Р Е Ш Е Н И Е
Номер 779 от 28.05.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря Г. Д. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 760 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във
връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Кайлас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ахтопол, ул.“Странджа“ №3А, представлявано от управителя Н.С.Ц.,
против решение № 260006/08.02.2021г., постановено по НАХД № 412/2020г. по описа
на Районен съд - Царево, с което е изменено наказателно постановление № 02-0003281/15.10.2020г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Бургас, с което за
нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл.1, ал.2 от КТ
и чл.230, ал.1 от КТ, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, като същата е намалена до 1 500 лева.
Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и
поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира
по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН–
неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв С., който
поддържа жалбата по доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна решението на
РС-Царево и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, редовно уведомен,
се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Сочи, че
решението на РС-Царево е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила. Предира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд -Царево, като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила.
Касационната жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал.1 АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд -
Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за основателна по
следните съображения:
С решение № 260006/08.02.2021г., постановено по НАХД №
412/2020г. по описа на Районен съд - Царево, е изменено наказателно
постановление №02-0003281/15.10.2020г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ), във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и чл.230, ал.1 от КТ, на основание
чл. 414, ал. 3 КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева, като размера на санкцията е намален от първата инстанция на 1500 лв.
За да постанови оспореното решение, районният съд е
приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че
нарушението, за което е санкционирано дружеството, е безспорно установено и
доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Изложени са
мотиви, че наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното
нарушение и в съответствие със закона го е подвел под коректната санкционна
норма, като размерът е определен необосновано,
поради което същият е намален от 3000 лева на 1 500 лева.
Решението на първата инстанция е неправилно, като
съображенията за това са следните:
Дружество е санкционирано за това, че в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на КТ, към 14.08.2020г. в обект –семеен хотел „Кайлас“, находящ се в
гр.Созопол, не е уредил като трудово правоотношение отношението при обучение по
време на работа за длъжността „помощник готвач“, като не е сключил трудов
договор в писмена форма с лицето И.Т., включително и такъв по чл.230, ал.1 от КТ.Т. е установен да полага труд в хотела като помощник – готвач. Първоинстанционният
съд е приел описаната в съставения АУАН
фактическа обстановка за безспорна.
Съгласно
разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.
Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която
е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 лева до 15 000 лева. С разпоредбата на чл. 62, ал. 1
от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор
в писмена форма с работника преди постъпването му на работа.
За да е
осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
търговеца, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се
характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер
на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което
правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. Според настоящия
съдебен състав, в производството пред РС не са установени всички съществени
елементи на правоотношението между търговеца и И.Т., от които може да бъде
направен несъмнен извод, че между тях е съществувало трудово правоотношение. В приложена
по делото справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 и чл. 402, ал. 2 от КТТ. е
посочил, че се обучава за помощ –готвач, с работно време от 12 -16 часа, но без
трудово възнаграждение. Според настоящия съдебен състав, в производството пред
РС не са установени всички съществени елементи на правоотношението между
търговеца и И.Т., от които може да бъде направен несъмнен извод, че между тях е
съществувало трудово правоотношение. При проверкатаТ. изрично е декларирал, че
не получава и няма уговорено трудово възнаграждение. В тази насока са и
показанията на св.К., която сочи, чеТ., към момента на проверката, се е
обучавал. Ангажираните по делото доказателства не доказват по категоричен и
несъмнен начин полагане на труд по правоотношение, във връзка с което е
договорено и трудово възнаграждение. Затова, след като категорично не е
доказано извършване на нарушението, административнонаказателната отговорностна
дружеството е ангажирана в противоречие
със закона.
Като е достигнал
до изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени, а също така на отмяна подлежи и наказателното
постановление.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ ЗАНН,
Административен съд - Бургас, ХV състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260006/08.02.2021г., постановено по
НАХД № 412/2020г. по описа на Районен съд – Царево и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №02-0003281/15.10.2020г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.