Решение по КНАХД №2289/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на М. Т. М. [ЕГН] от гр. Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, [улица], чрез адв. В. П. от АК – Варна против Решение № 874/14.07.2025 г.. постановено по НАХД № 3733/ 2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 24-0442-000630/ 03.07.2024 г. на началника на сектор при ОД на МВР – Варна, Четвърто РУ - Варна, с което на касатора е наложено адм. наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП

В жалбата като касационно основание е посочено – съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

В съдебно заседание по делото жалбоподателя, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. В. П. от АК – Варна, който изразява становище, че поддържа жалбата, няма доказателствени искания и моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба – началникът на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител гл. юрк. К. Л.-А. са получени писмени бележки с изразено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да отмени решението на Районен съд-Варна, като потвърди процесното НП.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 28.05.2024 г. в 13.25 ч. в гр. Белослав, при движение по [улица], посока Църквата, до номер 99, управляван от въззивника л. а. "БМВ 320“, рег.№ [рег. номер], бил спрян за проверка от полицейски екип в състав – свидетелите И. Д. и Н. С., в хода на която, чрез справка от ОДЧ било установено, че спрямо водача на автомобила в служебната информационна система фигурира регистрация за предходно нарушение, свързано с употреба на наркотични вещества, при което дежурният служител уведомил проверяващия екип, че изпраща екип от сектор „Пътна полиция“ за провеждане на тест на водача за употреба на наркотични вещества. След като свидетелите К. К. и К. И. – служители в сектор „Пътна полиция“, пристигнали и предложили на въззивника да даде проба, той първоначално се съгласил и започнал да извършва пробата с отворен пред него и предоставен му стерилизиран тестер съобразно дадените му указания – чрез продължително натриване на филтъра между венеца и бузата под езика, но докато вършел това М. М. отговорил на телефонно обаждане и провел кратък разговор, след което заявил: „Няма да го плюнча повече. Отказвам теста“, при което предоставил тестера на свид. К. К., който установил липса на необходимата индикация в син цвят за достатъчна напоеност на филтъра с биологичен материал (слюнка). Тогава свид. К. И. съставил спрямо М. АУАН №1274586 от 28.05.2024 г. за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП, в който било отразено, че М. отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Drug test 5000, както и че му е издаден талон за медицинско изследване №276052.

На 03.07.2024 г., въз основа на съставения АУАН и като констатирал неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, наказващият орган издал оспореното НП №240442-000630 от 03.07.2024 г. срещу М. М., с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правна квалификация на твърдяното нарушение и наложил на М. предвидените адм.наказания "глоба" в размер 2000.00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 месеца.

От правна страна въззивният съд е намерил, че жалбата е подадена от надлежна страна в законово установения срок и е приета от съда за разглеждане. Относно компетентният орган: НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор, РУ 04 Варна, ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия Наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законово установените форма и съдържание. Въззивният съд е установил, че в АУАН, както и в НП, е налице ясно и пълно описание на фактическата обстановка. В акта са посочени конкретните действия на М., включително отказът за проверка с техническо средство и отказът за изпълнение на предписание за медицинско изследване, които нарушават чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Освен това, актът и постановлението съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл.57, ал.1 ЗАНН.

Приобщените документи, както и кредитираните от съда показания на всеки един от свидетелите И. Д., свид. Н. С., К. К. и К. И. потвърждават осъществения от въззивника отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което е осъществен състава на твърдяното нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП. Предвид това, съдът е намерил твърдяното нарушение за категорично установено и правилно квалифицирано. Първоинстанционният съд е счел за несъстоятелни отправените от въззивника възражения за провеждане на проверката за употреба на наркотични вещества при липса на видими признаци в такава насока и за предполагаема негодност на предоставения тестер. Преди всичко, както в Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, така и в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, предпоставките за осъществяване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества от водач на МПС не са лимитативно формулирани, а са посочени изрично конкретни хипотези, при които провеждането на съответната проверка е задължително, като това не означава, че извън съответните хипотези, контролните органи нямат правомощия да осъществяват такава проверка. А в процесния случай, до осъществяване на проверка с предоставения на М. тест не се е стигнало не поради негодност на съответния тестер, а поради изрично заявен от М. отказ да довърши започнатите от него действия по напояване на филтърния тестер с биологичен материал след проведен в хода на тези негови действия телефонен разговор като това конкретно обстоятелство е ясно възприето и изтъкнато от показанията на всеки един от свидетелите И. Д., Н. С.. и К. К..

Нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП въвежда както състав на адм. нарушение, така и санкция за същото. С оглед фиксираните в абсолютна стойност санкции, наложените с обжалваното НП наказания "глоба" в размер 2000.00 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 24 месеца, се явяват законосъобразни и за съда не съществува законова възможност да измени НП като определи съответните наказания под предвидените от законодателя стойности, поради забраната за това, заложена в разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН. В случая не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност или липса на обществената опасност на нарушението, което е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирано, а следва да бъде строго санкционирано за постигане на превъзпитание на дееца към спазване на законово установения ред. Нещо повече, новата редакция на чл.189з. (ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН за нарушения на ЗДвП.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и процесуалните правила.

Настоящата инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение.

Действащата към датата на процесното деяние – 03.07.2024 г. редакция на чл. 174, ал. 3 ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) предвижда, че "водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. " Разпоредбата е формулирана така, че да обхваща в хипотезата си няколко алтернативни нарушения, диференцирани помежду си с различните свои субекти и изпълнителни деяния, за които кумулативно са предвидени две административни наказания, еднакви по видове и размери за всички тези нарушения.

Отказът да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е съставомерен по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Законовата разпоредба е императивна и не урежда изключения или възможни хипотези на законосъобразен отказ. Казано с други думи - отказът винаги осъществява състав на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Санкцията за това противоправно поведение е в законово установен размер съгласно същата норма - лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.

Употребата на алкохол или друго упойващо средство се установява по предвидения в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) ред - или чрез съответните технически средства, или чрез тестове, или чрез медицински и лабораторни изследвания (химико-токсикологични). В настоящия случай, безспорно е установено, че лицето е отказало да се подложи на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство "Дрегер Друг Тест 5000" и този отказ е надлежно документиран. Употребата на наркотични вещества или техни аналози се проверява и установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест (чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба).

Дори да се приеме, че в АУАН и НП не са описани обстоятелства, които да водят до извода, че М. е отказал извършването на медицинското изследване, поради което за него е неясно в какво точно нарушение е обвинен, това е без значение за доказаната съставомерност на деянието, представляващо отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ако водачът бъде изпробван и с техническо средство/тест и чрез медицинско изследване, за меродавни се приемат резултатите от медицинското изследване, които са по-точни. За да бъде наложено наказание по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, следва да е установено, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за наличие наркотични вещества или техни аналози, без значение по кой от двата способа - чрез техническо средство или медицинско изследване. Нарушението е съставомерно при установяване на която и да е от посочените хипотези на законовата норма или и на двете алтернативни възможности (откаже да му бъде извършена проверка чрез тест или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози). По същество, нарушението въведено с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и то се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол или упойващи вещества. В тази връзка, като е приел за безспорно установено, че освен отказа да му бъде извършена проверка с тест, М. е отказал да се подложи и на медицинско изследване, поради което е осъществил състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, въззивният съд не е изградил извода си върху факти, извън предмета на правния спор, както се твърди от касатора. М. е отказал както да се подложи на проверка с тест, така и на медицинско изследване, за което по надлежния ред му е издаден талон, и в който смисъл е описано нарушението както в АУАН, така и в НП. В случая се касае за едно нарушение, а не за отделни нарушения. От обективна страна това нарушение е безспорно доказано, а от субективна - виновно извършено, доколкото с отказа си да бъде проверен за употребата на наркотични вещества и техните аналози, касаторът е извършил вмененото му нарушение, поради което законосъобразно е санкциониран с предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания в съвкупност.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН и с оглед отправеното искане, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв. съгласно чл.63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 874/ 14.07.2025 г., постановено по АНД № 3733/ 2024 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА М. Т. М. [ЕГН] от гр. Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, [улица]да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 лв. за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.