№ 4172
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110144137 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
от Р. Б. В. срещу „Т. С.“ ЕАД, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 834,28 лева, представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. за ап. №, находящ се на адрес гр. С., жк., бл., вх., ет.,
ап., аб. №.
В исковата молба се твърди, че ищецът не е в облигационни правоотношения с
ответника, въз основа на които ответникът да претендира каквито и да било суми от нея в
качеството й на потребител на топлинна енергия. Оспорва, че през исковия период
ответникът е доставял стоки или услуги на процесната стойност, както и че е доставял
топлоенергия на адреса, отговаряща на българския държавен стандарт за топлопреносна
мрежа. Поддържа, че вземанията са погасени по давност като излага подробни съображения
за приложимост на кратката тригодишна погасителна давност. Твърди, че описаните суми се
претендират без правно основание, като никога не е било възникнало обстоятелство, въз
основа на което да бъдат начислени и претендирани суми от нея - било облигационна връзка
или реално извършена доставка на услуга, както и че сумите били погасени по давност.
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Поддържа, че ищецът
не излага конкретни твърдения, обуславящи наличие на правен интерес от предявяване на
иска. Намира искът за недопустим и моли за прекратяването му. По същество не оспорва, че
към датата на подаване на исковата молба процесните вземания са погасени по давност.
Сочи, че признава иска по смисъла на чл. 237 ГПК. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Оспорва наличието на предпоставките по чл. 38, ал. ЗАдв. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл.
12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже твърденията, с които
1
обосновава правния си интерес от претендираната защита, а ответникът - съществуването на
отричаното от ищеца право.
В случая в доказателствена тежест на ответника, разпределена му с проекта за
доклад, е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на
реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност, както и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно наличието на правен интерес у ищеца съдът намира следното:
От представеното писмо, адресирано до Р. Б. В. относно договорна сметка №
002100491850, се установява, че „Т. С.“ ЕАД твърди, че към 31.03.2023г. са налице
неплатени задължения за топлинна енергия и услуга за дялово разпределение към
дружеството за периода от 01.2007г. до 02.2023г. в общ размер на 15 582,06 лева.
От представената фактура № 001600847187 от 31.05.2021г., издадена от „Т. С.“ ЕАД с
получател Р. Б. В. за аб. № 250482 се установява, че към 10.06.2021г. са налице неплатени
търговски задължения за минал период в общ размер от 15 451,85 лева.
От представената фактура № 001700498303 от 30.11.2020г., издадена от „Т. С.“ ЕАД с
получател Р. Б. В. за аб. № 250482 се установява, че към 14.12.2020г. са налице задължения
за минал период в размер от 15 928,75 лева.
От съобщение към фактура № ********** от 31.07.2019г., издадена от „Т. С.“ ЕАД с
получател Р. Б. В. за аб. № 250482 се установява, че към 17.08.2019г. е налице сума за
плащане за топлинна енергия в общ размер от 8220,08 лева.
С оглед на представените по делото доказателства съдът намира, че за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иска, доколкото ответното дружество е начислило
процесната сума, същата е била включена в издадените и гореописани фактури, както и към
31.03.2023г. е била включена в счетоводството на ответното дружество като дължима.
По основателността на предявения иск, съдът намира следното:
В конкретния случай с определение от 25.10.2023г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 22.02.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответното дружество е начислило на ищеца сумата от 834,28 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - ап. №,
находящ се на адрес гр. С., жк., бл., вх., ет., ап., аб. № за периода от 01.01.2007г. до
31.12.2007г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка
2
на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. В настоящия случай въпреки
указаната доказателствена тежест ответникът не е представил доказателства, от които да се
установи наличието на облигационно правоотношение между страните, както и
количеството на реално доставена топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност. Поради което искът е основателен само на тези основания.
От представените фактури и писмо от 31.03.2023г. се установява, че ответникът
претендира вземания, за които ищецът твърди да са погасени по давност, за което е налице и
изрично признание от страна на ответника. Възражението на ищеца за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на процесното вземане - стойност на доставена топлинна
енергия за процесния имот, е основателно. Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012г.
по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните/, давността тече от деня на падежа. Следователно за всяка една от
претендираните от ответното дружество суми, касаещи процесния период, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане.
Изискуемостта на главницата за всяко месечно задължение, настъпва с изтичането на 30 дни
след месеца, за който се дължи. Това в случая означава, че вземанията на ответника за
процесния период за доставена, но незаплатена топлинна енергия в размер на 834,28 лева за
периода м.01.2007г.- 12.2007г. са погасени по давност.
По възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба, съдът
намира следното:
Подаденият отговор на исковата молба не представлява признание на иска, а
признание на конкретен факт- изтеклата погасителна давност. В случая ищецът основава
претенцията си не само на изтекла погасителна давност, а и на липса на облигационна
връзка и оспорване ответникът да е доставял стоки или услуги на процесната стойност.
Съдът намира, че по делото не е установено наличието на облигационна връзка между
страните, както и не е установено при доказателствена тежест на ответника, разпределена
му с проекта за доклад, че е доставил топлинна енергия в имота, нейното количество и
качество. Така, при прилагане неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест иска следва да бъде уважен. На следващо място, както беше
3
посочено вземанията на ответника за процесния период са и погасени по давност.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е. логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В
този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди. В настоящия случай ответникът следва да понесе
разноските за настоящото производство, доколкото с отговора на исковата молба е признал
единствено обстоятелството, че вземането е погасено по давност, а с исковата молба са
въведени оспорвания на облигационното правоотношение и доставката на топлинна енергия
в имота. Освен това ответникът е претендирал извънсъдебно процесните вземания с
изпращания на писмо и съобщения към фактури до ищцата.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да й
се присъдят.
Ищецът се е представлявал по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. от адв. И. видно от
представения договор за правна помощ и съдействие от 26.06.2023г., поради което на адв. И.
следва да се присъди възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на Р. В.. При определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже
приложението на националната правна рамка, определяща размера на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делото, както и цената на предявения иск. В случая
съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за отрицателен установителен иск за сума в
общ размер от 834,28 лева, че делото е приключило в едно съдебно заседание, в което не е
присъствал представител на ищеца, както и че делото е приключило без изслушване на
свидетели и приемане на заключение на вещо лице. Следва да бъде посочено, че се касае за
дело с обичайна за този тип дела сложност. С оглед на което съдът намира, че
възнаграждение в размер на 400 лева отговаря на фактическата и правна сложност на
делото, както и на извършените от процесуалния представител правни действия, изразяващи
се в подаване на искова молба и писмено становище.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р.
Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет., ап.,, не дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул., №, сумата от 834,28 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. в ап. №,
находящ се на адрес гр. С., жк., бл., вх., ет., ап., аб. №.
4
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул., №, да
заплати на Р. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет., ап., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул., №, да
заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул.,
№, ет.,, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на Р.
Б. В. по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5