Определение по дело №6830/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 235
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Стою Христов Згуров
Дело: 20221100106830
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 235
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело №
20221100106830 по описа за 2022 година
С Разпореждане от 09.12.2022г. съдът остави без движение исковата молба и указа на
Л.А.П. в Кеймбридж по право, икономика и физика,Доктор по право и икономика,
единствен в света, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи в
деловодството на съда писмена молба-уточнение на исковата молба, от която да е видно
претендираните имуществени вреди от замяната на допуснатото обезпечение настъпили ли
са или са хипотетични, ако са настъпили да се посочи в какво точно се изразяват те, в
частност кое точно дело е спечелил ищецът, по което обезпечението е било заменено, какъв
е бил предмета му, цената на предявения иск по него, пристъпил ли е към принудително
изпълнение във връзка с вземането си, налице ли е затруднение за събиране на присъденото
му вземане, от какво естество са тези затруднения, липсва ли имуществено на
длъжника/ците, от което ищецът да се удовлетвори. В същата молба да посочи, по какъв
начин точно липсата на даден отвод от страна на съдиите от Апелативен съд-София е
довело до необходимостта от приемане на усилена храна, лекарства на стойност от 15 000
лв., какви точно са били тези храна и лекарства, какво лечение е провеждал в тази връзка
ищецът, в какъв период от време е приемал усилената храна и лекарства. По какъв точно
начин потвърждаването на определението за замяна на допуснатото обезпечение и
неподаването на отвод от страна на съдиите е довело до злепоставянето на ищеца и
подронване на авторитета, честта и достойнството му, какви точно срамни и безобразни
неща и от кого са били говорени по адрес на ищеца в причинно-следствена връзка с
посоченото нарушение на правото на Европейския съюз, както и в същия срок да представи
в деловодството на съда документ за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на
10 лв. Последният беше предупреден, че при неизпълнение на дадените указания в срок,
исковата молба ще бъде върната.
В изпълнение на така дадените указания, ищецът в срок представи молба-уточнение на
исковата молба, с която указанията на съда не са изпълени изцяло, с нея е представен
документ за внесена държавна такса. От изложените в уточнението факти се налага извода,
че ищецът претендира хипотетични имуществени вреди, а не такива каквито са настъпили.
1
Освен това, той претендира тези вреди като се позовава на осъществено от съдии от
Апелативен съд-София бездействие по в.ч.гр.дело, изразяващо се в неподаването от тяхна
страна на отвод, въпреки, че преди това по други дела с участието на ищеца са се отвеждали,
при което са постановили съдебен акт, с който са потвърдили такъв, с който е било заменено
допуснато обезпечение по друго дело в ползла на ищеца, представляващо възбрана върху
недвижим имот с гаранция в размер на 5000 лв., а не на съществено нарушение на правото
на Европейски съюз, каквото може да бъде допуснато от съда по повод на приложението на
норма, която противоречи на правото на ЕС, или ако не приложи норма от правото на ЕС,
която има пряко приложение, въпреки, че е бил длъжен да го направи. В случая, от
изложеното от страна на ищеца се налага извода, че той е предявил иск с правно основание
чл.49 ЗЗД срещу Апелативен съд-София, каквъвто в случая е недопустим, а не такъв с
правно основание чл.2в ЗОДОВ.
Предявеният и поддържан от ищеца иск се основава на твърдения за осъществено
противоправно деяние от съдии, поради което следва да бъде съобразена разпоредбата на
чл. 132 от Конституцията на РБ, съгласно която при осъществяване на съдебната власт
съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за
техни служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е
умишлено престъпление от общ характер. Липсват изложени факти относно това, че
процесното „противоправно“ деяние, извършено от съдиите представлява престъпление.
Доколкото отговорността на ответника САС, в качеството на работодател на съдията е
функционално обусловена от отговорността на делинквента като гаранционно
обезпечителна, а иск срещу магистрат е недопустим, се налага извод за недопустимост и на
претенцията по чл. 49 от ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет
на съответния магистрат. В този смисъл е и практиката на ВКС намерила отражение в
следните определения: Определение № 1263 от 12.11.2015 г. по гр. д. № 5220/15 г. на ВКС, 4
ГО, Определение № 288 от 10.03.2011 г. по гр. д. № 1343/10 г. на ВКС, 3 ГО, Определение
43 от 26.02.2015 г. по ч.гр. д. № 70/15 г. на ВКС, 2 ГО и Определение № 12 от 13.01.2010 г.
по ч.гр. д. № 3/10 г. на ВКС, 3 ГО/.
Поради изложеното, на основание чл.129, ал.3 ГПК и чл.130 ГПК, съдът намира, че
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на Л.А.П. в Кеймбридж по право, икономика и физика,Доктор по
право и икономика, единствен в света, въз основа на която е образувано гр.д.№6830/2022г.
по описа на Софийския градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№6830/2022г. по описа на Софийския градски съд.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му, пред Софияйския апелативен съд.
2

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3