Решение по дело №953/2009 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 934
Дата: 26 юни 2009 г. (в сила от 16 юли 2009 г.)
Съдия: Ивайло Димитров Иванов
Дело: 20094520100953
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

79

 

гр.Русе, 25.06.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                                                                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.

 

при секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 953 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Предявена е искова молба с правно основание чл.99, ал.1 от СК.

            Ищецът М.Ц.Л., твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на., от който имат родено едно дете – Д М Л., роден на. От около пет години отношенията между него и съпругата му охладнели и липсвало разбирателство, като при най-малкото неразбирателство между тях възниквало противопоставяне и стигали до спорове. Преди около 3 години във фирмата, в която работел му предложили по-висока длъжност – Централата в гр.София, като се наложило често да пътува, а впоследствие и да започне да живее в гр.С поради естеството на работата му.  При връщането му, със съпругата си не се разбирали и всеки имал свои възгледи за решаване на проблемите. Охладнелите отношения между тях и липсата на еднаква визия за бъдещето на семейството, довели до все по-честото му пребиваване в гр.София и от. изобщо не живеел в семейното им жилище, като единствено осигурявал и заплащал ежемесечно суми за издръжката на детето. Към настоящия момент живеел и работел в гр.София като с ответницата не поддържал никакви отношения. По тези съображения счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Поради това моли съда да постанови решение, с което същия да бъде прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина и на двамата съпрузи; упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете да бъдат предоставени на майката, а той да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 60.00 лева, считано до 5-то число на съответния месец и му бъде определен режим на лични контакти със сина му – да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 8.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя и по 20 дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск. Семейното жилище, находящо се в гр.Р, ул.”Т К” № , вх., ет, представляващо апартамент да бъде предоставено за ползване на ответницата и детето, като след прекратяване на брака не възразява съпругата да запази брачното си фамилно име. Не претендира разноски по делото.

            Ответницата М.Д.Л. не оспорва иска за развод по основание, а именно, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и иска за упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете. Твърди, че вината за разстройството на брачните отношения е на ищеца, тъй като същия има извънбрачна връзка с друга жена, което е довело и до раздялата им. Оспорва и посочения от ищеца режим на лични контакти, както и размера на издръжката. Твърди, че действително фактическата раздяла със съпруга й е от 10.08.2008г., когато той напуснал семейното жилище, но причината той да стори това е, че поддържал връзка с друга жена – В В, с която към настоящия момент продължава да поддържа близки контакти. Оспорва и размера на дължимата издръжка, която ищеца следва да заплаща на сина си, като счита, че същата следва да е в размер на 250.00 лева. Твърди, че такава издръжка той е заплащал от раздялата им до края на 2008г. и възнаграждението, което той получава към настоящия момент е над 2 000.00 лева, поради което същата е във възможностите му да я заплаща. Оспорва и претендирания режим на лични контакти, като счита, че същите следва да се осъществяват само една събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, като 20-те дни през лятото, когато не е в платен годишен отпуск да се осъществяват на време и място само със съгласието на детето.

            От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Страните са сключили граждански брак на. в гр.Р, с акт за граждански брак №., от който имат родено едно дете - Д М Л., роден на. Видно от трудов договор №. и удостоверение с изх.№., ищеца е работил в “Т М д” АД, където до. е получавал средно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 720.00 лева, като към настоящия момент работи в “Р К” АД и реализира също такова възнаграждение. Представен е и нотариален акт № , том , рег.№ , нот.дело № г. на нотариус №  с район на действие РРС, съгласно който е бил закупен по време на брака между страните недвижим имот – апартамент № , находящ се в гр.Р, по ул.”Т К № , бл.”Г.З Ф”, вх., ет. със застроена площ от кв.м. Този недвижим имот е бил ипотекиран от съпрузите срещу теглен заем от 36 000.00 лева, с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №, томІ, рег.№ , нот.дело №. на нотариус №  с район на действие РРС. От удостоверение с изх.№., издадено от “Т М Е Д” АД, се установява, че ответницата работи в същото търговско дружество и получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 726.20 лева.

            От представеното удостоверение за актуално и правно състояние и дружествен договор от 05.10.2007г. е видно, че съдружници в търговското дружество “В – Т” ООД са М.Ц.Л. и В И В.

В показанията си свидетелката Н.Ц.Л., сестра на ищеца, твърди, че от г. страните живеят във фактическа раздяла, като ищеца живее и работи в гр.С, а ответницата заедно с детето са останали да живеят в гр.Р. От раздялата до настоящия момент двамата съпрузи не са правили опити да заздравят брачните си отношения и да се събират да живеят заедно.

В показанията си свидетелката Д.А.А. твърди, че познава страните от преди да сключат граждански брак и с двамата от няколко години поддържа близки приятелски отношения. От края на 2007г. отношенията между съпрузите се влошили, като причината за това било връзката на ищеца с друга жена - В, която продължава и до настоящия момент. От ответницата разбрала за тази извънбрачна връзка на ищеца, както и че с тази жена той имал общ бизнес, но свидетелката на познавала същата. От г. страните живеят във фактическа раздяла, като М.Л. правила опити да заздравят брачните си отношения, но това не станало. Към момента ищеца живеел в гр.С, а ответницата и детето в гр.Р. Синът им Д Л. учи в училище “Х Б” – гр.Р и на детето се отдават чуждите езици и се занимава със спорт. Тъй като има здравословен проблем – заекване, лекарите му препоръчали за да може да контролира дишането си да ходи на плуване. Непълнолетния имал интерес и към английския език и посещавал курсове по лингвистика. Към настоящия момент е спрял да посещава курсовете по лингвистика и английски език и да ходи на плуване по финансови причини, тъй като майката няма възможност да посреща тези разходи. Преди раздялата бащата често отсъствал от къщи, тъй като много пътувал до други градове във връзка с работата си на търговски представител. За домакинството и детето тогава се грижела майката. Жилището – гарсониера, където преди това са живели съпрузите, а към настоящия момент майката с детето било ипотекирано, като вноските по ипотеката в размер на 300.00 лева месечно преди плащал ищеца, но от няколко месеца те се плащали от ответницата.

В показанията си свидетелката В.Ц.А., майка на ответницата, твърди, че с дъщеря си живеят в един и същи жилищен блок, в два различни входа. Лично свидетелката до 1999г., когато съпрузите живели при нея не е виждал ищеца да се държи грубо със съпругата си. 2007г. М.Л. ***. Отначало се прибирал в гр.Русе по-често, но впоследствие това ставало все по-рядко. При разговор с дъщеря си, свидетелката разбрала, че ищецът имал връзка с друга жена, за което той бил признал пред съпругата си. Детето имало дефект при говора, но към настоящия момент не посещава редовно лекари. Започнало да ходи редовно на плуване, но към момента е преустановило този спорт, тъй като таксата е в размер на 45.00 лева и майката няма възможност да поема този разход. 2008г. посещавало и частни уроци за подготовка за  клас, а в началото на годината и курсове по логическо мислене в математиката, за които заплащали такса в размер на 25.00 лева. От началото на 2009г. е преустановило и посещението на този курс, защото майката няма възможност да поема и този разход. 2008г. бащата заплащал тези курсове и плуване, както и издръжка първоначално от 250.00 лева, а след това в размер на 150.00 лева, но преустановил тези плащания.

Съдът няма основание да не кредитира показанията на тези трима свидетели, въпреки, че двама от тях са близки роднини на страните, тъй като същите са взаимно непротиворечиви, подкрепят се от останалите доказателства по делото, социалния доклад и изложеното от детето при изслушването му, а и по делото не са събрани други доказателства, които да установяват нещо различно от изложените в тях факти и обстоятелства.

От изготвения по делото социален доклад от отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Р, се установява, че от м.г. майката изцяло е поела грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Осигурява нуждите и потребностите му от образование и го стимулира да спортува – плуване и фитнес. Д Л. не страда от хронични заболявания. Ученик е в  клас в паралелка със засилено изучаване на английски език в СОУ “Х Б” – гр.Р и е отличен ученик. Явява се на състезания и конкурси по английски език, където се справя отлично. Детето се отглежда с голяма любов от майката и се задоволяват емоционалните му потребности, както от нея, така и от бащата, когато той се вижда със сина си. Д Л. осъществява срещи с баща си, когато той е в гр.Р, общува с него по телефона и не е ограничаван в контактите си от майката. Последната среща между бащата и сина се е провела през. След раздялата между родителите за детето следва да се осигури нормална обстановка, като се запазят ежедневните рутинни действия, включително извънкласните дейности – фитнес, плуване и допълнителни частни уроци, които се заплащат. Ограничаването на детето би го накарало да се чувства несигурно и отхвърлено. Родителите би трябвало да направят всичко възможно да запазят техните родителски роли и да продължат да поддържат стандарта на живот за непълнолетния, от времето когато са живели заедно. Сигурността и емоционалната стабилност на Д са гарантирани в семейството на майката. Тя декларира към него своята всеотдайност и обич, подкрепя го в начинанията му и го стимулира да продължи да се развива. Забелязват се изградени отношения на взаимност и емоционална привързаност между тях.

От изслушването на детето Д Л. в съдебно заседание се установява, че той посещава фитнес от четири месеца, но е преустановил посещенията си поради невъзможността на майката да заплаща таксата към настоящия момент. Участвал е в олимпиада по английски език, на която е бил на едно от началните места, като има увлечението по този език, с който се занимава от втори клас. От шест години се занимава и с плуване, като при регионални състезания е ставал първи, а при участия в републикански състезания се е класирал веднъж и на второ място. Посещавал е и курсове по лингвистика и логическо мислене. Преустановил е плуването и посещенията си на курсовете по лингвистика поради невъзможността на майката да заплаща таксите към настоящия момент.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

            Съпружеските отношения между страните са прекъснати окончателно и безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. Фактическата раздяла е трайна – почти една година, поради което бракът им изцяло е лишен от дължимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл.15 и сл. от СК и съществува само формално. В тази насока липсват противоречия между показанията на свидетелите, доводите на страните и останалите доказателства по делото. Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че тя е на ответника. С поведението си, а именно, поддържайки връзка с друга жена, което е довело до фактическата раздяла между съпрузите, като е напуснал семейното жилище и се е установил да живее с нея в гр.С на семейни начала, оставяйки семейството си в гр.Р, същият изцяло е нарушил моралните и етични задължения като съпруг, регламентирани в чл.15 и чл.16 от СК.

            По отношение упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д Л., съдът счита, че те следва да се предоставят на майката. Това е обусловено на първо място от обстоятелството, че ответника се явява виновния за разстройството на брачните отношения съпруг. На следващо място от изготвения по делото социален доклад е видно, че сигурността и емоционалната стабилност на Д са гарантирани в семейството на майката. Тя декларира към него своята всеотдайност и обич, подкрепя го в начинанията му и го стимулира да продължи да се развива. Забелязват се изградени отношения на взаимност и емоционална привързаност между тях. Също така от раздялата между съпрузите, детето е останало да живее при майката, в жилището, където е свикнало с обстановката и сред средата, в която е отраснал. Бащата живее също така в гр.С на семейни начала с жена, която е непозната за детето, а непълнолетния е отраснал в гр.Р, където са неговите близки, роднини, съученици и приятели, поради което за него няма да бъде удачно да живее в друг град при непозната среда и обстановка. За да не се прекъсва връзката на детето с неговия баща, на последния следва да бъде определен режим за лични контакти и отношения със сина му. Последният следва да се определи в по-разширен обем – този претендиран от ищеца, тъй като в интерес на детето е да осъществява колкото се може повече контакти с баща си. В тази връзка е и социални доклад, съгласно който на детето следва да се осигури нормална обстановка, като се запазят честите му контакти и с бащата, тъй като ограничаването на детето след раздялата на родителите би го накарало да се чувства несигурно и отхвърлено, а родителите би трябвало да направят всичко възможно да запазят техните родителски роли. Поради това е следва да се определи следния режим на лични контакти на бащата с детето - да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 8.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя и по 20 дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.

 На основание чл.82 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Това задължение е безусловно и не зависи от тяхната възможност да се издържат от имуществото си. Към настоящия момент детето Д Л. е на години и  месеца, ученик в  клас и предвид възрастта си той има нужда от храна, облекло, учебни пособия и други, необходими за правилното им физическо и интелектуално развитие. В конкретния случай съдът намира, че детето към настоящия момент има изключителни нужди, които да доведат до определяне издръжката му над нормативно определения размер. От показанията на свидетелите Д.А. и В.А., както и изслушването на детето в съдебно заседание, се установява, че детето активно спортува – посещавал е фитнес и плуване, като за плуването е участвал и в различни състезания, в това число и на републиканско първенство, където е заемал второ място. Детето е с интерес и към изучаването на английски език и математика, като за последното е посещавал и курсове по логическо мислене. Единствената причина да прекрати тези си допълнителни занимания – фитнес, плуване и курсове по логическо мислене, е факта, че след раздялата на двамата му родители, майката няма да заплаща таксите към настоящия момент, които възлизат на 115.00 лева – 45.00 лева за плуването, 45.00 лева за фитнеса и 25.00 лева за курсовете по логическо мислене. От изготвения по делото социален доклад е видно, че след раздялата между родителите за детето следва да се осигури нормална обстановка, като се запазят ежедневните рутинни действия, включително извънкласните дейности – фитнес, плуване и допълнителни частни уроци, които се заплащат. Ограничаването на детето би го накарало да се чувства несигурно и отхвърлено. Родителите би трябвало да направят всичко възможно да запазят техните родителски роли и да продължат да поддържат стандарта на живот за непълнолетния, от времето когато са живели заедно, т.е. преустановяването на тези извънучебни занимания би се отразило на непълнолетния неблагоприятно, а и те биха спомогнали той допълнително да се развие и реализира за в бъдеще в обществото. Видно от писмените доказателства по делото ищеца е работил в “Т М  д” АД, където до. е получавал средно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 720.00 лева, като към настоящия момент работи в “Р К” АД и реализира също такова възнаграждение. Допълнително същия участва като съдружник в търговско дружество, където също реализира доходи. Ответницата също работи, като реализира месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 726.20 лева. Предвид изложеното и като съобрази възрастта и нуждите на детето, както и доходите на неговите родители, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за Д Л. в размер на 200.00 лева като към нея следва да се прибави и сумата от 115.00 лева, необходими за заплащане таксите на извънкласните дейности, с които той се занимава или общо в размер на 315.00 лева. От тази сума за общата месечна издръжка на детето, съдът намира, че ответника следва да заплаща издръжка в размер на 200.00 лева месечно, а останалата част от издръжката следва да се поеме от ответницата. Приоритетното заплащане на издръжка от страна на бащата е обусловено от това, че той реализира четири пъти по висок месечен доход от този на майката, както и че последната ще полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Определената издръжка се дължи от датата на предявяване на иска – 27.02.2009г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж последно число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

            Семейното жилище – апартамент в гр.Р, ул.”Т К” № , вх., ет., следва да се предостави за ползване на ответницата и детето, с оглед вината за разстройството на брачните отношения на ищеца и интересите детето, съобразно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ГПК.

Страните не претендират да си заплащат издръжка един на друг, поради което такава не следва да им бъде присъждана.

След развода жената М.Д.Л. следва да носи брачното си фамилно име – Л., за което ищеца дава необходимото съгласие.

            На основание чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК и предвид това, че ответника се явява виновния за разстройството на брака съпруг, същия следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 500.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Следва да се определи окончателна държавна такса за производството по делото. Предвид материалното и имотно състояние на страните, съдът определя същата в размер на 50.00 лева, вносима от ищеца, след като от нея се приспадне първоначално внесената държавна такса в размер на 25.00 лева. М.Л. следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна такса върху определения размер на издръжката на детето от 288.00 лева – определена 4% от тригодишните й платежи.

              Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПОРАДИ НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО бракът между М.Ц.Л., с ЕГН: ********** ***, офис 16, и М.Д.Л. ***, с ЕГН: **********, сключен с акт №. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община – гр.Р, по вина на М.Ц.Л..

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д М Л., роден на., с ЕГН: **********, на майката М.Д.Л., като за бащата М.Ц.Л. се определя режим на лични контакти и отношения с детето – да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 8.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя и по 20 дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.

            ОСЪЖДА М.Ц.Л., с ЕГН: ********** ***, офис 16, да заплащана на непълнолетното си дете Д М Л., роден на., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 200.00 /двеста/ лева, считано от., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж последно число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище - апартамент в гр.Р, ул.”Т К” № , вх., ет., на М.Д.Л..

            ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената М.Д.Л. да носи брачното си фамилно име – Л..

            ОСЪЖДА М.Ц.Л., с ЕГН: ********** ***, офис 16, да заплати на М.Д.Л. ***, с ЕГН: **********, сумата от 500.00 /петстотин/ лева – направени разноски по делото.

            ОСЪЖДА М.Ц.Л., с ЕГН: ********** ***, офис 16, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 313.00 /триста и тринадесет/ лева - допълнителна държавна такса за производството по делото и държавна такса върху определения размер на издръжката на детето.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: