О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. Русе, 08.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в закрито заседание на осми февруари през 2021 год. в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Басарболиева частно кан дело № 17
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63,
ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка
с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 248
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на адвокат Е.М.,
пълномощник на В.Й.Р., против Определение № 260011 от закрито заседание на 15.01.2021
г., постановено по АНД № 1906/2020 г. по описа на Районен съд - Русе. Със
съдебния акт, постановен по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, е отхвърлено искането на адвоката за
допълване на Решение № 260006 от 07.01.2021 г., постановено по АНД № 1906/2020
г. по описа на РС – Русе с присъждане по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА) на адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие по АНД № 1906/2020 г. по описа на Районен съд - Русе. Частният жалбоподател
счита обжалваното определение за неправилно. С оглед на това моли съда да
отмени оспореното определение и да постанови друго, с което да присъди разноски
за възнаграждение за адвокат, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в
полза на адвокат Е.М..
В срока по чл. 232 от АПК, във връзка чл. 63
от ЗАНН насрещната страна, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Т.
Йорданова, е депозирала възражение по частната жалба вх. № 262333 от 25.01.2021
г. по описа на РС – Русе, с което се оспорва основателността й. Претендира се и
присъждане на разноски в настоящото производство.
Съдът, за да се произнесе, съобрази
следното от фактическа страна:
Производството пред районния съд по АНД № 1906/2020 г.
е било образувано по жалба на В.Й.Р. против Наказателно постановление № 323-ЗЗ
от 17.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Русе. Пред въззивната инстанция на
жалбоподателя е била оказана безплатно правна помощ от адв. Е.М., съгласно
представения по въззивното дело договор за правна помощ и съдействие от
23.10.2020 г. с посочено основание - чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА (л. 21 от делото
на РС – Русе). Установява се още, че упълномощеният адвокат се е явил в
проведеното по делото съдебно заседание, участвайки активно като е изложил
своите фактически и правни аргументи касателно незаконосъобразността на
обжалваното наказателно постановление. Своевременно към този момент адвокатът е
поискал и присъждане на разноски. (л. 27 от делото на РС – Русе). Съдът е
разгледал делото и се е произнесъл по същество като е отменил оспореното
наказателно постановление, но липсва произнасяне относно претендираните
разноски.
С молба вх. № 261079 от 13.01.2021 г. по описа на РС –
Русе, адв. М., е поискал допълване на постановеното решение в частта му за
разноските на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК, вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК. Посочил е, че при оказана
безплатна правна помощ списък на разноските не се представя и разноски се
присъждат в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, съобразно чл.
38 от ЗА, като размерът на възнаграждението е определен в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и в настоящия случай е 300
лева (л. 41 от делото на РС – Русе).
Впоследствие е постановено оспореното понастоящем Определение
№ 260011 от закрито заседание на 15.01.2021 г., с което по реда на чл. 248, ал.
3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, е
отхвърлено искането на адвокат М. за допълване на Решение № 260006 от 07.01.2021
г., постановено по АНД № 1906/2020 г. по описа на РС – Русе в частта му за
разноските с присъждане по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на
адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие по АНД № 1906/2020
г. по описа на Районен съд - Русе. В мотивите си районният съд е посочил, че не
следва да присъжда претендираните разноски, доколкото съобразно чл. 38, ал. 2
от ЗА, в случаите на безплатна адвокатска помощ адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Тъй като в случая не били
налице предпоставките за осъждане на административнонаказващия орган за
разноски по АНД № 1906/2020 г. на РС – Русе, то не били налице и предпоставки и
за присъждане на процесуалния представител – адвокат Е.М. на адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие по делото по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА. (л. л. 42 и 43 от делото на Рс – Русе).
При така установените факти, съдът формира следните
правни изводи.
Определението на районния съд е неправилно.
На първо място изложените
от ответната страна съображения за неоснователност на частната жалба не се
споделят от настоящата инстанция. Представянето на списък на разноските пред въззивната
инстанция, при съобразяване на т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по Тълкувателно дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, касае допустимостта на
искане за изменение на постановено решение в частта му за разноските, а
процесният казус се отнася до допълване на постановено решение в частта му за
разноските, тъй като в диспозитива на решението на първата съдебна инстанция
изобщо липсва произнасяне по въпроса за разноските.
В случая, при
гореизложените безспорно установени по делото факти и обстоятелства адвокат Е.М. има право на възнаграждение за оказаната в
хода на производството пред въззивната инстанция безплатна правна помощ на В.Й.Р..
Възникването на това право разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА свързва с две
предпоставки: 1/. оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл.
38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗА и 2/. отговорността за разноските да бъде възложена на
насрещната страна. Адвокат Е.М. е оказал безплатна помощ на лице по чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА, като е посочил това в договора за правна защита и съдействие,
сключен между него и В.Й.Р. за правна помощ по АНД № 1906/2020 г. пред РС -
Русе, а при приключване на производството е заявил искане ответникът да бъде
осъден да му плати дължимото за оказаната безплатна помощ възнаграждение. Т.е.
налице е първата предпоставка.
Втората предпоставка
също е налице. Неправилно РС – Русе е приел, че след като не били налице
предпоставките за осъждане на административнонаказващия орган за разноски по
делото, то не се дължи и възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 1 от ЗА, която урежда възникването
на правото на адвоката на възнаграждение, не следва да бъде тълкувана буквално.
Възможно е в съответното производство, в което се оказва безплатна адвокатска
помощ на лице по чл. 38, ал.1, т. 1 – 3 от ЗА, да не бъдат сторени каквито и да
е разноски. В този случай ответната страна няма за какво да бъде осъдена, но
ако предявено за защита право бъде уважено, какъвто е и настоящият случай –
подадената въззивна жалба е била уважена, като е било отменено оспореното
наказателно постановление, то е отречено правното твърдение на ответната страна
и с това законът свързва отговорността й за разноските по делото. Затова
правото на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ възниква,
когато насрещната страна носи отговорността за разноски в производството и в
този смисъл следва да се разбира изр. 1 на ал. 2 на чл. 38 от ЗА.
С оглед
гореизложеното оспореното определение на РС - Русе е неправилно и следва да
бъде отменено. Вместо него настоящата съдебна инстанция следва да постанови
определение, с което да осъди ОД на МВР - Русе да заплати на адвокат Е.М. *** сумата от 300 (триста)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 260011 от закрито заседание на 15.01.2021 г., постановено по АНД № 1906/2020
г. по описа на Районен съд – Русе, с което по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е отхвърлено искането
на адвокат Е.М. за допълване на Решение № 260006 от 07.01.2021 г., постановено
по АНД № 1906/2020 г. по описа на РС – Русе, в частта му за разноските с присъждане
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокатско възнаграждение за оказана правна
защита и съдействие по АНД № 1906/2020 г. по описа на Районен съд – Русе и
вместо него постановява:
ДОПЪЛВА
Решение № 260006 от 07.01.2021 г., постановено по АНД № 1906/2020 г. по
описа на РС – Русе в частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Русе да заплати на адвокат Е.М.
***, с ЕГН **********, с адрес:г*** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за оказана безплатна правна защита и съдействие по АНД № 1906/2020
г. по описа на Районен съд – Русе.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.