№ 19065
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110158982 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 5149/22.03.2024 г. съдът е уважил частично предявените от Р. И. С.
искове против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като на осн. чл. 38, ал.1, т.2, вр.
с ал. 2 ЗАдв. ответникът е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., с
БУЛСТАТ: ***, със съдебен адрес: гр. С***, представлявано от управителя: адв. М. В.
М., сумата от 55,23 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ и съдействие, пропорционално на уважената част от исковете.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските – от ищеца чрез пълномощника чу адв.
М. М.. Молбата касае искане за допълване на решението в частта за разноските
относно присъдените в полза на Еднолично адвокатско дружество М. разноски, като
ответникът бъде осъден да заплати сумата от общо 1200 лева адвокатско
възнаграждение, като такова бъде определено за всеки от исковете поотделно.
От ответника в производството е постъпило становище за неоснователност на
молбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 5149/22.03.2024 г., касаеща разноските, съдът е
изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството, към
които изцяло препраща. Посочена е и съдебна практика, обосноваваща решаващия
извод на състава относно начина на определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение. Допълнително следва да се посочи, че по въпроса е формирана
широко застъпената практика, която настоящият състав споделя, каквато е посочена в
съдебното решение, в който смисъл са и определение № 5523 от 11.04.2024 г. г. по в. ч.
гр. дело № 1581/2024 г. по описа на СГС, определение № 6878/05.06.2023 г. по в. ч. гр.
дело № 5689/2023 г. по описа на СГС, а така също и: определение № 366/18.07.2016 г.
по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д.
№ 868/17 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17
г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 533 от 30.10.2017 Г. по ч. т. д. № 1649/2017 Г., Т.
К., І Т. О. на ВКС, определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020
г., IV г. о., ГК и други.
1
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че присъдената сума от 55,23 лева
не представлява първоначално определения от съда размер на възнаграждение. Съдът е
определил възнаграждение в минималния размер съобразно Наредба № 1/2004 г. на
ВАдС, като присъдената сума е пропорционалната част от уважения размер на
исковете.
Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на
присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 117121/09.04.2024 г.,
подадена от Р. И. С. чрез адв. М. В. М. за изменение в частта на разноските на Решение
№ 5149 от 22.03.2024 г.по гр. дело № 58982/2023 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2