№ 2185
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110167073
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „.....“ АД да заплати
на ЗАД „.... АД сумата от 178.29 лева, представляваща неизплатена част от регресно
суброгационно вземане, включващо изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „....“ с рег. № СА ..... ТТ
вследствие на ПТП от 07.06.2021г., настъпило по вина на водача на лек автомобил „....“ с
рег. № СВ ..... НР, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била
застрахована по силата на сключен със ЗАД „.....“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и ликвидационни разноски за
определяне на това обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 25.11.2021г., до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 07.06.2021г., в гр. София, на ул. „Купените“ № 22
настъпил пътен инцидент между лек автомобил „....“ с рег. № СА ..... ТТ и лек автомобил
„....“ с рег. № СВ ..... НР, за което отговорност носи водачът на последния, в резултат на
което на застрахования при ищеца лек автомобил били причинени увреждания на стойност
от 1073.32 лева, която сума ищецът заплатил в полза на правоимащото лице, като сторил и
разноски за определяне на обезщетението в размер на 25.00 лева. Ответникът в качеството
му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек
автомобил „....“ с рег. № СВ ..... НР бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца,
възлизаща на изплатеното от него застрахователно обезщетение, както и разноските по
определянето, като заплатил само част от общо претендираната сума, като непогасена
останала разликата, възлизаща на сумата от 178.29 лева, която ищецът претендира в
настоящия процес, ведно със законната лихва, както и разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че изплатената от него
преди процеса сума в размер на 920.03 лева- 905.03 лева- за обезщетяване на вредите по
1
застрахования при ищеца лек автомобил, и 15.00 лева- ликвидационни разноски, е
достатъчна за удовлетворяване на регресното вземане на ищеца, като счита в тази връзка, че
претендираното обезщетение не е съобразено с действителната стойност на труда, вложен за
извършване на ремонта. Наред с това, оспорва по размер и вземането за възстановяване на
разноските, сторени във връзка с определяне на дължимото застрахователно обезщетение,
като изразява становище, че обичайният размер на същите възлиза на сумата от 15.00 лева.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителната стойност на вредите.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните факти с правно значение: че към датата на ПТП
увреденият лек автомобил е бил предмет на имуществена застраховка „Каско“ по силата на
сключен с ищеца договор за имуществено застраховане, че към същия момент гражданската
(деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „....“ с рег. № СВ ..... НР е била
обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на този автомобил, че отговорност за настъпване на
пътния инцидент носи именно водачът на лек автомобил „....“ с рег. № СВ ..... НР, че за
обезщетяване на вредите във връзка с процесния пътен инцидент ищецът е изплатил
обезщетение в общ размер на 1073.32 лева в полза на правоимащите лица, както и че за
удовлетворяване на регресното му вземане е получил плащане от ищеца на сума в размер на
920.03 лева. Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват безпротиворечиво и от
надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства- застрахователна
полица за застраховка „Каско“, заявление до ищеца за настъпило застрахователно събитие
от собственика на увредения лек автомобил, документите, приложени по образуваната въз
основа на заявлението застрахователна преписка, фактура, издадена от автосервиза, в който
е извършен ремонтът на увреденото МПС, платежно нареждане, установяващо плащането
по нея, отправена до ответника регресна покана, справка от електронния регистър, воден от
Информационния център на Гаранционния фонд, за наличие на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „....“.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на претендираното регресно вземане,
в частност до действителната стойност на обезщетените от ищеца вреди, както и на
обичайните разноски, извършвани във връзка с определяне на застрахователното
обезщетение.
Съгласно неоспореното заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, стойността,
2
необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната
стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата
на частична увреда, възлиза на сумата от 1338.97 лева, а на обичайните разноски за
определяне на затрахователното обезщетение- на сумата от 15.00 лева.
При съобразяване на така установеното се налага извод, че общият размер на
регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател, възлиза на сумата от общо 1088.32 лева, включваща изплатеното
застрахователно обезщетение от 1073.32 лева, което, противно на поддържаното от
ответника, е в размер под определения по средни пазарни цени към датата на ПТП, както и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Ето защо, при съобразяване на извода в последния смисъл и на изплатената от
ответника преди процеса сума в размер на 920.03 лева, искът с правно основание чл. 411 КЗ
следва да бъде уважен за сумата от 168.29 лева, а за разликата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
764.57 лева, представляваща част от сторените от него разноски за държавна такса, депозит
за възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение, съответна на уважената
част от иска. Неоснователно е заявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, доколкото такъв се
претендира в минимален размер съобразно материалния интерес по делото, нормите на чл.
7, ал. 2 и § 2а от ПР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от иска в полза на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 5.60 лева, представляваща част от
следващото му се юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ ЗАД „.....“ АД, ЕИК ......, да заплати
на ЗАД „.... АД, ЕИК ....., сумата от 168.29 лева, представляваща неизплатена част от
регресно суброгационно вземане, включващо изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „....“ с рег. № СА ..... ТТ
вследствие на ПТП от 07.06.2021г., настъпило по вина на водача на лек автомобил „....“ с
рег. № СВ ..... НР, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била
застрахована по силата на сключен със ЗАД „.....“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
25.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК-
сумата от 764.57 лева- разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
411 КЗ за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 178.29 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „.... АД, ЕИК ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ЗАД
„.....“ АД, ЕИК ......, сумата от 5.60 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
3
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4