РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Балчик, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. Т.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20243210200204 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя И. С. Т., против Наказателно постановление
№ *** г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД „Финансов контрол“ при Централно управление на НАП, с
което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е
наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лв., за нарушение на чл. 27, ал.
1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Посочва се, че е налице пълно несъответствие между
фактическото положение и правната разпоредба, посочена като нарушена. Твърди се, че
оборотът от група „А“ на ФУ „***“ е следвало да се таксува като оборот на група „Б“ при
дължим ДДС 20 %. Посочва се, че първите групи А, Б и В са с 20 %, като трябва А да е нула.
Твърди се, че счетоводството на дружеството е установило допусната техническа грешка от
лицето, опериращо с фискалното устройство, но е реагирало незабавно като е начислен ДДС
в размер на 20 % на целия оборот от фискалния апарат за месец юни и юли, отразен в група
„А“. Излага се, че от съкратения отчет на фискална памет ФУ „***“ се установява, че за
периода от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г. за оборот от стоки група „А“ е посочена сумата от
3200 лв., а от дневника на продажбите за същия период се установява, че данъчната основа
1
е 2666.67 лв., съответно е начислен ДДС, възлизащ на 533.33 лв. Поддържа се, че оборотът
от фискалния апарат за юли месец също е деклариран в дневника продажби и върху сумата е
начислена ДДС, т. е сумата е в общ размер 6360.00 лв., от които 5300 лв. – данъчна основа и
1060 лв. – начислен ДДС. Сочи се, че за юни месец следва да се има предвид сторнирана
сума от 60.00 лв. Счита, че в случая не е ощетен фиксът, тъй като на всички сделки,
отчетени за месец юни и юли дължимият ДДС е внесен в държавния бюджет. Счита, че се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради изложеното се моли за
отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания. Допълва, че не е спорно неправилното отразяване на съответния оборот в
данъчната група „А“ с нулева ставка на ДДС, но несъответствието е отстранено с внасянето
на ДДС в държавния бюджет. Счита, че в случая се касае за нарушение, което не води до
неотразяване на приходи, поради което намира, че неправилно е приложена санкционната
разпоредба. Твърди, че в НП липсва словесно описание от АНО, че нарушението не води до
неотразяване на приходи. Излага също, че поради несъответствието на фактическото
описание на нарушението и приложимия закон се накърнява правото на защита на
наказаното лице. Поддържа съображенията си за маловажност на случая. Моли за отмяна на
НП и за присъждане на разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Финансов контрол“ в открито заседание моли за
потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно. Излага, че в случая е налице
грешно програмиран касов апарат, като доколкото се касаело за отговорност на юридическо
лице неотносимо било обстоятелството дали нарушението е било виновно извършено или
не. Пледира за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото
писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № ЗЦУ – 384 от 27.02.2024 г. изпълнителният директор на НАП е
определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като компетентни да
издават наказателни постановления в случаите по чл. 185 ЗДДС. Със същата заповед
органите по приходите са определени да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗДДС.
На 16.07.2022 г. в 12:46 ч. служители на НАП и в частност свид. П. Д. - Б. извършили
оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1. т. 41 от ДР на ЗДДС, а именно паркинг,
находящ се в ***, стопанисван от „Б.Р.“ ЕООД, ЕИК ***, в хода на която проверка било установено,
че същото е юридическо лице в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, което не регистрира всяка извършена продажба на стоки според вида на
същата в данъчната група, която изисква закона – в случая данъчна група „Б“ на ФУ.
При проверката в обекта проверяващите установили 1 бр. ФУ модел: „DATECS WP-50X“ с
2
рег. №*** г., ИН на ФУ *** и ФП ***. След легитимация на органите по приходи бил изведен „Х“
отчет №*** г., видно от който всички продажби регистрирани на ФУ неправилно са отразени в
данъчна група „А“ с „0“ ДДС, вместо в данъчна група „Б“ с „20%“ ДДС.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка в
обект от 16.07.2024 г.
При тези факти било прието, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал.
1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което на 31.07.2024 г. свид. П. Г. Д. – Б.
съставила АУАН, който още на същата дата бил връчен на пълномощник на дружеството.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта, като
на 14.08.2024 г. Д.Г.Р.К. - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ приела идентична
фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, и издала обжалваното наказателно
постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от
показанията на свид. П. Д. – Б. – актосъставител, както и от всички налични по преписката
писмени доказателства, между които не съществуват никакви противоречия.
При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана страна,
поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е
надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
В разглеждания случай безспорно се установява, че жалбоподателят е годен субект на
нарушението като задължено лице по смисъла на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., съгласно която за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство.
По силата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3, с изключение на случаите,
когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или
услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б"
- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни
горива; 4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху
добавената стойност. От своя страна втората алинея на цитираната норма задължава лицата
3
по чл. 3, независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС, задължително да регистрират
всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1. Доказано по делото се явява и
обстоятелството, че като задължено по смисъла на посочената разпоредба лице,
дружеството жалбоподател "Б.Р." ЕООД неправилно е отчитало продажбата на стоки вместо
в група "Б", в група "А", което съставлява нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г.
Горната наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18, 20, 21 от ЗДДС и
чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, видно от § 11 от
нейните преходни и заключителни разпоредби.
Следователно, тя представлява нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС и
всяко нарушение на нейните разпоредби се санкционира по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2
000 лв.
В случая е констатирано нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. , изразяващо се в неправилно отчитане на продажбата на стоки вместо в група "Б", в група
"А". Както в АУАН, така и в НП изрично е направена констатация, че всички продажби
регистрирани на ФУ неправилно са отразени в данъчна група „А“ с „0“ ДДС, а е следвало да
бъдат отразени в данъчна група „Б“ с „20 %“ ДДС. Така установеното нарушение се
санкционира по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, а не по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, т. к. с последната се
санкционира неиздаването на документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. При тези констатации и
при извършената в диспозитива на НП привръзка между ал. 2 и ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС,
липсва каквото и да било неяснота, че дружеството е санкционирано по привилегирования
състав по чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, поради което възраженията на жалбоподателя в този
смисъл съдът намира за неоснователни.
Съдът приема, че в конкретния случай констатираното нарушение съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обстоятелствата, при които е
извършено деянието, значително го отличават от типичния случай на нарушения от този
вид. Липсват вредни последици от неизпълнението на задължението по чл. 27, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. , доколкото видно от представения по преписката дневен
отчет всички дължими суми и ДДС към тях са били надлежно отбелязани и информация за
тях е постъпила при приходните органи. Става въпрос за първо подобно нарушение, което по
никакъв начин не е довело до засягане на фискалната дисциплина.
След като не е приложил чл. 28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по чл. 53, ал.
1 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон,
поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно, а
нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
4
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както
визира разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изхода на спора съдът намира, че следва да уважи искането на процесуалния
представител на дружеството - жалбоподател, като присъди сторените разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, като съобрази представените
доказателства за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер от 120 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД „Финансов
контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Б.Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя И. С. Т., на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лв., за нарушение на
чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН „Б.Р.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. С. Т., че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – гр. София, ЕИК ***, да заплати на
„Б.Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя И. С. Т., сумата от 120 /сто и двадесет/ лв., представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5