№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав
на девети декември две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело №2244 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186, ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба от “Тур-Експерт
2“ ЕООД, *****със седалище и адрес на управление --------------представлявано
от управителя П.К.Ж., чрез пълномощника адв. М. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 229-ФК от 18.08.2020 година на началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите, с която е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект бистро „Р.“,
находящ се в КК „Шкорпиловци“, област Варна, стопанисван от дружество
„Тур-Експерт 2“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни на
основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което се
претендира нейната отмяна, ведно с присъждане на сторените от жалбоподателя
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли
заповедта да бъде отменена, тъй като е постановена в противоречие с материалния
закон при липсата на съразмерност
и несъответствие
с целите на закона. Заповедта не е индивидуализирана, което засяга съществено
правните интереси на субекта на наложената мярка.
Позовава се на решение на Районен съд-Варна, по АНД № 4413/2020 година, с което е отменено Наказателно постановление № 538028-F566151/21.09.2020 година. Отправя
искане заповедта да бъде отменена и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя
сторените разноски по делото.
Ответната страна, редовно призована не се явява, не
се представлява. С писмени бележки, чрез процесуален представител оспорва
жалбата. По съществото на спора моли
оспорената заповед като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 229-ФК от 18.08.2020 година на началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите, на дружеството е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
бистро „Р.“, находящ се в КК „Шкорпиловци“, област Варна, и забрана за достъп
до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС.
Видно от
материалите по делото на 18.08.2020г. е издадена Заповед за налагане на ПАМ №229-ФК,
с която началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол”
при ЦУ на НАП е установил, че е била извършена проверка на 17.08.2020г. в 18,30часа в търговски обект по смисъла на § 1, т,41 от ПР на
ЗДДС - бистро „Р.”, находящ се в к.к. Шкорпиловци, област Варна, стопанисван от
дружеството жалбоподател. Установено било, че търговския обект е с капацитет 50
места и в него е функционирало ФУ Termol ZMKL с рег.№ на ФУ в НАП
4163106/24.06.2020г. При проверката била извършена контролна покупка
/консумация в обекта/ от органите по приходите, за която бил издаден фискален
касов бон, който не отговарял на изискванията на чл. 27, ал.1, т.4 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като извършената продажба не е била регистрирана в
данъчна група Г - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък
върху добавената стойност, а е регистрирана в група Б. За резултатите от
проверката бил съставен на основание чл.
110, ал.4, във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер.
АА№0382178/17.08.2020г. Като доказателства към установеното били приложени
освен протокола и дневен отчет, касов бон № 003523/17.08.2020г.
Органът,
издал оспорения акт е посочил и, че нарушението осъществява състав на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13,12.2006г. на МФ във
връзка с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на
чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка. Срещу дружеството бил съставен АУАН от 21.08.2020г. и
Наказателно постановление № 538028-F566151/21.09.2020 г. за нарушение
на чл. 27, ал. 1 т.4 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г.
От
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. се установява, че ИД на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да
издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
От заповед
№ЗЦУ-928/05.07.2018г. на Гл.Секретар на НАП се установява, че при отсъствие на
държавния служител Б.Г.заемаща длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП длъжността да се изпълнява от К.А.на длъжност началник сектор „Мобилни
групи”-Варна в отдел „Оперативни дейности”-Варна, дирекция „Оперативни
дейности”, ГД”Фискален контрол” в ЦУ на НАП, издател и на процесната заповед.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред
съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен
ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС
не е предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е предявена
пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е
налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В
конкретния случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма
установени с АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните основания
за издаване на акта.
Заповедта
отговаря на изискванията за форма на административния акт по чл. 59 от АПК,
като са изложени фактическите и правни основания за налагане на мярката.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на
акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно
действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно,
точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено
публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на
информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския
обект и предадената на клиента издадена фискална бележка. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и
допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените.
По делото
не е налице спор и от доказателствата се установи, че е издаден фискален касов бон, който не отговаря на
изискванията на чл. 27, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
съгласно който лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите и в случая - в група „Г"
- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху
добавената стойност, както и, че е регистрирана в група „Б”.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските служби. Административнонаказателното
производство е образувано за нарушение на чл. 27, ал.1 т.4 от Наредба Н-18/2006
г. За този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно,
разпоредбата на чл.186 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна
административна мярка – „запечатване на обект за срок до един месец”, като в
конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” – неиздаване на съответен документ за продажба
по чл. 118.
Съдът
приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на
заповедта, тъй като дружеството не е регистрирано по ЗДДС лице. Съгласно разпоредбата на чл.27 ал.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително
регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1 от същата
разпоредба. Нормата на чл. 27 от Наредбата
регламентира допълнителни правила – задължението за регистриране на стоките и
услугите по данъчни групи, видовете данъчни групи и задължените субекти за
това. По този начин законодателният указва, че следва да се регистрират с
наименование и единична цена и тези артикули, за които отчетността е
по-обезпечена и опасността от ощетяване на фиска липсва или е намалена,
например стоки, които не се облагат с данък, за които законът фиксира цени или
за които предвижда одобрени средства за измерване. Разпоредбите на чл. 26, ал.
1 и на чл. 27 от Наредбата се отнасят обаче до различни задължения за
регистриране на стоките или услугите във фискалното устройство – първата
относно задължителните реквизити на фискалната касова бележка от ФУ, а втората
относно допълнително изискване за регистриране
на всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите. Нарушението на кое да е от тези
задължения съставлява отделен състав на административно нарушение.
Неоснователно и недоказано е твърдението на дружеството жалбоподател за липса
на осъществен състав на нарушение в оспорената заповед.
Липсват
доказателства за твърдението на жалбоподателя, че заповедта е издадена при
липсата на фактически и правни основания. Писмените доказателства, оборват
твърдението за липсата на фактически установявания за описаното в заповедта
нарушение.
При тези факти
са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и
приложението на чл. 187 от ЗДДС. Органът по
приходите в конкретната хипотеза действа в условията на обвързана
компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в
закона принудителна административна мярка или не. В случая не може
да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото жалбоподателя се
позовава на решение на ВРС по АНД №4413/2020г. Институтът за освобождаване от
административно наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН е
приложим единствено в производството по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Настоящото производство по
обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда на АПК, с оглед на което
релевантни са основанията за оспорване, посочени в чл. 146 АПК. В чл. 186 от ЗДДС не е
предвидена възможност на органите по приходите след като установят извършено
нарушение по чл. 186 от ЗДДС да не
наложат принудителна административна мярка, поради което твърденията за
маловажен случай не могат да се обсъждат от органа, налагащ принудителната
административна мярка, нито от съда. Административният орган налага
принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на
обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство.
Административният
орган е направил преценка и по отношение на срока на принудителната
административна мярка.
Принудителната административна мярка има превантивен
характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. В
този смисъл наличието или липса на други констатирани нарушения в обекта, е
ирелевантно за законосъобразността на процесната заповед, както е ирелевантно и
обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не, доколкото е
ангажирана спрямо юридическо лице, чиято отговорност е винаги обективна и
безвиновна.
Наложената
ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях по арг. от чл.22 ЗАНН. По принцип принудителната мярка „запечатване на
обект” е с превантивна цел, която в случая
е налице, тъй като към момента на постановяването й дружеството не е било преустановило дейността си, т.е.
съществува възможност за извършването и на друго нарушение от посочения вид.
Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност
от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в
рамките на закона-за седем дни-към минималния срок. Упражняването на търговска дейност
обосновава притежанието на професионални познания по отношение на фискалното
законодателство и свързаната с него документация, и разколебава всяко
предположение за случайния характер на допуснатото нарушение. В тази връзка
правилно и обосновано е определена продължителността на определената ПАМ, с
оглед реализиране превантивната функция на ПАМ. Наред с горното дори при неяснота относно критериите
на срока може да обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при
установени предпоставки за налагане на ПАМ. В този смисъл решение №6143/27.05.2015г.
по адм.д. №9490/2014г. на ВАС.
В
случая по делото не се спори, че заведение „бистро” е търговски обект, по
смисъла на даденото от законодателя легално определение в §1, т.41 от ДР на ЗДДС, в който дружеството жалбоподател е осъществявало търговска
дейност, като извършва продажба на стоки, поради което съдът приема, че спрямо
него може да бъде наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1
от ЗДДС. Предвид изложеното съдът
намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата като неоснователна
следва да се отхвърли.
При
този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК,
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид
невисоката фактическа и правна сложност на спора на ответника следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Тур-Експерт 2“ ЕООД, *****със
седалище и адрес на управление --------------представлявано от управителя П.К.Ж. против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 229-ФК от 18.08.2020 година
на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА “Тур-Експерт
2“ ЕООД, *****със седалище и адрес на управление --------------представлявано
от управителя П.К.Ж. ***
сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: