Решение по дело №375/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 08.06.2022 г.

 

     В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в следния състав 

                                                        

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 375 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са от “А.С.” АС, Турция, против ответника З. “Б.И.” АД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 18, ал. 1 от КМЧП вр. с чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 73 971,56 лева, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за вреди на увреденото лице при превоза на стоки с товарен автомобил “Мерцедес”, модел “1844 ЛС” с рег. № ******, поради настъпило на 25.01.2015 г. пътно-транспортно произшествие в района на 20-ти километър на автомагистрала “Тракия”, на територията на Република България, между товарния автомобил и лек автомобил марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с рег. № ******, чийто водач виновно е причинил вредите и който има при ответника застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите № 02/114003108998, за сумата от 19 397 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 73 971,56 лева от 02.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба (02.03.2021 г.), и за сумата от 12 439,08 лева, представляваща разходи за претоварване на стоките в увредения в резултат на гореописаното ПТП товарен автомобил, както и законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба (02.03.2021 г.) до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че на 25.01.2015 г. между товарен автомобил “Мерцедес”, модел “1844 ЛС” с рег. № ****** и лек автомобил марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с рег. № ****** е настъпило пътно-транспортно произшествие в района на 20-ти километър на автомагистрала “Тракия”, на територията на Република България, като виновен за същото е водачът на лекия автомобил. Твърди, че от ПТП са настъпили имуществени вреди върху превозвания в товарния автомобил товар, който е бил застрахован в ищцовото дружество “А.С.” АС със застрахователна полица “Карго” № 0001-0410-04118924. Твърди, че след ПТП стоките са претоварени в друг автомобил на фирмата превозвач и са транспортирани до Република Турция. Твърди, че там е извършен оглед на уврежданията на превозваните стоки (замразен хляб и кроасани), като е констатирано, че голяма част от стоката не е годна за употреба и е бракувана, като стойността на увредените стоки е в размер на 34 780,96 евро (равняващи се на 94 176,40 турски лири към датата на настъпване на застрахователното събитие). Твърди, че предвид уговореното в полицата самоучастие от 2% за всяка щета, застрахователното обезщетение е определено на 92 292,88 турски лири, което е платено на застрахования. Твърди, че на застрахованото лице е платено и допълнително обезщетение за унищожаване на увредения товар. Твърди, че сумите са платени на 15.03 и 16.03.2016 г. Твърди, че общата платена на застрахования сума е в размер на 100 260,99 турски лири, представляващи 73 791,56 лева към датата на събитието – 25.01.2015 г.

Твърди, че във връзка с ПТП са направени и допълнителни разходи за претоварване на стоката от увредения товарен автомобил в размер на 6 360 евро, равняващи се на 12 439,08 лева.

Твърди, че виновен за настъпването на ПТП е водачът на лекия автомобил, водачът на който към момента на ПТП е притежавал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите № 02/114003108998 при ответното дружество. Твърди, че поради това с писмо от 07.06.2017 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови платената сума за застрахователно обезщетение в размер на 100 260,99 турски лири, но плащане не е получено и до момента на подаване на исковата молба.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът З. “Б.И.” АД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва редовността на исковата молба предвид представеното актуално състояние на ищцовото дружество.

Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания с изтичане на петгодишния давностен срок от датата на настъпване на събитието – 25.01.2015 г., съгласно чл. 197 от КЗ (отм.). Твърди, че вземането по гражданската отговорност на водача е погасено по давност на 25.01.2020 г., когато е изтекъл петгодишният давностен срок. Сочи, че ищецът не е предявил в този срок иск срещу ответника застраховател за ангажиране на функционално обусловената му отговорност от тази на деликвента, поради което не е прекъсната давността по предвидения ред и предявените в настоящото производство искове се явяват погасени по давност.

Оспорва твърдението на ищеца, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил.

При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил, който се е движел с несъобразена скорост с пътните условия, с останалите участници в движението и с пътната обстановка към момента на настъпване на ПТП.

Оспорва твърдението на ищеца, че по-голяма част от товара е увреден до степен брак и оспорва размера на вредите. Оспорва твърдението на ищеца, че по-голяма част от стоките са бракувани. Оспорва протокола за брак, тъй като ответникът не е канен и не е присъствал при съставянето на протокола.

Оспорва допълнително направените разходи по основание и по размер.

Оспорва вредите на товара да са настъпили в резултат на ПТП. Сочи, че на стоките са нанесени вреди, те не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с ПТП, а се дължат на факти и обстоятелства, за които ответникът застраховател не отговаря.

Оспорва твърдението, че ищецът е платил застрахователно обезщетение в претендирания размер.

Ответникът претендира направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва направените от ответника възражения. Оспорва в случая да е приложима разпоредбата на чл. 197 от КЗ (отм.). Сочи, че основанието в случая е регресните суброгационни искове, които застрахователят предявява против третото лице, причинило вредата, не е застрахователното правоотношение по самия застрахователен договор, а фактът на изплащане на сумите на застрахования по чл. 213, ал. 1, изр. първо от КЗ (отм.). Твърди, че в т. 14 от Постановление № 7/1977 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично се приема, че тригодишният давностен срок се отнася само до правото на иск, основано на застрахователното правоотношение, който срок не намира приложение при регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предяви и за които важи общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, като началото й започва от момента на изплащане на застрахователните обезщетения на правоимащите лица.

В дадения срок ответникът подава допълнителен отговор, в който поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че размерът на претенцията от 73 971,56 лева е произволно определен към датата на настъпване на застрахователното събитие – 25.01.2015 г. (при посочен курс на турската лира за 100 260,99 турски лири), доколкото към тази дата ищецът нито е платил обезщетението, нито е отправил регресна покана към ответника.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:       

Представен е по делото протокол за ПТП № 1437493 за настъпило на 25.01.2015 г. в 9,40 часа пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с рег. № ******, с водач С.А., и товарен автомобил “Мерцедес”, модел “1844 ЛС” с рег. № ******, с ремарке, с водач Х.О..

Въз основа на издадено съдебно удостоверение, по делото е представено от ищеца писмо от Областна дирекция на МВР – София от 28.03.2022 г., от което е видно, че за настъпилото на 25.01.2015 г. ПТП на АМ “Тракия”в района на 22 км, на С.Й.А. е издадено НП № 15-1204-000020/11.02.2015 г., същото е връчено и влязло в законна сила на 03.06.2015 г.

Не се спори също, че към датата на настъпване на застрахователното събитие при ответното дружество З. “Б.И.” АД има сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите № 02/114003108998 касателно МПС с рег. № ******.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че към датата на настъпване на процесното събитие – 25.01.2015 г. при ищцовото дружество “А.С.” АС има сключена застрахователна полица “Карго” № 0001041004118924 касателно превозвания товар – замразени хлебни изделия, с място на отпътуване: Франция и място на пристигане: Турция, застрахователна сума: включително 10% 34 780 96 евро, 38 259,06 евро, 103 594,05 евро; уговорено е 2% приспадане от сумата на застрахователната цена.

Представена е международна товарителница за превоза на стоките от Франция до Турция.

Представени са от ищеца фактури №№ **********/26.01.2015 г. и **********/25.01.2015 г., издадени от доставчика “Б.Р.А.” ЕООД на получателя Filandi, относно репатриране и изваждане на камиона с ремарке, товарене, претоварване на стоката от катастрофиралия камион.

Представена е от ищеца квитанция към ПКО № 11/26.01.2015 г. към Областно пътно управление ***.

Представени са доклади относно щетата по полицата, заведена при ищцовото дружество, както и доказателства за извършени плащания към застрахованото лице по имуществената застраховка.

Представено е от ищеца и писмо до ответника с вх. № ОИ-281362/10.05.2019 г., в което е посочено, че през 2017 г. от името на ищеца застраховател, осъществяващ дейност по общо застраховане на територията на Република Турция, е подадена застрахователна претенция с вх. № 04-298370/09.06.2017 г. относно възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди от процесното ПТП, по която не е получен отговор или плащане. Ответникът е поканен да заплати претендираното обезщетение в 15-дневен срок от получаването на писмото.

По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на съдебна експертиза на вещо лице Д. П.-Н.. Вещото лице дава заключение, че след пристигане на превозвания товар е установено, че продуктите имат увреждане, което се дължи на загуба на температура и те са загубили своите питателни свойства, което се дължи на продължилото около 4-5 часа прехвърляне на ръка от едно превозно средство на друго поради настъпило ПТП.

Вещото лице Н.дава заключение, че превозваната стока (замразени хлебни продукти и кроасани) е общо 34 палета/2331 пакета. Стойността на повредената стока е 34 680,56 евро (цена на фактурата на стоката/застрахователна стойност). Вещото лице, като взема предвид компенсираната надбавка от 10% по застрахователната полица и уговореното самоучастие от 2% от всяка щета, определя, че общият размер на вредите е 37 455,44 евро или в левова равностойност по курса на БНБ 73 256,47 лева.

Вещото лице Н.дава заключение, че вследствие на пътно-транспортното произшествие, превозното средство е загубило свойството си за поддържане на необходимото температурно ниво на храните, при прехвърлянето на продуктите в друго превозно средство. Описва констатации от цифрови и лазерни термометри, както и от извършен микробиологичен анализ на проби от стоката. Вещото лице дава заключение, че стоката е била бракувана правилно, тъй като от фирмата – производител са посочили, че след прекъсване на студената верига продуктите не са подходящи за търгуване и потребление и тези продукти не са подходящи за консумация.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебна автотехническа експертиза на вещо лице С.В.. Вещото лице дава заключение, че от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил “Форд Торнео Конект”, с рег. № ******, който поради движение с несъобразена скорост при изпреварване и възникване на авкапланинг, губи контрол върху превозното средство, вследствие на което се завърта и реализира ПТП с попътно движещия се отдясно влекач “Мерцедес 1844 ЛС” с рег. № ******, с полуремарке с рег. № 31AYF37. От удара влекач “Мерцедес 1844 ЛС” с рег. № ******, с полуремарке с рег. № 31AYF37, се отклонява надясно по посоката си на движение и се преобръща.

По делото са изслушани, неоспорени от страните и приети заключения (основно и допълнително) на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С.. Вещото лице дава заключение, че третото лице “Б.Р.А.” ЕООД е издало и осчетоводило фактура № 979/26.01.2015 г. на стойност от 4 368 лева, с данъчна основа- 3 640 лева и начислен ДДС - 728 лева, и фактура № 980/25.01.2015 г. на стойност от 1992 лева, с данъчна основа - 1 660 лева и начислен ДДС - 332 лева. В констативно-съобразителната част на заключението вещото лице посочва, че от предглед на приложените два броя фактури по делото се констатира, че при изписването на стойността на фактурите с думи в съответните два екземпляра не е посочена валутата, в която са издадени двете фактури, а валутата, в която са издадени двете фактури, е посочена само при изписване стойността по фактурите с цифри.

Вещото лице дава заключение, че по счетоводни данни на третото лице фактурите са платени в брой на датите, на които са издадени, като няма данни кое лице е заплатило сумите по двете фактури.

Вещото лице С. дава заключение, че дружеството е отразило като платец – лицето получател на фактурите Fidanli. Фактурите са осчетоводени с описание: “Трансп.услуга”.

Вещото лице дава заключение, че констатираният общ размер на изплатените суми като обезщетение от ищеца “А.С.” С.А. на застрахованото лице А.Д.В.П.А.Ш.по процесната застрахователна полица № 003-0410-04118924/0001-0420-00019609 е 101 357,19 турски лири.

При разпита на допуснатия на ищеца свидетел С.А. се установява, че при настъпване на пътно-транспортно произшествие през м. януари 2015 г. на автомагистрала “Тракия”, на 20-ия км след изхода от гр. София в посока гр. Пловдив, свидетелят е управлявал лекия си автомобил “Форд Торнео Конект” в посока гр. Пловдив, изпреварил тежкотоварен автомобил, колата му се е завъртяла при попадане на аквапланинг, ударила се в него и тежкотоварният автомобил се преобърнал в канавката. Казва, че е управлявал автомобила си със срокост от 100 км/ч, а товарният автомобил се движел според него със скорост от 90 км/ч.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 18, ал. 1 от КМЧП вр. с чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Към датата на настъпване на застрахователното събитие е действал Кодекс за застраховането от 2005 г. (отм. ДВ. бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016 г.) и в случая са приложими разпоредбите на чл. 213 и чл. 213а от същия.

Съгласно цитираните разпоредби на КЗ (отм.), касаещи имущественото застраховане, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. 

За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието, настъпването на застрахователното събитие, размера на имуществените вреди, претърпени от твърдяното застрахователно събитие, и обстоятелството, че ищецът застраховател е удовлетворил увреденото лице по имуществената застраховка на товари по време на превоз с оглед твърдените регресни права, както и размера на претендираното обезщетение от застрахователя по застраховка “Гражданската отговорност”. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя ответник да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

Целта на застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите е да се покрие гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата съгласно чл. 257, ал. 1 от КЗ (отм.). Застраховано лице е всяко лице, което ползва застрахованото МПС на законно основание, съгласно ал. 2 на чл. 257 от КЗ (отм.). Не се спори между страните, че такова лице е бил и С.А. – водачът на МПС с марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с рег. № ******, причинило процесното ПТП – застрахователно събитие.

Застрахователното покритие на тази застраховка е уредено в чл. 267 от КЗ (отм.), като застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство.

Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка възниква в случай на причинено застрахователно събитие от трето лице, когато за третото лице възниква гражданска отговорност и по силата на застрахователния договор застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение. Касае се до законна суброгация и регресното право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента на плащане на застрахователното обезщетение.

Не се спори между страните по делото, че на 25.01.2015 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие. От съставения протокол за ПТП се установява, че на 25.01.2015 г., около 9,40 часа, лек автомобил “Форд Торнео Конект” с рег. № ****** се движи по АМ “Тракия” с посока от гр. София към гр. Пловдив и в района на км 20 при изпреварване и движение с несъобразена скорост с пътната настилка (мокро асфалтово покритие), водачът губи контрол върху превозното средство, като същото се завърта и реализира ПТП с попътно движещия се отдясно, влекач “Мерцедес 1844 ЛС”, с рег. № ****** с полуремарке, с рег. № 31AYF37. Вследствие на удара, влекач “Мерцедес 1844 ЛС”, с рег. № ****** с полуремарке, с рег. № 31AYF37 се отклонява надянсно в посоката си на движение и се преобръща. Горното е удостоверено в протокола за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, и който съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ (така в Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).

В разглеждания случай се установява от съставения протокол за ПТП и от приетото заключение на съдебната автотехническа експертиза, че ПТП е причинено от водача на МПС с рег. № ******. Механизмът на ПТП се потвърждава и от свидетелските показания на водача С.А., които съдът кредитира като ясни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. С оглед на горното съдът намира, че възраженията на ответника относно липсата на противоправното поведение на водача, застрахован по процесната застраховка “Гражданска отговорност”, остават неоснователни. Недоказано и поради това основателно остава и възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил, който се бил движел с несъобразена скорост с пътните условия и с пътната обстановка при настъпване на ПТП. Доказателства за това не са посочени от ответника и не са събрани по делото, не е налице подобна констатация и в протокола за процесното ПТП. Напротив, при разпита свидетелят А. казва, че според него товарният автомобил се движел със скорост от 90 км/ч, т.е. в рамките на разрешената скорост от 100 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Обстоятелството, че виновен за настъпването на процесното ПТП е водача на лекия автомобил - С.А. се установява и от писмото на Областна дирекция на МВР – София от 28.03.2022 г., в което е посочено, че относно настъпилото ПТП на същия е издадено НП № 15-1204-000020/11.02.2015 г., влязло в законна сила на 03.06.2015 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът на пътното превозно средство е длъжен при избиране на скоростта на движението да се съобрази с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване на опасност за движението. С оглед на това в случая водачът на МПС с рег. № ****** не се е съобразил скоростта с мокрото пътно платно и при изпреварване е причинил процесното ПТП. Поради горното неоснователно е възражението на ответника, че водачът на лекия автомобил не е причинил ПТП.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на настъпване на застрахователното събитие при ответното дружество има сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилисти № 02/114003108998 касателно МПС с рег. № ******.

От приетото заключение на съдебната експертиза на вещото лице Н.се установява, че увреждането на превозваните от товарния автомобил стоки (замразени хлебни продукти и кроасани) е вследствие на пътно-транспортното произшествие, доколкото от същото превозното средство е загубило свойството си за поддържане на необходимото температурно ниво на храните и се е наложило прехвърлянето на продуктите в друго превозно средство. От цитираното заключение се установява, че стоките са бракувани, като предвид компенсираната надбавка от 10% по застрахователната полица и уговореното самоучастие от 2% от всяка щета, общият размер на вредите е определен от вещото лице на 37 455,44 евро или с левова равностойност от 73 256,47 лева.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че товарът е бил застрахован при ищцовото дружество “А.С.” АС по застрахователна полица “Карго” № 0001-0410-04118924. От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общ размер на изплатените суми като обезщетение от ищеца “А.С.” С.А. на застрахованото лице А.Д.В.П.А.Ш.по застрахователната полица е 101 357,19 турски лири. Предвид заплатеното застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице по имуществената застраховка “Карго” във връзка с процесното ПТП, за ищеца като застраховател възниква правото да се суброгира в правата на увредения на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.).

По изложените съображения съдът намира, че настъпилото застрахователно събитие от случаен характер е възникнало по времето на действие на валидно сключен с ответното дружество застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на водача, който е виновен за процесното ПТП и настъпилите вреди, които са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Ищецът като застраховател по имуществена застраховка е изплатил застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице и по този начин е встъпил в правата му спрямо ответното дружество съгласно чл. 213 от КЗ (отм.).

По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид стойността на вредите от 73 256,47 лева, както след съответните изчисления и приспадане на уговореното самоучастие от щетата е определено в заключението на вещото лице Н.. С оглед на това съдът намира, че предявеният иск за сумата от 73 256,47 лева се явява основателен и доказан, а за горницата над 73 256,47 лева до предявения размер от 73 971,56 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че плащането на транспортни услуги по фактура № 979/26.01.2015 г. и фактура № 980/25.01.2015 г. в общ размер на 6 360 лева. Не се установява така претендираните суми по двете фактури да са заплатени в евро. Поради това искът за обезщетяване на разходи за претоварване на стоките за сумата от 6 360 лева е основателен и доказан, а за горницата над 6 360 лева до предявения размер от 12 439,08 лева искът е недоказан и поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Поради основателността на предявения главен иск, следва да бъде разгледано заявеното от ответника възражение за погасяването на претендираната сума поради изтекла петгодишна погасителна давност преди подаването на исковата молба, на основание чл. 197 от КЗ (отм.).

В Решение № 53/16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О. и Решение № 173/30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О. е прието, че доколкото основание на суброгационните искове не е застрахователния договор, а извършеното плащане на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на деликвента, т.е. плащане на едно чуждо задължение, то приложение намира общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД и петгодишният давностен срок започва да тече от момента на плащането на застрахователното обезщетение. В случая плащанията на застрахователното обезщетение са извършени на 15.03 и 16.03.2016 г. и от тези дати до подаването на исковата молба – на 02.03.2021 г., не е изтекъл петгодишния давностен срок, поради което вземането не е погасено по давност и направеното от ответника възражение в този смисъл е неоснователно.

По изложените съображения съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени в установените размери и отхвърлени за горницата, както е прието по-горе.

 

Поради основателността на главния иск, основателна се явава и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната забава върху присъдената главница от 73 256,47 лева, считано от 02.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба (02.03.2021 г.). Доколкото няма установен срок за плащане от страна на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на встъпилия в правата на увреденото лице застраховател, по общото правило на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана. В случая от писмо с вх. № ОИ-281362/10.05.2019 г., неоспорено от ответника, се установява, че при ответникът застраховател е подадена застрахователна претенция с вх. № 04-298370/09.06.2017 г. Законоустановеният 30-дневен срок по чл. 213а, ал. 3 от КЗ (отм.) е изтекъл на 09.07.2017 г. Поради това за процесния период от 02.03.2018 г. до 02.03.2021 г. следва да бъде присъдена законната лихва върху присъдената главница, която на основание чл. 162 от ГПК съдът изчислява същата на 22 324,66 лева, в по-висок размер от претендирания. С оглед на изложеното акцесорната претенция за сумата от 19 397 лева за процесния период се явява основателна и следва да бъде уважена.

Върху присъдените главници следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца законна лихва от датата на подаване на исковата молба (02.03.2021 г.) до окончателното им плащане.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 8 453,12 лева, от които 4 234,37 лева – държавна такса, 1 185 лева – депозит на вещо лице, 40 лева – депозит за свидетел и 2 993,75 лева– адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Дължимата държавна такса по делото е в размер на 4 232,31 лева и в този размер същата следва да бъде взета предвид при определяне на разноските.

С оглед на изхода на спора и съобразявайки горното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер от 7 908,50 лева, съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева с ДДС, което е посочено като платено в брой в представения договор за правна защита и съдействие, който следва да се приеме за достатъчно доказателство съгласно приетото в горецитираното тълкувателно решение.

В исковата молба ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 3 646,15 лева без ДДС или 4 375,38 лева с ДДС, предвид данните за регистрация на адвоката по ЗДДС. С оглед на горното уговореното от ответника възнаграждение не се явява прекомерно и възражението на ищеца е неоснователно.

С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 256,80 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът “А.С.” АС е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, банка: VAKIFBANK, клон: ISTANBUL ANADOLU, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “А.С.” АС, дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република Турция с дружествен № 6022, със седалище и адрес на управление: Я.К.П.А Б.К.5/В, Б.Д.№ ***, Левент, Истанбул, Турция, на основание чл. 18, ал. 1 от КМЧП вр. с чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 73 256,47 лева (седемдесет и три хиляди двеста петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за вреди на увреденото лице при превоза на стоки с товарен автомобил “Мерцедес”, модел “1844 ЛС” с рег. № ******, поради настъпило на 25.01.2015 г. пътно-транспортно произшествие в района на 20-ти километър на автомагистрала “Тракия”, на територията на Република България, между товарния автомобил и лек автомобил марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с рег. № ******, чийто водач виновно е причинил вредите и който има при З. “Б.И.” АД застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите № 02/114003108998, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 73 256,47 лева за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане, сумата в размер на 19 397 лева (деветнадесет хиляди триста деветдесет и седем лева), представляваща законната лихва върху присъдената главница от 73 256,47 лева от 02.03.2018 г. до 02.03.2021 г., и сумата в размер на 6 360 лева (шест хиляди триста и шестдесет лева), представляваща разходи за претоварване на стоките в увредения в резултат на гореописаното ПТП товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 6 360 лева за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете чл. 18, ал. 1 от КМЧП вр. с чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ за горницата над 73 256,47 лева до предявения размер от 73 971,56 лева и за горницата над 6 360 лева до предявения размер от 12 439,08 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. “Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “А.С.” АС, дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република Турция с дружествен № 6022, със седалище и адрес на управление: Я.К.П.А Б.К.5/В, Б.Д.№ ***, Левент, Истанбул, Турция, сума в размер на 7 908,50 лева (седем хиляди деветстотин и осем лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “А.С.” АС, дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република Турция с дружествен № 6022, със седалище и адрес на управление: Я.К.П.А Б.К.5/В, Б.Д.№ ***, Левент, Истанбул, Турция, да заплати на З. “Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 256,80 лева (двеста петдесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :