Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.07.2020 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви
въззивен граждански състав
На 30 юни 2020
година
В открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар Л. Р.
като разгледа докладваното от
съдия М. Кирова
възз.гр.дело № 321 по описа на ОС-Ямбол за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Д.Г.К., с
ЕГН ********** и Д.Г.К., с ЕГН **********,
против Решение №17/02.05.2019 г.,
постановено по гр.д.№322/2018 г. по описа на РС-Тополовград.
С посоченото решение първостепенния съд по
предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС от ищцата - З.Я.
***, с ЕГН ********** е признал
за установено по отношение на
ответниците: Д.С.К. с
ЕГН ********** ***, Д.Г.К. с ЕГН **********
***, и Д.Г.К. с ЕГН ********** ***,
че ищцата З.Я.К., заедно със: З.И.И. с ЕГН ********** ***; И.Я.П. с ЕГН ********** ***; Я.П.П. с ЕГН ********** ***; П.Я.П. с ЕГН ********** ***; Г.Я.Е. с ЕГН ********** ***; Н.М.М. с ЕГН ********** ***; П.С.К. с ЕГН ********** ***; С.Я.К. с ЕГН ********** ***; С.З.К. с ЕГН ********** ***; М.И.К. с ЕГН ********** ***; И.А.И. с ЕГН ********** ***; К.А.Д. с ЕГН ********** ***; Н.А.Б. с ЕГН ********** ***; К.Г.К. с ЕГН ********** ***; П.Й.Г. с ЕГН ********** ***; П.Г.К. с ЕГН ********** ***; А.Н.П. с ЕГН ********** ***, са
собственици общо на 66/72 ид.части по наследство от общият с ответниците
наследодател К. И.К. ***, починал на ****** г. в с.П., общ.Н. К., обл.Ш., акт
за смърт № ******** г., съставен в с.П., обл.Ш.от следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот
с идентификатор 72761.16.168 по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в землището на гр.Т.,
местността Поляните, с площ 21860 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета категория, при
съседи: 72761.16.165; 72761.16.169; 72761.16.173; 72761.16.174; 72761.16.354;
72761.16.175; 72761.16.131; 72761.16.132; 72761.16.167; 72761.16.360;
72761.16.166; Данъчната оценка на имота е 2142,28 лева
2. Поземлен имот
с идентификатор 77325.110.2 по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в землището на с.Х., общ.Т.,
местността Балабановец, с площ 5804 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, седма категория, при
съседи: 77325.110.16; 77325.110.44; 77325.110.4; 77325.110.3; 77325.110.1;
77325.106.249; Данъчната оценка на имота е 304,71 лева.
3. Поземлен имот
с идентификатор 77325.76.10 по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в землището на с.Х., общ.Т.,
местността Караджови круши, с площ 26038 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, десета категория, при
съседи: 77325.76.11; 77325.76.8; 77325.87.189; 77325.76.227; 77325.76.9;
Данъчната оценка на имота е 164,04 лева, както и е осъдил ответниците ДА ПРЕДАДАТ владението върху процесните имоти. Със
същото Решение на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт № 134, том VІ, рег. №1426, по нот.дело № 518/26.11.2014г. на
Съдията по вписванията при ТРС в частта му относно удостовереното право на
собственост над 6/72 идеални части /за горницата в размер на общо 66/72 идеални
части/, както и на основание чл.76 от ЗН е обявен
за относително недействителен Договора за покупко-продажба сключен с
нотариален акт № 19, том V, рег.№
1174, по нот.дело № 518/02.09.2015 г. на Съдията по вписванията при ТРС в
частта му относно правото на собственост над 6/72 идеални части /за горницата в
размер на общо 66/72 идеални части/. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищцата разноски в размер на 1 450 лв.
С въззивната жалба посоченото Решение на РС-Тополовград се
атакува изцяло с твърдения за
неправилност. Твърдят се допуснати от първостепенния съд нарушения на
материалния и процесуалния закон и необоснованост. Възведени са доводи, че
първоинстанционния съд се е произнесъл с обжалвания акт по отношение на лица и
квоти, които не са предявени с исковата претенция на ищцата, както и не са
поддържани и доказани, като с оглед на това е постановено порочно решение. Наведени
са от въззивниците доводи, че първоинстанционният съд при превратна оценка на
събраните доказателства, неправилно е приложил материалния закон, като е
стигнал до грешни правни изводи. Оспорена е правната квалификация, дадена от
РС-Тополовград с доклада му по чл.146 от ГПК, като се изтъкват аргументи, че
същата не почива на фактите по делото. В жалбата са изложени подробни
съображения по същество на направените оплаквания. Иска се отмяна на решението
на РС-Тополовград и постановяване на ново, с което предявените в производството
искови претенции да бъдат отхвърлени. В случай, че бъде възприето, че
производството се е развило при спазване на законовите норми, то се прави
искане за отмяна на обжалваното решение в частта, касаеща посочените за всички
наследници наследствени квоти и да бъдат оставени в сила единствено и само по
отношение на участвалите в производството З.Я.К. и И.А.И.. Прави се искане за
отмяна на решението на първостепенния съд и в частта за съдебните разноски - за
присъденото адвокатско възнаграждение, като се излагат доводи, че не са
съобразени разясненията, дадени в Тълкувателно решение на ВКС от 2013г.
Доказателствени искания не са направени с жалбата на въззивниците.
В срока по чл.263 ГПК е
депозиран писмен отговор от З.Я.К., чрез пълномощника й - адв.П.М.
от ЯАК с посочен съдебен адрес, в който е заявено становище за неоснователност
на въззивната жалба, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост
на атакуваното решение. Изложени са подробни съображения по същество. Иска се
потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната
инстанция. Доказателствени искания с
отговора на въззивната жалба не са направени.
В хода на настоящото въззивно производство ЯОС с
Определение от 14.02.2020 г.е констатирал, че производството пред
първостепенния съд се е развило и приключило по нередовна искова молба, тъй
като в резултат на погрешни указания на ТРС, се е стигнало до конституиране на
останалите наследници на К.И.К. като "задължителни и необходими другари на
ищцата", т.е. в неясно процесуално качество, като в последствие е
постановено в тяхна полза решение, по
спор, какъвто те не са заявили пред съда. В изпълнение на указанията на ЯОС, с
молба вх.№1188/24.02.2020 г. ищцата З.К. е отстранила нередовностите по ИМ,
като въз основа на това с Определение №96/18.05.2020г. по заявено оттегляне
изцяло на искането на ищцата-въззиваем за конституиране, като страни в процеса
на останалите наследници на К. И.К.,
производството по делото е
прекратено по отношение на: З.И.И. с
ЕГН **********; И.Я.П. с ЕГН **********;
Я.П.П. с ЕГН **********; П.Я.П. с ЕГН **********; Г.Я.Е. с ЕГН **********; Н.М.М. с ЕГН **********; П.С.К. с ЕГН **********; С.Я.К. с ЕГН **********; С.З.К. с ЕГН **********; М.И.К. с ЕГН **********; И.А.И. с ЕГН **********; К.А.Д. с ЕГН **********; Н.А.Б. с ЕГН **********; К.Г.К. с ЕГН **********; П.Й.Г. с ЕГН **********; П.Г.К. с ЕГН **********; А.Н.П. с ЕГН **********, и същите са заличени като страни в процеса
като е обезсилено Решение №17/02.05.2019 г., постановено по
гр.д.№322/2018 г. по описа на РС-Тополовград по отношение на тези лица.
Със същото Определение е прието уточнение на петитума
на ИМ на ищцата - въззиваем, като са прецизирани исковите претенции: - да се
приеме за установено по отношение на ответниците Д.С.К., Д.Г.К. и Д.Г.К., че
ищцата З.Я.К., като наследник на К. И.К.,***, е собственик на 2/72 идеални
части от процесните надлежно индивидуализирани три недвижими имоти; - да бъдат
осъдени ответниците Д.Г.К. и Д.Г.К. да ПРЕДАДАТ на ищцата З.Я.К. владението на
2/72 идеални части от описаните недвижими имоти; - на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт №134, том VI, рег.1426, н.дело №518 от
26.11.2014г., извършен от С. Г. Г.-съдия по вписванията при Районен Съд-Тополовград,
с район на действие РС-Тополовград, с който З. А. К.,***, поч. на *******, е
признат въз основа на обстоятелствена проверка по давностно владение за
собственик на процесните недвижими имоти в частта му относно удостовереното
право на собственост над 70/72 идеални
части /за горницата в размер на общо 2/72
идеални части/ и на основание чл.76 от ЗН да бъде обявен за
недействителен Нотариален акт №19, том V, рег.1174, н.дело №518 от
02.09.2015Г., извършен от С. Г. Г.-съдия по вписванията при РС-Тополовград, с
район на действие РС-Тополовград, с който ответницата Д.С.К. е продала на Г. А.
К., б.ж. на гр.Б., процесните недвижими имоти в частта му относно правото на
собственост над 70/72 идеални
части /за горницата в размер на общо 2/72 идеални части/.
Ответниците-въззивници - Д.Г.К. и Д.Г.К., са се възползвали от предоставената им
процесуална възможност и са депозирали при условията и по реда на чл.131 от ГПК
писмен отговор по молбата-уточнение на ИМ на ищцата – въззиваем, в който са
заявили становище по уточнените искови претенции, като са оспорили същите като
недопустими и неоснователни. Посочено е, че по оспорените сделки ищцата не е
страна, което правело претенцията й недопустима, а и Нот.акт не бил оспорен по
надлежния ред. Считат, че са придобили имота по давност, тъй като ищцата не се
е интересувала от него повече от 10 години. Въззивниците са направили
доказателствени искания, които са неясни, неконкретизирани, дори неразбираеми,
с оглед на което и не са уважени.
В
о.с.з. от въззивниците,
редовно и своевременно призовани, се явява Д.К. лично, като за нея и за
въззивницата - Д.Г.К. и за Д.С.К.,
се явява пълномощникът им – адв.М.Д. от АК-София, която заявява, че поддържа в пълнота жалбата и
отговора по прецизираната от ищцата-въззиваем в хода на настоящото въззивно
производство ИМ, по изложените в същите съображения и с направените искания,
както и претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете
съдебни инстанции. В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в
производството в тежест на въззивника, е заявено на основание чл.78 ал.5 от ГПК
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната въззиваема страна
адвокатско възнаграждение, като същото бъде редуцирано. Представя писмени
бележки, в които доразвива доводите и съображенията, с които желае отмяна
изцяло на обжалваното Решение на РС-Тополовград.
Въззиваемата страна - З.Я.К., редовно призована, се явява
лично в о.с.з. и чрез пълномощника си - адв.П.М. от ЯАК оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й,
както и за потвърждаване на първоинстанционното решение по начина, по който с
уточнителна молба в изпълнение на указанията на ЯОС, са прецизирани исковите
претенции и за присъждане на направените пред настоящата въззивна инстанция
разноски.
Фактическата обстановка по делото не е изцяло
безспорна, поради което и настоящата въззивна инстанция дължи преценка и анализ
на доказателствената съвкупност, приобщена по делото. След самостоятелна оценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящата въззивна
инстанция приема за установено следното от фактическа
страна:
Производството пред РС-Тополовград е образувано въз
основа на искова молба, предявена от З.Я. ***, депозирана чрез пълномощник -
адв.П.М. ***, против Д.С.К. ***, Д.Г.К. и Д.Г.К., и двете от гр.Б., с рег.№ 908/04.09.2018г.; нова искова молба с рег.№ 977/02.10.2018г., с която по разпореждане на първоинстанционния съд
са отстранени нередовности /вписана в
Службата по вписванията гр.Тополовград с вх.рег.№ 657/02.10.2018 год., Акт № 102,
т.I,/; допълнение към искова молба рег.№ 1163/26.11.2018г., с която въз основа на указания на ТРС са отстранени нередовности /конституирани са поименно като „необходими и задължителни
другари“ на страната на ищцата останалите наследници на К. И.К.,*** и с оглед
на това са прецизирани исковите претенции/, с която са предявени в обективно кумулативно
съединяване искове за защита правото на собственост върху земеделски имоти, основано на наследяване и реституция - иск с правно основание чл.108 от ЗС - за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищцата заедно с конституираните като нейни „необходими и задължителни
другари“ останали наследници на К. И.К.,***.***. в с.П., общ.Н.К., обл.Ш., са собственици на общо 66/72 ид.части по
наследство от общия с ответниците наследодател К. И.К.,***, на следните
недвижими имоти: 1. Нива-имот №076010
/седемдесет и шест хиляди и десет/, в землището на село Хлябово, ЕКАТТЕ 77325,
общ.Тополовград, обл.Хасково, с площ 26.040 дка. /двадесет и шест декара и
четиридесет кв.м./, десета категория, в местността „Караджови
круши"", при граници: имот №076009-нива,- имот №000227-полски път;
имот №000189-полски път; имот №076011-полски път; имот №076008-нива; 2. Нива-имот №110002 /сто и десет
хиляди и две/, в землището на село Хлябово, ЕКАТТЕ 77325, общ.Тополовград,
обл.Хасково, с площ 5.805 дка. /пет декара и осемстотин и пет кв.м./, седма
категория, в местността „Балабановец"", при граници: имот №000249-полски
път; имот №110001 -машинна пром.; имот №110003-нива; имот №110004-ливада; имот
№110044-ливада и имот №110016-ливада и
3. Нива-имот №016168 /шестнадесет хиляди сто шестдесет и осем/, в землището
на гр.Тополовград, ЕКАТТЕ 72761, обл.Хасково, с площ 21.861 дка. /двадесет и
един декара и осемстотин шестдесет и един кв.м./, пета категория, в местността
„Поляните"", при граници: имот №016166-нива; имот №016167-нива; имот
№016131-нива; имот №000035-полски път; имот №016175-нива; имот №016174-нива; имот
№016173-нива; имот №016169-нива и имот №016165-нива, и за осъждане на ответниците да предадат владението върху 66/72
ид.части от процесните имоти на
наследниците на К. И.К.,***, искане на
основание чл.537 ал.2 от ГПК - да бъде отменен Нотариален акт №134, том VI,
рег.1426, н.дело №518 от 26.11.2014г., извършен от С. Г. Г.-съдия по
вписванията при РС-Тополовград, с район на действие РС-Тополовград в частта му относно удостовереното
право на собственост над 6/72 идеални части /за горницата в размер на общо 66/72 идеални части/,
с който З.А. К.,***, поч. на ********., е признат въз основа на обстоятелствена
проверка по давностно владение за собственик на процесните недвижими имоти и иск с правно основание чл.76 от Закона
за наследството - да бъде обявен за недействителен Нотариален акт №19,
том V, рег.1174, н.дело №518 от 02.09.2015Г., извършен от С. Г. Г.-съдия по
вписванията при РС-Тополовград, с район на действие РС-Тополовград, с който
ответницата Д.С.К. е продала на Г.А. К., б.ж. на гр.Б., в частта му относно правото на собственост над 6/72 идеални части /за
горницата в размер на общо 66/72 идеални части/ от процесните недвижими имоти.
Изложени са твърдения, че страните са наследници по закон на К.И.К.,***, общ.Н. К., обл.Ш., на ******., а
процесните три земеделски имота, находящи
се в землището на с.Хлябово, общ.Тополовград и в землището на гр.Тополовград,
обл. Хасково, са били реституирани на наследниците на общия
наследодател К. И.К.. Сочи се, че с Нотариален акт № 134,
по нот.дело № 518/26.11.2014 г. на Съдията по вписванията при РС-Тополовград,
покойният син на първата ответница - З. А. К., поч. на ******* г., неправомерно се е снабдил въз основа на обстоятелствена проверка по
давностно владение с документ за собственост, констатиращ изключителното му право на собственост върху процесните три ниви, който Констативен Нот.акт е послужил по-късно за изповядване
на 02.09.2015 год. на възмезден
договор за покупко-продажба, приобретателят по който в лицето на ответницата Д.С.К. като единствен законен
наследник на З.А. К., поч. на ****** г., е отчуждила в полза на другия си син - Г. А. К., поч.на ****., процесните недвижими имоти. Твърди
се в исковата молба, че никой от наследниците не се е отказвал от наследството
на общия наследодател, нито се е дезинтересирал от имотите през последните 10
години.
Ответниците - Д.С.К., Д.Г.К. и Д.Г.К., са изразили в срока и по реда на чл.131
от ГПК с отговори рег. № 1103/12.11.2018год. и №15/07.01.2019год., становище за недопустимост на исковете с оглед правното естество на заявените с
една ИМ в обективно съединяване искови претенции, тъй като се счита, че е
налице недопустимо смесване на конститутивен с установителен иск, както и са
изложени и доводи за недопустимост на конституирането на останалите
сънаследници, като е направено искане за прекратяване на производството по
отношение на тях, а в условията на евентуалност по изложени съображения и доводи, е изразено оспорване на исковите претенции като неоснователни.
Видно от
приложените към ИМ Решения на ПК-Тополовград от 06.01.1997 г. и от 12.06.1999
г., право на собственост е възстановено на наследниците на К.И.К., върху 15
броя земеделски имоти, находящи се в землището на с.Хлябово, общ.Тополовград и в
землището на гр.Тополовград, като в Решението от 06.01.1997 г. за въстановяване
правото на собственост съгласно плана за земеразделяне /л.15 от
гр.д.№322/2018г.по описа на ТРС/ под № 1, в Решението от 06.01.1997г. за
възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници /л.17-19 от същото гр.д.№322/2018г. на ТРС/ под № 6, както и в
Решението от 12.06.1999 г. за възстановяване правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници /л.20 от с.гр.д. на ТРС/ под №
1, са описани процесните три ниви.
Съгласно Удостоверение за
наследници изх.№ 013/18.06.2018 год. на Кметство с.Красен дол, общ.Никола Козлево, обл.Шумен, общият на страните наследодател К. И.К., бивш жител ***, е починал на *******
г. в с.П., общ.Ш. и е бил наследен от шестте си деца – две дъщери и четирима сина. Ищцата-въззиваема
З.Я.К. е низходяща по права линия от трета степен на общия наследодател К. К.,
негова правнучка, от коляното на сина му З.К.К., поч.на ***. и е вписана в посоченото
Удостоверение за наследници под № 2.1.3. Ответницата Д.С.К. е съпруга на един
от синовете на общия наследодател, на А. К.К., поч.на **********. и е вписана в
удостоверението за наследници под №4.1 и същевременно е майка на починалия на ****.
З. А. К., вписан в удостоверението за наследници под № 4.5 и на Г. А. К.,
починал на ******* г., вписан в удостоверението за наследници на общия
наследодател под № 4.6. Последният е баща на другите две ответници-въззивниците
Д.Г.К. и Д.Г.К..
По силата на констативен
Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити по
давностно владение с № 134 по нот.дело № 518/2014 г. на Съдията по вписванията
при ТРС и видно от
приобщеното към доказателствената съвкупност в производството пред
първоинстанционния съд нот.дело № 518/2014г., по реда на чл.587 ал.3 от ГПК и въз основа на давностно владение, на 26.11.2014 г. З.А. К. /низходящ по права линия от втора степен на общия
наследодател К.К., негов внук/, вписан в удостоверението за наследници на общия
наследодател под № 4.5, е бил признат за изключителен собственик на процесните три земеделски имоти, подробно описани и в
нотариалния акт.
След смъртта
на З.А. К., на ******. неговата майка – ответницата Д.С.К., в качеството си на
негова наследница, е продала с Нотариален акт за покупко-продажба № 19 по
нот.дело № 518/2015 г., издаден от Съдията по вписванията при ТРС процесните три
земеделски имоти на другия си син - Г.А.
К., починал на ******* г. и оставил за свои законни наследници втората и
третата ответници по делото - въззивниците Д.Г.К. и Д.Г.К..
В
потвърждение на заявеното с ИМ, в хода на съдебното дирене пред ТРС,
ищцата-въззиваем е представила, приложения на л.176-178 от делото Договор №20 за наем на земеделска земя,
сключен за срок от пет стопански години, считано от 29.12.2014 г., от който е
видно, че ищцата-въззиваем З.Я.К. в качеството си на наследник на К. И.К., е
предоставила под наем десет броя земеделски имоти, между които и два от процесните
три имота, на трето за спора лице. Към Договора е представена и Декларация по
параграф 10, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ бр.42/22.05.2018 г.), от която е видно,
че петима от наследниците на общия наследодател, са декларирали с нотариална
заверка на подписите им от 12.06.2018г., че потвърждават сключения от ищцата-въззиваем,
Договор за наем в качеството на съсобственици на повече от 25/100 идеални
части.
В хода на
съдебното дирене пред първоинстанционния ТРС са разпитани ангажирани единствено
от ищцовата страна свидетели - С.К.И. /съпруг на И.А.И., явяваща се внучка на
общия наследодател К.К., от коляното на неговия син А. К.К., поч.на *****./ и С.
А. С./наемател на процесните имоти съгласно цитирания по-горе Договор №20 за
наем на земеделска земя, сключен за срок от 5 години, считано от 29.12.2014 г./.
Първият свидетел, сочейки, че е сключил през 1972г. гр.брак с И. А.И. като една
от наследниците на общия наследодател на страните, и като зет в семейството, е заявил
в показанията си, че знае процесните земеделски имоти, виждал е документи за
тях и му е известно, че нивите са възстановени на всички наследници на К. И.К..
В показанията си св.И. е категоричен, че първоначално братът на съпругата му, З.
А.К. е сключвал от името на всички наследници договори за отдаването на трети
лица ползването на процесните и други
земед.имоти, а след като той е починал договорите за наем са били сключвани от
др.брат – Г. А.К.. Този свидетел е заявил, че знае за прехвърлянето на имотите,
като сочи, че то е станало без да знаят останалите наследници, но е
категоричен, че никога земите не са били обработвани само от посочените двама
братя. В показанията си св.И. е посочил, че веднъж братът на съпругата му, Г. А.К.
е дал на свидетеля и на съпругата му, сумата от 110 лева от арендата на
отдадените за ползване зем.имоти, възстановени на наследниците на общия
наследодател К. И.К..
Другият
разпитан свидетел – С. А., в показанията си е заявила, че като наемател по
сключения Договор за наем с ищцата-въззиваем З.Я.К., е ползвала част от земите,
за които й е станало известно, че са били на общия наследодател К. К., като е
посочила, че познава и други негови наследници, които също са се интересували от
нивите, тъй като са подписали декларация, с която са изразили съгласие да се
сключи договора така, както е изисквал закона. Тази свидетелка в показанията си
твърди, че когато се е подписвал на 29.12.2014г. Договорът за наем с ищцата,
тогава се е разбрало, че за две от нивите – предмет на същия този договор има
издаден Констативен Нот.акт на името на един от наследниците - З.Ат.К..
Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ЯОС намира, че обжалваното
решение на ТРС е валидно, като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му, мотивирано и разбираемо. В
обжалваните му части същото е частично недопустимо като постановено по
недопустими искови претенции и следва да бъде обезсилено, а в останалите
допустими части, същото е правилно и следва да бъде потвърдено. Съображенията
за горния извод са следните:
Така, както са
били предявени пред ТРС след дадени указания от първоинстанционния съд за
конституиране на останалите наследници на общия наследодател К.К. като
„необходими и задължителни другари“ на ищцата, предявените от
последната-въззиваем в обективно съединяване искове по чл.108 от ЗС, искане по
чл.537 ал.2 от ГПК и иск по чл.76 от ЗН, са недопустими в частта, с която се
настоява както за установяване правото на собственост на останалите наследници
на К.К., с изключение на това на ищцата върху процесните ниви и за осъждането
на ответниците да предадат владението на спорните процесни имоти на останалите
наследници на общия наследодател К.К., изключая ищцата, както и за отмяна като
законна последица на горепосочения констативен Нот.акт в частта му, удостоверяваща правото на
собственост за горницата над припадащата се на ищцата като сънаследник ид.ч. от
процесните имоти до общата с останалите наследници обща ид.ч., както и за
обявяване на основание чл.76 от ЗН за
относително недействителен на горецитирания Договора за покупко-продажба
в частта му относно правото на собственост над идеалните
части на ответниците до заявените ид.ч. общо на останалите наследници на общия
наследодател К.К., изключая тези на ищцата. По аргумент от разпоредбата на
чл.26 ал.2 от ГПК ищцата-въззиваем З.Я.К. е активно легитимирана да осъществи
защита чрез установяване само на своето право на собственост, но не и да търси
по исков ред защита на чужди права - тези на останалите наследници на общия наследодател
К.К.. Според представеното по делото Удостоверение за наследници /на листи 21-26
от делото на ТРС/ К. И.К.,***.*** г., е оставил свои наследници по закон в
лицето на шест низходящи- две дъщери – Н.К. П., поч.на *******. и З. К. М.,
поч.на ******. /справка л.89-96 от делото на ТРС/ и четирима сина – З. К.К.,
поч.на *******., И.К.К., поч.на *****., А. К.К., поч.на *******. и Г. К.И.,
поч.на ********. Първата от дъщерите на общия наследодател К.К., Н. К. П.,
поч.на ****., е оставила за свои наследници преживелият я съпруг – И.Г.П.,
поч.на *******.; дъщеря – З.И.И.; син – Я.И.П., поч.на ******. и заместен по
наследяване от съпругата си – Н. Г. П., поч.на *****. и сина си – И.Я.П.;
дъщеря – Р. И. П.., поч.на ****. и
наследена от съпруга – Я.П.П., сина си – П.Я.П. и дъщеря си – Г.Я.Е.; син – Г. И.П.,
поч.на ******. и наследен по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗН от преживелите го брат
– М.И.П., сестри - Р.И.П.. и З.И.а И. и по право на заместване по чл.10 ал.2 от ЗН от низходящия И.Я.П. на починалия преди него негов брат - Я.И.П., поч.на ******.;
син - М. И.П., поч.на *********. и наследен от дъщеря си – Н.М.М.. Втората
дъщеря на общия наследодател, З.К. М., поч.на *******., се явява наследена по
право на заместване по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗН от низходящата А.Н.П. на
починалия преди нея, неин син – Н.А. В., поч.на *******. Синът на общия
наследодател, З. К.К., поч.на ******., е оставил за свои наследници двамата си
сина – С.З.К. и Я.З.К., поч.на *******., наследен от преживялата го съпруга – П.С.К.,
дъщеря си –ищцата З.Я.К. и сина си – С.Я.К.. Вторият син на общия наследодател,
Г.К.И., поч.на *******., е оставил за свои наследници по закон двамата си сина
– К.Г.К. и Й.Г.К., поч.на *****., който се явява наследен от преживялата го
съпруга – Б. А. К., поч.на *******., дъщеря си – П. Й.Г. и сина си – Г.Й. Г.,
поч.на ******., наследен по смисъла на чл.6 от майка си Б.А. К., поч.на ***.,
наследена по чл.5 ал.1 от ЗН от дъщерята П. Й.Г.. Третият син на общия
наследодател на страните, И.К.К., поч.на ********., е оставил за свои наследници – двамата си сина -
М.И.К. и С.И.К., поч.на ******., който при липсата на низходящи, съпруга и
възходящи се явява наследен по реда на чл.8 ал.1 от ЗН от брат си М.И.К..
Четвъртият син на общия на страните наследодател, А.К.К., поч.на *******., е
оставил за свои наследници по закон – преживялата го съпруга – ответницата Д.С.К.,
трите си дъщери – И.А.И., К.А.Д. и Н.А.Б. и двамата си сина – З. А. К., поч.на *****.,
наследен по смисъла на чл.6 от ЗН от майка си – ответницата Д.С.К., и Г. А. К.,
поч.на *******., който е оставил за свои наследници двете си дъщери -
ответниците – въззивници Д.Г.К. и Д.Г.К.. Или с оглед на така изложеното в
хронология наследяване, правата на ищцата-въззиваем З.Я.К. по наследяване се
ограничават до размер на 2/72 ид.ч. от наследството. Следователно в
установителната си част ревандикационният иск е допустим в частта за
установяване правото на собственост на З.Я.К.
върху 2/72 ид.ч. от процесните имоти, респ.
е недопустим в частта за разликата от 2/72 ид.ч. до признатите от ТРС общо
66/72 ид.ч., като последните съставляват сумарно ид.част на ищцата /2/72 ид.ч./
сборувана с ид.части на останалите живи наследници /общо 64/72 ид.ч./ от процесните
три ниви, изключая придобитите по наследство от ответниците ид.части, възлизащи
общо на 6/72 ид.ч. Този извод обуславя недопустимост на първоинстанционното
решение като постановено по недопустим иск в частта, с която е признато право
на собственост на изброените по-горе останали наследници на К. И.К.,***, изключая
З.К., върху 64/72 ид.ч. от процесните имоти, като в тази част решението на ТРС
следва да бъде обезсилено, като горницата над 2/72 ид.ч. до 66/72 ид.ч., се
явяват принадлежащите сумарно ид.ч. на останалите наследници на общия
наследодател, по отношение на които настоящото производство е прекратено с
Определение №96 от 18.05.2020г.
С оглед горните съображения искът по чл.108 от
ЗС е допустим в своята установителна част досежно правото на собственост на
ищцата З.Я.К. върху 2/72 ид.ч. от процесните три земед.имоти и в осъдителната му част за осъждане на
ответниците да й предадат владението върху собствената ид.част, респ.
постановеното в тази част и в този смисъл първоинстанционно решение е
допустимо. Ищцата – въззиваем З.Я.К. като съсобственик с квота в
съсобствеността е активно легитимирана да претендира ревандикация на целия имот,
но само от трети лица, т.е. да иска осъждането им да й предадат владението
върху целия имот, а по отношение на насочена претенция по чл.108 от ЗС срещу
други съсобственици на процесните съсобствени имоти, какъвто е процесният
случай, може да иска връщане само на своята идеална част от имотите.
По същество искът по чл.108 от ЗС в допустимата му
част е основателен и правилно е уважен в тази му част от районния съд, т.е. въззивната жалба относно тази част на
произнасянето на районния съд е неоснователна и следва да се остави без
уважение, респ. в тази част
първоинстанционното решение следва да се потвърди. Съображенията за
извода,че искът е основателен, са следните:
По допустимостта: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяване на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, с оглед
наведените твърдения за принадлежност на собствеността върху процесните имоти в
патримониума на общия наследодател на ищцата-въззиваем и ответниците, К. И.К.,***,
за придобиването им от страните по
делото и от други неучастващи по делото съсобственици /по отношение на тях с
оглед недопустимото им конституиране от ТРС е налице прекратяване на
производството/, по силата на наследяване по закон, и оспорването от страна на
ответниците на собствеността, възникнала по наследяване в полза на ищцата З.К. на
2/72 ид.ч. от процесните имоти, чрез снабдяването на сина на първата ответница Д.С.К.,
З.А. К., поч.на ****. с констативен нотариален акт въз основа на извършена през
2014г. обстоятелствена проверка, и последващия акт на разпореждане с процесните
имоти /покупко-продажба/, извършен от ответницата Д. С.К. като единствен законен
наследник по смисъла на чл.6 от ЗН на починалия си син З. К., в полза на другия
й син - Г. А. К., поч.на ******., който се явява наследен от дъщерите си -
ответниците - въззивници Д. Г.К. и Д. Г.К., придобили по наследство имотите -
предмет на спора. Това обуславя извод за спор за принадлежността на правото на
собственост по отношение на процесната 2/72 ид.част от процесните имоти, която
ищцата - въззиваем претендира като придобита по наследство.
Ревандикационният
иск е средство за защита на вещното право на собственост или на ограничено
вещно право и съдържащото се в него право на владение, накърнено чрез отнемане
на фактическата власт върху вещта. В константната практика на ВКС е прието, че
обемът и предметът на ревандикацията зависят единствено от обема права на
ищеца, както и от обема, в който тези права се накърняват. В тази връзка е
допустима ревандикация както на реална част от имот, така и на идеална част,
какъвто е процесният случай, ако собственикът на вещта е лишен от владението й.
По основателността на иска: Искът по чл.108 от ЗС е иск на
невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно
основание. За да бъде уважен, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
три предпоставки: 1. че е собственик на вещта-предмет на иска; 2. че вещта се
намира във владението или държането на ответника и 3. че ответникът владее или
държи вещта без правно основание. Не е ли налице коя и да е от тези три
предпоставки, искът не може да бъде уважен.
В случая спорът между страните по делото е на
плоскостта на установяване на наличието на първата и третата предпоставка, а
именно - собственик ли е ищцата на
претендираните от нея с прецизираната й пред настоящата въззивна инстанция ИМ
на 2/72 ид.ч. от процесните имоти, като придобита по наследство и владее ли се
тази спорна ид.част от ответниците-въззивници Д. Г.К. и Д. Г.К. без правно
основание.
Като безспорно по делото ЯОС приема обстоятелството, че процесните имоти са
били собственост приживе на общия на страните наследодател К. И.К. и от него са
били национализирани. От събраната по делото доказателствена съвкупност се
установи по несъмнен начин, че наследниците на
общия наследодател К. И.К., са признати за собственици по наследство на
процесните три недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ въз основа на влезли в
сила Решение №ХП369/06.01.1997г. по чл.27 от ППЗСПЗЗ на ПК-гр.Тополовград,
Решение №ХП369/06.01.1997г. по чл.18ж ал.1 и ал.4 от ППЗСПЗЗ на ПК-гр. Тополовград
и Решение от 12.06.1999г. по чл.18ж ал.1 и ал.4 от ППЗСПЗЗ на ПК-гр.Тополовград,
които по своята правна същност представляват
стабилни индивидуални административни актове. Решенията на поземления орган са
влезли в сила, същите не са били оспорени в срока им за обжалване, както и не е
било иницииран спор за материално право по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, поради което
настоящият съдебен състав намира, че въпросните индивидуални административни
актове, от които и ответниците черпят права, удостоверяват правото на
собственост в лицето на наследниците на общия на страните наследодател К.И.К. по
отношение на процесните имоти, като по силата на
наследяването ищцата-въззиваем З.К. /низходяща по права линия от трета степен на
починалия общ наследодател, т.е. правнучка/, е придобила правото на собственост
върху 2/72 ид.ч. от процесните три земед.имоти.
Спорният по делото въпрос, който се
поставя в производството от страна на ищцата-въззиваем и с който се цели частична
отмяна на констативния нотариален акт №134, том VI, рег.1426, н.дело №518 от 26.11.2014г.,
извършен от . Г. Г.-съдия по вписванията при РС-Тополовград, с район на
действие РС-Тополовград, е, придобита ли е процесната 2/72
ид.ч. от процесните три земеделски имота, описани в цитирания нот.акт, по
силата на давностно владение от сина на първата ответница Д.С.К.,
З. А. К., поч.на ****., за да се
легитимира същият приживе като единствен собственик на процесните имоти или се
касае за съсобствени с ищцата и с др.неучастващи в производството
съсобственици, наследствени имоти, от които ищцата-въззиваема претендира да притежава
2/72 ид.ч.
Съгласно чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което
следва да бъде явно, необезпокоявано, като фактическата власт върху имота се
упражнява с намерението той да се свои. В чл.69 от ЗС е установена презумпция,
съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. В
отношенията обаче между сънаследниците, тъй като в процесният случай
съсобствеността по отношение на процесните имоти е възникнала в резултат на
наследяване, презумпцията на чл.69 от ЗС не намира приложение, като се приема,
че упражняването на фактическата власт от част от сънаследниците в продължение
на повече от 10 години не е достатъчна предпоставка за настъпване на
последиците на чл.79 от ЗС, защото във вътрешните отношения между тях се счита,
че всеки владее само своите части, а на чуждите идеални части е държател. За да
владее само за себе си, е необходимо сънаследникът да извърши действия,
обективиращи промененото отношение за своене на вещта, които да станат известни
на останалите и да не оставят съмнение, че тяхната фактическа власт е
отблъсната, т.е. необходимо е да отрече
правото на останалите сънаследници като манифестира своето намерение спрямо тях
и волята му да достигне до тяхното съзнание. Наследникът, който се позовава на
придобивна давност трябва да докаже, че не само е ползвал имота, но и че е
променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците, като тази
промяна трябва да бъде демонстрирана с конкретни действия, която да стане
достояние на останалите сънаследници и да покажат несъмнено, че наследникът,
който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я държи
само за себе си.
С
оглед писмените и гласни доказателства, приобщени в производството пред ТРС,
въззивният съд намира за установено,
че праводателят на ответницата Д. С.К., синът й З. А.К. не е владял в периода
след 12.06.1999г., когато е възстановена собствеността върху всички процесни
имоти в лицето на наследниците на общия на страните наследодател К. И.К., до 26.11.2014г.
- датата на издаване на констативния нотариален акт №134/2014г. по описа на съдия
по вписванията при РС-Тополовград, явно и непрекъснато в продължение на повече от 10 години процесните имоти. По никакъв начин не е установено по делото З.А. К. приживе
да е установил фактическа власт върху наследствените части на другите
сънаследници, да е демонстрирал пред тях, че е променил държането на техните
части във владение за себе си, което те да възприемат недвусмислено. Не се
доказа по делото той да е предприел някакви действия, които да отричат правото
на останалите наследници, в т.ч. и на ищцата З.К., върху техните части и това
да е достигнало до знанието им. Напротив по делото са приобщени доказателства,
че другите сънаследници не са се дезинтересирали от имотите, като в тази насока
разпитаният в производството пред ТРС като свидетел С. И.недвусмислено в
показанията си заявява, че той и съпругата му - И. А.И., явяваща се наследница
по закон на общия наследодател К. К., дори са получавали пари от аренда, както и че
през годините след възстановяването на процесните имоти на наследниците на
общия наследодател К.К., същите са били отдавани под наем на трети лица, като
договорите са били сключвани от двама от наследниците - братята З. и Г.А. К.,
действащи от името и за сметка на всички сънаследници, а от свидетелските
показания на св.С. А. и от приложения Договор за наем от 29.12.2014г. и
декларация е видно, че част от наследниците, в т.ч. и сключилата посочения
договор като наемодател ищца З.К., са отдали под наем на св.А. процесните имоти
и то с ясното съзнание, че те са наследствени и именно като такива са описани в
самия Договор и в самата декларация. Тези обстоятелства не са оспорени по какъвто и да
е начин от ответната страна. Или с оглед на това ЯОС приема, че не е установено
праводателят на ответницата Д. С.К., синът й З. К., приживе да е манифестирал по
безспорен и несъмнен начин пред останалите сънаследници, че е ползвал за посочения период от време, както и да е
обработвал с личен труд процесните имоти, а още повече да е променил намерението
си и да е завладял частите на останалите сънаследници и тази промяна да
е била демонстрирана
с конкретни действия и да е станала достояние на
останалите сънаследници, в т.ч. и на ищцата
- въззиваем, като наследници по закон на общия наследодател К. И.К., поч. на *******.
С оглед на горното съдът намира, че не само
обективният елемент на владението (corpus), но и субективният елемент на
давностното владение (animus) не е
доказан по делото по какъвто и да е начин, въпреки предоставената на ответната
страна в производството пред ТРС възможност за ангажиране на доказателства и
дадените от първоинстанционният съд указания в таза насока, с доклада по
делото, изложен по реда на чл.146 от ГПК в Определение №12/09.01.2019г.
Ответниците съобразно релевираното възражение, носят доказателствената тежест
да установят упражняването на давностно владение върху идеалните части на др.
наследници, в т.ч. и на ищцата, от придобитите по наследство процесни имоти, в
изискуемия от закона срок – 10 години. С оглед на липсата на
доказателства за отблъскване от страна на З.А.К. на владението на ищцата върху
идеалната й част от процесните имоти, съдът приема, че същият е бил държател на
притежаваната от ищцата - въззиваем 2/72 ид.ч. от земед.имоти – предмет на
спора и като такъв не е могъл да придобие по давност процесните имоти.
Не е било спорно по делото, че към датата на предявяване
на исковете и в хода на делото ответниците - въззивници Д. Г.К. и Д. Г.К. като
наследници по закон на Г. А.К., поч.на *****., придобил приживе в изключителна
собственост процесните имоти по силата на извършен в негова полза от
ответницата Д. С.К. акт на разпореждане /покупко-продажба, обективирана в
Нот.акт №19/2015г. по описа на съдия по вписванията при ТРС/, са упражнявали
фактическата власт и върху собствените на останалите наследници на общия
наследодател К. К. ид.части от спорните имоти, в т.ч. и върху собствената на ищцата З.К. 2/72 ид.ч. Владението върху
тези ид.части е без правно основание, поради което ответниците - въззивници
дължат предаване на владението им в полза на техните собственици и в частност
на ищцата З.К. като собственик на 2/72 ид.ч. от процесните имоти, имаща активна
легитимация да претендира ревандикация на тази ид.част от имотите.
С оглед на гореизложеното искът по чл.108 от ЗС е
основателен в своята установителна част за установяване правото на собственост
на ищцата-въззиваем З.Я.К. върху 2/72 ид.ч. от процесните земед.имоти по силата
на наследяване от общия наследодателя К. И.К.,***, респ. е основателен и следва
да бъде уважен и в осъдителната му част за предаване от ответниците -
въззивници Д. Г.К. и Д. Г.К. на ищцата-въззиваем З.К. владението върху
посочената ид.част от имотите. По тези аргументи въззивният съд приема, че първоинстанционният
съд законосъобразно е приел, че са налице кумулативните предпоставки за
уважаване на заявената искова претенция в частта й по отношение на установените
като собствени на ищцата - въззиваем З.К. 2/72 ид.ч. от процесните имоти. Обжалваното
съдебно решение, в тази му част, с което е уважен предявения
иск по чл. 108 ЗС, е постановено при правилно приложение на
материалния закон и се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено на
основание чл.271 ал.1 от ГПК.
Отмяната по чл.537 ал.2 от ГПК е законна
последица от уважаването на иска за собственост и приложението й е обусловено
от заявения обем права. След като искът е уважен в по-малък от предявения обем,
или пък е уважен в така заявения обем права /ид. ч. от
целия имот/, то законната последица не може да се приложи в
по-голям обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства на
признатите на ищеца права в имота. Неспазването на горното води до
недопустимост на постановеното решение. Такава е и практика на ВКС
постановена в производството по чл.290 от ГПК - Решение № 130 от 19.12.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 666/2017 г., II г. о., ГК, Решения № 172 от 11.07.12 г. по гр. д. №
1157/11 г. II г. о и Решение №266 от 28.11.2012г. по гр. д. № 61/12
г. II г. о. на ВКС. Затова и постановеното първоинстанционното
решение в частта му за отмяна на Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот,придобит по давностно владение №134, том VI, рег.1426, н.дело
№518 от 26.11.2014г., извършен от С. Г. Г.-съдия по вписванията при РС-Тополовград, подлежи
на обезсилване в частта за разликата
над собствените на ищцата З.Я.К. 2/72 ид.части. При уважения иск на
ищцата по чл.108 от ЗС за собственост в размер на 2/72 ид. ч. от
процесните имоти, само в този обем следва да се приложи законната последица за
отмяна на нотариалния акт - само в частта му относно собствените на
ищцата З.Я.К.
2/72 ид.части и в този му обем първоинстанционното Решение следва
да се потвърди.
Досежно искът по
чл.76 от ЗН, при положение, че ищцата е сънаследник и е придобила
по наследство 2/72 ид.ч. от процесните имоти, за нея е налице правен интерес и
правна възможност да иска обявяване за недействителен спрямо нея на основание
чл.76 от ЗН на извършения от ответницата Д. Ст.К., имаща и качеството на
сънаследник, на 02.09.2015г. акт на разпореждане - покупко-продажба на
процесните три имота, в полза на сина й - Г. Ат.К., поч.на *****., обективиран в нотариална форма – с Нотариален акт № 19, том V, рег.№ 1174, по нот.дело № 518/02.09.2015
г. на Съдията по вписванията при ТРС, които впоследствие по силата на наследствено
правоприемство са преминали в патримониума на низходящите по права линия от
първа степен на починалия купувач, а именно - в лицето на неговите дъщери -
другите две ответници-въззивници по делото - Д. Г.К. и Д. Г.К..
Разпоредбата на чл.76 от ЗН предвижда, че актовете на
разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни,
ако тия предмети не се паднат в негов дял при делбата. Относно вида на
недействителността ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004
г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, според което недействителността по чл.76
от ЗН е относителна. Посочено е, че актът на разпореждане на сънаследник,
изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена вещ следва да се приеме като относително
недействителен по право. В т.1 от същото ТР е разрешен както въпросът за вида
на тази недействителност, така и за това кои лица и в кои производства могат да
се позоват на нея. В същата тази т.1 от ТР е посочено, че легитимирани да се
позоват на тази относителна недействителност в делбеното производство или по
иск за собственост са само съделители-сънаследници, неразпоредили дела си,
каквато се явява ищцата-въззиваем. Правото да се иска прогласяване на
относителната недействителност по чл.76 от ЗН може да се упражни като
инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез
възражение. В конкретния случай искът по чл.76 от ЗН е съединен с
ревандикационене иск по чл.108 от ЗС и с оглед на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на
ВКС по гр. д. № 1/2004 г. ОСГК, е процесуално допустимо неговото съединяване с
този иск за разглеждане в рамките на едно и също производство. Като съобрази
закона и дадените задължителни указания по неговото тълкуване, съдържащи се в
ТР № 1/2004г. на ВКС, съдът намира, че извършеното от ответницата Д. С.К. в
полза на сина си - Г. А.К., поч.на ******., явяващ се наследодател на другите
две ответници-въззивници, с Договор за покупко-продажба, обективиран в
цитирания по-горе Нотариален
акт № 19, том V,
рег.№ 1174, по нот.дело № 518/02.09.2015 г. на Съдията по вписванията при ТРС,
разпореждане с възстановените на наследниците на общия наследодател К. И.К. три
процесни имота, е недействително спрямо ищцата-въззиваем, доколкото към датата
на разпореждането имотите – предмет на акта на покупко-продажба, не са били
изключителна собственост на прехвърлителя, а са били съсобствени и с други
съсобственици, придобили по наследство от общия наследодател К.И.К. ид.части от
процесните имоти, в т.ч. и с ищцата като собственик на придобити по наследство 2/72
ид.ч. от имотите. Касае се до
действителна сделка, която обаче по силата на закона – чл. 76 от ЗН не
поражда действие спрямо определени лица – другите съсобственици на имотите, в т.ч.
и в лицето на ищцата, като съсобствеността е възникнала по наследяване. Предвид
на това така предявения иск по чл.76 от ЗН се явява основателен и доказан с
прецизирания му в хода на настоящото въззивно производство петитум, а именно - за
обявяване за относително недействителен Договора за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 19, том V, рег.№ 1174, по нот.дело
№ 518/02.09.2015 г. на Съдията по вписванията при ТРС, в частта му относно правото
на собственост касаещо собствените на ищцата З.Я.К. 2/72 ид.части и в тази именно част Решението на ТРС следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и постановено
при правилно приложение на материалния закон на основание чл.271 ал.1 от ГПК, а в частта му за обявяване за
относително недействителен на цитирания Договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариална форма, за разликата над собствените на ищцата 2/72 ид.части, подлежи
на обезсилване.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна
инстанция, основателна се явява претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на разноски. На основание чл.81 и чл.273 вр.с чл.78
ал.1 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата страна сумата от 500.00 лв., представляваща реално сторени
разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция,
съобразно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и Договор за правна
защита и съдействие от 20.01.2020г., приложен на л.100 от делото.
По отношение на направеното от въззивниците чрез процесуалният им
представител - адв.Д. в хода на устните прения пред настоящата въззивна
инстанция, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемата З.К., съдът намира същото за
неоснователно. Изхождайки от предявените в обективно съединяване искове
претенции, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 600 лв. Основанието по
чл.78, ал.5 от ГПК се свежда
до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. Въззиваемата З.К. в случая претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., т.е. под предвидения в цитираната Наредба минимален размер, което съдът
не намира за прекомерно както с оглед на установения минимален
размер, така и с оглед характера и естеството на исковите претенции.
Водим от изложеното, ОС-Ямбол
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №17/02.05.2019
г., постановено по гр.д.№ 322/2018 г. по описа на РС-Тополовград, В ЧАСТТА МУ, с която по иска с правно основание чл.108 от ЗС на З.Я. ***
с ЕГН **********, е признато за установено по отношение на ответниците: Д.С.К. с
ЕГН ********** ***, Д.Г.К.
с ЕГН ********** *** и Д.Г.К. с
ЕГН ********** ***, че ищцата З.Я.К.
с ЕГН **********, заедно със заличените
с влязлото в сила като
необжалвано, постановено по настоящото възз.гр.д. Определение №96/18.05.2020г. като страни в процеса - З.И.И.с ЕГН **********;
И.Я.П. с ЕГН **********; Я.П.П. с ЕГН **********; П.Я. П. с ЕГН **********; Г.Я.Е. с ЕГН **********; Н.М. М. с ЕГН **********; П. С. К.с ЕГН **********; С. Я. К. с ЕГН **********; С. З. К. с ЕГН **********; М. И. К. с ЕГН **********; И.А. И. с ЕГН **********; К.А. Д. с ЕГН **********; Н. А. Б. с ЕГН **********; К. Г. К. с ЕГН **********; П. Й. Г. с ЕГН **********; П.Г. К. с ЕГН **********; А. Н.П.с ЕГН **********, по отношение на които е обезсилено Решение №17/02.05.2019 г.,
постановено по гр.д.№322/2018 г. по описа на РС-Тополовград, са собственици за разликата над 2/72
ид.части до общо 66/72 ид.ч.
по наследство от общия с ответниците наследодател К. И. К.***, починал на *******
г. в с.П., общ.Н.К., обл.Ш., от следните недвижими имоти:
1.
Поземлен имот с идентификатор 72761.16.168 по кадастралната
карта и КР, одобрени със Заповед РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК, находящ
се в землището на гр.Тополовград, местността Поляните, с площ 21860 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, пета категория, при съседи: 72761.16.165; 72761.16.169; 72761.16.173;
72761.16.174; 72761.16.354; 72761.16.175; 72761.16.131; 72761.16.132;
72761.16.167; 72761.16.360; 72761.16.166; Данъчната оценка на имота е 2142,28
лева;
2.
Поземлен имот с идентификатор 77325.110.2 по кадастралната карта
и КР, одобрени със Заповед РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в
землището на с.Хлябово, общ.Тополовград, местността Балабановец, с площ 5804
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, седма категория, при съседи: 77325.110.16; 77325.110.44;
77325.110.4; 77325.110.3; 77325.110.1; 77325.106.249; Данъчната оценка на имота
е 304,71 лева.
3.
Поземлен имот с идентификатор 77325.76.10 по кадастралната карта
и КР, одобрени със Заповед РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в
землището на с.Хлябово, общ.Тополовград, местността Караджови круши, с площ
26038 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, десета категория, при съседи: 77325.76.11; 77325.76.8;
77325.87.189; 77325.76.227; 77325.76.9; Данъчната оценка на имота е 164,04 лева,
както и В ЧАСТТА МУ, с която са осъдени ответниците ДА ПРЕДАДАТ владението за горницата над 2/72 ид.ч. до 72/72 ид.ч. от описаните по-горе недвижими имоти, както
и В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.
537 ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален
акт № 134, том VI, per. №
1426, по нот.дело № 518/26.11.2014 г. на Съдията по вписванията при ТРС в
частта му за разликата над собствените на ищцата З.Я.К.
2/72 ид.части, както и В ЧАСТТА МУ,
с която на основание чл.76 от ЗН е
обявен за относително
недействителен Договора за покупко-продажба сключен с нотариален акт № 19, том
V, рег.№ 1174, по нот.дело № 518/02.09.2015 г. на Съдията по вписванията при
ТРС, в частта му за разликата над собствените на ищцата З.Я.К.2/72
ид.части и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в горепосочените му части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№17/02.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 322/2018 г. по описа на РС-Тополовград, В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ, с която по иска с правно основание чл.108 от ЗС на З. Я. ***
с ЕГН **********, е признато за установено по отношение на ответниците: Д.С. К. с
ЕГН ********** ***, Д.Г.К.
с ЕГН ********** *** и Д. Г. К.с
ЕГН ********** ***, че ищцата З.Я.К.с ЕГН **********, е собственик на 2/72
ид.ч. по наследство от общият
с ответниците наследодател К.И. К. ***, починал на 16.01.1966 г., от следните
недвижими имоти:
1. Поземлен
имот с идентификатор
72761.16.168 по кадастралната карта и КР, одобрени със Заповед
РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в землището на
гр.Тополовград, местността Поляните, с площ 21860 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета
категория, при съседи: 72761.16.165; 72761.16.169; 72761.16.173; 72761.16.174;
72761.16.354; 72761.16.175; 72761.16.131; 72761.16.132; 72761.16.167;
72761.16.360; 72761.16.166; Данъчната оценка на имота е 2142,28 лева;
2. Поземлен
имот с идентификатор
77325.110.2 по кадастралната карта и КР, одобрени със Заповед
РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в землището на с.Хлябово,
общ.Тополовград, местността Балабановец, с площ 5804 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
седма категория, при съседи: 77325.110.16; 77325.110.44; 77325.110.4;
77325.110.3; 77325.110.1; 77325.106.249; Данъчната оценка на имота е 304,71
лева;
3.
Поземлен имот с идентификатор
77325.76.10 по кадастралната карта и КР, одобрени със Заповед РД-18-670/09.03.2018
г. на ИД на АГКК, находящ се в землището на с.Хлябово, общ.Тополовград,
местността Караджови круши, с площ 26038 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, десета категория, при
съседи: 77325.76.11; 77325.76.8; 77325.87.189; 77325.76.227; 77325.76.9;
Данъчната оценка на имота е 164,04 лева, В
ЧАСТТА МУ, с която са осъдени ответниците Д.Г. К.и Д.Г. К. ДА
ПРЕДАДАТ на ищцата владението на 2/72 идеални части от описаните по-горе недвижими имоти, В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.
537 ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален
акт № 134, том VI, per. №
1426, по нот.дело № 518/26.11.2014 г. на Съдията по вписванията при ТРС, в
частта му за собствените на ищцата З.
Я.К.2/72 ид.части, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.76 от ЗН е обявен за
относително недействителен Договора за покупко-продажба сключен с нотариален
акт № 19, том V, рег.№ 1174, по нот.дело № 518/02.09.2015 г. на Съдията по
вписванията при ТРС, в частта му за собствените на ищцата З.Я.К.2/72
ид.части.
ОСЪЖДА Д. Г. К.с ЕГН **********
*** и Д.Г. К. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на З.Я. *** с ЕГН **********, на правно основание чл.81 и чл.273 във
връзка с чл.78 ал.1 от
ГПК сумата от 500.00
лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК подлежи на касационно обжалване пред ВКС чрез ЯОС, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.