№ 489
гр. София , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503287 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 17.01.2020г. по т.д. № 133/2019г. на Софийски окръжен съд ЗД „Бул
Инс“АД е осъдено на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм/ да заплати на Г. И. В. сумата от 30 000лв,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на
неговата сестра Е. И. Г. и по съразмерност разноски, като искът над пресъдения размер до
пълния претендиран от 60 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Срещу решението в осъдителната му част е депозирана въззивна жалба от ответника
ЗД „Бул Инс“АД с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и
процесуален закон. Твърди се, че съдът неоснователно приел въз основа на събраните
доказателства наличието изключителна връзка между загиналата и нейния брат. Поддържа
се, че според тълкувателната практика на ВКС с ТР №1/2016г на ОСНГТК за да се приеме
изключение, трябва да се установи особено близка връзка, която надхвърля обичайните
отношения между роднини в същата степен на родство. На следващо място се поддържат
доводи за процесуални нарушения, тъй като съдът не ценил свидетелските показания при
условията на чл.172 ГПК и приел за установени факти, които били житейски нелогични.
Поддържат се оплаквания против размера на присъденото обезщетение с доводи, че е
приложима методиката установена в & 96 и чл.493а КЗ, съгласно която то не може да
прехвърли 5000лв. И на края се поддържат доводи за неправилност на решението в
обжалваната му част, поради това, че искът е погасен по давност, по който въпрос били
1
оспорени представените от ищеца доказателства, но съдът въобще не обсъдил тези
възражения.
Въззиваемият-ищец Г.В. чрез пълномощник е оспорил жалбата с изложени подробно
съображения за наличието на изключителен случай по смисъла на ТР № 1 от 2016 г. на
ОСНГТК, и за неоснователност на въведеното в процеса възражение за погасителна давност.
При служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният състав приема решението в
обжалваната му осъдителна част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищецът Г.В. твърди, че на 26.05.2014г. настъпило ПТП, в резултат на което на
загинала сестра му Е. И. Г. по вина на водача, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника. Изтъкват се обстоятелства за изключително близки отношения
между ищеца и неговата загинала сестра, и че загубата била преживяна много тежко.
Претендира се обезщетение в размер на сумата от 60 000лв /след допуснато изменение на
иска, първоначално заявен в размер от 100 000лв/, ведно със законната лихва от 26.05.2014 г.
(датата на смъртта на Е. Г.).
Ответникът ЗД “Бул Инс“АД оспорва иска, като сочи, че същият е недоказан, вкл.
по отношение на естеството на връзката, която не се характеризира с изключителност и
особена близост. Възразява срещу вида на търпените вреди и размера на обезщетението.
Твърди наличие на съпричиняване поради неизползване на колан. Въвежда възражение за
погасителна давност както за главницата, така и за лихвите.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във
въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 26.05.2014г. настъпило ПТП,
в резултат на което починала Е. И. Г., сестра на ищеца. Във връзка с произшествието
виновният водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, бил осъден с
вляла в сила присъда по НОХД № 108/2015 г., ОС София.
По делото е приета КСМАТЕ, която е дала становище, че пътуващата в лекия
автомобил Е.Г. е намерена на терена извън автомобила, който е реализирал ПТП като
напуснал пътното платно и се е преобърнал край пътя. От травматичните увреждания,
представляващи съчетани тежки травми в областта на глава, гърди и корем е направен
извод, че механизмът за тяхното настъпване е причиняване на удари, съчетани с притискане
със значителна сила между твърди тъпи предмети. Вещите лица са категорични , че при този
механизъм, вид и тежест на травмите и тяхната анатомична локализация, същите не биха
могли да се получат, ако пострадалата е била с предпазен колан. От посоченото е обобщено,
че е била без предпазен колан, като в противен случай не би изхвърчала от автомобилното
2
купе и нараняванията биха били много по-леки.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства се
изяснява, че ищецът и загиналата му сестра са били в близки отношения. Св. К. установява,
че познава ищеца и сестра му от началото на 90-те години, като Е. винаги се грижела за по-
малкия си брат, връзката им била много силна като между родител и дете. Докато ищецът
бил гимназист, за период от около две години живеел в дома на сестра си и тя се грижела за
него – хранела го, перяла го, чистела му. Когато станали вече семейни, връзката между тях
не се променила, а останала изключително близка, всеки ден се чували по телефон,
общували помежду си, правели си подаръци и празнували заедно семейни празници.
Ищецът възприел тежко смъртта на сестра си, често ходел на гробищата, станал неконтактен
дори със семейството си.Според показанията на св. Г. /съпруг на загиналата/
привързаността между двамата била изключително силна още от деца. Те били израсли
заедно и докато родителите им работели, сестрата се грижела за брат си като по-голямото
дете в семейството. За период от около три години дори живял в дома им. Ищецът изпитвал
нужда да бъде със сестра си, защото вместо с родителите си, споделял с нея много лични
неща. Когато разбрал, че сестра му е починала, ищецът приел много тежко вестта, бил „в
едно състояние, че вече не е същият“, не издържал да ходи при родителите си на село,
където бил гробът на сестра му.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните
правни изводи:
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на
ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират и получат обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от загуба на близък. За да бъде основателна претенцията е
необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано със създадена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Предвидено е, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че
„особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи, представляващи изключение от общо приетите обичайно близки
отношения на родственици, когато травмиращите изживявания по повод смърт на близък
3
човек са в много силен интензитет, ще е налице основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства настоящият
състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе. Житейската ситуация в
разглеждания случай не се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните
отношения между брат и сестра. Доказателствата по делото не установяват нетипично
сложили се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са послужили за
признаване на право на обезщетение, като например внуци, отглеждани от баби и дядовци,
по-големи братя и сестри, изпълняващи функции на родители, поради житейски
обстоятелства – смърт на родители или трайно отсъствие, така също братя и сестри,
живеещи съвместно без родители, близнаци и пр. В случая безспорно се установява, че
между ищеца и неговата сестра са били установени нормалните близки отношения на
близост, привързаност и доверителна връзка между лица в тази степен на родство, и че
смъртта на Е. Г. действително е причинила на ищеца болки и страдания. Загубата на
близък родственик е събитие, което неминуемо има за последица душевна болка и тъга в
близките хора. В случая и се установява, че ищецът е бил разстроен и травмиран от
инцидента и емоционално е преживял трагедията, което се е отразило на цялостния му
мироглед, поведение и отношение към околните за продължителен период от време. Всички
тези обстоятелства обаче не обосновават изключителна по характер връзка между
загиналата и ищеца, която да превишава по естество обичайните отношения на близост и
привързаност между брат и сестра в сходна възраст, израснали заедно в едно семейство.
Основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в случая ще е
установяване на отношения, които надхвърлят по обем и интензитет общоприетото
разбиране за близост между роднини – връзка, която във всеки един аспект, включително
емоционален и духовен надхвърля обичайните приети отношения на близост, топлина и
уважение между лица в тази степен на родство. Няма доказателства по делото в някакъв
етап от отглеждането и израстването на ищеца сестрата да е символизирала семейството, да
е замествала липсващ родител или вместо него да е осигурила дом, семейна среда, преки
ежедневни грижи и издръжка. Тя е имала своето присъствие в живота на брат си, към когото
е била грижовна и отдадена, в някакъв период дори е полагала грижи за него /две години по
време на гимназиалното му обучение/, но тези отношения на привързаност и уважение са
обичайни и характерни за този толкова близък кръг роднини. Тези обичайни
взаимоотношения не обосновават изградена изключително близка емоционална и духовна
връзка, която да се приравни на връзката, която имат родители с деца, поради това не се
потвърждават изводите на първата инстанция, че ищецът – брат на загиналата е активно
материално легитимиран по иска. Поради това не се обосновава извод, че съдържанието на
установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат изключение от
ограничението на ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69 г. и ищецът следва да получи обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, тъй като е налице хипотезата по ТР № 1 от 21. 06.
2018 г. на ОСГТК на ВКС. Несъвпадането в изводите на двете инстанции ще има за
4
последица отмяна на решението в обжалваната му осъдителна части, като вместо това се
постанови ново по същество, с което се отхвърли предявения иск в присъдения от първата
инстанция размер от 30 000лв, ведно със законната лихва от посочения начален момент. В
отхвърлителната си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При този различен изход на спора ще подлежи на изменение решението в частта му за
разноските. В частта, в която е присъдено възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в полза на
пълномощника адв. Н.- Т. в размер на 1165лв ще подлежи на отмяна. При този изход на
спора няма основание да се присъжда в тежест на ответника държавна такса пред първата
инстанция, поради това и в тази част за разноските решението ще подлежи на отмяна.
Държавна такса не следва да се присъжда и на ищеца независимо от изхода на спора, тъй
като е освободено лице по см. на чл.83, ал.1, т.4 ГПК. На ответника са признати разноски в
общ размер на 4400лв за адв. възнаграждение и депозити за експертизи и те ще му се
следват в пълен размер- съответно допълнително ще се присъди сумата от 1800лв,
представляваща разликата между дължимите разноски от 4400лв и присъдените от първата
инстанция в размер на 2600лв.
Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски ще има само жалбоподателя-
ответник, който е доказал такива за държавна такса в размер на 600лв и 2000лв –
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита. Против договорения адвокатски
хонорар е направено в срок възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК от
пълномощника на ищеца, което по същество е основателно. Договореният размер на
възнаграждението превишава предвидените минимални размери в НМАВ №1/2004 /1430лв
при обжалваем интерес 30 000лв/, като делото не се отличава с правна или фактическа
сложност, въззивното производство е приключило в рамките на едно съдебно заседание без
процесуални или фактически усложнения. Поради това и адвокатският хонорар ще следва да
се намали на 1430лв, при който извод общо дължимите разноски ще възлизат в размер на
2030лв и същите ще се възложат в тежест на въззиваемия- ищец.
С оглед на посоченото, настоящият състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 17.01.2020г. по т.д. № 133/2019г. на Софийски окръжен съд в
обжалваната му осъдителна част, в която ЗД“Бул Инс“АД ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Г. И. В. сумата от 30 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на сестра му Е. И. Г. при ПТП на 26.05.2014г., ведно със законната
лихва от 31.05.2016г., и в частта за държавната такса и разноски, присъдени в тежест на ЗД
5
„Бул Инс“АД в размер на 1200лв – д.т. и 1165лв – адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдвл
в полза на адв. Н. – Т., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. В. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.***, бул.
***, № 13, ет.1, ап.1, чрез адв. М.Н.- Т. иск против ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* за
сумата от 30 000лв, представляваща обезщетение на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм/ за търпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на Е. И. Г. при ПТП на 26.05.2014г, ведно със
законната лихва, считано от 26.05.2014г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. И. В. да заплати на ЗД“Бул Инс“АД сумите от 1800лв- допълнителни
разноски пред първата инстанция и 2030лв- разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС на РБ считано от
връчване преписи на страните при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6