Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
01.03.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 528/17 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.637 ал.3, т.2 ТЗ. СГС е сезиран с искова молба от „БАЕЗ“ЕАД, с която е предявен срещу „П.“
ЕАД иск с правно основание чл.410 ал.1, т.1 КЗ за сумата от 44 733,82 лв.
Твърди се от ищеца, че на 19.01.2015 г. е сключил с „О.Г.“ АД застрахователен
договор, по който е поел риска от неизпълнение на парични задължения на
контрагенти на застрахования по сключени договори за продажба на стоки. През
периода на действие на застрахователния договор застрахованият „О.Г.“ АД е
продал на ответника „П.“ ЕАД- в несъстоятелност стоки по 37 бр.фактури, но
ответникът не е изпълнил задължението си на купувач да плати цена за стоките.
Неизпълнението на задължението за плащане на продажната цена представлява
застрахователно събитие, поради което ищецът в качеството на застраховател е
платил на застрахования „О.Г.“ АД застрахователно обезщетение от общо
44 733,82 лв. Иска се от ищеца ответникът да се осъди да заплати сумата от
44 733,82 лв.
Ответникът „П.“ ЕАД- в несъстоятелност не е
подал отговори и не взема становище по иска.
На основание чл.637 ал.3, т.2 ТЗ като
участници в настоящето производство са конституирани "И.М." ЛТД и
синдиците на „П.“ ЕАД- в несъстоятелност.
Представен е застрахователен договор от
19.01.2015 г., от който се установява, че между „О.Г.“ АД и ищеца е възникнало
застрахователно правоотношение, по което ищецът в качеството на застраховател е
поел задължението да носи риска от неплащането от контрагентие
на „О.Г.“ АД на дължимите суми за доставени стоки по договори за продажба през
периода 15.01.2015 г. – 14.01.2016 г. Сред посочените контрагенти на
застрахования е ответникът длъжник „П.“ ЕАД /сега в несъстоятелност/.
Представен е договор от 01.04.2013 г., от
който се установява, че между ищеца и „П.“ ЕАД /сега в несъстоятелност/ е
възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да достави
стоки, а ответникът е поел задължението да плаща цена.
Представени са 37 бр.фактури, издадени през
периода 12.10.2015 г. – 30.11.2015 г., ведно с приложени към тях стокови
разписки за приети стоки, от които се установява, че „О.Г.“ АД е доставил на
ответника длъжник стоки при цена от 57 975,25 лв.
Представено е преводно нареждане от 17.09.2016
г., в което се сочи, че ищецът е платил на „О.Г.“ АД сумата от 28 323,41
лв. – по ликвидационен акт N 156/12.09.2016 г.
Представено
е преводно нареждане от 17.09.2016 г., в което се сочи, че ищецът е платил на „О.Г.“
АД сумата от 10336,77 лв. – по ликвидационен акт N 157/12.09.2016
г.
Представено е преводно нареждане от 28.11.2016 г., в което се сочи, че
ищецът е платил на „О.Г.“ АД сумата от 6073,64 лв. – по ликвидационен акт N
225/17.11.2016
г.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд в
производството по чл.637 ал.3, т.2 ТЗ е
иск с правно основание чл.410 ал.1, т.1 КЗ.
Установи се от представения застрахователен
договор от 19.01.2015 г., че между „О.Г.“ АД и ищеца е възникнало
застрахователно правоотношение, по което ищецът в качеството на застраховател е
поел задължението да носи през периода 15.01.2015 г. – 14.01.2016 г. риска от неизпълнението от контрагентите на „О.Г.“
АД на задължението за плащане на цена за доставените от застрахования стоки по
договори за продажба, а сред посочените контрагенти на застрахования е ответникът
длъжник „П.“ ЕАД /сега в несъстоятелност/. Това означава, че неизпълнението от „П.“
ЕАД /сега в несъстоятелност/ на задължението за плащане на цена за доставените
от застрахования „О.Г.“ АД стоки през периода на действие на застраховката
попада в обхвата на поетата от ищеца застрахователна закрила.
По делото са представени 37 бр.фактури,
издадени през периода 12.10.2015 г. – 30.11.2015 г., ведно с приложени към тях
стокови разписки за приети стоки, от които се установява, че „О.Г.“ АД е
доставил през периода на действие на застрахователния договор на ответника
длъжник „П.“ ЕАД /сега в несъстоятелност/ стоки при цена от общо 57 975,25 лв.
Налице е валидно възникнало за застрахования „О.Г.“ АД вземане по чл.327 ТЗ,
което е дължимо от ответника.
От страна на ответника и на възразилия кредитор
по чл.692 ал.3 ТЗ в производството по несъстоятелност не са представени
доказателства за плащане на дължимите суми по чл.327 ТЗ. Не са направени и
фактически твърдения за погасяване на задълженията на ответника длъжник към „О.Г.“
АД, който има качеството на застрахован. Ето защо съдът намира, че е налице
неизпълнено договорно задължение на ответника длъжник за плащане на цена за
доставените от застрахования стоки, а този факт представлява покрит
застрахователен риск.
При тези факти съдът намира, че за ищеца в
качеството на застраховател е възникнало на основание чл.405 ал.1 КЗ задължение
да плати застрахователно обезщетение в размер на 85 % от размера на
неизпълненото от ответника длъжник задължение по чл.327 ТЗ за плащане на цена
за доставените от застрахования стоки.
В процесния
застрахователен договор е включена клауза в полза на трето лице – „У.Б.“, но по
делото е представено писмо от 12.09.2016 г., в което третото ползващо се лице
се е отказало от правото да получи обезщетение. Отказът на третото лице води до
отпадане правото на третото ползващо
се лице да получи застрахователното обезщетение, което право преминава в полза на застрахования
„О.Г.“ АД.
/ решение № 155 от 22.04.2016 г. по т.д. № 2575/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение № 167 по
т.д. № 3174/2013 г. на І т.о. на ВКС/.
От представените по делото преводни
нареждания от 17.09.2016 г. /две/ и от 28.11.2016 г. се установява, че ищецът в
качеството на застраховател е платил на застрахования „О.Г.“ АД, който е
легитимиран да получи плащане на застрахователно обезщетение, сумата от общо 44 733,82
лв. Фактът на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение води до възникване
на основание чл.410 ал.1, т.1 КЗ на суброгационно
вземане срещу причинителя на вредата – ответника длъжник, който в качеството на
купувач по договорите за търговска продажба на стоки не е изпълнил договорното
задължение да плати цената за доставените от застрахования стоки.
По делото няма данни да е платена сумата от
44 733,82 лв., дори не се твърди да е настъпил факт, погасяващ вземането
по чл.410 ал.1, т.1 КЗ, поради което предявеният иск е основателен.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният иск следва да се уважи. Доколкото на настоящето производство по чл. 637 ТЗ се отрежда
ролята на производство по иск с правно основание чл.
694 ТЗ относно оспорените с
възражението по чл.690 ТЗ вземания, следва да се
постанови с решението диспозитив за установяване на
вземането, което произтича и от нормата на чл.637 ал.4 ТЗ. В този смисъл е и
направеното в съдебното заседание на 14.02.2018 г. изменение на искането.
Следва да се спомене, че при наличие на открито производство по несъстоятелност
липсва правен интерес да се иска осъждане, доколкото срещу длъжника не се
допуска образуване на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.637 ал.3, т.2 ТЗ, че в полза на кредитора „Б.А.за е.з.“ ЕАД, ЕИК *******,
гр.София, бул.“********, съществува срещу длъжника „П.“ ЕАД- в несъстоятелност,
ЕИК *******, гр.Враца, ул.“*******, вземане по чл.410 ал.1, т.1 КЗ в размер на 44 733,82
лв. – платено по застрахователен договор от 19.01.2015 г. застрахователно
обезщетение за неплатена цена на доставени от „О.Г.“ АД стоки по 37 броя
фактури, издадени през периода 12.10.2015 г. – 30.11.2015 г., което вземане е
включено в обявения в ТР на 28.06.2018 г. списък на приети вземания на
кредиторите по чл.686, т.1 ТЗ.
ОСЪЖДА „П.“ ЕАД- в несъстоятелност, ЕИК *******,
гр.Враца, ул.“*******, да заплати на „Б.А.за е.з.“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София,
бул.“А. Стамболийски“ N 55, ет.1, съдебни разноски от 2172,01 лв.
Решението е
постановено при участието на кредитора
"И.М." ЛТД и на синдиците на длъжника „П.“ ЕАД- в несъстоятелност, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: