№ 6048
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110162419 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявен от К. Т. Т. отрицателен установителен иск срещу
......... с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се претендира признаване
спрямо ответника, че ищецът не дължи сума в размер от 1162.00 лева, частично
предявена от сума в общ размер от 7553.22 лева – главница за начислена топлинна
енергия за топлоснабдено жилище, находящо се в .........съобразно УМ на л. 144/, .........,
с аб. № ......... за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.
Ищецът твърди, че процесната сума не се дължи, доколкото не е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по делото. На
второ място оспорва законосъобразното начисление на процесната сума. На следващо
място твърди, че вземането е погасено по давност.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим,
доколкото е налице Решение от 22.10.2020г. по гр. дело № 25055/2020г. по описа СРС,
157 с-в с предмет процесното вземане. В условията на евентуалност се оспорва
предявения иск като неоснователен, поради следните съображения: претендираната
сума е дължима за ползвана топлоенергия от ищеца, който съобразно ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди действащи към момента на взирания период, е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявява категорично, че ищецът е
собственик на процесния имот. Релевира, че ищецът не депозирал молба пред
ответното дружество, въз основа на която да заяви, че процесната сума е погасена по
давност. Признава, че вземането е погасено по давност като същевременно твърди, че е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което не следва да бъдат присъждани
разноски в негова тежест.
Третото лице помагач на страната на ответника – ......... не излага становище по
предявените искове.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото видно от
представеното по делото Решение от 22.10.2020г. по гр. дело № 25055/2020г. по описа
СРС, 157 с-в /л. 19 и сл./ се установява, че същото касае вземания за различен период
от настоящото, поради което възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни.
Доколкото в случая е предявен отрицателен установителен иск, то в тежест на
ответната страна – ......... е да установи основанието и размера на процесната парична
сума по предявения установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно
отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент,
качеството потребител за ищеца-собственик или ползвател, изпълнение на
задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е
възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер.
Относно първите две предпоставки от доказателствената тежест на ответника, а
именно – валидно възникнало договорно отношение между страните по делото за
продажба на топлинна енергия за процесния апартамент и качеството потребител за
ищеца – собственик или ползвател, следва да се изложи следното:
Според сега действащата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, която е за
ответника, последният следва да установи качеството потребител на ищеца като
доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът не може да приеме,
че ищецът притежават някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същият факт не е
отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл.153 ГПК подлежи на
главно и пълно доказване. Ответникът не е провел такова по делото и при наличието
2
на изрично оспорване от страна на ищеца, съдът намира обстоятелството за
неустановено.
За доказване на обстоятелството, че ищецът е собственик или има учредено
вещно право на ползване върху процесния имот законодателят е предвидил издаването
на документи за собственост или за учредено вещно право на ползване, като въпреки
указаната доказателствена тежест на ответника в тази насока, същият не е представил
каквито и да било доказателства в тази насока. В тази връзка следва да се вземе
предвид и факта, че ответникът не е направил каквито и да било доказателствени
искания, за да установи вземанията си.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за
ответника, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
основателен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, представеният
списък на разноски по чл. 80 ГПК, представените
доказателства
и
направеното в този смисъл искане, ......... следва да заплати на ответника направените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 51.40 лв. – заплатена
държавна такса. Същевременно на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ......... следва да заплати на адвокат В.Ф. С. от
АК – гр. София възнаграждение в размер на 360.00 лв., доколкото са налице
предпоставките по смисъла на ЗА.
Настоящата инстанция счита, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК за
възлагане на разноските в тежест на ищеца, поради следните съображения: посочената
разпоредба изисква кумулативното наличие на двете предпоставки: признание на иска
и ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. В случая ответникът е
оспорил предявения иск като неоснователен и в тази връзка е заявил категорично, че
ищецът е собственик на процесния имот като не е ангажирал каквито и да било
доказателства в тази насока. Ето защо съдът счита, че не са налице условията по
смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от К. Т. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... против ........., с ЕИК
........., с адрес: ........., че К. Т. Т. не дължи на ......... сума в размер от 1162.00 лева,
частично предявена от сума в общ размер от 7553.22 лева – главница за начислена
топлинна енергия за топлоснабдено жилище, находящо се в ........., ........., с аб. № .........
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.
ОСЪЖДА ........., с ЕИК ........., с адрес: ......... да заплати, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на К. Т. Т., с ЕГН **********,, със съдебен адрес: ......... сумата от 51.40 лева –
разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА ........., с ЕИК ........., с адрес: ......... да заплати, на основание чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на адвокат В.Ф. С. от АК – гр. София сумата
от 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – ..........
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4