Съдия-докладчик: Славка Гемишева
С подадената искова молба е предявен отрицателен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Г. К. П. с ЕГН ********** твърди, че е законен наследник на К.К.П. /починал на ....
год./, който приживе придобил от Ликвидационен съвет – гр.Чепеларе правото на
собственост върху следния обект: Летен заслон /обор/, находящ се в местността „....“ в
гр.Чепеларе, след спечелен търг за сумата от 20800 лева. За покупко – продажбата бил
подписан договор от 08.12.1994 год. между него и председателя на Ликвидационния съвет.
Съгласно одобрените КККР на гр.Чепеларе понастоящем имота, представлява сграда с
идентификатор №80371.7.... със застроена площ от 442 кв.м., с предназначение:
Селскостопанска сграда, брой етажи: 1, построена в поземлен имот с идентификатор
№80371.7.... с площ от 1000 кв.м., с административен адрес по КККР: гр. Чепеларе, местност
„....“, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
За друг вид производствен, складов обект, с номер ..... От момента на закупуване на имота
през 1994 год. наследодателят му владял имота непрекъснато, несмущавано и го е
стопанисвал до смъртта си през 2005 год., ведно с всички подобрения и приращения в него
по силата на чл.92 от ЗС, в качеството му на собственик, т.е. К.П. е установил фактическа
власт както върху закупената от него сграда, така и върху земята от сключването на
договора за покупко-продажба на 08.12.1994 год. Имота се е ползвал за мандра, където
овчарите водели овцете си, издоявали ги и са приготвяли на място сирене, извара и други
млечни продукти. В близост до процесния имот, наследодателят на ищеца имал и друг имот
с построена в него сграда, използвана от цялото му семейство като лятна къща за отдих,
както и за отглеждане на животни, като именно това била и причината наследодателят му да
закупи от Ликвидационния съвет процесния имот. След смъртта на наследодателя неговите
наследници, в това число и ищеца, са продължили да владеят имота и да упражняват
фактическа власт върху него докато преди няколко години, законните наследници на К.П.
предоставили на ответника за ползване процесния имот с уговорката, че ще отглежда в него
овце, ще поддържа сградата и вместо наем, ще предоставя средства за поддържането на
намиращия се в близост параклис, поддържан изцяло от семейството на К.П., където на
църковен празник се организирал курбан и се събирали много хора. Впоследствие ищеца
разбрал, че ответника Н.С. се е снабдил с констативен нотариален акт за имота по силата на
давностно владение въпреки, че не били налице предпоставките на чл.79 от ЗС. Твърди, че
ответникът е ползвал имота, но той е бил единствено и само държател на същия, а не
владелец. Възползвайки се от одобрените през 2006 год. КККР на гр.Чепеларе, в които не
бил посочен собственик на имота, ответникът позовавайки се на изтекла в негова полза
давност се е снабдил с титул за собственост върху процесния имот. Моли съда да постанови
решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответника
не е собственик на сграда с идентификатор №80371.7.... със застроена площ от 442 кв.м. по
КККР на гр.Чепеларе, общ.Чепеларе, обл. Смолян, одобрени със Заповед №РД-18-
57/28.08.2006 год. на Изпълнителния директор на АГКК гр.София, с последно изменение
засягащо сградата със Заповед №18- 12311/03.11.2021 год. на Началника на СГКК
гр.Смолян, с предназначение: Селскостопанска сграда, брой етажи: 1, ведно с прилежащия
към нея терен, а именно: поземлен имот с идентификатор № 80371.7.... с площ от 1000 кв.м.,
с административен адрес по КККР на гр.Чепеларе, местност „....“, с трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид производствен,
складов обект, стар ..... На основание чл.537 ал.2 ГПК се иска съда да отмени издаденият
констативен нотариален акт №121, том 1, рег.№882, дело №120 от 04.05.2022 год. по описа
на Нотариус Х.Д. с рег.№ ...по регистъра на НК на РБ, вписан в Службата по вписванията с
1
вх. рег.№ 312, под акт №193, том 1, дело №188/04.05.2022 год. С предявения иск е
направено и искане за налагане на обезпечителна мярка чрез налагане на възбрана върху
посочения имот, което е уважено от съда и е издадена обезпечителна заповед №3/15.09.2022
год.
Ответникът Н. Д. С. с ЕГН ********** е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва предявения отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, като
недопустим тъй като не е предявен от всички наследници на К.К.П., както и че защитата на
ищеца следвало да бъде на друго правно основание, понеже владението върху имота се
осъществява от ответника. Оспорва иска като неоснователен, като твърди, че наследодателя
на ищеца никога не е бил собственик на имота. Не оспорва факта, че наследодателя на
ищеца заедно с още две лица е участвал в търга за продажба на имота проведен на
08.12.1994 година и за спечелил търга е обявен К.К.П., за сумата от 20800 лева. Протокола
от търга бил подписан от комисия, състояща се от петима души. Издадена е фактура № 380
от 19.12.1994 год. за заплатен - Летен заслон „....” на стойност 20 800 лева. Съставен е
договор от 08.12.1994 година за извършена покупко - продажба между ТКЗС град Чепеларе
представляван от ЛС и К.К.П., преди да е заплатена сумата за имота. Освен това договорът
бил подписан само от две лица като продавачи - П.Б. и В.К.. В договора не било посочено
кои лица са включени в ликвидационният съвет на ТКЗС Чепеларе и дали подписалите го са
имали право да го подпишат, като членове на ЛС. Освен това ликвидационните съвети се
състояли от трима или от повече от трима членове, със задължително включен в състава им
юрист, при което наред с посочените по-горе пороци, неучастието на всички членове на ЛС
в продажбата прави договора нищожен. В този смисъл оспорва представеният договор и
моли съда да прогласи неговата нищожност. Излагат се твърдения, че договорите за
продажба на имоти на ТКЗС, които не страдали от посочените по-горе пороци, не
прехвърлят собствеността върху имота. Това е така, защото ТКЗС в ликвидация не били
държавни и не можели да прехвърлят собственост върху недвижими имоти по облекченият
режим на тогава действащият ЗДС. Освен това договорът е без нотариална заверка на
подписите и не е вписан. Те давали единствено и само на ползващият ги, да му служат като
начало на давностно владение. Именно в тази насока е трайната съдебна практика на PC
Чепеларе, продължена след това и от Нотариуса с район на действие - PC Чепеларе. По
отношение на приложения към исковата молба списък на хората дали пари за закупуване на
обора в местността „....”, твърди, че същият навеждал на извод, че обектът описан в
исковата молба не е закупен единствено и само от наследодателя на ищеца, а с участието и
на лицата посочени в списъка. Това било така, защото непосредствено след закупуването
тези лица са ползвали летният заслон заедно при отглеждане на животните си - овце. Дори
заслона е бил вътрешно преграден на отделни обекти, като всеки един от тези които са дали
пари за закупуването му самостоятелно го е ползвал. Това е траело в период около десетина
години, след което тази неформална кооперация се е разтурила, и процесният заслон останал
безстопанствен. Ответника твърди, че се настанил в тази сграда, тъй като е селскостопански
производител, отглеждал е и продължава да отглежда в сградата овце. Това траело повече от
петнадесет години със знанието и съгласието на първият вече починал син на общия
наследодател, а именно - Н.К.П., който лично предал на ответника находящите се у него
документи за имота към онзи момент. През всичките тези повече от петнадесет години,
ответника владеел имота като свой - извършил основен ремонт на сградата, поддържал я и
продължава да я поддържа, тъй като ако не правел това досега щяла да рухне. Сочи, че за
ремонтирането и поддържането на сградата през целият този период никой не му е пречил,
при което е станал негов собственик и издаденият в негова полза констативен нотариален
акт не следва да бъде отменян. Отрича да е имал уговорки с наследодателят на ищеца, както
и със самият ищец, да ползва имота като вместо наем да дава полагащото се за поддръжката
на намиращият се наблизо параклис. Твърди, че съгласно съставения констативният
нотариален акт е признат за собственик единствено и само на процесната сграда. Счита, че
2
предявеният иск за имота, върху който е построена сградата е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, защото той никога не бил продаван на наследодателя на ищеца, а видно от
представената скица от СГКК Смолян същият е собственост на ДПФ - МЗГ и не може да
бъде придобит по давност.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощника на ищеца адв.Н.П., като
по отношение на исковата претенция в частта за поземления имот на основание чл.232 ГПК
иска е оттеглен и производството в тази част е прекратено с протоколно определение
№117/24.11.2022 год. Внесена е и писмена защита в подкрепа на предявения иск.
За ответника адв.Б. К. оспорва иска. Както с внесения писмен отговор, така и в
представената писмена защита се прави възражение за недопустимост на исковата
претенция по съображения, че ищецът е следвало да заяви претенцията си като осъдителен
иск по чл. 108 от ЗС, от какъвто има интерес. Оспорва се и основателността на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищеца е наследник на К.К.П., починал на ....год., което е видно и
от приложеното удостоверение за наследници изх. №201/28.06.2022 год. издадено от
Община Чепеларе. Освен ищеца, наследник на К.П. е и Н.К.П., починал на .... год.
Видно от протокол от 08.12.1994 год. на същата дата е проведен първи търг с явно наддаване
на обект „Летен заслон ....“, собственост на ТКЗС – гр.Чепеларе при определена начална
цена 19 200 лева. Търга е проведен от комисия в състав П.Б., В.К., К.С., В.П. и Б.С.. В търга
взели участие трима участници - К.К. П., С.Н.Р. и Димитър Зл. С.. За спечелил търга
комисията е обявила участника К.К. П. за сумата от 20 800 лева. Протокола бил подписан от
всички членове на комисията и подпечатан с печат на „АПК – Чепеларе“.
На 08.12.1994 год. бил сключен договор за покупко - продажба между ТКЗС – гр.Чепеларе,
представляван от Ликвидационния съвет, като продавач от една страна и К.К.П. като
купувач от друга страна на обект „Летен заслон ....“ за сумата 20 800 лева. Договора бил
подписан от купувача, а от страна на продавача бил подписан от П.Б. и В.К.. С фактура
№380/19.12.1994 год. продажната цена на обекта в размер на 20 800 лева била заплатена на
ТКЗС – Чепеларе от купувача К.П..
По делото е представен от ищеца списък на хората дали пари за закупуване на обора в
местността „....“ общо 28 на брой срещу името на всеки един е записана сумата от 1000 лева.
От приетата по делото справка за ръководните длъжностни лица при ТКЗС гр.Чепеларе за
периода от 01.03.1992 год. до 31.05.1995 год. е видно, че председател на ЛС бил П.Б.А., а
членове – Г.Н.К., В.Н.К. и С.Г.С.. Видно от същата справка А., К. и К. са назначени на
28.02.1992 год., а С. – на 29.04.1992 год., след което на 21.06.1992 год. С.С. е освободена, а
на 01.05.1993 год. е освободен Г.К..
С нотариален акт №121, том I, рег.№882, дело №120 от 04.05.2022 год. по описа на Нотариус
Х.Д. с рег. № ...по регистъра на Нотариалната камара на РБ, вписан в Службата по
вписванията – Чепеларе с вх. рег. №312, акт №193, том I, дело №188 от 04.05.2022 год.
Н.Д.С. е признат за собственик по давностно владение на сграда с идентификатор 80371.7....
съгласно одобрените КККР на гр.Чепеларе, представляваща едноетажна селскостопанска
сграда с площ 442 кв.м., находяща се в местността „.......“ в землището на гр.Чепеларе,
разположена в поземлен имот с идентификатор 80371.7.... с площ 1000 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид
производствен, складов обект, с номер по преходен план ...., при съседи: 80371.7…,
80,371.11…., 80371.7…., 80371.7…..
Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно –
техническа експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото и извършени
справки в Поземлена комисия – Чепеларе и СГКК – гр.Смолян се установява, че обекта
„Летен заслон ....“, за който е сключен договор за покупко – продажба с К.П. и ЛС на ТКЗС
– Чепеларе е идентичен с нанесената на кадастралната карта и кадастралните регистри на
3
гр.Чепеларе сграда с идентификатор 80371.7...., разположена в поземлен имот с
идентификатор 80371.7.... със застроена площ 442 кв.м., съгласно скица на сграда №15-
941724/20.08.2022 год. издадена от СГКК – гр.Смолян. При извършената проверка в
Поземлена комисия - Чепеларе на картата на възстановената собственост не е открита друга
селскостопанска сграда от вида на процесната в местност „....”. Процесната сграда е
нанесена в КК на гр.Чепеларе след геодезическо заснемане и проведена процедура по
изменение на КК по искане на Н. Д. С.. Изменението на КК е станало със Заповед №18-
12311 / 03.11.2021 г. на Началника на СГКК-Смолян. Вещото лице сочи, че обекта Летен
заслон е изграден от стена с каменна зидария в северната част, която подпира скат с лек
наклон, два реда единични бетонни фундаменти с вбетонирани дървени колони по дългия
размер на заслона, дървени покривни ферми, подпряни на дървените колони, дървени греди
и ребра, дъсчена обшивка, покрита с керемиди тип „Марсилски”, частично с LT ламарина в
западната част и частично хидроизолация в северната част, в източната част е изградена
едноетажна сграда от каменна зидария, дървена трискатна покривна конструкция, покрита с
керемиди тип „Марсилски” с помещение за овчари и складово помещение, в западния край
на заслона е изградена стена от каменна зидария, пода на заслона е земна основа, заслона е
отворен на юг към терен оформен с дървени огради за животните; Предназначението на
процесния имот е летен заслон за отглеждане на животни - овце в местност „....” в
землището на гр.Чепеларе през летния сезон; Към момента на огледа състоянието на
процесния имот е задоволително - на три места е нарушена каменната зидария на северната
стена, като са паднали камъни от зидарията, има провиснали греди на покрива в южната му
част и паднали керемиди.
Ангажирани по делото от ищците са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. П.
и Н. П., а от страна на ответниците – Р.Я., А.Ч. и А.С..
В показанията си св.Г.П., Н.П. и Р.Я. излагат идентични твърдения относно
обястоятелствата по покупко - продажбата на обора в м. .... и ползването му след това.
Свидетелите твърдят, че обора в м. „....“ е закупен от бащата на ищеца през 90-те години,
след закриването на АПК. Преди да бъде закупен обора се ползвал от 25 човека, измежду
които и те самите. Всички общо гледали там овце, включително и бащата на Н. С.. Когато
обора бил обявен на търг от Ликвидационния съвет избрали К.К.П., който бил най
възрастния измежду тях да участва в търга, тъй като не можели всички да участват заедно.
Освен К.П. в търга участвали още двама или трима участници. Тези, които имали овце /25-те
човека/, събрали по 1000 лева и помогнали на К.К.П. да плати обора, защото той нямал
толкова пари, като уговорката била след това всички да го ползват общо. В продължение на
много години обора се ползвал общо от 25-те човека, с имената на които имало списък.
Изброяват част от тях, за които си спомнят - Н. П., П.Б., П.М., В.М., Г. и В.А., М.Д., Т.К.,
сем. Т.. Твърдят, че всички наемали овчар, който се грижел за овцете, а един от тях бил
отговорник.
Свидетелят Г. П., който е втори братовчед на ищеца, твърди, че той е един от хората дали
пари да се купи обора, където също гледал овце. В последните години дори той бил
отговорник за обора. Бащата на ответника Д.С. също гледал овце в обора заедно с
останалите, като първоначално и той дал пари за закупуването му, но впоследствие той и
още двама човека се отказали и изтеглили дадената сума. Твърди, че обора е ползван общо
от всички до 2015 г. – 2016 г., след което махнали животните. След това никой не се е
обаждал и не е искал да го ползва, а когато минавал покрай него не е виждал някой да го
ползва. Не бил отдаван под наем на никой, нито устно, нито писмено. Не знае Г. П.
/братовчед му/, да е имал уговорки с някого да ползва под наем обора. Преди делото
разбрал, че Н.С. ползва обора, понеже се занимавал с отглеждането на доста голям брой
овце. Тъй като не можел да ги гледа в с.Проглед ги преместил в гр.Чепеларе. Твърди, че
преди това е гледал животни и в м.”...”, но след време ги преместил на м.”....” и от тогава е
започнал да ползва обора. Твърди, че това станало след 2015 г., тъй като дотогава те са
4
гледали животните там, а С. не го е ползвал заедно с тях.
Свидетелят Н. П., твърди, че братът на ответника Н. С. – Т. работел дълги години за тях като
овчар. Освен него имало и други двама, които вече са покойници. Свидетелят също гледал в
обора овце, но преди 15 години приключил с тази дейност. След това обаче останали другите
да гледат там овце, но не знае до кога точно. Твърди, че докато гледал овце в обора
съвместно с другите, Н. С. не е гледал заедно с тях овце. Знае, че от много време Н.С. гледа
овце в обора, но не може да каже точно от кога и кой му е разрешил. Не му е известно дали
между ищеца и ответника е имало уговорка С. да гледа там овце. Не му е известно обора да
е даван под наем от Г.П. и от баща му – К.П..
Свидетелят Р.Я. твърди, че баща му Б.Я. е един от хората, които са участвали с пари при
покупката на обора от Ликвидационния съвет и които след това са гледали там овце. Твърди,
че не знае на чие име се водил обора, но всички продължили заедно да го ползват доста
време след това. През 2004 г. баща му се разболял и се принудил да махне овцете от там, но
другите продължили да го ползват. Много пъти им е карал фураж горе на обора. Най-често
фураж му поръчвал З.С., който е брат на ответника. Още през 1993 год. баща му наел за
овчари З.С. и Н. С., тъй като оттогава до 2003 г. – 2004 г. бил отговорник на овцете. В този
период З. и Н. също гледали там овце, като през това време били и овчари. През 2008 г.
доста хора се отказали, а други починали, но Н.С. останал да гледа там постоянно овце. От
2012 г. насам Н. С. останал сам да гледа овце в обора. Не знае дали Н.С. плаща наем на
някого за обора в м. „....”. Твърди, че К.П., бащата на ищеца, най-много четири години да е
гледал с тях заедно овце. След това Г. П. изобщо не се е включвал да гледа овце и не е ходил
в обора, но брат му Н. П. идвал и той се грижел. Г. П., който е свидетел по това дело също
гледал животни. Той бил в списъка с хората, които събрали пари за закупуването на обора.
Не знае кой бил отговорник на обора, след като баща му се отказал. Според него, оборът е
общ, на тези, които са дали пари за закупуването - 28 – 30 човека. Дори сочи, че ако сега
реши да закара там овце и да гледа, никой няма да възрази. Н.С. постоянно се грижел за
обора, тъй като го използвал. След 2004 г. го викал и му помагал като и това лято Н.С.
ползвал обора.
Свидетелят А.Ч., твърди, че познава мястото на летния заслон в м.”....”, защото там ходел с
Н.С.С., където имали овце, които С. пасял. С. там гледал овце, като събирал и частни овце за
да ги пасе. Сочи, че това се случило преди 25 – 30 години. Заедно с брат му отглеждали 17 –
18 овце. Зимата овцете били при тях, а лятото ги качвали в м. „....”, на летния заслон, където
ги гледали заедно с Н.С.. Това продължило около 3 - 5 години. После закупил лично негови
70-80 овце. Две години ги гледали заедно с Н.С. на летния овчарник, след което се отделил,
а С. останал да ползва обора след това като и до ден днешен гледа там овце. Знае, че
собственици на обора били много хора, които го купили от ТКЗС, а Н. С. е бил овчар.
Докато гледали със С. овцете в обора никой не им е пречил да го ползват. Твърди, че Н. С.
ползва сам обора от 10 години, а може и повече като през това време е нямало други, които
да го ползват. Поддръжал го в добро състояние като подменил покрива му с ламарина. Не
знае някой да оспорва, че С. ползва обора. Не знае дали е плащал на някого наем. Твърди, че
от 10 години и повече не е ходил там.
Свидетелят А.С. е син на ответника. Твърди, че познава бащата на ищеца и неговия брат Н.
П.. Когато бил на 16 – 17 години /т.е. преди около 16 год./ заедно с баща си били пред дома
на Н. П. /брат на ищеца/. Последния излязъл и предал на баща му документите за обора като
му казал „от нас няма кой да се разправя. Нито имаме животни нито нищо. Ето ти
документите и без това ти си нагоре с животните. Да са при тебе документите”. Твърди, че
документите били в папка и не знае какви точно били.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск:
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявения отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК поради липса на
5
правен интерес, с аргументи, че имота се владеел от ответника и следвало да предяви
осъдителен иск по чл.108 от ЗС.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е
налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото
право – Тълкувателно решение №8/27.11.2013 год. ВКС, ОСТГК. В съответствие с принципа
на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от
какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при
възникналия правен спор. Съгласно посоченото тълкувателно решение при недоказване от
ищеца на фактическите твърдения по отношение на съществуване на правото на иск,
производството по същия подлежи на прекратяване, поради неговата недопустимост.
Посоченото правило е приложимо, само ако ищецът извежда правния си интерес от
твърдения, които не включват притежаване правото на собственост. В случая ищецът
твърди, че е собственик на селскостопанска сграда – обор на основание покупко – продажба
и наследство и е предявил отрицателен установителен иск, с който цели да отрече ответното
право на собственост. В тази насока – Определение №427/12.12.2013 год. по ч.гр.д.
№3593/2013 год. на ВКС, II ГО, Решение №15/19.02.2016 год. по гр.д.№4705/2015 год. ВКС,
II ГО, Решение №13/12.03.2016 год. по гр.д. №3637/2015 год. ВКС, II ГО, Решение
№9/10.02.2017 год. по гр.д. №6320/2015 год. ВКС, II ГО, Решение №68/24.07.2018 год. по
гр.д. №2767/2017 год. ВКС, II ГО.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се приеме, че едно лице
притежава правото на собственост върху недвижим имот, следва да бъде установено по
категоричен начин, че е придобило това право чрез един от изброените в закона придобивни
способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен
фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически
състав.
Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот - чл.79 от Закона за
собствеността /ЗС/, включва осъществяване на владение върху него, както и изтичане на
определен от закона срок, през който е продължило владението - съответно 10 години при
недобросъвестно и 5 години при добросъвестно владение. Съгласно чл.68 ЗС, владението
представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго, като своя. От своя страна владението следва да е постоянно - тоест
владелецът да изразява трайна воля да държи вещта за себе си; да е непрекъснато - тоест
владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца по смисъла на чл.81 от ЗС,
съответно владението да не е изоставяно или да е било отнето от трето лице; да е спокойно
и явно - да не е установено или поддържано по насилствен или по скрит начин. От
съществено значение е владението да е противопоставено на собственика на вещта. Ето
защо, при позоваване на оригинерното придобивно основание - давност, на доказване
подлежи упражняване в определен период от време на фактическа власт върху имота
(corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при
демонстриране поведение на собственик (animus). За да се придобие качеството владелец, не
е достатъчно държателят на вещта да реши да свои имота, защото владението не може да
бъде скрито - то трябва да е явно и несъмнително. Това изисква промяната в намерението на
държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат
възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. Владелецът следва
6
да демонстрира, че счита имота за свой пред всички. Според практиката на ВКС, в този
смисъл решения № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ВКС, ІІ ГО и решение №
12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ВКС, І ГО, решение № 136/16.06.2014 г. по гр.
д. № 436/2014 г. на І ГО, ВКС когато страната, на която е предоставен имота да го ползва се
позовава на придобивна давност, тя трябва да докаже, че е променила намерението си, но не
скрито, а чрез предприемане на явни действия, които са противопоставени на собственика на
имота. Владението следва да се демонстрира явно, несъмнено и постоянно - да няма
инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят
вещта.
От приложените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, безспорно се
установява, че през 1994 г. наследодателя на ищеца К.К.П. е участвал в проведен от
Ликвидационния съвет търг за продажбата на сграда, собственост на ТКЗС – гр.Чепеларе,
находяща се в местността „....“ в землището на гр.Чепеларе по реда на чл.48, ал.8 от
ППЗСПЗЗ. От представеният протокол на комисията, провела търга от 08.12.1994 г. е видно,
че наследодателя на ищеца - К.К.П. е обявен за купувач на обект Летен заслон - .....
Представена е фактура № 380/19.12.1994 год. за закупуване на спечелената на търг сграда от
К.К.П., в която като получател е вписано неговото име. За спечелената на търг сграда
бащата на ищеца К.П. като купувач сключил с Ликвидационния съвет на ТКЗС –
гр.Чепеларе като продавач, договор за продажба от 08.12.1994 г. за Летен заслон „....“ /л.10/.
Договора е подписан от двама представители на ЛС, които към момента на сключването му
са били единствените действащи представители. Видно от приложената справка на л.105 по
делото, ръководните длъжностни лица при ТКЗС – Чепеларе в периода 01.03.1992 год. до
31.05.1995 год. са били общо четирима, двама от които са били освободени съответно на
21.06.1992 год. и на 01.05.1993 год., т.е. към 08.12.1994 год. единствените предствители са
били П.Б.А. и В.Н.К.. Затова и възражението на ответника за нищожност на догвора поради
това, че не е подписан от всички членове на ЛС е неоснователно.
Разпоредбите на чл. 48 и 48а ППЗСПЗЗ, в редакция към момента на сключване на договора,
предвиждат специален ред за продажба на имуществото на прекратените организации по §
12 ПЗР ЗСПЗЗ - чрез възлагане на лице с право на дял, или ако няма желаещ - чрез търг по
реда на чл. 48, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Търгът се провежда по реда на Наредбата за търговете,
която в чл. 12, ал.3 предвижда след приключване на търга със спечелилия го да се сключи
писмен договор. Нормата на чл. 48а, ал.1 от ППЗСПЗЗ също предвижда Ликвидационния
съвет да продаде вещните права. Следователно законодателят е предвидил облекчен ред за
продажба на имуществото на бившето ТКЗС - чрез търг и сключване на договор в писмена
форма. Няма и нормативно изискване за вписване на този договор в Наредбата за търговете,
а такова не е предвидено и ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията в
първоначалната му редакция, вписване се допуска само в случаите, които са изрично
предвидени в закон или в Правилника за вписванията, т.е. освен в изрично предвидените
случаи вписването не е част от фактическия състав на придобиване правото на собственост,
а има само оповестително действие. Едва с изменението на §2 ал.1 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр.
98/28.10.1997 г./ е въведено изискване договорът за продажба на имущество на правоимащи
лица от имуществото на бившето ТКЗС да се продава с писмен договор с нотариална заверка
на подписите. До този момент обаче формата е обикновена писмена, съобразно
предвиденото в Наредбата за търговете, към която изрично препраща чл. 48, ал.8 във вр. с
чл. 43, ал.2 от ППЗСПЗЗ /В този смисъл Определение № 54 от 14.02.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 3839/2016 г., II г. о., ГК, Решение №335/14.08.2018 год. по в.гр.д. №228/2018 год. на ОС -
Смолян/.
По тези съображения наследодателят на ищеца К.К.П. е станал собственик на обект - Летен
заслон в местността .... в землището на гр.Чепеларе, за който е обявен за спечелил търга и е
сключил писмен договор от 08.12.1994 г. Неоснователни са възраженията на ответника, че
договора за продажба чрез публичен търг от Ликвидационния съвет на спечелилите търга
7
лица нямат вещноправно действие и не са годно доказателство за възникване правото на
собственост върху сградите, а могат да служат само за начало на давностно владение.
Поради посочения по-горе облекчен ред за продажба на имуществото на бившето ТКЗС -
чрез търг и сключване на договор в писмена форма наследодателя на ищеца по делото е
станал собственик на посочения обект.
От събраните гласни доказателства се установява, че след сключване на договора за покупко
– продажба, К.К.П. е ползвал имота заедно с още около 25 човека до неговата смърт през
2005 год., включително и от ответника и баща му. След този период показанията
насвидетелите са противоречиви. Св.Г.П. твърди, че до 2015 - 2016 год. е ползвал обора
заедно с другите хора, които са дали пари за закупуването му като са отглеждали животни.
Св. Н.П. твърди, че преди 15 години престанал да гледа животни в обора, но другите, които
дали пари за закупуването му, продължили да го ползват за отглеждане на животни. И
въпреки, че знае че ответника ползва обора не може да посочи от кога и кой му е разрешил
това. Св.Р.Я. сочи, че след закупуване на обора от Ликвидационния съвет ответника също
гледал в него животни, заедно с останалите, като от 2012 год. насам само той го ползвал.
Сочи, че „все още обора е общ на всички, които се включили в закупуването му и
евентуално ако реши да отглежда там животни никой не би му попречил“. Св. Ч. също сочи,
че единствено ответника ползва обора в последните десет години, но съдът не кредитира
показанията му в тази част доколкото свидетелят твърди, че от десет години и повече не е
ходил там, т.е. той няма лични впечатления за случилото се в този период от време. Св. Ч.
сочи, че ответника е извършвал ремонтни дейности на сградата като подменил покрива с
ламарина, но не уточнява кога е станало това и дали този ремонт е извършен само от
ответника. В показанията си св.Г.П. също твърди, че докато съвместно ползвали обора е
извършван ремонт на покрива като е закупена ламарина, тъй като керемидите били
откраднати. При тези показания съдът приема, че ремонт на покрива действително е бил
извършен, но не само от ответника, а и от останалите ползватели на имота. От показанията
на св.С. се установява, че преди 16 - 17 години документите за имота били предадени на
баща му от брата на ищеца, което води до извод за намерение на Н.П. да владее имота чрез
ответника, като му предостави ползването, каквото твърдение се съдържа и в исковата
молба.
От така събраните гласни доказателства не може да се направи категоричния извод, че само
ответника е упражнявал явно, необезспокоявано и непрекъснато владение върху процесната
сграда в продължение на десет години и придобил по давност на основание чл. 79, ал.1 от
ЗС собствеността върху сградата. Недоказано е твърдението на ответника, че единствено
той е упражнявал фактическа власт върху сградата, както и че след смъртта на бащата на
ищецът никой от наследниците му в т.ч. и ищеца не са упражнявали фактическа власт върху
нея. След смъртта на бащата на ищеца сградата се ползвала от останалите ползватели вкл. и
от ответника С. без ищеца да се противопоставя на това, но със знанието, че е негова
собственост и на другите наследници, придобита по силата на наследствено
правоприемство, а ползването се осъществява общо от всички ползватели. В подкрепа на
този извод е, че веднага след като узнал за снабдяването на ответника с документ за
собственост подал настоящия иск.
Както и по-горе беше отбелязано, придобивната давност е способ за придобиване право на
собственост върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен период от време. За да бъде приложим институтът на придобиване по давност е
необходимо владението на вещта да е непрекъснато, трайно, необезпокоявано и
манифестирано по ясен и недвусмислен начин, т.е. не е достатъчно само упражняването на
фактическа власт, а е необходимо и демонстриране на намерението за своене. В случая не е
доказано ответника да е демонстрирал намерението си за своене на сградата. Фактът, че
ползвал сградата за да отглежда овцете си не установява намерението му за своене на този
имот. Дори напротив – от показанията на св.Я. се установява, че всеки един от участвалите с
8
пари при закупуването й могат да я ползват и към настоящия момент, за което не би имало
никаква пречка. Не се доказа и твърдението на ответника, че единствено той е извършвал
дейности по поддръжка на сградата, като подменял греди, керемиди, ламарина и други
покривни материали. Ето защо обстоятелството, че ответникът е ползвал сградата не
представлява демонстриране на намерение за своене. От друга страна неползването на един
имот от собственика не води до изгубване на правото на собственост.
По тези съображения съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск следва
да се уважи – ищцовата страна доказа интереса си от предявяване на настоящата
отрицателна претенция за собственост, а от ответната страна не се установи придобиване на
собствеността по силата на заявеното придобивно основание – давностно владение. Като
естествена последица от уважаване на иска е издаденият констативен нотариален акт да
бъде отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото, а именно уважаване на исковите претенции, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Доколкото от ответника е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, то без да засяга
дължимостта на уговореното такова, съдът счита, че договореният между ищеца и
пълномощника му хонорар е прекомерен спрямо правната и фактическа сложност на делото,
като на основание чл.78, ал.5 от ГПК същият следва да бъде намален.
Предявеният установителен иск с посоченото правно основание е с цена определена
съгласно разпоредбата на чл.69, т.2 от ГПК. По делото е представена данъчна оценка на
процесната сграда на стойност 8901,50 лева. При определяне размера на адвокатското
възнаграждение приложими са разпоредбите на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията с изм., ДВ бр. 68
от 2020 г. действаща към датата на сключване на договора за правна помощ/, съгласно
които минималното възнаграждение по дела с интерес от 5000 до 10000 лева се дължи в
размер на 580 лева + 5 % за горницата над 5000 лева, т.е. съгласно цената на иска
минималният размер на същото следва да е 775,07 лева.
Съобразявайки правната и фактическата сложност на делото, както и обема на
осъществената правна помощ от страна на процесуалния представител на ищеца,
настоящият състав намира, че претендираният от него размер на възнаграждение за
адвокатски хонорар по делото следва да бъде редуциран към минималния по Наредбата,
като се определи в размер на 800 лева, до който съдът намира, че е справедливо да го
намали.
На ищеца следва да се присъдят и направените по делото деловодни разноски, които
предвид при липсата на представен списък на разноските, съдът определя съобразно
приложените по делото вносни бележки в общ размер на 661,00 лева, от които 356,00 лева -
заплатената държавна такса за образуване на делото /л.26/, 300,00 лева – депозит за вещо
лице /л.53/, и 5,00 лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение /л.19/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ищеца
Г.К.П., ЕГН **********, с адрес гр.Ч., ул. „…“ №…, че ответника Н.Д.С., ЕГН ********** с
адрес с.П., община Ч., не е собственик на сграда с идентификатор №80371.7.... със застроена
площ от 442 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 1, построена в
поземлен имот с идентификатор №80371.7.... с площ от 1000 кв.м., с административен адрес
по КККР: гр. Чепеларе, местност „....“, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, с
номер .....
9
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК съставения констативен нотариален акт №121,
том I, рег.№882, дело №120 от 04.05.2022 год. по описа на Нотариус Х.Д. с рег. № ...по
регистъра на Нотариалната камара на РБ, вписан в Службата по вписванията – Чепеларе с
вх. рег. №312, акт №193, том I, дело №188 от 04.05.2022 год.
ОСЪЖДА Н.Д.С. с ЕГН ********** да заплати на Г.К.П., ЕГН **********, строените
разноски в производството в общ размер на 1461,00 /хиляда четиристотин шестдесет и един/
лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Смолян в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10