Решение по дело №659/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ф.Г.С. ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г., с изх. № 02-260-6500/2179 от 10.03.2022г., издадено от Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“, гр.София, в частта на наложените със същото намаления по таблица 1, прихващания по таблица 2 и наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания.

Твърди се, че административният акт, в оспорената му част бил нищожен, необоснован, неправилен и издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, в несъответствие с целта на закона.

Излагат се доводи, че обжалваният акт бил издаден от некомпетентен орган, при неспазване на установената и предписана от закона форма и не съдържал всички необходими реквизити съгласно АПК и други законови разпоредби. Твърди се, че не били посочени и не били ясни фактическите и правни основания за неговото издаване, същият бил бланкетен и необоснован. Неизлагането на конкретни и обосновани мотиви, и съображения нарушавало изискването за форма на административният акт и накърнявало правото на защита на жалбоподателя, като водело до невъзможност за осъществяване на съдебен контрол. Твърди се също, че изводите в оспорения акт противоречали на доказателствата по преписката и на установеното въз основа на тях действително фактическо положение. Не били обсъдени всички доказателства от значение за случая, което довело до възприемане на неправилна фактическа обстановка и неправилно бил приложен закона. Сочи се, че в случая не били налице фактически констатации относно намалението, оторизираната сума и наложените санкции. Налице били всички основания и предпоставки за оторизация на цялата заявена със Заявление УИН 26/270520/00609 за кампания 2020 сума, като намалението, прихващането или санкцията за прихващане от бъдещи плащания били в противоречие със закона и нямало никакво основание за налагане на тези санкции, още по-малко за такива за бъдещ период.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен представител - адв. Т.. Навеждат се доводи, че оспореният административен акт е необоснован и немотивиран до степен, в която оспорващият по никакъв начин не може да разбере защо са наложени съответните санкции и корекции. Това било предпоставка за отмяна на акта. Претендират се разноски.

Ответникът - Заместник - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител в подадена писмена молба, постъпила с писмо с вх. №7119/25.09.2023г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се приеме жалбата за основателна и се претендира адвокатско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Ф.Г.С., като физическо лице, е подал на 08.04.2020г. заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020г., вкл. по Схема за единно плащане на площ – СЕПП; Схема за преразпределително плащане – СПП; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания – ЗДП, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) - СЗ-ДККП; Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) – СЗ-КЛЧ; Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши – СЗ-МЗДП; Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури – СПК; Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар – ПНДП; Агроекология и климат – Мярка 10; Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите – Мярка 12; Компенсационни плащания в планински райони – Подмярка 13.1/НР1; Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения – Подмярка 13.2/НР2; Компенсационни плащания за други райони, засегнати от специфични ограничения – Подмярка 13.3/НР3. В таблица към заявлението били посочени използваните парцели за 2020г.

По отношение на заявлението е стартирана автоматична проверка на въведените данни (л.34). С резултатите от извършените автоматични проверки на заявлението му , Ф.Г.С. е запознат на 08.05.2020г.

На 29.05.2020г. и на 02.06.2020г. Ф.Г.С. е подал редакция на заявлението си (л.37 и л.49). На 02.06.2020г. е стартирана нова автоматична проверка на въведените данни в заявлението за подпомагане, с резултатите от която жалбоподателят е запознат на същата дата.

На 19.06.2020г. и на 24.06.2020г. със заповеди № 400003/19.06.2020г. и №400003/24.06.2020г. на Началник отдел на РТИ-Хасково (л.106-гръб, л.107) е наредено извършване проверка на място по отношение на конкретно посочени парцели в с. ***и в с. Зимовина и в с. ***, с крайна дата на извършване на проверката - 26.06.2020г.

На 25.06.2020г. Ф.Г.С. депозирал декларация (л.114-гръб), в която декларирал, че засятата площ с домати третирал с хербициди за трева и желае да бъде проверен отново след 20 дни, за да бъде полето в добро агротехническо състояние, като посочил също, че честите валежи в района не му позволили да проведе своевременно пръсканията.

На 29.06.2020г., с Докладна записка изх. № 05-2-262/105 (л.115), Началник отдел РТИ-Хасково уведомил Директор Дирекция „ТИ“ на ДФ „Земеделие“ за съдържанието на декларацията на Ф.Г.С., както и за установеното при започналата проверка на място на 25.06.2020г. в стопанството на кандидата на заявените по схемата парцели, а именно – че на парцели с №47650902 66411-27-1-6, заявени за обвързано подпомагане с домати на открито, в момента на ПнМ парцела е силно затревен и не е в период на вегетация, поради което не може да се установи дали ще бъдат спазени агротехническите мероприятия. Поради това е предложено удължаване на срока на проверката до 12.07.2020г., за да се установи вегетационния период на заявената култура в парцелите.

Изготвен бил Доклад за проверка на площи (л.108 и сл.).

На 19.09.2020г. със заповед № 400475/19.09.2020г. на Началник отдел на РТИ-Кърджали (л.118-гръб) е наредено извършване проверка на място по отношение на конкретно посочени парцели в с. Конево и в с. Бащино, Община Кърджали, Област Кърджали, с крайна дата на извършване на проверката - 30.09.2020г. Изготвен бил Доклад за проверка на площи (л.119 и сл.).

По делото са представени и заповеди № 400478/07.07.2020г. и №400478/13.07.2020г. на Началник отдел на РТИ-Хасково (л.128-гръб и сл.), с които е наредено извършване проверка на място по отношение на конкретно посочени парцели в с. Воденци, с. Долно Черковище, с. Зимовина, с. Лясковец, с. Маджари, с. Пътниково, с. Рабово, с. Силен, Община Стамболово, Област Хасково, с крайна дата на извършване на проверката - 30.07.2020г., ведно с доклад за извършените проверки.

На 10.03.2022г. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“ – РА е издал частично обжалваното в настоящото производство уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г., с изх. № 02-260-6500/2179, с което в обжалваната му част са извършени намаления по Подмярка 13.1/НР 1 в размер на 1862.41 лв. и е оторизирана сума в размер на 237.73 лева; по Подмярка 13.2/НР 2 в размер на 187.93 лв. и е оторизирана сума в размер на 1176.14 лева; по СЕПП в размер на 3377.02 лева и е оторизирана сума в размер на 15045 лева; по СПП в размер на 131.48 лева и е оторизирана сума в размер на 4392.52 лева; по СПК в размер на 886.53 лева и в оторизирана сума в размер на 0 лева; по ЗДП в размер на 2605.77 лева и е оторизирана сума в размер на 8996.42 лева; по СЗ-ДККП в размер на 4661.53 лева и е оторизирана сума в размер на 0 лева; по СЗ-КЛЧ в размер на 15865.34 лева и е оторизирана сума в размер на 0 лева ; по СЗ-МЗДП в размер на 274.12 лева и е оторизирана сума в размер на 0 лева (Таблица 1), извършени са прихващания, като от оторизираната сума по Възстановяване от ФД в размер на 326.99 лева е прихваната сума в размер на 326.99 лева и е изплатена сума в размер на 0 лева; от оторизираната сума по СЕПП в размер на 15045 лева е прихваната сума в размер на 7741.36 лева и е изплатена сума в размер на 7303.64 лева (Таблица 2), както и по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на : СЗ-ДККП – 4243.46 лева; СЗ-КЛЧ – 12493.42 лева и СЗ-МЗДП – 274.12 лева.

Уведомителното писмо е връчено на Ф.Г.С. на 31.05.2023г., а жалбата срещу същото е депозирана в съда на 02.06.2023г.

По делото е представена Заповед №03-РД/2891#2 от 16.06.2021г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ – Петя Димитрова Славчева да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, както и допълнително представените от ответника такива.

Съдът, като взе предвид съдържанието на административния акт, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок по чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Уведомителното писмо е обжалвано както с доводи за унищожаемост, така и с доводи за нищожност. Преценката си за валидността и законосъобразността на обжалван административен акт съдът гради върху основанията, посочени в чл.146 от АПК, а именно: актът да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материално - правните разпоредби и да съответства на целта на закона. Съгласно чл.168 ал.2 от АПК, съдът може да обяви нищожност на акта дори при липса на искане за това. В закона няма легална дефиниция на понятията „унищожаемост“ и „нищожност“. Трайно съдебната практика и теория приемат, че акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмите за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. и 2014г. - 2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1, т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл.11а ал.1 т.1 и т.2 от ЗПЗП, органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т.13 от §1 от ДР на ЗПЗП изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл.11 ал.2 т.4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а ал.1 и ал.2 т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10 ал.1 т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане.

Предвид изложеното оспореният акт се явява издаден от компетентен орган, а възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.

ИАА е издаден в изискуемия писмен вид, съдържа разпоредителна част и подпис на издателя си. Следователно налице е валидно волеизявление на административен орган.

Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения. Т.е. наличието или липсата им е от значение само за преценка законосъобразността на съответния административен акт. В Уведомителното писмо в табличен вид са посочени схемите, по които жалбоподателят е кандидатствал, оторизираните по тях суми, респ. извършените намаления, размера на неосъществените плащания, съобразно извършените прихващания и вида, и размера на наложените санкции.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. В разглеждания случай в уведомителното писмо не са изложени никакви конкретни фактически съображения относно материалноправните основания за намаление/отказ от финансово подпомагане по всяка една от посочените в писмото схеми и мерки, за които кандидата е заявил подпомагане, размера на наложените санкции и необходимостта от извършване на прихващане, поради което реално на жалбоподателя не са изплатени суми. Данните в Таблица 1 за оторизирани суми; поясненията на колона 1 - колона 6 към Таблица 1, посочването на ставките за съответните заявени схеми/мерки за Кампания 2020 г.; Таблица 2 с посочени прихванати суми от оторизираните такива, поясненията на колона 1 - колона 6 към Таблица 2 са непълни, неконкретизирани, и от тяхното съдържание не се достига извод, обосноваващ извършеното намаление на исканата от кандидата сума по посочените схеми и мерки за подпомагане и обстоятелствата, поради които не са изплатени част от оторизираните суми, а вместо това са извършени прихващания и съответно са наложени санкции. Фактическите основания за издаване на акта обаче следва да са изложени или в самия административен акт, или в други подготвителни документи по издаването му (допустим начин на мотивиране съгласно ТР №16/75г. на ОСГК на ВС), и същите следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, а когато актът е издаден по искане на адресата, т.е. издаването му не е предоставено на преценката на административният орган, както е и в конкретния случай, то мотивите следва да кореспондират с искането, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административният орган по основателността на отправената претенция на съответното лице. В тази връзка следва да се посочи, че в случая не би могло да се приеме и че мотивите към акта се съдържат в подготвителен документ от представената по делото административна преписка, по начин, по който да са достатъчни по обем, яснота и характер, и да могат да се извлекат доводите на органа, поради които е приел, че следва да намали подлежащите на плащане субсидии по посочените в административния акт 9 бр. схеми и мерки, да не изплати частично или изцяло оторизирани суми, а вместо това да прихване суми от оторизирани такива, и да наложи санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията за кампания 2020. В случая това изискване не е изпълнено надлежно от органа, поради което и обжалваното уведомително писмо не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Липсата на надлежни мотиви води до невъзможност съдът да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на акта, а освен това по този начин се затруднява възможността адресата на обжалваното писмо да разбере по какви причини спрямо него са въведени неблагоприятните последици на последното и оттук да организира правото си на защита. На практика едва в хода на съдебното производство, след представяне на отговор по жалбата, наименуван „становище“, с изх. № 02-260-6500/12988#2 от 21.06.2023г., изготвено повече от година след постановяване на акта и в хода на образуваното съдебно производство, се установява какви евентуално биха могли да са съображенията на органа за издаване на акта, в частта на извършените намаления и наложени санкции. Мотивиране на административен акт по този начин – чрез изготвяне на становища съставени в хода на съдебното производство, е недопустимо, тъй като адресатът му е лишен от възможността да ангажира доказателства, опровергаващи доводите на органа, понеже към датата на депозиране на жалбата същият не знае какви са съображенията на последния.

В тази връзка следва да се посочи, че в случая не би могло да се приеме, и че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка, вкл. представените като допълнение към същата едва в хода на съдебното производство доклади, по начин по който да са конкретно относими и ясни съображенията на органа, поради които е приел, че следва да намали подлежащите на плащане субсидии по всяка от посочените в административният акт 9 бр. схеми и мерки. От начина на обективиране в докладите отново не става ясно как, така констатираното, се съотнася към всяка една от заявените за подпомагане схеми/мерки от жалбоподателя, колко точно е приетата за недопустима площ по всяка една от мерките/схемите, респ. колко е приета за недопустима за подпомагане, към кое правно основание се субсумира така установеното, респ. на каква база са извършени изчисленията за дължимите намаления за да бъдат осъществени те именно в посочения в уведомителното писмо размер, отново по всяка заявена схема/мярка. Изцяло неизяснени по делото са съображенията на ответника, вкл. от цитираното по-горе становище и доклади да приеме, че следва да извърши прихващане и да не изплати оторизирани на кандидата суми, както е посочено в Таблица 2. Нито се твърди от административния орган, нито по делото са представени доказателства по отношение на кандидата за подпомагане да са наложени санкции или недължимо да са били оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или да се приспадат суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, съответно не се установяват съображенията на органа да наложи санкции за бъдещ период по схемите и мерките базирани на площ чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, за кампания 2020 и то в определения в оспорения акт размер.

С оглед искането в жалбата оспореният акт да се прогласи за нищожен, в допълнение следва да се посочи, че по делото не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до липса на волеизявление, уведомителното писмо е издадено въз основа на законова делегация – по силата на ЗПЗП, т.е. актът не е лишен от законова опора, поради което същият не е нищожен на основание несъответствие с целта на закона или поради пълна липса на условията и предпоставките на нормите на ЗПЗП.

Ето защо обжалваното уведомително писмо не е нищожно, но същото е незаконосъобразно, поради немотивираност и следва да бъде отменено, поради наличието на основание по чл.146 т.2 от АПК, а преписката следва да бъде върната на административния орган, за ново произнасяне по подаденото от Ф.Г.С. заявление за подпомагане за кампания 2020г., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона, а именно с издаване на мотивиран акт.

В този смисъл трайната практика на Върховният административен съд, сформирана по идентични случаи, вкл. най-новата такава, изразена в : Решение № 7740/19.08.2022 г. постановено по адм. дело № 1604/2022г. по описа на ВАС, Решение № 7084/13.07.2022г. постановено по адм.дело № 2899/2022г., Решение № 5897 от 15.06.2022г. постановено по адм. дело № 2366 по описана ВАС за 2022г. и мн.други.

Предвид изхода на спора, основателна съгласно чл.143, ал.1 от АПК се явява претенцията на жалбоподателя за разноски и такива следва да му се присъдят в установения по делото действително сторен размер от 5054.52 лева, от които 10.00 лева, представляващи дължимо внесена ДТ (л.11) и 5044.52 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат съобразно договор за правна защита и съдействие от 20.09.2023г.(л.89) и представените по делото доказателства за заплащането му по банков път(л.163).

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващата страна е допустимо, като заявено в срок, но по същество неоснователно, предвид факта, че заплатеното възнаграждение за един адвокат е в минимално установения от закона размер определен по реда на чл. 8, ал.1, вр. с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид че делото е с материален интерес(общо в размер на 54 931.48 лева представляващ сбора от осъществените намаления, стойността на извършените прихващания и размера на наложените санкции за бъдещ период) и не е приложима разпоредбата на чл. 8, ал.2, т.7 от ЗПЗП.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, с изх. № 02-260-6500/2179 от 10.03.2022г. издадено от Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“, в частта с която е извършено намаление на субсидията по схеми и мерки: Подмярка 13.1/НР 1, Подмярка 13.2/НР 2, СЕПП, СПП, СПК, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП, в частта на извършено прихващане от оторизирани суми по схема/мярка: Възстановяване от ФД и СЕПП, и в частта, в която по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията за Кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на: СЗ-ДККП – 4243.46 лв., СЗ-КЛЧ – 12493.42 лв., СЗ-МЗДП – 274.12 лв.

ВРЪЩА преписката на административният орган – Заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“ - РА, гр.София за ново произнасяне по подаденото от Ф.Г.С. за кампания 2020г. заявление за подпомагане по схеми и мерки : Подмярка 13.1/НР 1, Подмярка 13.2/НР 2, СЕПП, СПП, СПК, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП и Възстановяване от ФД, съобразно указанията на съда, дадени в мотивната част на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Ф.Г.С. ЕГН ********** ***, разноски по адм.дело № 659/2023г. по описа на Административен съд - Хасково в размер на 5054.52 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: