№ 1166
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501036 по описа за 2022 година
Производство по чл.278, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на С.Т.И.. от гр. Пловдив, като пълномощник на адв.
Д.Б. против Определение № 2741/ 14.03.2022г. постановено по гр. д. № 10 409/ 2021г. по
описа на ПРС – ХII гр.с., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение в
частта на разноските на постановеното по делото решение № 299/ 27.01.2022г. за
присъждане в тежест на ответника „Марж трейд“ ООД – гр. Пловдив разноските по делото.
Постъпил е отговор по частната жалба от ответника по нея „Марж трейд“ ООД – гр.
Пловдив, оспорва се жалбата като неоснователна и моли да се остави без уважение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С постановеното по делото решение № 299/27.02022г. по гр.д.№ 10409/ 2021г. по описа на
ПРС -II гр. с. предявеният от ищеца иск е отхвърлен поради извършено плащане от страна
на ответника в хода на процеса, но на ищеца не са присъдени направените разноските за
адв. възнаграждение/ първоначално поискано като възнаграждение на основание чл.38 ЗА/,
както и заплатената ДТ на основание чл.78, ал.1 ГПК с мотив, че ответното дружество не е
дало повод за завеждане на иска, доколкото не е било канено да плати преди датата на
подаване на исковата молба.
С молба по чл.248, ал.1 ГПК ищецът е поискал изменение на постановеното решение в
частта на разноските, обосновавайки тезата, че ответното дружество е дало повод за
завеждане на иска с извънпроцесуалното си поведение тъй като е искало и сключило
признат по-късно в хода на процеса за нищожен договор, а ако е считало за нищожен
договора не е следвало да чака образуването на исковото производство, а да върне
1
доброволно недължимо платените от ищеца парични средства по него. Посочено е, че
изпращането на покана има единствено правно значение за поставянето на длъжника в
забава, но сумите се дължат и без изпращането й.
С постановяване на обжалваното определение районният съд е мотивирал чрез поддържане
на мотивите си в постановеното решение, вкл. по отношение на приетото, че ответникът по
иска не е дал повод за завеждане на иска.
Доводите на жалбоподателя във връзка с необходимостта от покана се споделят доколкото
се касае за заплащането на процесната сума от страна на ищеца като недължимо дадено при
изначална липса на основание по нищожен договор, предложен за сключване от страна на
кредитодателя и обусловило исковата защита на потребителя за прогласяването му като
такъв по съдебен ред. С оглед на това кредиторът е създал повод за водене на делото още
към момента на сключване на процесния нищожен договор, което съставлява
извънпроцесуално поведение като основание за поемане в тежест на правените от
потребителя разноски по водене на делото, независимо от последващото признание в хода
на процеса за основателност на иска, придружено със заплащане на исковата сума.
Възражението на ответника по частната жалба е за наличие на упражнено при злоупотреба
право по чл.3 ГПК от страна на ищеца с твърдението за наличие на знание у него за
нищожност на договора към момента на неговото сключване не може да бъде възприето
като основателно, вкл. с оглед признанието на ответника за реализирано от ищеца
изпълнение на договорното задължение по процесния договор, който договор е сключен от
страна на ответника във връзка с неговата дейност по занятие като част от своя търговска
или професионална дейност съобразно т.2 от пар.13 ДР на ЗЗП, а от ищеца като потребител
по смисъла на т.1 пар.13 ДР на ЗЗП.
Видно от представените по делото доказателства – ДПЗС от 14.06.2021г. , фактура № 78/
23.11.2021г., издадена от АД “.................“ за заплатено адв. възнаграждение с ДДС в размер
на 360 лв , с приложение на Акт за регистрация по ЗДДС № 1604221018595112/ 19.05.2021г.
на ТД на НАП-Пловдив, както и вносна бележка за заплатена ДТ от 50 лв по делото, на
ищеца се следва присъждане на 360 лв – разноски за АВ и 50 лв – за ДТ, в който смисъл
следва да се измени чрез допълване на постановеното по делото решение на районния съд.
Следва да се присъдят и поисканите разноски по частната жалба в размер на 15 лева.
По така изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. I във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2741/ 14.03.2022г. постановено по гр. д. № 10 409/
2021г. по описа на ПРС – ХII гр.с. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 ГПК решение № 299/27.02022г. по гр. д.
№ 10409/ 2021г. по описа на ПРС -II гр. с. в частта на разноските, КАТО
2
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Марж трейд“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на С.Т.И.. , ЕГН:
********** общо сумата 410 лева / четиристотин и десет лева/- разноски за
първоинстанционното производство за адв. възнаграждение и заплатена ДТ
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Марж трейд“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на С.Т.И.. , ЕГН:
********** сумата 15 лева / петнадесет лева / - разноски за въззивното
производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3