РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ Д.
и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №6576 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с
правно основание по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР,
съединен с иск за заплащане на лихва за забава и по чл.181, ал.3 ЗМВР.
Ищецът Ч.И. Ч
чрез процесуалния си представител твърди, че в периода от 31.10.2016г. до
31.10.2019г. е работил по служебно правоотношение в ГОДГ-ГПУ-Русе, Регионална
дирекция “Гранична полиция” – Русе при Главна дирекция “Гранична полиция” при
МВР на длъжност “командир на отделение”. Изпълнявал дейността си на територията
на ГПУ-Русе в РДГП-Русе по утвърдени протоколи и графици, на смени от 12 часа,
при сумирано изчисляване на работното време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители на МВР е осем часа дневно и четиридесет
часа седмично, като надвишаването на тази норма за периода следва да се заплати
като извънреден труд. Работодателят му неправилно е отчитал и изчислявал
положения от него нощен труд, в резултат на което в периода
31.10.2016г.-31.10.2019г. не му е изплатил положения от него извънреден труд.
През същия период дължими, но незаплатени са и сумите за непредоставени му
ободряващи напитки и хранителни продукти. За периода от 31.10.2016г. до
31.10.2019г. е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Разпоредбата на чл.3,
ал.3 от същата е идентична с чл.3, ал.3 в двете предходно действащи Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121-з-592/25.05.2015г., като и трите
предвиждат възможността за полагане на нощен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч.,
като работните часове не трябва да надвишават средно осем часа за всеки
24-часов период. В периода до издаването и обнародването на Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. е имало изрично предвиден подзаконов нормативен акт,
основание за преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, тъй
като е била приложима Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен с коефициент 1.143. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е
субсидиарно приложима за служителите на МВР. За исковия период е положил общо
1528 часа нощен труд от 190 нощни смени, който преизчислен с коефициент 1.143
възлиза на 1737.36 часа или на 209.36 часа извънреден труд, който не му е
заплатен. За целия исков период общо му се дължи сумата 1402.17 лв, от която
1268.68 лв незаплатено допълнително възнаграждение за положен 209.36 часа
извънреден труд и 133.49 лв обезщетение за забава от датите на съответните
падежи до предявяване на иска - 31.10.2019г. Ответникът не му е предоставял
ободряващи напитки в периода от 31.10.2016г. до 31.10.2019г., нито му е
заплащал левовата им равностойност, съгласно чл.181, ал.3 ЗМВР. Тъй като към
настоящия момент не може да се предяви иск за реално изпълнение на престацията
- ободряващи напитки, то му се дължи паричната им равностойност или за исковия
период - сумата 111.60 лв, както и 14.40 лв равностойност на неполучени
хранителни продукти (две командировки по 6 смени всяка по 1.20 лв/смяна). Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1402.17 лв, от която 1268.68 лв
незаплатено допълнително възнаграждение за положен 209.36 часа извънреден труд
за периода от 31.10.2016г. до 31.10.2019г. и 133.49 лв обезщетение за забава от
датите на съответните падежи до 31.10.2019г., сумата 111.60 лв, представляваща
паричната равностойност на ободряващи напитки и сумата 14.40 лв, представляваща
паричната равностойност на незаплатени хранителни продукти, за периода от
31.10.2016г. до 31.10.2019г., заедно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от 31.10.2019г. до окончателното изплащане. Претендира за
разноски.
Ответникът
Главна дирекция “Гранична полиция”-МВР гр. София, представляван от Главен
комисар Светлан И. Кичиков – директор, чрез процесуалния си представител
изразява становище за неоснователност на предявените обективно съединени
искове. Възразява, че не дължи суми на ищеца за допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, тъй като съгласно
служебното му правоотношение и създадената организация на работа в МВР,
разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ е неприложима към държавните служители в МВР.
Не са налице нейните предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа
на смени, продължителност на нощно работно време, която е по-малка от
продължителността на дневното, трудово възнаграждение за работа по трудов
договор. Поради това изчисляването и заплащането на положения от ищеца труд
следва да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. Неоснователна е и претенцията за сумата
126.00 лв (111.60 + 14.40) с правно основание в чл.181, ал.3 ЗМВР. Заявява, че
безплатните тонизиращи напитки са с целево предназначение, а не натурално
възнаграждение по служебно правоотношение, поради което не може да се
компенсират с пари. Неоснователна е и претенцията по чл.86 ЗЗД. Изложени са
подробни правни съображения, цитирана е съдебна практика и писмена консултация
на проф. д-р ю.н. Васил Мръчков.
Претендира разноски.
С влязло в
сила определение в съдебно заседание на 12.03.2020г. на основание чл.214 и
чл.232 ГПК съдът е допуснал изменение на исковете чрез увеличението им, както
следва: на иска по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – от 1268.68
лв на 1576.35 лв, на иска по чл.86 ЗЗД – от 133.49 лв на 183.25 лв, на иска по
чл.181, ал.3 ЗМВР за заплащане на паричната равностойност на ободряващи напитки
– от 111.60 лв на 115.80 лв; съотв. чрез намаление на иска по чл.181, ал.3 ЗМВР
за заплащане на паричната равностойност на хранителни продукти – от 14.40 лв на
8.40 лв, като е прекратил производството за разликата поради оттегляне на иска
в тази част.
По делото са
представени писмени доказателства и е прието основно и допълнително заключение
на икономическа експертиза, приложени в писмен вид по делото.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
По делото е установено от основното заключение
на икономическата експертиза, че ищецът е в служебно правоотношение с
ответника, като изпълнява длъжността “командир на отделение” – група “Охрана на
държавната граница” в ГОДГ-ГПУ-Русе, Регионална дирекция “Гранична полиция” –
Русе при Главна дирекция “Гранична полиция” при МВР, при двусменен режим на
работа по 12 часа по утвърдени месечни графици за дежурства и сумарно отчитане
на работното време.
Съгласно чл.176 ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.179, ал.1 ЗМВР, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., като условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед – ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8-,
12-, или 24-часови смени, работното време на държавните служители се изчислява
сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. и работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал.3). Съгласно ал.5, т.2, работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служителите, работещи на смени. Извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- ал.6. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - ал.9.
От основното заключение на икономическата експертиза, потвърдено и
допълнено устно от вещото лице Й.М. в съдебно заседание на 12.03.2020г., се
установява, че по отношение на ищеца не са преизчислявани (преобразувани)
отработените нощни часове труд към дневен такъв за периода от 31.10.2016г. до
31.10.2019г., респ. не е начислявано и изплащано допълнително възнаграждение за
допълнителните часове от приравняване. Изчисляван е и е изплатен извънреден
труд на тримесечие, който е на база действително отработените часове над
нормата при 8-часовия работен ден през работните дни в месеца, както и
извънреден труд, положен през официални празници. За периода от 31.10.2016г. до
31.10.2019г. на база предоставени графици при сменен режим на работа и ежемесечни
протоколи за отчетени часове работа през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч. за същия
период за начислените и изплатени възнаграждения на ищеца, съобразявайки
нормата на чл.187, ал.6 ЗМВР, експертизата е преизчислила размера на
извънредните часове, получени от преизчисляване на нощните часове към дневните
помесечно и полагащото се допълнително възнаграждение (първи вариант), както и
при тримесечно разчитане съобразно допълнителното заключение (втори вариант).
Общият брой часове, положени като нощен труд от ищеца за исковия период
възлиза на 223.5 часа. Съобразно нормата на чл.187, ал.7 ЗМВР за периода от 31.10.2016г.
до 31.10.2019г. положеният извънреден труд от ищеца не надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Паричната равностойност на часовете
положен извънреден труд в исковия период след преобразуване на нощния към
дневния труд при помесечно разчитане в брутен размер възлиза на 1659.03 лв, а
при тримесечно разчитане – 1576.35 лв в брутен размер. Устно в съдебно
заседание вещото лице обяснява, че разликата в двата варианта се явява от броя
на работните дни в тримесечието, като в основното заключение изчисленията са
направени на база последния месец на тримесечието, а в допълнителното заключение
изчислението е направено осреднено за броя на работните дни в едно тримесечие,
което е според методиката за изчисляване в ГД “Гранична полиция”.
Искът за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд поради
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 31.10.2016г. до
31.10.2019г. е основателен.
В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която
следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, както е
била уредбата в предходната Наредба №8121з-407/11.08.2014г. (отм.). Следователно
в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е налице
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР.
Разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА предвижда, че когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, какъвто е и
настоящият случай. Служителите в МВР са държавни служители, поради което за
неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон –
Законът за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните
указания на ВКС, дадени в ТР №6/06.11.2013г., постановено по тълк. д. №6/2012г.
на ВКС, ОСГТК, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията
на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се
прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения.
Ето защо, макар и в действащия ЗМВР
да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, както това е било
уредено в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично разпоредено нещо друго, за
неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща
към трудовото законодателство по КТ. Съгласно чл.67, ал.3 ЗДСл, минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.
Предвид гореизложеното, при липсата на изрична уредба в специалните
наредби, издадени от министъра на МВР, в случая субсидиарно приложение намират
правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
На основание чл.9, ал.2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1.143. При липса на специално правило, което да
определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Както е посочено и в цит. по-горе ТР,
възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. Поради това съдът намира за неоснователни направените
възражения и доводи на ответника за неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент за
преизчисление на нощния труд в дневен.
Искът за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за периода от 31.10.2016г. до 31.10.2019г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по
основание. По отношение размера на претенцията, съдът възприема допълнителното
заключение на икономическата експертиза, според което допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, при отчитане на сумирано
работно време в тримесечно разчитане, изчислено на база осреднени часове за
всяко тримесечие и осреднено основно месечно възнаграждение възлиза на 1576.35
лв, тъй като съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР, работното време на държавните
служители за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени се изчислява сумирано за
тримесечен период.
От допълнителното заключение се установява, че обезщетението за забавено
плащане от първо число на месеца след изтичане на всяко тримесечие до
предявяване на иска – 31.10.2019г. възлиза на 183.25 лв.
Искът по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР следва да се
уважи за сумата 1576.35 лв незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 31.10.2016г. до 31.10.2019г., заедно със законната
лихва от предявяване на иска - 31.10.2019г. до окончателното изплащане, а искът
по чл.86 ЗЗД – за сумата 183.25 лв обезщетение за забава до 31.10.2019г.
Искът за заплащане на сумата 115.80 лв, представляваща паричната
равностойност на ободряващи напитки и сумата 8.40 лв, представляваща паричната
равностойност на незаплатени хранителни продукти, за периода от 31.10.2016г. до
31.10.2019г. също е основателен.
Съгласно чл.181, ал.1 и ал.3 ЗМВР, на служителите на МВР се осигурява храна
или левовата ѝ равностойност, като на служителите по чл.142, ал.1, т.1-3 и ал.3
ЗМВР, полагащи труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., се
осигуряват ободряващи напитки. Размерът на сумите и доволствията по ал.1-3 се
определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи – ал.4.
От представените по делото заповеди №№ 8121з-38/19.01.2016г., 8121з-57/09.01.2017г.,
8121з-45/16.01.2018г. и 8121з-1717/28.12.2018г. и от основното заключение на
икономическата експертиза се установява, че Министърът на вътрешните работи във
връзка с извършваните дейности, свързани със специфичния характер на труда на
полагащите труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа определя размера на сумата за
ободряващи напитки по чл.9, ал.1 от Наредба №8121з-904/30.07.2015г. в размер на
0.60 лв на служител за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа. За
периода от 31.10.2016г. до 31.10.2019г. левовата равностойност на неполучените
от ищеца ободряващи напитки при полагане на труд през нощта и на основание цит.
заповеди на Министъра за определения размер до 0.60 лв за работа през нощта от
22.00 до 06.00 часа възлиза на 115.80 лв общо при общо 193 смени. Съгласно
приложената Заповед №Iз-2335/20.11.2013г.
на Министъра на вътрешните работи относно овладяване на кризисна ситуация,
възникнала вследствие засиления миграционен натиск към територията на Р
България, при провеждане на специализирани полицейски операции за извършване на
граничен контрол на държавната граница и други мерки по опазване на обществения
ред за разрешаване на миграционния и бежански проблем, включените в заповед и
участващи в мероприятието служители на МВР получават допълнителни хранителни
продукти на стойност до 1.20 лв на смяна. От представените заповеди №№ УРИ
3282з-3349/29.11.2016г. и УРИ 3282з-1175/11.04.2019г. се вижда, че ищецът по време
на две служебни командировки в ГПУ-Средец, РДГП-Елхово, ГПУ-Ново село и
РДГП-Смолян е отработил общо 7 смени за периодите 01 – 15.12.2016г. и 16.04 –
02.05.2019г. Размерът на левовата равностойност на хранителните продукти,
дължими, но непредставени от работодателя на ищеца възлиза на 8.40 лв (7 смени
х 1.20 лв на смяна).
Следователно предявеният иск по чл.181, ал.3 ЗМВР следва да бъде уважен за
сумата 115.80 лв, представляваща паричната равностойност на ободряващи напитки
и сумата 8.40 лв, представляваща паричната равностойност на незаплатени
хранителни продукти, за периода от 31.10.2016г. до 31.10.2019г., заедно със
законната лихва от предявяване на иска - 31.10.2019г. до окончателното
изплащане.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се
следват 500 лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение и представен
списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната
такса по производството в размер на 75.35 лв следва да се заплати от ответника,
както и 255 лв възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР гр. София, бул. “Княгиня
Мария Луиза” №46, представлявана от Главен комисар Светлан И. Кичиков –
директор да заплати на Ч.И. ***, ЕГН **********, сумите 1576.35 лв незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
31.10.2016г. до 31.10.2019г., 183.25 лв обезщетение за забава до 31.10.2019г., 115.80
лв, представляваща паричната равностойност на ободряващи напитки за периода от 31.10.2016г.
до 31.10.2019г. и 8.40 лв, представляваща паричната равностойност на
незаплатени хранителни продукти за периода от 31.10.2016г. до 31.10.2019г.,
заедно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете
- 31.10.2019г. до окончателното изплащане, както и 500 лв разноски, а по сметка
на Русенски районен съд да заплати 75.35 лв държавна такса по производството и 255
лв съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия: