Решение по дело №12600/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260626
Дата: 28 януари 2021 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20201100512600
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                         гр.София,28.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                       СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І състав, в закрито заседание на двадесет и осми януари през 2021 година в състав:

                                                                            

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                         :ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

                       като разгледа докладваното от съдия Кузманова ч. гр. дело № 12600 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

            Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

            Образувано е по жалба на „Д.З.“ ЕАД срещу постановление за разноски с изх. № 8807/21.10.2020 г. по изп. дело № 20208390400583 по описа на ЧСИ с рег. № 839, с което е редуциран размерът на начисленото адвокатско възнаграждение от 800 лв. на 671 лв. Жалбоподателят твърди, че по делото липсвали доказателства за действително заплатено адвокатското възнаграждение. Поддържа, че редуцираният на 671 лв. адв. хонорар е прекомерно завишен предвид извършеното от процесуалният представител единствено действие – подаването на молба за образуване на изпълнителното дело.Сочи, че дължимата сума е платена в срока за доброволно погасяване. Въз основа на изложеното се иска намаляване размера на адвокатското възнаграждение до 200 лв. поради прекомерност.

             По реда на чл. 436, ал. 3 ЧСИ с рег. № 839 оспорва жалбата.Твърди, че  предвид направеното допълнително искане от представителя на взискателя за налагане на запор приложима  т. 2 от чл. 10 Наредба № 1/2004 г.

             Съдът констатира от фактическа и правна страна следното:  

              Изп. дело № 20208390400583 по описа на ЧСИ с рег. № 839 е образувано на 09.10.2020 г. по молба на адв. Д.- процесуален представител на кредитора И.Ч. въз основа на изпълнителен лист № 260005/29.09.2020 г. по търг. дело № 120/2019 г. по описа на ОС Пазарджик  за сумата  11 877, 89 лева. Към молбата е приложен договор за безплатна правна защита и съдействие от 01.02.2019 г. и в същата пълномощника е посочил  да му бъде присъден адв.хонорар в размер на 800 лв. на осн. чл. 38 ЗА. ЧСИ е приел събиране  на посоченото адвокатско възнаграждение  - 800 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 38, ал. 2 ЗА. На 12.10.2020 г. по делото е постъпила молба от взискателя чрез адв. Д. за извършване пълно проучване имущественото състояние на длъжника и налагане запор на банковите му сметки. На 14.10.2020 г. длъжникът  е получило ПДИ, а на 15.10.2020 г. е изплатил отразените в него суми. На 21.10.2020 г. длъжникът е подал молба за намаляване адвокатското възнаграждение от 800 лв. на 200 лв. поради прекомерност.В същия ден  ЧСИ е уважил частично молбата и е редуцирал разноските до 671 лв. като е взел предвид и подадената молба от 12.10.2020 г., обосновававаща приложението на чл. 10, т. 2 Наредба № 1/2004 г.  Постановлението е връчено на застрахователното дружество на 26.10.2020 г. и на 03.11.2020 г. (изпратена на 02.11.2020 г. по пощата) е постъпила жалбата.

               Възражението на жалбоподателят, че липсват доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение по изп. дело е неоснователно. В Договора за правна защита и съдействие от 01.02.2019 г. страните се уточнили, че се договарят по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА поради материално затруднение на лицето.

                Основателно е възражението за прекомерност на възнаграждението предвид извършените действия пред ЧСИ. На 09.10.2020 г. е подадена молба от кредитора И.Ч. чрез адв. Д. за образуване на изпълнително дело, а на 12.10.2020 г. е подадена молба за пълно имуществено проучване на длъжника и налагане запор на банкови сметки. Съдът счита, че предвид изискванията на чл. 426 ГПК за започване на изпълнението втората молба е допълваща първата. Подадена е преди извършването на каквито и да е действия по делото включително и преди изпращане на ПДИ. Длъжникът е погасил задължението си в срока за доброволно изпълнение и с поведението си не е дал повод за ангажиране на допълнителни действия от страна на адвоката на взискателя. Ето защо приложение намира чл. 10, ал. 1 Наредба № 1/2004 г. и дължимото възнаграждение за процесуално представителство на взискателя пред ЧСИ следва да бъде намалено на  200 лева.

                 Предвид изложеното съдът,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОТМЕНЯ Постановление  разноски от 21.10.2020 г. на ЧСИ И.М.-К., рег.№  839 по изп дело № 20208390400583 в частта, в която е оставена без уважение жалба с вх. № 7222/21.10.2020 г. на длъжника „ДЗИ О.З.“ АД с ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** Б, в частта за намаляване разноските  от редуцираните 671 лева  за адвокатско възнаграждение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

         НАМАЛЯВА  разноските за  адв. възнаграждение в полза на адв. М.И.Д.  САК на основание чл. 38,ал.2 за осъществената безплатна помощ на взискателя   И.А.Ч. ЕГН **********  от 671 лева  лева на 200 лева.

                        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

                                                                                                              2.