Решение по дело №689/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ срещу Решение № 46/12.06.2024 г. по АНД № 102/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград. С решението е отменено наказателно постановление /НП/ № 10/05.02.2024 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на А. Г. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 118ж, ал. 2 от Закона за водите.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение, постановено в противоречие на закона. Безспорно се установявали извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина /предвид изложеното в постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство от 02.10.2023 г. на прокурор при РП - Хасково, пр. пр. на РП – Хасково, ТО – Димитровград, и в преписка на РУ – Димитровград/. Неправилен бил изводът, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. Трето ЗАНН, тъй като мястото на нарушението било посочено на първата страница на НП, в Констативен протокол № Х-136/08.07.2023 г. и в постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство. Твърди се, че при издаване на НП не били допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36, ал. 2, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН. Оспорва се изводът на РС за недоказаност, че именно жалбоподателят е извършил нарушението. Същото било описано пълно, точно, ясно. Не било ограничено правото на защита на лицето, който е могъл да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него. Сочат се засегнатите обществени отношения. Моли оспореното решение да бъде отменено, а НП - потвърдено.

В съдебно заседание касаторът Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалните си представители, моли оспореното решение да бъде отменено, а НП – потвърдено по изложените в касационната жалба подробни аргументи. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът А. Г. Г., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. При издаване на обжалваното наказателно постановление били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не било посочено мястото на извършване на нарушението – напр. географски координати, на кой километър по поречието на р. М. и на кой бряг. Допуснато било нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. трето от ЗАНН, тъй като по никакъв начин не било описано конкретно и точно какви са обстоятелствата, при които е извършено самото нарушение. Не било доказано, че именно ответникът е извършил процесното нарушение. Твърди се, че не може да бъдат ползвани доказателствата по прокурорската преписка, дори и самото постановление за прекратяване на наказателното производство, доколкото следва да бъде установено кой е извършителят на конкретното нарушение именно в административнонаказателното производство. Т. доказване не бе извършено от административнонаказващия орган, вкл. чрез представения видео файл. По изложените съображения моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените за настоящата инстанция съдебни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, предлага решението да бъде отменено, а оспореното НП - потвърдено.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 08.07.2023 г. около 06:40 ч. във връзка с изпълнение на служебните си задължения по проверка на сигнал за измряла риба в река М., който бил от дата 07.07.2023 г., св. А. извършвал обход по поречието на река М. в землището на [населено място], общ. Димитровград с цел установяване количеството на измрялата риба и местоположението на тази риба. Намирайки се в района на обект, стопанисван от фирма „Беттран“ АД - [населено място], забелязал работещ багер „Драглайн“, който изваждал пясък от коритото на река М. и го стоварвал на купчина непосредствено до него. А. снимал това действие на багера с телефона си и подал сигнал на „Зелен телефон“ в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“-Пловдив. Тъй като бил сам, изчакал да пристигне за съдействие и проверка

негов колега от дирекция „Контрол“ на БД ИБР-Пловдив, като междувременно продължил обхода си по течението на реката в посока [населено място]. Сигналът бил получен от св. П. Б., който тръгнал от [населено място] и поискал съдействие от полицейския екип, който го придружавал до мястото, включвайки в себе си св. К.. На място възприели багера, където се констатирало, че има натрупани наносни отложения /пясък/, от който се отцеждала вода. Там било лицето С. А. Г., който побягнал, като ги видял, но после бил задържан и му била снета самоличността от служителите на МВР. Резултатите от проверката, били обективирани в констативен протокол - № Х-136/08.07.2023 г. от св. Б., в който били отразени координати на мястото, взети от Google maps, с посочване на лицето Г.. По този повод е била образувана пр.пр. № 4044/2023г. по описа на РП - Хасково, Териториално отделение - Димитровград, в хода на която се констатирало, че багерът е бил в поземлен [имот номер] - публична държавна собственост. С постановление от 02.10.2023 г. прокурор при РП - Хасково, Териториално отделение – Димитровград, е отказал да образува досъдебно производство и е изпратил преписката на административнонаказващия орган. Въз основа на тези материали било издадено оспореното НП, като изцяло били приети изводите на прокурора, преповторени били и мотивите. При тази прокурорска проверка били снети писмени обяснения, като се изяснявало, че багер ,Драглайн“ е бил управляван от лицето А. Г. Г. и същият е осъществил добива на пясък от коритото на река Марица, което обстоятелство се е потвърдило и от А. Г. Г., назначен на длъжност по трудов договор. С оглед снетите писмени обяснения от лицата, имащи отношения по случая, е установено, че А. Г. Г. не е извършил добива на пясък от името и в полза на дружеството, в което работи, а това е станало по изричното искане на легитимиралият се като кандидат-купувач на багера Б. И. М., управител на „ПИРС-Д“ ООД, [населено място]. Предвид горното било установено, че така осъществяваната дейност от А. Г. Г. е в нарушение на забраната на чл. 118ж, ал. 2 от Закона за водите. От изложеното в постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство от 02.10.2023 г. на прокурор при Района прокуратура - Хасково, и след запознаване с материалите по пр. пр. № 4044/2023 г. по описа на РП - Хасково, Териториално отделение – Димитровград, и преписка на РУ - Димитровград – рег. № 254р- 21346/2023 г., безспорно се установявало извършеното нарушение на Закона за водите, нарушителят и неговата вина, вкл. и след като след извършена справка в регистрите на БД ИБР - [населено място], че на А. Г. Г. не било издавано и същият не притежавал действащо разрешително за ползване на воден обект с цел изземване на наносни отложения от посочения участък от река Марица по реда на Закона за водите. Деянието представлявало нарушение на чл.118ж, ал. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, поради което на А. Г. Г. било наложено наказание „глоба“ в размер на 20 000 лв.

Районен съд – Димитровград е отменил НП, който извод се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Не е доказано, че именно жалбоподателят е извършител на нарушението. От описаната по-горе фактическа обстановка се установява безспорно, че на мястото на нарушението не било наказаното лице, а е било друго лице – С. А. Г. /вж. съставения от св. Б. КП в присъствието на св. А. и св. К., видно от който „В момента на проверката не извършваше дейност по добив на наносни отложения. Със съдействието на МВР – Димитровград е задържано лицето С. А., което напусна багера – драглайн в момента на проверката… установихме, че багерът е с топъл двигател“./. Св. Б. заявява: „на място имаше едно лице, което полицаите на момента го хванаха. И едно лице дойде после.. С. като че ли се казваше лицето, което беше задържано от полицаите на място, но после дойде друго лице, което аз не разбрах как се казва. …в момента, в който приближихме с полицията, този С. скочи от багера и хукна в посока към базата… багерът така беше ситуиран, че работеше“, а св. А., който е подал сигнала и е направил клипове и снимки, заявява, че „един човек беше вътре“ …. Аз се махнах от там, за да не се усетят, продължих си обхода, в това време П. идва с полицаи и ми се обади. Аз обаче когато те са дошли на място, не присъствах“. Св. К. не си спомня името на лицето, но било описано подробно в докладната, като твърди, че на място е имало тежка верижна машина, която е вадила пясък от самото корито на реката, и допълва: „при забелязването на нашия автомобил лицето, което извършваше дейността, остави машината и започна да бяга в посока базата, която се намира малко по-нагоре“. От разпита на свидетелите в хода на съдебното производство, чиито показания не са противоречиви, не се установява, че именно лицето А. Г. Г. е управлявал багера. Напротив – само свидетелят Б. заявява с категоричност, че всъщност лицето, което е било на място, се казва С.. Отделно, от дадените от двама от тях писмени обяснения не се установява Г. да е управлявал багера, като св. Б. сочи, че с лицето С. А. не е коментирано нищо повече относно уточняване на дейността по изземване по чие нареждане се извършва и с каква цел, като твърди, че се е появил и друг непознат мъж, за който не му станало ясно какво отношение има към извършената проверка, последното вписано и от св. А.. И тримата свидетели са очевидци, като са възприели непосредствено единствено осъщественото противоправно деяние, и са описали подробно и ясно действията, извършени с багера, които наказващият орган е приел за съставомерни по смисъла на чл. 6 ЗАНН. В докладната записка, изготвена от мл. инсп. Д., от РУ – Димитровград, е описано: „забелязахме багер, който вадеше пясък от реката, но следа като приближихме, преустанови дейността си, след което от мястото потегли фадрома… установихме като С. А. Г.…до багера, който вадеше пясък, нямаше други лица“. Въпреки това в оспореното НП е посочено, че С. А. Г. не е бил установен на мястото на нарушението в момента на управление на багера, а не територията на обекта, като е забелязан, че се оттегля с фадрома от мястото, където се позиционира багерът, което твърдение всъщност противоречи на посоченото, че същият е управлявал багера, но е избягал, след като е видял проверяващите. В случая не се изяснява обективната истина, доколкото чрез разпита на свидетелите не се установява верността /истинността/ на възприетата от наказващия орган конкретна фактическа обстановка, че в действителност ответникът по касация Г. е извършил нарушението, поради което и се обуславя извод за отмяна на НП.

Отделно, безспорно е, че писмените обяснения на колега на наказаното лице, на изпълнителния директор на дружеството, в което работи, и на управителя на дружеството – купувач на багера, могат да е послужат като доказателства, въз основа на които да се потвърди изводът извършено ли е нарушение и от кого, но не могат да бъдат единствените доказателства, въз основа на които да се обективира този извод. Следва да се отбележи, че наказаното лице е дало своите писмени обяснения, но от тях, съобразявайки и другите писмени доказателства, не може да се установи по безспорен начин, че нарушението е извършено от него виновно. Не са налице достатъчно данни, обосноваващи вината на наказаното лице като проявление на субективното му отношение към настъпването на неправомерните общественоопасни последици от деянието. Този извод се следва от утвърденото в практиката, че е необходимо във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, вкл. вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

На основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН административнонаказващият орган се позовал на изводите на прокурора, но те не са достатъчни да се определи авторството на деянието. В постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е посочено, че „при извършената в хода на проверката работа по установяване и документиране на случая се установиха обстоятелства, които се различават от първоначалните констатации на мястото на нарушението относно самоличността на лицето, осъществило добива на наносните отложения“. В постановлението е посочено също, че липсват данни за престъпление от общ характер, както и, че „по отношение на установеното обстоятелство, че според отказа да се продължи срока на действие на издаденото разрешително за ползване на повърхностен воден обект – р. Марица, намиращ се в землището на [населено място], общ. Димитровград, дружество „Беттран“ АД, ЕИК *********, няма право да осъществява дейност по добив на инертни материали от руслото на р. Марица, в случая са налице данни за осъществено административно нарушение по Закона за водите, по отношение на което констатирането и контролът е от компетентността на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – [населено място]“. Предвид горното не се установява по безспорен начин кое е лицето, на което следва да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност – дали физическото лице /ответник по касация/ или дружеството работодател. Изясняване на това обстоятелство не е извършено, като наказващият орган е възприел единствено, че ответникът по касация не е извършил добив на пясък от името и в полза на дружеството, в което работи, а поради искането на купувача на багера – управител на „ПИРС-Д“ ООД, за което също не е изяснено дали разполага с разрешение. Спорно е също дали А. Г. Г. е извършил добива на пясък като физическо лице или от името и в полза на дружеството, в което работи, като без значение е обстоятелството дали се касае за дейност по добиване на пясък за период от време или инцидентно поради демонстрация на работата на багера на бъдещия купувач, вкл. и доколкото тази демонстрация има за цел продажба на багера, собственост на „Беттран“ АД, а не – на физическото лице А. Г. Г.. Доказване в хода на административнонаказателното производство не е осъществено. В тежест на касатора е да докаже с допустимите, необходими и относими доказателства твърдяното за извършено административно нарушение, че то е извършено от лицето, посочено като нарушител, при това виновно, тъй като субектът на административнонаказателното обвинение е именно наказващият орган. В случая липсват доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, а не да бъдат изведени единствено предположения, че именно А. Г. Г. е извършил противоправното деяние, така че на същия да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност.

От даденото от наказаното лице писмено обяснение и от приложения по делото трудов договор не се установява по безспорен начин, че именно А. Г. Г. е осъществил добива на пясък от коритото на река Марица, без да му е издавано или да притежава разрешително за ползване на воден обект с цел изземване на наносни отложения, на посочената в НП дата – 08.07.2023 г., когато всъщност е извършена проверката. Тук е мястото да се отбележи, че в НП не е посочена дата на извършване на нарушението, а от изложеното по-горе не се установява по безспорен начин, че на датата на проверката багерът е работил и чрез него се е добивал пясък в нарушение на разпоредбата на чл. 118ж, ал. 2 от Закона за водите. Нещо повече, от събрания по делото доказателствен материал се установяват като дати на нарушението 07.07.2023 г. /когато е дошъл купувач за багера/ и на 08.07.2023 г. /когато са изпробвали багера след ремонт/, но нито една от двете дати не е посочена в НП като дата на нарушението, нито е посочен период на извършването му. Вярно е, че датата на извършване на нарушението и датата на установяването му могат да съвпадат, но в конкретния случай подобно съвпадение не се констатира. Липсата на дата на извършване на съставомерното деяние обуславя извод за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП при неспазване на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и е предпоставка за отмяната му като незаконосъобразно.

Заключение: доколкото направените от Районен съд – Димитровград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК.

Разноски:

Съобразявайки изхода от спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, доколкото направеното възражение за прекомерност е основателно, в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 2200 лева, определен съгласно с чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 2, ал. 1 ПДОРСБД разноските следва да бъдат заплатени от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/12.06.2024 г. по АНД № 102/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с адрес – [населено място], да заплати на А. Г. Г., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 /две хиляди и двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.