ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 969
гр. Бургас, 21.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Даниела К. Йорданова
в присъствието на прокурора Андрей Обр. Червеняков
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело №
20252100201036 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба от осъдения М. Й. Б., роден на ***** г.,
***** гражданин, чрез защитник – адв. Юлиян Калчев – АК-Русе, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, наложено по
НОХД № 3/2025 г. на РС-Средец.
Представителят на началника на Затвора – Бургас изразява
становище, че молбата на осъдения Б. за условно предсрочно освобождаване е
неоснователна и предлага същата да не бъде уважавана.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за
неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване и пледира същата да не бъде уважена.
Защитникът на осъдения Б. – адв. Юлиян Калчев от АК – Русе
заявява позиция, че са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, поради
което и пледира молбата на подзащитния му да бъде уважена. Застъпва, че
доверителят му е изтърпял необходимия от наказанието и е дал доказателства
за своето поправяне и превъзпитаване. Посочва, че осъденият е чужд
гражданин, което затруднява комуникацията му със затворническата
1
администрация, поради което и изготвеният доклад е непълен.
Осъденият М. Б. моли за уважаване на молбата за условно
предсрочно освобождаване, посочвайки че съжалява за случилото се и има две
деца, за които трябва да се грижи.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като
прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие
следното:
Осъденият М. Й. Б. е роден на ***** г. в *****. Той е *****
гражданин, с ***** образование, *****, *****, *****.
Има *****. Учил *****. Поради липса на интерес и желание не
продължил образованието си в по-висока степен. Упражнявал епизодично
трудовата дейност, като работил ***** изработването на метални конструкции
за пътни съоръжения. Работил е и в Англия в сферата на строителството.
*******************
С Определение № 15/28.02.2025 г. по НОХД № 3/25 г. на Районен съд -
Средец, Б. е признат за виновен в това, че при условията на ОПАСЕН
РЕЦИДИВ на 22.07.2024 г., на изхода на с. Дебелт, обл. Бургас, в съучастие
като съизвършител, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно
подпомогнал общо 6 лица чужденци - граждани на Сирия, без документи за
самоличност, да преминат и пребивават на територията на Република
България, в нарушение на закона – престъпление по чл. 281, ал. 3 от НК, за
което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 2
месеца при първоначален „общ“ режим.
За начало на изпълнение на наказанието на Б. се приема 22.07.2024 г.
(датата на първоначалното му задържане във връзка с деянието), но реално
той е постъпил в приемно отделение на Затвор ***** на 08.01.2025 г. От
19.06.2025 г. е бил разпределен в ЗООТ „*****“, а от 14.07.2025 г. е бил устроен да
полага доброволен труд като „бакар“. Включвал се и в дейностите по поддръжка и
благоустрояване на общежитието.
При престоя в затвора не били констатирани нарушения на дисциплината, като
поведението му съответствало на правилата и режимните изисквания. Не бил
наказван и не бил поощряван.
Първоначалната оценка на риска от рецидив на Б. била в средни
стойности - 42 точки. Проблемните зони с най - големи нужди от въздействие
били:
„Отношение към правонарушението“ - Б. не приема в необходимата
степен отговорността за собственото си криминално поведение. Не осъзнава
факторите допринесли за извършване на деянието. Не признава изцяло
вредата, която е причинил на обществото и потърпевшите. Счита наложеното
2
наказание за завишено и несправедливо.
„Умения за мислене“ - не притежава способност да разпознава
наличието на проблеми. Стреми се да разрешава проблемите си по
неадекватен и законосъобразен начин. Не е развил в пълна степен
способността си да предвижда крайните резултати от действията си и не
притежава способност за осъзнаване на последствията. Подхожда импулсивно
към постигането на целите. Поставя си нереалистични цели, които в
дългосрочен план го разочароват.
„Трудова заетост и управление на финансите“ - Б. притежава общи
трудови умения. Твърди, че съществуват периоди на липса на постоянна
трудова заетост в живот на свобода. Липсата на постоянен и сигурен доход в
съчетание със свободно време, предвид че е безработен, създават условия за
извършване на правонарушения. От свидетелството за съдимост е видно, че е
имало нелегални източници на доходи /осъждан е за кражба/. По време на
престоя му в група за обвиняеми и подсъдими също не е работил. През това
време е разчитал изцяло на финансова подкрепа от страна на семейството си.
„Начин на живот и обкръжение“ - лесно се влияе от криминално
обкръжение. Настоящото правонарушение е реализирано под влияние на лица
в равностойно положение. Дейностите през свободното време, в живот на
свобода са свързани с безразсъдно и рисково поведение. Често те създават
възможности за извършване на правонарушения.
Рискът от вреди е вероятен, но не е непосредствен, освен ако няма
промяна в обстоятелствата - не намиране на позитивни алтернативи, липса на
средства за покриване на семейни разходи и осигуряване на добър стандарт на
живот, поддаване на негативно влияние на субкултурата, провокации,
поставяне и преследване на лични интереси и други.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 21.08.2025 г. от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ осъденият е изтърпял
фактически 1 година и 29 дни, от работа – 9 дни, с остатък за изтърпяване от
22 дни.
По мнение на затворническата администрация - целите, заложени в
плана на присъдата, към момента не са изпълнени в достатъчна степен,
доколкото осъденото лице е в начална фаза на изпълнение на присъдата. През
по-голяма част е бил в група за обвиняеми и подсъдими, където спрямо него
се е прилагал план за осмисляне на свободното време /спортни мероприятия,
тихи игри, беседи и др./, но не и корекционна работа, тъй като по това време
все още не е имало влязла в сила присъда. Поради това - поставените цели в
индивидуалния план на присъдата по отношение на дефицитните зони не са
изпълнени в планираната степен, поради краткото време от влизането в сила
на присъдата. Първоначалният план е едва от 23.06.2025 г., а за да бъдат
изпълнени целите на наказанието, е необходимо корекционната работа да
продължи в посока мотивация за водене на законосъобразен начин на живот в
условията на свобода и преодоляване на нагласите, подкрепящи криминалното
поведение. Необходимо е да се работи в посока развитие способност за
разпознаване и решаване на проблемите, както и формиране на адекватни
3
способности за обществено приемливо мислене. С оглед на това и
затворническата администрация е дала отрицателно становище за условно
предсрочно освобождаване на Б..
С оглед на така установените фактически положения, настоящият
съдебен състав счита, че за осъдения Б. не са налице всички предпоставки по
чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.
70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 (в
условията на опасен рецидив) от наложеното му наказание от 1 година и 2
месеца лишаване от свобода.
При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и
отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият
съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили
трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на
осъдения Б., които да сочат, че той се е превъзпитал и поправил.
В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)
от НПК са регламентирани неизчерпателно обстоятелствата, които сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и
които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения, сред
които са - доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК
продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена
с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС №
8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с
оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за
4
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи
поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие
спрямо него по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“,
настоящият съд приема, че набелязаните цели, свързани с изграждане на
трайни нагласи за законосъобразен начин на живот, все още не могат да се
приемат за напълно постигнати. В тази връзка съдът взема предвид оценките
на риска от рецидив и вреди на осъдения Б., констатира, че те се в границите
на 42 точки. Посочените оценки макар да са в долната част на средните
стойности, не могат да бъдат отчетени като трайна положителна промяна в
поведението на осъдения, тъй като се наблюдава наличие на множество
проблемни зони - „Отношение към правонарушението“, „Умения за
мислене“, „Трудова заетост и управление на финансите“ и „Начин на
живот и обкръжение“, които са в основата на криминалното поведение на
осъдения. Видно е, че спрямо осъдения Б. е въздействано в прекалено кратък
период от време, поради което и набелязаните цели все още не са постигнати в
цялост. Това налага спрямо него да се осъществи по-продължителна и
интензивна корекционна работа, за да може да се променят и преодолеят
констатираните дефицити.
Декларираното желание за започване на работа след излизане от затвора
е похвално, но самостоятелно не разколебава горните изводи. Не разколебава
горните изводи и това, че по време на изтърпяване на наказанието осъденият е
имал добро поведение и не е нарушавал реда в Затвора. Това е така, доколкото
спазването на режимните изисквания е задължение на всеки лишен от
свобода, несъобразяването с което, води до съответните санкции, а не е нещо
надхвърлящо обичайно дължимото поведение, което да води до категоричен
извод за превъзпитание и поправяне.
Вярно е, че осъденият е чужд гражданин, което неминуемо поставя
затруднения пред комуникацията му с администрацията и другите задържани,
но видно от приложените документи – при общуването му със
затворническите власти той е ползвал услугите на друг лишен от свобода,
който е превеждал, поради което и не може да се споделят възраженията на
защитата в тази посока.
В обобщение на изложените съображения, настоящият съдебен състав
5
приема, че доказателствата, които осъденият Б. е дал за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК не се характеризират с
достатъчност, трайност и необратимост, поради което и счита, че същите не
са достатъчни, за да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл. 70
от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 440, ал. 1
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. Й. Б., роден на
***** г., ***** гражданин, чрез защитник – адв. Юлиян Калчев – АК-Русе, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца,
наложено по НОХД № 3/ 2025 г. на РС-Средец.
УКАЗВА, че на основание чл. 441 НПК нова молба/предложение може
да се направи не по-рано от шест месеца от датата на влизане в сила на
настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от осъдения и от
Началника на Затвора – Бургас, и протестирано от прокурора в 7-дневен срок
от днес пред Апелативен съд - Бургас по реда на Глава двадесет и втора от
НПК.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6