Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 15375 по
описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.Й. ***,
ЕГН **********, с адрес: ***, к.к. *** срещу З. „А.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен за заплащане на
сумата от 14560 лева, като частична претенция от общата в размер на 20935 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № *** от
28.11.2017г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил ***, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че
28.11.2017г. между страните е сключен договор за застраховка „Каско“ със застрахователна полица № *** за лек автомобил ***,
собственост на ищеца, със срок на действие от 28.11.2017г. до 27.11.2018г.
Застрахователната премия била изцяло платена. На 29.05.2018г. около 0.00 часа ***(син
на ищцата) управлявал автомобила по бул. ***посока гр. Варна. На излизане от
кръговото движение пред ***автомобилът се подхлъзнал и се ударил в бордюра. ПТП
било обслужено от служители на МВР, като били съставени АУАН и протокол за ПТП.
Веднага бил уведомено и ответното дружество и била регистрирана щета, по която
бил изготвен опис-заключение. След това автомобилът бил транспортиран до
официалния сервиз на марката *** за гр. Варна. На 06.08.2018г. ответникът
уведомил ищцата, с което отказва изплащане на застрахователно обезщетение, тъй
като скоростта на автомобила значително е надвишавала максималната такава за градки условия и водачът не е предприел необходимите мерки
за безопасност, в резултат на което е настъпило ПТП, което се квалифицирало
като груба небрежност. При проучване в
няколко сервиза ищецът установил, че сумата необходима за възстановяване и
пускане на автомобила в движение е в размер на ***лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и по размер. Не се оспорва сключването на валидна застраховка „каско“
и уведомлението за настъпило застрахователно събитие. В хода на проверките по
регистрираната щета , експертите заключили, че вредите са настъпили в резултат
на неспазване на максимално допустимата скорост и несъобразяване с пътната
обстановка.. в общите условия към договора за застраховка били посочени изрично
изключените от застрахователното покритие рискове. Такъв риск представлявали
вредите, настъпили вследствие на умишлените или с груба небрежност на
застрахования или членове на неговото семейство, които са предизвикали
застрахователното събитие. Ответникът счита, че в случая се касае за „груба
небрежност“, поради което е постановен отказът за изплащане на застрахователно
обезщетение. В условията на евентуалност се твърди, че наличието на изрично
изключен риск обуславя намаляването на застрахователното обезщетение с поне 50
%. Твърди се, че са налице и основания на застрахователя да откаже или намали
обезщетението поради неспазване на задълженията на застрахования по т.50.2 и
50.3 от Общите условия на договора за застраховка. Застрахователят имал право
да откаже обезщетение и на основание чл.395, ал.4 от КЗ и по т.61 от ОУ. В
условията на евентуалност се твърди, че неспазването на посочените договорни
задължения обуславя намаляването на застрахователното обезщетение с поне 80 %.
Оспорва се исковата претенция и по размер. Твърди се наличието на тотална щета
по смисъла на чл.390 от КЗ, като при определяне на размера на обезщетението
следва да се вземе предвид действителната стойност на МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Сочи се и че предвид, че МПС е на
възраст над 10 години, няма право на ремонт в официален сервиз съответно на
нови, оригинални части, а само на такива от алтернативни доставчици.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от комбинирана застрахователна
полица №
*** от 28.11.2017г. се установява, че между страните е
сключен договор за застраховка „Каско” и „Злополука“
за лек автомобил марка ***, собственост на ищцата, със срок на действие от 28.11.2017г.
до 27.11.2018г.
Общо дължимата застрахователна премия е посочена в размер
на ***лева, която е изцяло платена, видно от квитанцията към полицата.
На 29.05.2018г. Гордан Свиленов Славов в
качеството му на водач на МПС е подал при ответното дружество уведомление за
щета, в което е посочил, че на кръговото на Пикадили
парк поради движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила и
катастрофира в бордюр.
Във връзка с уведомлението при застрахователя е образувана щета № ***. Съставен
е опис на щетите, в който са описани увредените детайли.
С писмо от 25.08.2018г. ответното дружество е уведомило ищцата, че не
следва да й изплаща застрахователно обезщетение, като се е позовало на Общите
условия по застраховка „Каско“, съгласно които
застрахованият има задължение да се грижи и ползва застрахованото МПС с грижата
на добър стопанин. Изключение от застрахователното покритие представлявали
вредите, причинени в резултат на умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования или трето лице, които са предизвикали събитието. Сочи се, че
скоростта на движение на автомобила значително е надвишавала максимално
допустимата такава в градски условия и считат действията на водача за груба
небрежност.
Представен по делото е акт за установяване на административно нарушение № ***
от 29.05.2018г., в който е записано, че на същата дата около 00,05 часа ***е управлявал лек автомобил марка *** по бул. ***в посока от к.к. „Златни пясъци“ към центъра на гр. Варна. Поради
движение с несъобразена с характера на пътя скорост и при навлизане в
кръстовището с кръгово движение, след употреба на спирачки, се е отклонил в
дясно и катастрофирал в бордюр.
Приети по делото са Общите условия на ответното дружество за застраховка
каско на МПС.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, изготвено от вещото лице А.В., механизмът на настъпване на събитието е следния:
на
Описаните щети съгласно опис заключението на застрахователната комисия са в
предната част на автомобила, в зоната на удара или са вследствие на
размествания и деформации на увредени детайли и отговарят на механизма на ПТП.
Установените увреждания е възможно да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
Щетите по автомобила са следните: броня предна, калник преден ляв, подкалник PVC преден ляв, стъкло
челно, лайстна стъкло, уплътнение стъкло, лепило стъкло, почистващ препарат,
звукоизолация, греда преден мост, гума предна лява, въздушна възглавница предна
лява, въздушна възглавница предна дясна, арматурно табло, колан преден ляв,
обтегач колан преден ляв, колан преден десен, обтегач колан преден десен, кабел
акумулатор, облегалка глава задна лява, облегалка глава задна дясна, джанта
предна лява, носач преден ляв долен, носач преден ляв горен, щанга кормилна
лява, амортисьор преден ляв, джанта предна дясна,
кора под ДВГ, носач преден десен горен, амортисьор
преден десен, шенкел преден ляв, стабилизираща щанга
предна, проверка и регулиране преден мост, проверка и инициализация система
въздушни възглавници, ускорено сушене (камера), получаване на цвят (тониране).
Общата стойност на уврежданията по средни пазарни цени за оригинални части
към датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна цена на труда
се използва цената, предлагана в сервизи, които са сертифицирани по европейски
сертификат за качество ISO ***е в размер
на ***лева. Общата стойност на уврежданията по средни пазарни цени за
оригинални части към датата на събитието, като при изчисляване на средната
пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които не са
сертифицирани по европейски сертификат за качество ISO ***е в размер на 16954,42 лева. Общата стойност на уврежданията по средни
пазарни цени за алтернативни части към датата на събитието, като при
изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в
сервизи, които са сертифицирани по европейски сертификат за качество ISO ***е в размер на 16012,07 лева. Общата стойност на уврежданията по средни
пазарни цени за алтернативни части към датата на събитието, като при
изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в
сервизи, които са не сертифицирани по европейски сертификат за качество ISO ***е в размер на 14560,20 лева.
-
Бул. ***в частта, където е настъпило процесното
ПТП, се състои от две пътни платна, по едно във всяка посока, разделени с
тревна площ, повдигната с бордюр от пътната настилка и с наличието на предпазно
ограждение в тревната площ. Всяко едно от пътните
платна се състои от две ленти за движение. Налице е кръстовище с кръгово движение.
Движението в кръстовището се извършва в две ленти за движение с маркировка МЗ –
„Единична прекъсната линия“. В посока на движение от изток към запад са налице
следните пътни знаци: на около 200 м преди кръстовището А29 – „Кръстовище с кръгово движение", В26 –„Забранено е движение със скорост по-висока
от означената“
(40 км/ч) и Т1 – „Разстояние до мястото,
от което започват да действат
въведените с пътния знак забрана, задължение,
специално предписание или разстояние до сигнализирания обект.“ (200 м). Описаните пътни знаци са поставени
от двете страни на платното
за движение в посока от Изток
към Запад; на
около 100 м преди кръстовището Ж1 – „Предварителен указател“; на около 60 м преди кръстовището А29 – „Кръстовище с кръгово движение“ и В26 – „Забранено е движение със скорост по-висока
от означената“
(40 км/ч), като същите пътни знаци са поставени
на жълт фон
и от двете страни на платното
за движение в посока от Изток
към Запад; непосредствено преди кръстовището Б1 – „Пропусни движещите се по пътя
с предимство“ и
Г12 – „Кръгово движение“, като същите пътни знаци
са поставени от двете страни
на платното за движение в посока
от Изток към Запад. След излизане от кръстовището
по бул. „Княз Борис I" в посока Запад не
са налице други пътни знаци. Ограничението на скоростта преди
кръстовището в посока от Изток към
Запад е 40 км/ч и след кръстовището в същата посока е 50 км/ч.
Не са налице обективни данни, по които да е възможно изчисляването на
скоростта на процесният лек автомобил при движението му преди, в и след
кръстовището. Преди и в кръстовището процесният лек автомобил се е движил със
скорост, която е позволила запазването на контрол на водача над превозното
средство, тъй като водача не е загубил контрол над автомобила в кръстовището
(кръговото движение).
Критичната скорост на влизане в кръстовището от дясна (външна) лента по
посока от Изток към Запад е 35.64 км/ч. Критичната скорост на движение в
кръстовището по северната тангента в дясна (външна) лента по посока от Изток
към Запад е 39.89 км/ч. Критичната скорост на излизане от кръстовището от дясна
(външна) лента по посока от Изток към Запад е 23.62 км/ч. Критичната скорост на
влизане в кръстовището от лява (вътрешна) лента по посока от Изток към Запад е 35.17
км/ч. Критичната скорост на движение в кръстовището по северната тангента в
лява (вътрешна) лента по посока от Изток към Запад е 35.64 км/ч. Критичната
скорост на излизане от кръстовището от лява (вътрешна) лента по посока от Изток
към Запад е 31.57 км/ч.
Средната
пазарна цена на процесния автомобил към 29.05.2018 г. е 22 800 лева. По отношение на процесния автомобил не е налице „тотална
щета“.
Съгласно заключението на
допуснатата по делото повторна съдебно-автотехническа
експертиза, изготвено от вещите лица инж. Х.К., А.В. и инж. Й.М. механизмът на
ПТП е сления: На 29.05.2018 г., около 00:30 часа в гр. Варна, на бул. „Княз Борис I“ в
посока от к.к. „3латни Пясъци" към центъра на
гр. Варна, непосредствено след излизане от кръговото движение до Пикадили Парк, настъпва ПТП - самокатастрофа
с лек автомобил. В конкретната пътна ситуация процесния лек автомобил „*** ***",
с ДК № ***, с водач Гордан Свиленов Славов, при
движение със скорост близка до критичната за пътното съоръжение губи контрол
над автомобила и допуска напускане на пътното платно на около 21 метра след
излизане от кръговото движение, в дясно от дясна пътна лента. При настъпилото
напускане на пътното платно, автомобила преминал с предните си лява и дясна
гума през находящия се там бордюр, като достигнал
навлизане в тревната площ ограничена от бордюра до около средната част на
подовата конструкция на автомобила, гледано от предната към задната част на
автомобила. Вследствие на настъпилата самокатастрофа
били нанесени материални вреди на автомобила. Произшествието било посетено от
служители на КАТ - Варна, бил съставен Протокол за ПТП № ***/29.05.2018г.,
описващ ситуацията, положението и вида на вредите.
Описаните
вреди съгласно опис заключението на застрахователната комисия отговарят на
сочения и констатирания механизъм на ПТП, последните са в предната част на
автомобила, обхващат изцяло зоната на удара. С оглед общата система на окачване
и носене на купето, то дори и непряко контактуващи части от купето и окачването
се явяват във връзка с ПТП-то, т.е. настъпили са увреждания дължащи се на
измествания и деформации на увредени детайли. Получените увреждания могат
да настъпят по описания механизъм на ПТП.
При
настъпилото ПТП са били реализирани следните вреди/увреди на детайли на
автомобила: калник пр. ляв, подкалник PVC пр.
ляв, стъкло челно, въздушна възглавница пр. дясна, арматурно табло, колан
предпазен пр. ляв, колан предпазен пр. десен, греда пр. мост, носач пр. ляв
горен, носач пр. десен горен, носач пр. ляв долен, амортесьор
пр. ляв, амортесьор пр. десен, шенкел
пр. ляв, джанта пр. лява алум., джанта пр. дясна алум., гума пр. лява ***дот ***мм Мишелин
Премаци 3), щанга кормилна лява, въздушна възглавница
водач, кора под ДВГ, кабел акумулатор плюс, облицовка предна броня, подпора
глава задна лява, подпора глава задна дясна.
Пътната
характеристика на мястото на настъпване на процесното
ПТП към датата на реализирането му, е била както следва: четири пътни ленти на
булеварда, две във всяка посока, хоризонтален пътен участък, бяла прекъсната
линия между пътните ленти, преминаваща в непрекъсната преди самото кръстовище,
и прекъсната при напускането му, насрещните пътни ленти са били отделени от
тревна площ с монтиран метален парапет, в дясно от лентите на места е имало
поставени метални вертикални колчета непозволяващи преминаване относно тревната
настилка, пътните знаци са разположени от двете страни на платното преди
кръстовището в процесната посока, като ограничават
скоростта на движение на 40 км/ч преди кръстовището.
Скоростта
на движение на процесния автомобил към момента на настъпване на загуба на
контрол над управлението на автомобила е била около 51.3 км/ч.
Критичната
скорост на преминаване на пътното съоръжение е била около 46.7 км/ч, относно
процесния автомобил.
Средната
пазарна действителна стойност на процесния автомобил към датата на настъпване
на застрахователното събитие е била 23729 лева. Не е налице тотална щета на
автомобила.
Съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото
лице ***досежно размера на нанесените по процесния
автомобил увреждания, което не е оспорено в тази част, както и в частите,
където заключението е в същия смисъл като този по повторната експертиза. В
останалите части кредитира заключението на повторната експертиза, предвид че
същата е изготвена компетентно от три вещи лица.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1
от КЗ и е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца
е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно
събитие по него, претърпените вреди и техния размер, както и причинно-следствената
връзка между събитието и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ факт или наличие на твърдените
обстоятелства за отказ от изплащане на обезщетение, съответно за намаляване на
същото.
Не са спорни между страните, а и се
установяват от доказателствата по делото обстоятелствата за сключването на
валиден договор за застраховка между тях, за наличието на уведомление от страна
на застрахования за настъпило застрахователно събитие, както и за постановения
отказ за изплащане на обезщетение.
Съгласно заключението на САТЕ се установява механизма на ПТП, настъпилите
увреждания по процесния автомобил, както и че всички щети по автомобила са в
причинно-следствена връзка с така описания механизъм.
Спорният въпрос е за наличието на основание
за отказ от изплащане на обезщетение поради проявена груба небрежност от страна
на водача на процесния автомобил.
Съгласно т.14.5 от Общите условия за застраховка „каско“ на ответното
дружество изключен риск се явява щетата, причинена при умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов
служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица,
чиито действия са предизвикали застрахователното събитие.
Съдът намира, че не е налице соченото основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение по следните съображения:
Установи се от заключението на САТЕ, че в кръговото движение, на излизане
от което е настъпило ПТП, ограничението на скоростта е било 40 км/ч. Критичната
скорост за напускане на кръговото движение е била около 46,7 км/ч, а скоростта на движение на процесния автомобил
към момента на загуба на контрол е била около 51,3 км/ч. В този случай
безспорно е налице небрежност от страна на водача на процесното
МПС. Установи се и, че на същия е съставен АУАН за управление на МПС с
несъобразена скорост. Въпреки това не се доказа твърдението на ответника, че
водачът е управлявал със скорост най-малко от 70 км/ч. Проявената небрежност в
настоящия случай се изразява в превишаване на максимално допустимата скорост с
около 11 км/ч и на критичната скорост с около 5 км/ч. Това поведение съдът
намира, че не следва да се квалифицира като „груба небрежност“, тъй като същата
изисква съществено и остро разминаване с дължимата грижа, каквото не е налице в
настоящия случай.
Другото основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение,
посочено в отговора на исковата молба е чл.61 от ОУ поради неспазване на
задълженията на застрахования по чл.50.2 и чл.50.3 от Общите условия. Съгласно
чл.61 от ОУ застрахователят може да намали или да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение при неизпълнение от страна на застрахования на
задълженията ми по т.56 и т.58 или неспазване на сроковете по т.58.2.2. или 58.2.3, или не представяне на документи/реквизити по
т.59. От сочените разпоредби , към които чл.61 препраща, относима
е единствено тази на чл.56 от ОУ, която от своя страна препраща към
неизпълнение на задълженията на застрахования по т.50.1 и 50.2 от ОС (не и на
т.50.3). Важно е да се отбележи, че т.56 не визира общо неизпълнение на
задължението на чл.50.2, а само случаите, в които е свързано с премълчаване или
неточно обявяване на обстоятелства или данни, които са от значение за сключване на застрахователния договор,
а не за изплащане на обезщетение по вече валидно сключения такъв без наличието
на такова „укрито“ обстоятелство договор. Следователно не е налице и основание
за отказ по чл.61 от ОУ.
В отговора на исковата молба е наведено и друго
възражение, извън посоченото в отказа, адресиран до ищцата, а именно за
нарушение на задълженията на застрахования по чл.395 от КЗ, с оглед на което и
на основание чл.395, ал.4 от КЗ застрахователят имал право да откаже изплащане
на застрахователното обезщетение, а в условията на евентуалност да намали
обезщетението. В чл.395, ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахованият е длъжен да
вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки. Застрахователят съобразно чл.395, ал.4 от КЗ няма право да
откаже плащане на застрахователното обезщетение, ако неизпълнението на
задълженията по ал.1 не е предвидено изрично в договора като основание за
отказ. На първо място, съдът намира, че в настоящия случай в Общите условия не
е предвидено такова основание, при което не се покриват щетите. В случай, че е
налице неизпълнение на задълженията по чл.395, ал.1 от ЗЗД и няма в договора предвидено основание
за отказ съгласно чл.395, ал.4 застрахователят може да намали застрахователното
обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. На следващо място, съдът
намира, че в случая хипотезата на чл.395, ал.4 от КЗ било то като основание за
отказ от плащане, било за намаляване на обезщетението, е неприложима. В същата е предвидено
задължение на застрахования да вземе мерки за предпазване на имуществото от
вреди. Дори и да се приеме, че управлението на автомобила с превишена скорост съставлява нарушение на
чл.395, ал.1 от КЗ, то нарушението не е допуснато от застрахования, а от трето
лице – водача на автомобила. Застрахованият е предприел достатъчно мерки при
преотстъпване на автомобила си – предоставил го е за управление на
правоспособно лице, за което няма данни да е употребил алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. В случай, че третото лице
с поведението си е станало причина за настъпване на вредата, са налице
други начини за ангажиране на отговорността му, а не чрез санкциониране на
застрахования с отказ от плащане/намаляване на обезщетението.
По всички гореизложени съображения съдът намира, че за ответното дружество
е възникнало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 400, ал. 2 от КЗ). Последователна е
практиката на ВРК съобразно, която на застрахования се следва обезщетение в
размер на действителната/възстановителната стойност на автомобил, а не
обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
Следователно размера на дължимото обезщетение следва да бъде определен по
средни пазарни цени за части и труд, необходими за възстановяване на
автомобила. Съдът намира, че средните пазарни цени следва да бъдат изчислени по
цени за алтернативни части. Предвид годините
експлоатация на автомобила смяната с нови алтернативни представлява възстановяване
от същия вид и качество, доколкото увредените при 9 годишна експлоатация не са
с качество като нови. По отношение на вариантите на експертизата с цени за труд
на сервизи, които притежават сертификат за качество ***и които не притежават
такъв сертификат, съдът намира, че следва да вземе предвид вариант, който е
средно аритметично между двете цени, за да се постигне именно средната пазарна
цена. В този смисъл размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определено
като средно между последните два варианта на експертизата, а именно между
алтернативни части в сертифициран сервиз (16012,07 лева) и алтернативни части в
несертифициран сервиз (14560,20 лева), а именно в размер на 15286,14 лева.
Предвид че искът е предявен като частичен за сумата от 14560 лева, съдът
намира, че същият се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски. Ищецът е направил
разноски в размер на 582,40 лева за платена държавна такса, 250 лева за депозит
за вещо лице и 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения минималният хонорар в настоящия случай е в размер на 966,80
лева. Като се има предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото
съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на П.Й. ***, ЕГН **********, с адрес: ***,
к.к. „***сумата от 14560 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 20935
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № *** от
28.11.2017г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил ***, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018г. до окончателното плащане, на основание чл.405, ал.1
от КЗ.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на П.Й. ***, ЕГН **********, с адрес: ***, к.к. „***сумата от 2332,40 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: