Решение по дело №131/2020 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е   № 101

 

Гр. Разград, 24 септември 2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

 

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора Сезгин Османов разгледа докладваното от съдията дело № 131 по описа за 2020г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Р. Х. К. от гр.Р. против ОДМВР София, с която се претендира заплащане на имуществени вреди в размер на 500 лв. и неимуществени вреди в размер на 500 лв., причинени му от отмененото Наказателно постановление (НП) №18-1204-004891/ 07.01.2019г. на Началник група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция“.

Ищецът твърди, че в следствие на отмененото НП е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на получаваното от него трудово възнаграждение през месеците декември и януари и неимуществени вреди, изразяващи се в болки страдания, нервност, тревожност, стрес и др.. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което осъди ОДМВР София да му заплати претендираното обезщетение, ведно с произтичащите от това законни последици.

          Ответникът е депозирал писмено становище, в което сочи, че искът се явява недоказан и неоснователен и моли съда да го отхвърли.

          Прокурорът заключава, че искът е неоснователен и недоказан, поради което предлага на съда да постанови решение, с което го отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

          Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна против пасивно легитимиран ответник. Налице са предпоставките и на чл.204, ал.1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от отменен акт, издаден от административен орган в структурата на юридическото лице- ответник по делото.

          Разгледан по същество този иск се явява неоснователен и недоказан по следните фактически и правни съображения:

          Между страните няма спор по фактите. Те сочат, че на 17.12.2018г. срещу ищеца Р. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№872599 за това, че на посочените там дата, час и място, при управление на ППС, състоящо се от влекач „Скания Р 420 ЛА МНА“ с рег. № ****** ** с допустима маса  1 800 кг и прикачено към него ремарке с рег. № * ******  с допустима маса 35 000 кг, в нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП навлиза и се движи след поставения знак за временна забрана на движение на товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В 4 в изпълнение на Заповед №РД-11-1168/22.11.2018г. и в нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗдвП не носи и не представя контролен талон към СУМПС.  Актът му е бил надлежно предявен и подписан от него с отбелязване, че няма възражения. Въз основа този АУАН е издадено Наказателно постановление (НП) №18-1204-004891/ 07.01.2019г. на Началник група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. НП е връчено на наказаното лице на 20.06.2019г. и едва към тази дата то е узнало за разпореденото с него. НП е обжалвано пред Ботевградския районен съд и с влязло в сила Решение №261/10.02.2020г., постановено по АНД №446/2019г. е изцяло отменено.

Съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗАНН на изпълнение подлежат само влезлите в сила НП, а това са наказателните постановления, които не подлежат на обжалване; не са били обжалвани в законния срок или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда (по арг. на чл.64 от ЗАНН). В случая издаденото НП не е влязло в сила и наложените с него наказания не са породили своето действие.

          Въз основа на съставения АУАН са издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №18-1204-002884/ 17.12.2018г., с която на основание чл.171,т.1, б.“ж“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУМПС на Р. К. за срок от 1 месец и ЗППАМ №18-1204-002885/ 17.12.2018г., с която на основание чл.171, т.2, б.“н“ от ЗДвП е разпоредено временно спиране от движение за срок от три месеца на управляваното от него ППС. Тези административни актове не са обжалвани, влезли са в сила и са породили своето действие.

          При така установените факти и обстоятелства съдът приема от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Тази отговорност е обективна и безвиновна, но не се презумира от закона. Следователно в тежест на ищеца е да установи наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки, а именно - незаконосъобразен акт, който е отменен по съответния ред, настъпила реална вреда и причинна връзка между отменения акт и претендираната вреда. При липсата на която и да е  от тези предпоставки не може да се реализира отговорността по чл.1, ал.1  от ЗОДОВ.

В случая, въпреки изричните указания на съда, ищецът не ангажира доказателства, които да установят реално настъпили имуществени и неимуществени вреди от отмененото НП, както и пряка и непосредствена причинна връзка между претендираните от него вреди и това НП.

С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в частичен размер от 500 лв., изразяващи се в намаления размер на трудовото възнаграждение, получено от ищеца през месец декември 2018г. и месец януари 2019г. Към този момент той не е бил уведомен за издаденото НП. Няма данни това НП да е било известно и на неговия работодател. С оглед на това съдът приема, че липсват доказателства, които да установяват, че разликата в полученото трудово възнаграждение за посочените от ищеца два месеца е пряка и непосредствена последица на отмененото НП. Доколкото такова е налице, то по-скоро е  обусловено от други факти и обстоятелства, а именно от издадените ЗППАМ.

Претендира се и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт.

Както вече беше посочено ищецът е уведомен за издаденото НП на 20.06.2019г. и в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, уточни, че претенцията за неимуществени вреди е от датата, на която е узнал за НП до датата, на която то е отменено.  В случая не е доказано реално и  конкретно неблагоприятно засягане на психиката и здравето на ищеца през този период, причинено от отмененото НП. Ищецът не ангажира писмени доказателства в подкрепа на тези свои твърдения. От показанията на разпитания свидетел също не може да се изведе категоричен и еднозначен извод в тази насока. Те са доста общи и касаят преди всичко неговото състояние в началото на 2019г. и негативните му преживявания, свързани с отнетото му СУМПС, което е последица от издадената ЗППАМ, а не от отмененото НП. В останалата си част те са вътрешно противоречиви и непоследователни. Така напр. свидетелят обяснява, че след като са връчили наказателното постановление на Р. К., той  бил притеснен, неразговорлив, отчаян, затворен в себе си и пр., но едновременно с това заявява, че не знае кога са му връчили това НП.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял претендираните имуществени и неимуществени вреди, които са пряко и непосредствено причинени от отмененото НП. С оглед на това искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р       Е       Ш     И       :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск на Р. Х. К.  от гр.Р. против Областна дирекция на МВР - София, с който се претендира заплащане на имуществени вреди в размер на 500 лв. и неимуществени вреди в размер на 500 лв., причинени му от отмененото Наказателно постановление №18-1204-004891/ 07.01.2019г. на Началник група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция“, ведно с дължимата законна лихва и разноски.

          Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: /п/