеното нарушение, без да се изследва
кое е административнонаказателноотговорното лице и има ли вина то за
извършването на деянието.
Имуществената санкция е определена правилно в относително
определените предели на санкционната правна норма, а с оглед съвпадането
на размера и с предвидения законов минимум, обсъждането на въпроса за
́
нарушение на чл.27 от ЗАНН се явява юридически безпредметно. Поради
изложеното съдът намира, че така наложеното наказание би изпълнило
целите на общата и специалната превенция по чл. 12, ал. 1 от ЗАНН.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.3 от
ЗАНН е основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27 e от Наредбата за заплащането на
правната помощ следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
При този изход на делото искането за заплащане на деловодни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя,
се явява неоснователно.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-27 от
26.01.2023г. на Зам.председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор” с което на „ЗД ДаллБогг:
Живот и Здраве” е наложена имуществена санкция на основание чл. 644, ал. 1,
т. 2 от КЗ за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ в размер на 1 000,00
(хиляда) лева.
Осъжда „ЗД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на Комисията по
финансов надзор сумата от 100, 00 (сто) лева на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл.
8
27 e от Наредба за заплащането на правната помощ, представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на „ЗД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9