Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 6382 по
описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба,
подадена от А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу мълчалив отказ на Кмета
на Община а.да издаде заповед за изменение на ПНИ на СО „д-л-“, землище с. д.,
общ. а., с която новообразуван имот № ***по същия план да бъде записан на
наследниците на А. с.п., за което жалбоподателят е депозирал заявление до
Община а.с вх. № 94 00-208-/2/13.04.2020г.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е
наследник на А. с.п., както и че стар имот № 264 по помощния план към ПНИ е
записан на А. с.п., на основание издадено Решение № 12240/07.08.1996г. на
Поземлена комисия – гр. а.. За същия имот
по ПНИ бил отреден новообразуван имот № ***. В отговор на свое заявление
до Община а.с вх. № 9400-209/10.03.2020г. жалбоподателят получил писмо с изх. № УТ-9400-208,209 и 210/1/01.04.2020г., съгласно
което по отношение на посочения имот в архива на Община а.нямало данни за
трансформирано право на ползване в право на собственост на основание пар.4а и
пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В регистъра на ПНИ за имота фигурирало лице, записано
там без правно основание, предвид което жалбоподателят счита, че е налице
грешка и имотът следва да бъде записан на наследниците на А. с.п.. На
11.04.2020г. жалбоподателят подал заявление до Община а., с което поискал на
основание пар.4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ да се направи изменение на одобрения ПНИ
на СО „д-л-“, като новообразуван имот № ***да бъде записан на наследниците на А.
с.п. в регистъра на собствениците към ПНИ. Заявлението било изпратено с
куриерска фирма „Спиди“ в обща пратка заедно с две други заявления от А.Н.Д.,
като същите били приети от получателя на 13.04.2020г., в отговор на което бил
върнат талон за прието заявление с вх. № 94 00-208-/2/13.04.2020г. В
едномесечен срок от датата на получаване на заявлението не била издадена
заповед на Кмета на Община а.за изменение на ПНИ, предвид което жалбоподателят
счита, че е налице мълчалив отказ.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ответника оспорва
жалбата като неоснователна. Сочи, че не
е налице мълчалив отказ, а са били налице пречки за произнасяне поради
неприложена пълна документация към молбата, а именно не е представен проект за
изменение на ПНИ. Не се оспорва собствеността на наследниците на А. с.п., както
и че в регистъра на собствениците към ПНИ е вписано друго лице, което няма
претенции за собственост върху имота.
След
преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и като
съобрази доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
решение № 12240
от 07.08.1996г. на ПК с. а.(л.3-5 от делото) е възстановено правото на
собственост на наследниците на А. с.п. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници лозе с площ от 2.800 дка, шеста категория, находящ се в
терен по параграф 4 на с. д. в местността Е-пързалката.
Видно от удостоверение за наследници № 02/02.02.2017г.
(л.6 от делото) на А. с.п. жалбоподателят А.Н.Д. е негов наследник.
Представено по делото е писмо с изх. № УТ-9400-208,209
и 210/1/01.04.2020г. (л.12 от делото) в отговор на заявления с вх. № №
9400-208,209 и 210 от 10.03.2020г., подадени от А.Н.Д.,*** е уведомила същия,
че НИ № ***в регистъра към ПНИ е записан на лице, извън кръга от наследниците
на А. с.п., както и че в архива на Община а.няма данни за трансформирано право
на ползване в право на собственост на същия имот. Посочено е, че следва да се процедира
изменение на ПНИ по реда на пар. 4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ от заинтересованите
лица, след което може да бъде издадена заповед на основание пар. 4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота.
От жалбоподателя е представено заявление
(л.14 от делото), което е подал до Община а., изпратено с писмо № 94
00-208-/2/13.04.2020г. (л.13 от делото), в което сочи, че във връзка с писмо изх.
№ УТ-9400-208,209 и 210/1/01.04.2020г. относно липсата на данни за
трансформирано право на ползване в право на собственост върху новообрауван имот
№ ***по ПНИ на СО „д-л-“, отреден за стар имот № 264, записан на наследодателя
му А. с.п., моли на основание пар.4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ да се направи
изменение на одобрения ПНИ на СО „д-л-“ като в регистъра на собствениците към
същия посоченият новообразуван имот бъде записан на наследниците на А. с.п..
От заключението на допусната в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че съгласно ПКП за имотите в СО „д-л-“ на имота по т.5 от решение № 12240 от 07.08.1996г. на ПК-а.(лозе 2,8 дка) отговаря стар имот № 264 с площ от 2612 кв.м.. ПО предвижданията на ПНИ за СО „д.кси лозя“ в границите на стар имот № 264 влизат три новообразувани имота. Два от тях – имот № 276 и имот № 278 са записани на ползвателите. Третият НИ № 1445 е отреден за наследници на А. с.п.. Процесният НИ № 276 е запазен в кадастралните си граници от 1988г., а площта на НИ № 278 е намалена до 700 кв.м., като разликата от около 110 кв.м. влиза в площта на НИ № 1445, целият с площ от 1535 кв.м. Вещото лице счита, че процесният имот № 276 влиза с цялата си площ от 592 кв.м. в границите на стар имот № 264 съгласно ПКП към ПНИ на СО „д-л-“, с възстановена собственост на наследници на А. с.п. съгласно решение № 12240 от 07.08.1996г. на ПК-а.. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е разяснило, че фактически в регистъра на ПНИ е останало името на ползвателите, без към него да е вписана никаква друга информация за нотариални актове за собственост, като дори няма данни същите да ползват имота, който според плана е абсолютно празен.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че е налице подлежащ на
обжалване административен акт, а именно мълчалив отказ за издаване на
административен акт. Установи се, че във връзка с писмо на Община Аксакова до
жалбоподателя, в което му е указано, че следва да поиска изменение на ПНИ по
реда на пар.4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, същият е подал заявление до Община а., с
което изрично е заявил искане за изменение на одобрения ПНИ на СО „д-л-“ като в
регистъра на собствениците към същия посоченият новообразуван имот бъде записан
на наследниците на А. с.п.. В период от над един месец, а включително и до
устните състезания по делото, жалбоподателят не е получил никакъв отговор на
запитването си, още по-малко е издаден административен акт по изменение на ПНИ.
Съгласно чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ
да се издаде актът. Издаването на процесния административен акт представлява
сложен фактически състав, който включва назначаване на комисия съгласно пар.4к,
ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която следва да вземе решение и едва след това кметът
следва да издаде заповед за изменение или отказ за изменение на ПНИ по пар.4к,
ал.13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В посочените разпоредби не е предвиден специален срок за
произнасяне поради, което съдът намира, че приложими се явяват общите срокове
по АПК. Сроковете за издаване на административните актове са регламентирани в
чл.57 от АПК, като в настоящия случай съдът намира за релевантен едномесечният
срок по чл.57, ал.5 от АПК. От изложеното се налага извода, че административният
орган не се е произнесъл в законоустановения срок, поради което е налице
мълчалив отказ за поисканото изменение на ПНИ.
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице – наследник на А. с.п., на когото е
възстановено правото на собственост върху процесния имот. Като част от
наследниците жалбоподателят има право да инициира изменение на ПНИ по реда на
пар.4к, ал.8 от ЗСПЗЗ.
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Съгласно
чл.149, ал.2 от АПК мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се
оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган
е бил длъжен да се произнесе. Заявлението на А.Н.Д. за изменение на ПНИ е
подадено на 13.04.2020г., с оглед н а което срокът за произнасяне по него е
изтекъл на 13.05.2020г., от който момент е налице мълчалив отказ. Жалбата, по
която е образувано настоящото производство е подадена на 15.06.2020г., а именно
в едномесечния срок по чл.149, ал.2 от АПК (на първия работен ден след изтичане
на срока).
По същество съдът намира мълчаливия отказ за изменение
на ПНИ за незаконосъобразен по следните съображения:
Безспорно се установи по делото, че в регистъра към
ПНИ като собственик на процесния имот е вписано лице, различно от наследниците
на А. с.п.. Същевременно безспорно между страните е, а и се установява от
заключението на съдебно-техническата експертиза, че като собственици на имота
се легитимират наследниците на А. с.п. по силата на решение № 12240 от 07.08.1996г. на ПК-а.. От друга страна се
установи, че няма данни за преобразувано право на ползване в право на
собственост по отношение на имота, който представлява празно дворно място без
никакви подобрения, а лицето, което е вписано в регистъра на ПНИ няма никакви
претенции към имота, нито дори ползва същия. Напълно неясно остана защо същото
е вписано като собственик, като вероятно се касае за техническа грешка при
пренасяне на данни от кадастралния план от 1988г., както сочи вещото лице.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че отказът се явява законосъобразен, поради непълна документация към
искането, а именно не е приложен план за изменение на ПНИ. Следва да се има
предвид че ПНИ съдържа графична част и текстова такава – регистъра към него. В
настоящия случай искането е за изменение в текстовата част като бъдат заличено
неправилно въведеното име и бъдат вписани като собственици наследниците на А. с.п..
Очевидно тук не се изисква план за изменение, който би бил необходим при искане
за изменение в графичната част на плана. Отделно от това, чл.30, ал.2 от АПК предвижда, че aко искането не удовлетворява останалите изисквания на
закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от
съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика
прекратяване на производството. В настоящия случай нито се
твърди, нито се установява, административният орган да е дал някакви указания
на жалбоподателя свързани с непълна документация на заявлението му и за
необходимостта да представи план за изменение на ПНИ. Вместо това
заявлението му е оставено без никакво
произнасяне.
По гореизложените съображения
съдът намира, че оспорването се явява основателно, като мълчаливият отказ
следва да бъде отменен поради
отменителните основания по чл. 146, т. 4
от АПК.
На основание чл. 173, ал.
2 от АПК след отмяна на мълчаливия отказ, преписката следва да бъде
върната на административния орган с указания, че следва да бъде уважено
искането на жалбоподателя за изменение в регистъра към ПНИ, като се вземат
предвид собственическите му права.
С оглед
изхода на спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски. Жалбоподателят е направил разноски в размер на 300 лева за
депозит за вещо лице и 900 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 2004г. минималното адвокатско възнаграждение в настоящия случай
е 500 лева. С оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото съдът
намира, че справедлив се явява адвокатски хонорар в размер на 700 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.
2 във вр. с чл. 172, ал.
1 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
мълчалив отказ на Кмета на Община а.да
издаде заповед за изменение на ПНИ на СО „д-л-“, землище с. д., общ. а., с
която новообразуван имот № ***по същия план да бъде записан на наследниците на А.
с.п., за което жалбоподателят е депозирал заявление до Община а.с вх. № 94
00-208-/2/13.04.2020г., по жалбата на А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
ВРЪЩА административната преписка на Кмета на Община а.за
ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Кмета на Община а.да заплати на от А.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1000 лева, представляваща направени в производството
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
чрез препис от съдебното решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: