№ 12341
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110124746 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 94794/12.05.2022 г., уточнена с молба с вх.
№ 97742/17.05.2022 г. с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена
от В. Л. С., с която търси защита от домашно насилие за себе си и за дъщеря
си В. М. С., срещу М. К. С.. За ответника се твърди, че е лице, с което
молителката живее във фактическо съпружеско съжителство, респ. баща на В.
С.. Изложени са твърдения за осъществявано от ответника спрямо
молителката и детето домашно насилие на 05.05.2022 г., подробно описано по
време, място и начин на извършване.
Ответникът, редовно призова за датата и часа на първото проведено по
делото съдебно заседание, се явява лично и с упълномощен процесуален
представител. Не оспорва обстоятелството, че на 05.05.2022 г. около 23:00
часа страните са били заедно в семейното им жилище, находящо се в гр.
София, с. Кокаляне, бл. 2, ет. 2, ап. 10, както и че живее с В. Л. С. във
фактическо съпружеско съжителство, но възразява срещу всички останали
изложени в молбата фактически твърдения. Претендира отхвърлянето на
последната като неоснователна.
Със заповед за незабавна защита № 120 от 20.05.2022 г. съдът е наложил
мерки за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2. и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН.
Софийски районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 от
ГПК/ и закона /чл. 5 от ГПК/, намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
1
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.
По делото не се спори, а и от представените доказателства –
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
388/20.04.2006 г. на Столична община, Район „Красно село“, се установява, че
В. Л. С. и М. К. С. са живели във фактическо съпружеско съжителство в
семейното им жилище, находящо се в гр. София, с. Кокаляне, бл. 2, ет. 2, ап.
10, заедно с общото им дете В. М. С.. Поради което, ответникът попада сред
лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на
чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и
физическо такова. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок на
чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
Разгледана по същество, молбата е и основателна, съображенията за
което са следните:
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, в която подробно са описани актовете на домашно насилие по
време, място и начин на извършване, за които се търси защита с процесната
молба. Ангажирано е съдебномедицинско удостоверение № V-167/2022 г.,
издадено от лекар – специалист по съдебна медицина, в което е отразено, че
на 12.05.2022 г. в 13:55 часа е прегледано лицето В. Л. С., която е съобщила,
че на 05.05.2022 г. около 23:00 часа е била удряна с дървен стол от мъжа, с
който живее на съпружески начала. В заключението на последното е
посочено, че при освидетелстваната се установяват кръвонасядания и
охлузване в областта на гръдния кош в дясно, кръвонасядания в областта на
дясното рамо, лявата мишница и дясното бедро, като тези травми са резултат
от удари и притискане с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и
тангенциалното действие на такива и биха могли да бъдат получени по начин
и време, съобщени от В. С.. Представени са и два броя болнични листа от
09.05.2022 г. и от 16.05.2022 г., издадени на В. С., с посочена в тях диагноза
„изкълчване на китката“ и режим на лечение „домашен-амбулаторен“.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП – Младост, в който се
посочва, че по думи на В. С. и В. С., М. С. без причина ги обижда с
нецензурни думи, удря майката и детето с юмруци и др., като последното е
уплашено и разстроено от случващото се в дома му. За процесния инцидент
бащата разказва пред социалните служители, че сбиването е станало при
самоотбрана, защото В. и майка й, в състояния на алкохолно опиянение, са го
заплашвали с нож.
В хода на производството по настоящото дело са приобщени и заверени
преписи от материалите по полицейска преписка с рег. № 3383р-16494/22 г.,
образувана по сигнал за възникнал скандал в с. Кокаляне, бл. 2, на 05.05.2022
г. В хода на проверката е изготвена докладна записка, в която е отразено, че
при посещение адреса на място от полицейските служители са установени
страните по делото, като между тях при проверката не е имало спорове или
скандали, съобщили са, че е възникнал спор на битова основа, като В. С. и М.
С. са предупредени с протоколи за полицейско предупреждение на основание
чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. Видно от справка от МВР, Дирекция „Национална
система 112“, на 05.05.2022 г. е постъпило обаждане от телефонен номер
********** в 22:46 часа от лице, представило се с имена В. М. С..
2
В хода на производството е изслушано детето В., което съобщава, че е
било свидетел на инцидент, когато родителите й се прибрали към 22:30 часа
вечерта от намиращ се на поляната до жилището им карнавал с въртележки,
концерт и др., и докато детето вечеряло в хола се скарало с баща си, който
започнал да обижда нея и майка й, като често използваните обидни думи били
„наркоманка“, „тъпанарка“, „курва“, „пропаднала“, „мангали“, бащата
посегнал да удари В. с юмрук, но майка й се намесила, тримата започнали да
се боричкат и по едно време двете молителки се озовали на земята, в който
момент ответникът взел дървен стол и го стоварил върху тях. Столът ударил
В. по пръстите на стъпалото на десния й крак, а майка й в областта между
китката и лакътя й. Детето позвъняло в полицията, като малко по-късно
дошли до адреса полицейски служители.
Отделно, в проведеното на 03.08.2022 г. открито съдебно заседание пред
СРС е разпитан и допуснатият на ответната страна свидетел Светослав
Георгиев Ангелов, който заявява, че молителките са изгонили безпрецедентно
М. С., без той да има никаква вина за това, преди 2 години, като не знае какви
точни са им били кавгите и от януари месец 2022 г. ответникът не му е
споделял нищо за отношенията му с жена му и детето му и не му е разказвал
за някаква конкретна случка от тази година между тях.
Съобразявайки гореизложеното и при съвкупната преценка на събрания
по делото доказателствен материал съдът намира, че в хода на
производството безспорно се установи, че между страните са налице
конфликни отношения, като на 05.05.2022 г. около 23:00 часа в съвместно
обитаваното от тях жилище, находящо се в с. Кокаляне, бл. 2, ет. 2, ап. 10,
напрежението между тях е ескалирано и ответникът упражнил физическо и
психическо насилие над молителките, изразяващо се в отправянето по
отношение на тях на обидни думи и ги е замерил със стол. Домашното
психическо и физическо насилие е установено по делото чрез декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която в хипотезата на липса на други доказателства /като
под липса на други доказателства по смисъла на закона следва да се разбира
липса на свидетели очевидци и/или други преки доказателства/, е достатъчна,
за да бъде уважена молбата, предмет на настоящото разглеждане, респ. само
въз основа на нея съдът да издаде заповед за защита. По делото не са събрани
никакви доказателства, който да обосноват обратен извод, както и да
подкрепят защитната теза на ответника относно твърденията му за начина, по
който е протекъл процесният инцидент. Тук е място да бъде отбелязано, че
дори да е била налице взаимна размяна на удари между страните, то това
обстоятелство само по себе си не може да доведе до освобождаване
ответникът от отговорност по ЗЗДН, доколкото в разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от последния изрично е предвидено, че отговорността по този закон не
изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната
отговорност на извършителя. Така, всичко изложено по-горе дава основание
на съда да приеме молбата за защита за доказана, поради което същата следва
да бъде уважена.
По вида на мерките за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице,
чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу пострадалия /чл.5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и мотивирането на самия
3
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.
1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на актовете на насилие -
физическо и психическо, с типичен интензитет, в това число и
обстоятелството, че към момента на съдебното разглеждане на делото
страните живеят разделени, т.е извършителят и пострадалите не обитават
едно и също жилище, както и при съобразяване изложеното от процесуалните
им представители в хода на устните състезания, съдът намира за подходящи
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН, като мярката по чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН е безсрочна, а тази по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да се наложат
само спрямо лицето В. Л. С. за срок от 6 месеца, считано от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за защита, който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършените деяния, така и
своето бъдещо поведение.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”.
Предвидената в тази норма глоба представлява административно наказание
/по арг. от чл. 13, б. „б” от ЗАНН), което съдът е длъжен да наложи при
установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде
индивидуализирано по размер в законовите предели. В настоящия случай
съдът намира, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той
е съзнавал и контролирал своите действия; умисълът му е обективиран в
поведението му.
Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази, от една
страна, характера и тежестта на извършеното, а, от друга страна, данните по
делото относно финансовото, имущественото и здравословното състояние на
ответника, поради което намери, че на последния следва да му бъде наложена
глоба в размер на сумата от 200 лева, която ще осигури постигане целите на
административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, като въздейства
поправителна на ответника.
По разноските:
С оглед изхода на делото молителката В. Л. С. има право на разноски,
които се установяват в размер на 600,00 лева, заплатен адвокатски хонорар,
поради което следва и да бъдат присъдени в този размер.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на ответната страна. Дължимата по делото държавна
такса по чл. 3 от Тарифата е в размер на 50 лева по всеки от субективно
съединените искове, като ответникът следва да бъде осъден да я заплатят в
полза на съда.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу М. К. С.,
ЕГН **********, като:
4
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН М. К. С., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на лицата: В. Л. С., ЕГН **********, и В. М. С., ЕГН **********,
двете с адрес в с. Кокаляне, бл. 2, ет. 2, ап. 10.
ЗАБРАНЯВА на М. К. С., ЕГН **********, да приближава лицето В. Л.
С., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра, за срок от
6 /шест/ месеца, считано от 07.11.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН М. К. С., ЕГН
**********, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на
настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на прокуратурата, като
неизпълнението на заповедта представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
от ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на М. К. С., ЕГН **********,
глоба в размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН М. К. С., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
50,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН М. К. С., ЕГН **********,
да заплати на В. Л. С., ЕГН **********, сума в размер на 600,00 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5