РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Лом, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ,
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова, като разгледа
докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20231620100982
по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. трето,
алт. втора от ГПК, във вр. с чл. 203 от ЗВ, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с
чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявени обективно съединени искове от М.
Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, представляван от адв. В. Ф. С. от
АК - София, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. ****, срещу
„****“ ООД - Монтана, с ЕИК ****, с адрес на управление: гр. ****,
представлявано от В. Д. И., на основание чл. 124, ал. 1, предл. трето, алт.
втора от ГПК, във вр. с чл. 203 от ЗВ, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 86 от
ЗЗД.
Иска се да бъде постановено Решение, с което да се да приеме за
установено, че М. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, НЕ ДЪЛЖИ на
„****“ ООД - Монтана с ЕИК ****, претендираната сума от 511,82 лв.
(петстотин и единадесет лева и осемдесет и две стотинки), начислени и
претендирани за периода 04.06.2018 г. - 04.05.2020 г. по клиентски № ****,
както и сумата в размер на 102,89 лв. (сто и два лева и осемдесет и девет
стотинки), начислени и претендирани за периода 03.12.2018 г. - 04.05.2020 г.
по партида с абонатен № ****, за имот, находящ се в гр. ****.
Претендират се направените по делото разноски.
Твърди се, че, според ответника, ищецът по партида с абонатен № ****,
открита за имот, находящ се в гр. ****, дължи сумите, предмет на настоящите
1
искове.
Твърди се, че ищецът не дължи тези суми, поради липса на установена
облигационна връзка между страните, че сумите не се дължат поради
недоставена, неотговаряща на българските държавни стандарти и нормативни
изисквания услуга, която не е потребена от ищеца вода в процесния имот, че
имотът не е водоснабден, че уредите, който се използват за отчитане не са
изрядни и не са минали необходимите метеорологични проверки и
сертификати. Твърди се, че сумата се претендира неоснователно, тъй като
същата е погасена и по давност, но, въпреки изрично волеизявление от страна
на ищеца, същата не е отписана от счетоводната система па ответника.
Твърди се, че, при отчитането на общия и индивидуалните водомери на
процесния адрес, ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба
№ 4 чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което
липсва основанието за начисляване на суми в посочените размери.
Оспорват се данните, въз основа на които са начислени процесните
суми, като формирани по показания на несертифицирано средство за
търговско измерване (СТИ) - водомер, който не отговаря на изискванията на
ЗИзм., обслужващ етажната собственост и преди сключването на договори с
отделните етажни собственици. Оспорва се методиката, по която е определен
размерът на задължението за процесния период. Твърди се, че, за периода от
монтирането на общия водомер до издаването на последната фактура, между
потребителите в сградата е разпределено произволно посочено, а не реално
потребено количество вода, чието количество е невъзможно да бъде
потребено, а стойността й е неправилно изчислена. Ответното дружество,
като доставчик на В и К услуги, следвало да следи за правилното и точното
отчитане на доставената вода и да отговаря за изправността на СТИ, което е
негова собственост - общия водомер, по който са начислени и процесните
суми. Евентуално съществуващо в общите условия на ответника правило,
обосноваващо отговорността на ищеца, е нищожно поради противоречие с
императивни правни норми относно разпределението на риска при родово
определени вещи.
Твърди се, че ищецът няма качеството „потребител на В и К услуги” по
смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ), тъй като, съгласно §1. т. 2. б. ,,б" от ЗРВКУ, потребители на
В и К услуги по смисъла на закона са физическите и юридическите лица -
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В тази връзка се
оспорва наличието на облигационна връзка между страните по делото.
Навежда се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност,
както по отношение на главницата, така и по отношение на начислената лихва
за забава.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от
ответника.
Намира иска за допустим, а по същество - за неоснователен и недоказан.
Имотът на ул. **** в гр. Лом е водоснабден, обитаем и се отчита редовно от
2
инкасатора на дружеството. Партидата е била открита на името на бащата на
ищеца - Н. Д. И. (с ЕГН **********). Тъй като вода продължава да се ползва
и след смъртта на титуляра на партидата, без да се заплащат дължимите суми
и без, съгласно правилата и в сроковете по чл. 62 от ОУ на дружеството, да е
сменена партидата, дружеството е предприело мерки по установяване на
наследниците, включително по съдебен ред. Имало и започнато гражданско
производство, с цел установяване на наследниците и продължаване на
съдебните процедури срещу тях (гр. д. № 1507/2022 г. на PC - Лом), което в
последствие е прекратено, а самият М. Н. Д. е подал Заявление за смяна на
партидата на негово име на 01.03.2023 г., като е приложил и Удостоверение за
наследници, а, със служители на „В и К” ООД - Монтана в гр.Лом, се е
договарял и обещавал да плати задълженията си разсрочено.
Релевира се, че при ответника не е подавано Възражение, от което да е
видно какви изрични претенции има ищецът към дружеството, които да са
подкрепени с доказателства, за да бъде разгледан случаят.
Релевира се, че, към настоящия момент, на адреса се ползва вода, но
живущите не възразяват срещу доставянето и ползването на тази услуга.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. В постъпило от процесуалния му представител – адв. В. С. при
САК - становище поддържа Исковата молба и моли искът да бъде уважен.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Постъпило е Становище от процесуалния му представител, с което поддържа
ОИМ и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и,
съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с наведените в Исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 от ГПК всеки може да предяви иск, за
да възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен
установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува. При този
иск ответната страна следва да удостовери съществуването на
претендираното от нея право. Тъй като ищецът изобщо го отрича, ответникът
трябва да изчерпи в процеса всички основания, въз основа на които то е
могло да се породи до постановяване на Решението.
Ищецът твърди, че не дължи никакви суми на ответника в процесния
период, поради което и съдът следва да се произнесе по същество относно
изначалната недължимост на сумите, посочени в процесните фактури за
процесните периоди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест и
3
въведените от ищеца твърдения, ответникът следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, следните правопораждащи факти:
съществуването на вземането си, включително: качеството на ищеца, респ. на
неговия наследодател, на потребители на В и К услуги, съобразно
действащата за процесния период нормативна уредба, обемът на реално
доставените услуги за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В
и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
Съдът намира, че, доколкото качеството собственик, съответно, лице с
учредено вещно право на строеж или ползване, е предпоставка за възникване
на твърдяното от ответника договорно облигационно отношение, то именно
той носи тежестта да докаже, че ищецът има това качество.
В случая, по делото не се спори, че наследодателят на ищеца – Н. Д. И.
/починал на 22.10.2017 г./ е бил абонат на В и К услуги с абонатен № ****, за
имот, находящ се в гр. ****. По този начин е бил обвързан с ответното
дружество от договор за предоставяне на В и К услуги за процесния имот.
Установено е, че ищецът М. Н. Д. с ЕГН **********, на 01.03.2023 г., е подал
Заявление за промяна името на абоната в част. Инкасо за водомер на адрес гр.
****, като бъде променено името на партида № **** от Н. Д. И. на М. Н. Д.
/на л. 29 от делото/. Така се установява и облигационната връзка, възникнала
между ищеца и ответното дружество.
По делото е установено, че имотът е водоснабден.
От приложените по делото материали се установява, че ищецът живее
във водоснабдения имот, находящ се в гр. ****.
Съдът е допуснал до разпит при режим на довеждане от страна на
ответника свидетеля Е. М. В., служител при ответника на длъжност „отчетник
измервателни уреди“, която заявява, че от 22 години е инкасатор и посещава
водоснабдения имот. Посочва, че първоначално партидата е била на името на
бащата на ищеца – Н. И., а, след това, на сина му М.. Споделя, че периодично
посещава адреса и отчита потребената вода. Посочва, че водомерът, отчитащ
потреблението на вода за процесния имот, се намира на голяма височина, на
стълбищна площадка, и е необходимо да се използва помощно средство, в
повечето случаи – стол, който й предоставят абонатите, на който да се качи и
да види показанията на водомера. Заявява, че, при последното си посещение
4
на адреса, ищецът й казал да запише потребената вода „математически
средно аритметично” и е отказал да изнесе стол или друго помощно
средство, за да бъде видяно и записано актуалното показание на водомера.
Посочва и че имотът представлява триетажна сграда без общ водомер, а са
монтирани индивидуални водомери, за всеки етаж по отделно.
По делото не са представени доказателства дали, към момента на
отчитане на водомера, същият е в изправност. Спорният момент в настоящото
производство е дали процесният водомер, към момента на отчитане на
показанията му от инкасатора Е. М. В., за процесния период, е годно
техническо средство за измерване, което отговаря на нормативните
изисквания. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 10 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдитерлните и канализационните системи „Операторът
на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира
водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща
изразходваното количество вода”. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 17,
ал. 1 от ОУ. А, според чл. 33, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., „във
водоснабдителните системи и инсталации могат да се монтират само
типове водомери, одобрени по реда на Закона за измерванията (ЗИ), или с
оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към
продуктите”. Нормата на чл. 34, ал. 1 от същата Наредба предвижда, че
водомерът на водопроводното отклонение и общият водомер в сгради -
етажна собственост, подлежат на задължителен метрологичен контрол
съгласно ЗИ, а, съгласно ал. 2, са предвидени и следните проверки:
периодично, след ремонт, при нарушаване на пломбата и при поискване от
оператора или потребителя. Тези проверки са залегнали и в чл. 43 от ЗИ,
който ги квалифицира като "последващи" и ги обособява в два вида – такива,
които се извършват периодично или след ремонт на средството за измерване
(ал. 2) и преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или
периодичната проверка, в случай на унищожаване на знака или по желание на
лицето, което използва средството за измерване (ал. 3). По отношение на
периодичността на периодичните проверки законът предвижда, че същата се
определя със Заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен вестник и
се обявява в официалния бюлетин на агенцията (ал. 4). Съгласно Заповед №
616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, публично достъпна на сайта на
Агенцията, за водомери от одобрен тип с номинален разход периодичността
на проверките е 5 години.
От анализа на цитираните правни норми се налага изводът, че
монтирането, поддържането и контрола на водомерите на водопроводните
отклонения, по които се отчита и заплаща консумираната вода от
потребителите, е задължение на съответния оператор на В и К, в случая - на
ответното дружество. Същият е бил длъжен да извърши периодична проверка
на процесния водомер в предвидения 5-годишен срок от първоначалното му
монтиране. В настоящия случай не е ясно кога е монтиран водомерът във
водоснабдения имот, но липсват доказателства, от които да се направи
5
заключение, че водомерът е преминал техническа проверка. По делото не са
представени доказателства от ответника за извършена периодична проверка
на процесния водомер. Липсват и възражения от страна на ответното
дружество в тази насока. Операторът на В и К е длъжен да изпълни
нормативните си задължения за периодична проверка на средството за
измерване и, ако потребителят не го допуска или не осигурява достъп на
длъжностните лица за изпълнение на служебните им задължения, той
разполага с възможността да спре напълно или частично водоподаването, но
след предварително уведомяване на потребителя – чл. 39, ал. 1, т. 8 от ОУ. В
случая по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства за опит от
страна на ответника да уведоми ищеца за необходимостта да осигури такъв
достъп до имота и да извърши техническа проверка на водомера, поставен във
водоснабдения имот.
С оглед изложеното се налага изводът, че, към момента на отчитането
на показанията на водомера на 04.06.2018 г., средството за измерване не е
отговаряло на нормативните изисквания за извършена последваща
периодична проверка, поради неизпълнение на законовите задължения на
оператора и, поради тази причина, се явява и негодно средство за измерване.
Не се установи от ответника, при условията на пълно и главно
доказване, че процесният водомер е бил годно измервателно средство. В този
аспект е видно, че липсват данни, както за датата на монтиране на водомера в
имота, така и за неговата техническа годност, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен.
По отношение иска за изтекла погасителна давност:
Наред с това, за пълнота на изложението, предявените от ищеца искове
/главни/ за възникнали задължения за периода от 04.06.2018 г. до 04.05.2020
г. са основателни, поради това, че тези вземания са погасени по давност,
предвид датата на подаване на Исковата молба в съда – 08.06.2023 г.
Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на ответното дружество представляват "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като се характеризират с "изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви".
Ето защо за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече в деня, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия на ответното дружество е предвидено, че потребителите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Следователно, задълженията на ищците за заплащане
на стойността на В и К услуги са възникнали като срочни. Тригодишната
погасителна давност е изтекла на 05.05.2023 г. Поради изложеното искът по
6
отношение на недължимостта на главницата в размер на 511,82 лева следва да
бъде уважен.
Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът, не е
необходима покана от кредитора.
На основание чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане, се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, поради което и
акцесорните искове за недължимост на обезщетенията за забава за
горепосочения период са също основателни. Така следва да бъде уважен и
искът за недължимост на мораторна лихва в размер на 102,89 лева за периода
от 03.12.2018 г. до 04.05.2020 г.
По отговорността за разноски:
Ответникът не е признал исковете, а изрично ги е оспорил с Отговора на
исковата молба. Ето защо разноски се следват на ищеца. На ищцовата страна,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, трябва да се присъди сумата в размер на
100 лева за заплатена държавна такса по настоящото дело, като сумата в
размер на 3,10 лева за такса превод следва да бъде отхвърлена. По отношение
на адвокатското възнаграждение, търсено при условията на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, съдът намира, че предпоставките на тази разпоредба са налице. Видно от
представения договор за правна защита не е било уговорено възнаграждение
за безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Насрещната
страна дължи разноски, доколкото Исковата молба се възприе за основателна.
Следователно адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, съобразно
изхода на делото. Според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в
полза на адв. В. С., следва да се заплати адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лв. (в минимален размер за всеки от предявените искове - по 400 лева
за всеки иск), което не подлежи на намаляване на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК и, в този смисъл, възражението за прекомерност на ответника е
неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по
отношение на „****“ ООД - Монтана, с ЕИК ****, с адрес на управление:
гр. ****, представлявано от В. Д. И. – управител, че между ответното
дружество и ищеца М. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, липсва
основание за заплащане от страна на ищеца и същият не дължи парично
задължение в размер на 511,82 лв. (петстотин и единадесет лева и осемдесет и
две стотинки), представляващо главница за периода 04.06.2018 г. - 04.05.2020
г. по клиентски № ****, както и сумата в размер на 102,89 лв. (сто и два лева
и осемдесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава, начислена и
претендирана за периода 03.12.2018 г. - 04.05.2020 г., по партида с абонатен
№ ****, за имот, находящ се в гр. ****.
7
ОСЪЖДА „****“ ООД - Монтана, с ЕИК ****, с адрес на управление:
гр. ****, представлявано от В. Д. И. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Д. с
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата в размер на 100 лева за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „****“ ООД - Монтана, с ЕИК ****, с адрес на управление:
гр. ****, представлявано от В. Д. И. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
В. Ф. С. – САК, с ЕГН: **********, сумата от 800 лева адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8