№ 4197
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:********
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ******** Гражданско дело № 20241110147221
по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението
на П. Т. С., обективирано в Заповед № 531/24.07.2024г. на управителя на работодателя „***“
ЕООД, за възстановяване на П. Т. С. на заеманата преди уволнението длъжност „специалист
поддръжка“ в „***“ ЕООД, както и за осъждане на „***“ ЕООД да заплати на П. Т. С. сумата
от 3787.88 лЕ., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
периода от 24.07.2024г. до 30.08.2024г.
Ищецът твърди, че с ответника били обвързани от трудово правоотношение,
възникнало от сключен помежду им трудов договор № 330/04.01.2024г., по силата на което
заемал длъжността „специалист поддръжка“ в „***“ ЕООД и което било прекратено,
считано от 25.07.2024г. с връчване на 24.07.2024г. на заповед на работодателя от същата дата
с посочено в нея основание чл. 71, ал. 1 КТ- по инициатива на работодателя в уговорения в
негова полза срок за изпитване. Поддържа, че уволнението му на посоченото основание е
незаконно, тъй като срокът за изпитване, чиято продължителност била уговорена в трудовия
на договор на 6 месеца, започнал да тече на 04.01.2024г. и изтекъл на 04.07.2024г., поради
което към датата на прекратяването в полза на работодателя не съществувало уволнителното
основание, на което същият се позовал. В тази връзка счита, че с изтичане на уговорения 6-
месечен срок за изпитване процесното трудово правоотношение се превърнало в безсрочно
съобразно нормата на чл. 69, ал. 1 КТ, поради което за прекратяването му следвало да бъде
отправено едномесечно предизвестие, каквото в случая липсвало. Поддържа, че изпълнявал
качествено възложените му трудови задължения. Твърди, че размерът на последното
получено брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 3787.88 лЕ.. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че прекратил процесното
трудово правоотношение в срока за изпитване, който започнал да тече на 08.01.2024г., когато
служителят постъпил на работа, и бил удължен с общо 47 дни съобразно нормата на чл. 70,
1
ал. 4 КТ, през които, докато трудовото правоотношение съществувало, служителят ползвал
отпуск поради временна неработоспособност и платен годишен отпуск. Оспорва
приложимостта в случая на нормата на чл. 69, ал. 1 КТ, поддържайки, че в случая
правоотношението възникнало като безсрочно. Счита за ирелЕ.нтни доводите на ищеца,
касаещи качеството на извършваната от него работа. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от
правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на работодателя е при условията на пълно и главно доказване по смисъла на
чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички
законоустановени предпоставки за прекратяване на правоотношението на посоченото в
оспорената заповед основание, което в случая предполага установяване, че процесното
трудово правоотношение е възникнало като такова със срок за изпитване в полза на
работодателя, както и че именно в този срок последният е упражнил субективното си
потестативно право по чл. 71, ал. 1 КТ да прекрати трудовоправната връзка с ищеца, вкл.
твърденията си, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, респ.
платен годишен отпуск в посочените в отговора периоди.
Основателността на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
предполага да се установи, че прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконосъобразно, както и че същото не е прекратено на друго основание- изтекъл срок,
предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на
приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство, както и заеманата
от ищеца преди уволнението длъжност.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като
предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през
който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането
без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
Между страните не са спорни, а и се установяват въз основа на надлежно приобщените
писмени доказателства- трудов договор № 330/04.01.2024г., извлечение от трудовата книжка
на ищеца, заповед № 531/24.07.2024г., че същите са били страни по трудово
правоотношение, считано от 04.01.2024г. до прекратяването му, считано от 25.07.2024г.,
едностранно от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ- в срока за изпитване, уговорен в
полза на субекта на работодателска власт.
Съгласно чл. 4 от писменото съглашение договорът се сключва за неопределено време,
но с шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. Касае се, следователно, за
безсрочен трудов договор по смисъла на нормата на чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, като последното е
така независимо от включената в трудовия договор клауза за изпитване в полза на
работодателя, която не придава на правоотношението срочен характер, а предоставя
съобразно нормата на чл. 70, ал. 1 КТ правната възможност на всяка или на една от страните
по правоотношението, в случая- на работодателя, едностранно да прекрати трудовоправната
2
връзка в определен срок след началото на изпълнение на трудовите функции на работника
или служителя без предизвестие и без да мотивира решението си за това, извършвайки своя
автономна преценка за качеството на изпълнение на възложената работа- при клауза за
изпитване в полза на работодателя, респ. за това дали работата е подходяща за работника
или служителя- при клауза за изпитване в полза на последния.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че ищецът е постъпил на работа в
посочения в трудовия договор ден- 08.01.2024г., в какъвто смисъл е изричното отбелязване
както в чл. 2, ал. 1 от съглашението, така и в частта му, имаща характер на декларация,
поместена в края на документа. С оглед на това и доколкото законодателната идея на
клаузата за изпитване в случаите, когато същата е уговорена в полза на работодателя,
какъвто е настоящият, е да се обезпечи възможността на последния да извърши преценка
удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни възложената работа, именно датата
на постъпване на служителя на работа- 08.01.2024г., с която законът- чл. 63, ал. 4 КТ, свързва
началото на изпълнението на трудовите функции, е началният момент на течението на
уговорения в полза на работодателя срок за изпитване- в този смисъл са постановените по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1027/2011 г., III г. о.,
ГК, Решение № 155 от 27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 418/2016 г., III г. о., ГК. Така, по
правило този срок е следвало да изтече на 08.07.2024г. В случая, обаче, между страните не се
спори, а и се установява от приобщените като писмени доказателства болнични листове на
ищеца, заявления от него до ответното дружество за ползване на платен годишен отпуск и
заповеди за разрешаването му, че преди прекратяване на трудовото правоотношение
служителят е ползвал общо 47 дни законоустановен отпуск- отпуск поради временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, който период съгласно нормата на чл. 70, ал.
4 КТ не се включва в срока за изпитване, респ. последният обективно се удължава със
съответния брой работни дни (арг. постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 16 от
30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4793/2014 г., IV г. о., ГК) именно по изложените вече
съображения, че целта на срока за изпитване е възможността реално да бъде извършена
проверка за годността на работника или служителя да изпълнява вменените му трудови
задължения, каквато обективно и закономерно би могла да бъде извършена единствено в
процеса на реално престиране на труд от служителя в полза на носителя на работодателска
власт.
Ето защо, при така възприетото от фактическа страна и съобразно изложените правни
разяснения, следва да се приеме, че в случая ответникът е упражнил правото си едностранно
да прекрати процесното трудово правоотношение, преди да е изтекъл уговореният в негова
полза срок за изпитване, с оглед на което и доколкото правилността на преценката му за
годността на служителя да изпълнява възложената му работа, респ. за качеството на същата
не подлежи на съдебен контрол- в този смисъл решение № 215 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 722/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 108 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4838/2013 г.,
IV г. о., ГК, решение № 65 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5669/2014 г., III г. о., ГК,
определение № 2746 от 5.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2191/2023 г., IV г. о., ГК, следва да се
приеме, че коментираното субективно потестативно право за едностранно прекратяване на
трудовия договор без предизвестие е законосъобразно упражнено, респ. че уволнението на
посоченото в уволнителната заповед основание е законно. Последното, от своя страна,
обосновава извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и на
обусловените от неговата основателност искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ответника, комуто на
основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 4224.59 лЕ.,
представляваща адвокатско възнаграждение, за което по делото са представени
доказателства, че е реално заплатено.
3
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
По арг. от нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС не следва да бъде присъждана
държавната такса, дължима за разглеждане на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на П. Т. С., ЕГН **********,
обективирано в Заповед № 531/24.07.2024г. на управителя на работодателя „***“ ЕООД,
ЕИК ****, за възстановяване на П. Т. С., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност „специалист поддръжка“ в „***“ ЕООД, както и за осъждане на „***“ ЕООД, ЕИК
****, да заплати на П. Т. С. сумата от 3787.88 лЕ., представляваща обезщетение за оставане
без работа поради уволнението за периода от 24.07.2024г. до 30.08.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Т. С., ЕГН **********, да заплати на
„***“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 4224.59 лЕ., представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4