Решение по дело №3224/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 май 2016 г. (в сила от 3 юни 2016 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20164430103224
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Плевен, 26.05.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, Х граждански състав, в открито заседание на 26.05.2016г., в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№ 3224 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от П.Ю.Й., ЕГН **********,*** против В.К.К.,  ЕГН ********** ***, в която се твърди , че от 2012 година с ответника заживели на съпружески начала в негово жилище в ***. Твърди, че през целия период на съвместно им съжителство ответникът постоянно нанасял на молителката физически и психически тормоз, което било основание да се разделят и  събират. Твърди, че всеки път когато го напускала, той я притеснявал като идвал пред блока на родителите й и докато не му се отвори постоянно звънял и хлопал по вратата. Твърди, че след един такъв пореден скандал на 27.04.2016 година ответникът я заключил в жилището си и не й  позволявал да излиза и да се среща с  хора. Твърди, че искала да отиде при родителите си, но той не й позволявал.Твърди, че така била заключена до 03.05.2016 година, когато успяла с хитрост да   излъже майка му, че   иска да отиде до магазина. Твърди, че тогава и успяла да избяга и се прибрала в жилището на родителите си в ***. Твърди, че вечерта ответникът отишъл отново пред блока на родителите й и продължил да ги притеснява със звънене по вратите. Твърди, че лично тя се страхува от ответника, тъй като е непредсказуем. Твърди, че е осъждан  за престъпления от общ характер и е много отмъстителен. Твърди, че многократно й е нанасял побоища, като й е причинявал телесни увреждания. Твърди, че последния акт на домашно насилие  ответникът осъществил на 27.04.2016 г., след което я заключил в жилището си ,като не й позволявал да излиза. Твърди, че се страхувам  за здравето и живота си. Моли, на основание чл. 4 ал. 1 и чл. 5 ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие да бъде прието, че за времето от 27.04.2016 година до 03.05.2016 г. в гр. Плевен, спрямо молителката е извършен акт на домашно насилие от В.К.К. и да бъде издадена Заповед за защита, с която: 1. На основание  чл. 5.ал. 1.т. 1  от ЗЗДН ответникът В.К.К. да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие срещу молителката, 2. На основание чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН да бъде забранено на извършителя на домашно насилие В.К.К. да приближава в жилището,в което молителката живее в *** както и местата за социални контакти  за срок от 12 месеца, 3. Да бъде задължен   извършителя на насилието да посещава специализирани програми за определен от съда срок.

Ответникът по делото, редовно призован се явява лично и взема становище по молбата, че същата е неоснователна, като изложеното в нея не отговаря на действителността. Единствено заявява, че не е позволил на молителката да прекара Великденските празници с родителите си, тъй като е имал желание същите да бъдат прекарани с него.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че се намират или са били във фактическо съпружеско съжителство.

          Молителката е представила по делото Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е обект на  психическо насилие  и принудително ограничаване на личната й свобода от страна на ответника на за времето от 27.04.2016г. до 03.05.2016г.

          От показанията на свидетеля *** Й., които съдът кредитира като логични, в съответствие с останалите събрани по делото доказателства, въпреки, че свидетеля е заинтересован от изхода на делото, като майка на молителката. От тях се установява, че за времето от 27.04.2016 г. до 03.05.2016 г. ответника по молбата е упражнил психическо насилие над молителката, с цел тя да не напуска съвместно обитаваното жилище и да не отиде да празнува Великденските празници с родителите си. Молителката на 03.05.2016 г., чрез използване на хитрост е излязла от жилището и е отишла на работното място на майка си – свидетелката *** Й.. В частта, в която от показанията се установява, че на молителката е било забранено от страна на ответника по молбата да прекара Великденските празници с родителите си, показанията съответстват и от изложените от ответника по молбата твърдения.

 При така установеното, съдът прави следните изводи:

От всички представени по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата, подадена на 04.05.2016г., е в едномесечния срок от твърдяният акт на домашно насилие – от 27.04.2016г. до 03.05.2016г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и молителката са лица, които се намират или са били във фактическо съпружеско съжителство– основание за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 2 от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, изложените в която твърдения не бяха опровергани от събрани по делото доказателства, а напротив се потвърждават от показанията на разпитания по делото свидетел, сочеща упражнено психическо насилие и ограничаване на личната свобода,  спрямо молителката от 27.04.2016г. до 03.05.2016г., съдът приема на осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от ответника на посочената дата. Наличието на такива действия спрямо молителката изцяло се потвърждават събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът счита, че действията на ответника спрямо молителката от 27.04.2016г. до 03.05.2016г., представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона- психическо насилие и ограничаване на личната свобода.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита чл. 5, ал.1, т.т. 1, 3 и 5 ЗЗДН. Следва да се задължи  В.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие  по отношение на П.Й.. Следва на основание чл.5. ал.1 т.З от ЗЗДН да бъде забранено на ответника по молбата да  приближава П.Ю.Й., ЕГН **********, както и жилището й в  ***  на разстояние по-малко от 50 метра за поискания срок от 12 месеца, който съдът намира за адекватен на търсената защита.

Предвид наличието на акт на домашно насилие и на основание чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН, следва ответника да се задължи да посещава специализирани програми в Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие - Община Плевен.

На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в минималния размер 200 лв. Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и  да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса  в размер на 80 лв. по сметка на ПлРС.

При този изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът по делото следва да бъде осъден, да заплати на молителката направените по делото разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

         

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА  на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за защита от домашното насилие, както следва :

1.ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал.1, т.1  ЗЗДН В.К.К., ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие  по отношение на П.Ю.Й., ЕГН **********,***.

2.ЗАБРАНЯВА на В.К.К., ЕГН ********** *** да приближава П.Ю.Й., ЕГН **********, както и жилището й в ***  на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 12 месеца.

3. ЗАДЪЛЖАВА, на осн. чл. 5, ал. 1 т. 5 от ЗЗДН, В.К.К., ЕГН ********** ***, да посещава специализирана програма за извършители на насилие в гр. Плевен, Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие Отворена Врата - Община Плевен, ***.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.

ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл. 16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта В.К.К., ЕГН ********** ***, да бъде задържан незабавно на осн. чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл. 11 ал. 2 от Закона срещу домашното насилие, В.К.К., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса  в размер на 80.00 лв. по сметка на ПлРС.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК В.К.К., ЕГН ********** ***, да заплати на П.Ю.Й., ЕГН **********,*** сумата от 400 лева, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

          Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7- дневен срок от връчването му на страните, в открито съдебно заседание на 26.05.2016 г.

         След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на  Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие - Отворена Врата - Община Плевен, ***.   

                                                                  

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: