РЕШЕНИЕ 182
№ 224
гр. Самоков, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870100419 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба от В. С. В. с
ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ ЕООД с ЕИК *********.Искът е на стойност
2141.92лева и касае искане за прогласяване нищожността на паричен заем от
27.09.2022г. между страните с номер L***** поради нарушаващ добрите
нрави и заобикалящ чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 и 11 от ЗПК.
Твърди се в исковата молба, че договорът между страните има
неравноправна клауза за разглеждане на документи, която води до
надвишаване на определения със Закона за потребителския кредит ГПР
(годишен процент на разходите).
Ответника твърди че искът е недопустим, неоснователен и
недоказан, тъй като страната нито се е възползвала в 14-дневен срок да
прекрати договора и води неправомерен процес.Счита, че договора не води до
нарушение на ЗПК и не е надвишен ГПР.
Касае за иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11 ЗПК вр. чл. 19 ЗПК и чл.146 от ЗЗП за прогласяване нищожност на
договора за кредит между страните.
Между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за
кредит на 27.09.2022г., по силата на който са й предоставени в собственост
1
заемни средства в размер на 1500,00 лева, при фиксиран лихвен процент на
разходите - 20% и ГПР 41.48%.Едновременно с това в договора била включена
услуга такса за бързо разглеждане на документи в размер на 293.77лева.
Така описаната фактическа обстановка според съда се доказва от,
представените и неоспорени от ответника писмени доказателства.Всъщност
по фактическата обстановка няма никакъв спор.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно предственият договор за кредит и отпуснатите суми
действително изчисленията направени от кредитора не включват таксата за
бързо разглеждане на докумнети.
Както правилно е отбелязано в исковата молба и според съда не са
спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договорът за
потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния
процент на разходите. Действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора и кредиторът
вписвайки в контракта съответно ГПР в който не са включени таксите за
услуга „бързо разглеждане на документи“ с които ГПР надхвърля предала на
предвиденото в ЗПК.Това е заблуждаваща търговска практика, довела до
неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за
ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на
кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение за такса услуга по кредита, следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за
общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в
договорения ГПР разходите, които следва да извърши ищеца за заплащане на
възнаграждение за услуга бързо разглеждане на документи. Възнаграждението
за тази услуга в потребителския договор размер на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер па ГПР, който
не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
„заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от Закона за защита на потребителите.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
2
Съгласно предствените договори за кредит и отпуснатите суми
действително изчисленията направени от кредитора не включват таксата за
разглеждане на документи.
Правилно е отбелязано в исковата молба че не са спазени и
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договорът за
потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния
процент на разходите.
Уговореното възнаграждение за такса експресно разглеждане е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19,
ал.1 и 2 3ПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
С оглед изложеното разгледан по същество, искът за прогласяване
нищожността на паричен заем от 27.09.2022г. между страните с номер
L***** поради нарушаващ чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 и 11 от ЗПК се
явява основателен.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на адв.Е.Г.И. от АК-П.
сумата от 670 лв. разноски за предоставена безплатна адвокатска помощ на
ищцата и 85.68лева на ищцата.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
Прогласява нищожността на договор за кредит сключен между В. С. В.
с ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* от дата 27.09.2022г.
с номер L306951 за сумата от 1500лева.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на В. С. В. с
ЕГН ********** сумата от 85.68лева за държавна такса.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на адв.Е.Г.И. от
АК-П. сумата от 670 лв. разноски за предоставена безплатна адвокатска
помощ на ищцата В. В..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. окръжен съд в
3
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
4