№ 21819
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:**
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20231110154878 по
описа за 2023 година
Д. Д. Д. е предявил срещу „**“ ЕАД положителен установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № */2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети за заплащане на сумата от 250 евро,
представляваща неизплатено обезщетение за закъснял с над 3 часа полет № BUC879,
планиран по разписание за 15.05.2023 г. с час на излитане 10:35 ч. местно време и час на
кацане 11:40 ч. местно време по маршрут летище Варна – летище Н.К. ведно със законната
лихва от 24.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9405/2023 г. на Районен съд – Варна.
Ищецът твърди, че е закупил билет за полет по маршрут Варна – Кя и се е явил на
летището навреме, спазвайки всички изисквания и полагайки необходимата грижа. Твърди,
че по разписание самолетът е следвало да пристигне на летище Невшехир Кя на 15.05.2023
г. в 11:40 ч. местно време, но вместо това пристигнал в крайната си дестинация в 16:41
местно време при закъснение от 5 часа и 1 минута. Счита, че не са налице извънредни
обстоятелства, които да не са могли да бъдат избегнати от превозвача, дори да са били взети
всички разумни мерки, вследствие на което са възникнали предпоставки за изплащане на
обезщетение на пътника.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който признава, че на ищеца е издадена бордна карта за полет № BUC 879/H6879 по
маршрут Варна – Кя, планиран по разписание с час на излитане 10:35 ч. местно време и час
на кацане 11:15 ч. местно време. Посочва, че полетът е осъществен на 15.05.2023 г. с час на
излитане от летище Варна – 12:24 ч. и с час на кацане на летище Невшехир Кя – 13:50 ч.,
следователно закъснението на полета е 4 ч. и 49 мин. Твърди, че закъснението се дължи на
извънредни обстоятелства, изразяващи се в технически срив в софтуерната система на
Гражданската въздухоплавателна администрация на Република *, продължил няколко
последователни дни непосредствено преди полета – на 09.05.2023 г., 10.05.2023 г. и
11.05.2023 г. до обяд. В резултат на техническия срив обработката на подадените от
въздушните превозвачи документи за получаване на разрешение за извършване на полети
била спряна, респ. извършвана с голямо забавяне. Ответникът излага, че разрешението за
1
извършване на полет било задължително условие за провеждане на всеки полет съгласно
международните правила на гражданското въздухоплаване, поради което е подал документи
за получаването му, спазвайки законоустановения 5-дневен срок преди датата на процесния
полет – 08.05.2023 г. Сочи, че след възстановяване работата на Гражданската
въздухоплавателна администрация на Република * администрацията била затрупана от
подадени, но необработени документи за получаване на разрешение, като до 12.05.2023 г.
вкл. ответното дружество не било получило одобрение за извършване на процесния полет.
Твърди, че едва на 12.05.2023 г. Гражданската въздухоплавателна администрация е поискала
формални корекции в застрахователния сертификат на ответника, като последният
предприел незабавни действия за изпълнение на указанията и представяне на коригиран
застрахователен сертификат. Въпреки това, разрешение за полета било получено едва на
15.05.2023 г. Ответникът посочва, че е предприел всички възможни действия за избягване
закъснението на процесния полет, като е настоявал за спешната обработка на подадените
документи за получаване на разрешение. Счита, че е налице извънредно обстоятелство,
стоящо извън неговия ефективен контрол. Оспорва твърдението на ищеца, че същият не е
бил информиран за причините за закъснението на полета, а напротив – служители на
ответника били през цялото време при пътниците на летище Варна, предоставяйки им както
информация, така и безплатна храна и напитки. Ответникът посочва, че е осигурил за
първоначално планирания час на излитане правоспособен екипаж, готов да изпълни полета.
Счита, че е спазил стриктно ангажиментите си към пътниците, вкл. задължението си по чл.
9, § 1 от Регламент № */2004 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
7, § 1, б. „а“ от Регламент № */2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен договор за въздушен
превоз за полет № BUC879 по маршрут летище Варна – летище Невшехир, Кя, определен за
изпълнение на 15.05.2023 г. с час на излитане 10:35 ч. местно време и час на кацане 11:40 ч.
местно време, както и закъснение на същия с повече от три часа до крайния пункт на
пристигане. В тежест на ответника е да докаже релевираните възражения, от които черпи
годни за себе си правни последици, в т.ч. наличието на извънредни обстоятелства, които не
са могли да бъдат избегнати, въпреки че са взети всички необходими мерки.
В Регламент № */2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при които е
предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му
вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на
полета (чл. 5) и при отказан достъп до борда (чл. 4), като при всяка от тях задълженията на
превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Регламентът не
съдържа дефиниция за закъснение на полет, но „полет“ по смисъла на регламента е
операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който определя своя
маршрут (решение на СЕС от 10.07.2008 г. по дело C-173/07). По отправено преюдициално
запитване относно приложението на Регламент № */2004 г. СЕО се е произнася с решение от
19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК дава
задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия
спор регламент. Съобразно разясненията в посоченото решение чл. 5, 6 и Регламент №
*/2004 г. трябва да се прилагат в смисъла, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на
полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа в смисъла, че са
достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от
превозвача час на пристигане по разписание.
2
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е имал
закупен електронен билет за процесния полет, който следвало да бъде изпълнен от
ответника, с час на излитане 10:35 часа местно време. Представена е и бордна карта за
процесния полет. Видно от приетата по делото бордна карта, даваща право на притежателя
да се качи на борда на самолета, осъществяващ полета, ищецът се е регистрирал като
пътник на полет № BUC879, насрочен за дата 15.05.2023 г. от 10:35 часа.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването на договор за въздушен превоз между страните, закъснение на процесния полет
№ BUC879 с повече от три часа до крайния пункт на пристигане, че разстоянието между
Варна и Кя е по-малко от 1500 км.
В настоящото производство ответникът е релевирал възражение за наличие на
освобождаващи от отговорност основния съгласно чл. 5, § 3 от Регламент № */2014 г., за
доказване на които са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. Г. Йосифов
Младенов, служител на ответника на длъжност „Ръководител на оперативен отдел“,
занимаващ се с обезпечаване на изпълнението на полетите, който сочи, че закъснението на
15.05.2023 г. по маршрут Варта – Кя се получило заради срив в системата на турската ГВА,
където се изпращат документите за издаване на разрешение за полет и одобрението им.
Необходимите документите за издаване на разрешение били изпратени на 08.05. и сривът в
системата забавил тяхната обработка и съответно в деня на полета не било дадено
разрешение за излитане. Системата не работила 2 дни. При изпращане на полетния план се
получил отговор, че не е разрешено да се излети, докато не бъдат одобрени всички
документи за полета. Това се случило около 2 часа преди полета. Заради срива на системата
се бавила обработката на всички документи. За полета имало осигурен екипаж, който се явил
час преди полета. При обработка на документите, които отговарят на изискванията,
обикновено разрешение се давало в рамките на 24 часа. Във връзка с процесния полет
нямало друго усложнение, което да доведе до забавяне, освен срива в системата, която била
възстановена на 12.05. Били давани указания във връзка със застрахователния сертификат на
09.05. и 12.05.
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент № */2014 г. опериращ въздушен превозвач не е длъжен
за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. За да се освободи от задължението за плащане на обезщетение,
превозвачът трябва да докаже едновременно наличието на извънредни обстоятелства и
връзката им със закъснението или отмяната и че въпросното закъснение или отмяна не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В съображение
№ 14 от Регламента като извънредни обстоятелства неизчерпателно са посочени:
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, които
съгласно съображение № 15 се смята, че съществуват, когато въздействието на решението за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до
голямо закъснение, такова, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече
полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен
превозвач за избягване на закъснения или отменено полети.
В практиката си СЕС е извел правила по отношение на „извънредните обстоятелства“,
приемайки, че изброените в съображенията събития, чийто списък е само ориентировъчен,
не представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено че могат да
създадат такива и съпътстващите такова събитие обстоятелства могат да се квалифицират
като „извънредни“ само ако се отнасят до събитие, което не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
3
му контрол поради своето естество или произход. За да се освободи от отговорност
превозвачът следва да докаже не само наличие на извънредни обстоятелства, но и че е взел
„всички разумни мерки“, т.е. в тежест на превозвача е да установи, че дори като използва
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не
би могъл – освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му
към дадения момент – да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до отмяната на полета.
В конкретния случай и видно от събраните гласни доказателства е бил налице срив в
системата на турската Гражданска въздухоплавателна администрация, което е попречило на
своевременната обработка на документите за процесния полет. Няма спор, че ако не бъдат
одобрени документите за съответния полет от местната въздухоплавателна администрация,
то същият не може да бъде проведен. Установява се, че ответникът своевременно е
представил необходимите документи за осъществяване на полета, които са били приети от
турската въздухоплавателна администрация, но сривът в електронната система не е
позволил своевременната им обработка, за да се даде разрешение за излитане на полета в
деня и часа, за които е бил определен. Съдът счита, че сривът в системата не е
обстоятелство, присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач
и се намира извън ефективния му контрол, доколкото същият по никакъв начин не може да
влияе върху обстоятелствата, довели до срива на системата. Поради това за ответника
настъпилото обстоятелство има характер на извънредно такова и за осъщественото
закъснение на процесния полет същият не следва да носи отговорност, доколкото
закъснението се дължи на обстоятелства, стоящи извън неговата сфера на влияние. Още
повече че се установи и че ответникът е разполагал с подготвен изправен самолет за полета с
осигурен екипаж, като единственото обстоятелство за непровеждане на полета навреме са
били действията на турската въздухоплавателна администрация, която не е дала разрешение
за полета поради настъпилият срив в системата .
С оглед изложеното съдът намира предявеният иск за неоснователен, доколкото се
установиха обстоятелства, екскулпиращи ответника, поради което и същият следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
да заплати разноските, сторени от ответника в настоящото производство, които са
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д., ЕГН **********, срещу „**“ ЕАД, ЕИК **, иск
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № */2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за заплащане на сумата от 250
евро, представляваща неизплатено обезщетение за закъснял с над 3 часа полет № BUC879,
планиран по разписание за 15.05.2023 г. с час на излитане 10:35 ч. местно време и час на
кацане 11:40 ч. местно време по маршрут летище Варна – летище Н.К. ведно със законната
лихва от 24.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9405/2023 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „**“ ЕАД, ЕИК **, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лева – разноски за исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5