Съдебното
производство е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт по досъдебно производство № 1174/2014 год. по описа на РУ МВР –
Сливен, вх. № 2058/14 г., пор. № 176/14 г. на Окръжна прокуратура гр.Сливен
против Р.А.А. за престъпление по чл.115 от НК – за
това, че на 18.08.2014 г. в с. Драгоданово, общ. Сливен, умишлено умъртвил М.М.Г. на 31г. от същото село.
Производството пред настоящия състав на СлОС е
по реда на глава двадесет и седма от НПК – с проведено съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа обвинението против
подсъдимия Р.А.А., така както същото е било
повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че това обвинение е доказано
по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства и настоява
подсъдимия да бъде признат за виновен по него и осъден. След анализ на фактите,
изложени в обвинителния акт и признати от подсъдимия, прокурорът застъпва
тезата, че деянието не е извършено от подсъдимия в състояние на патологичен
афект, а е налице само физиологичен такъв. Според представителя на държавното
обвинение правилната квалификация на деянието е по чл. 115 от НК. Предлага с
оглед добрите характеристични данни за подсъдимия, оказаното съдействие от
негова страна по време на разследването и поведението на пострадалия да подсъдимия
да бъде определено наказание с приложение на чл. 55 от НК. Изразява становището
си, че наказание от 6-7 години „лишаване от свобода“ би изиграло своята роля,
както по отношение на генералната превенция, така също и по отношение на
конкретния подсъдим.
Подсъдимият Р.А.
в с.з. признава изцяло фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
същевременно заявява, че желае да бъде проведено съкратено съдебно следствие
без се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения упълномощеният защитник на подсъдимия ангажира становище, че деянието на подсъдимия е
извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие и тежка обида, от което са настъпили и са могли да настъпят тежки
последици за виновния. Обосновава твърденията си с конкретни факти, признати от
подсъдимия като част от обвинителния акт, както и със заключението на
приобщената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза. Посочва, че
от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че причината за
възникване на инцидента, довел до смъртта на пострадалия Г., е именно
поведението на самия пострадал. Последният се държал агресивно и засегнал
честта и достойнството на подс. А.. Защитникът настоява подсъдимият да бъде
признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 118 вр. чл.115 от НК и
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 115 от НК. Относно
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, защитникът пледира за
определяне на същото при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като такива сочи чистото съдебно минало на А., добрите характерични данни,
направеното самопризнание, активното му участие на досъдебното производство,
изразеното съжаление за стореното. Моли на подс. А. да бъде наложено наказание
в минимален размер по чл.118 от НК, което да се изтърпи при първоначален общ
режим в затворническо общежитие от открит тип.
В личната си
защита и последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли
за минимално по размер наказание.
От извършения
анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
доказателствени материали, преценени по отделно и в съвкупността си, като съобрази самопризнанието на подсъдимия
относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изявлението му
да не се събират доказателства за тях, както и доводите на страните, Окръжен
съд – Сливен приема за установени от фактическа страна описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подс.Р.А.А. е роден на *** ***. Без образование е. През 2005 г. е
осъждан за престъпление против собствеността, като му било наложено наказание
лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от три
години. Към датата на извършване на деянието, предмет на настоящото дело,
подсъдимият е реабилитиран по право.
Подс.А.
живеел на семейни начала със свид. С. Д.Д. в С.Д., ОБЩ.С.,
на адрес ул. „К.“ №*. От съвместното си съжителство двамата имали три родени
деца. Тъй като семейството живеело в бедност, в периода 2005-2006 г. подс.А. и свид.Д. заминали за Република
Гърция и започнали да работят сезонна работа там. Това продължило около осем
години, като за това време те се връщали и в Република България. В началото на
2014 г. подс. А. работил за около един месец като овчар в Република Гърция,
след което се завърнал в Република България.
В
съседство със семейството на подс.А.,***, през две
къщи, живеел и постр.М.М.Г.
заедно със свид.И.Л.И., която била братовчедка на подс.А.. Постр. Г. и свид. И. нямали сключен граждански
брак. Постр. Г. злоупотребявал с алкохол, бил агресивен и конфликтен.
Семействата
на подсъдимия и пострадалия поддържали добри отношения помежду си. Подс.А. и постр.Г. били в
приятелски отношения и си помагали. През последните години обаче, постр.Г. започнал да харесва свид.С.
Д., с която подс.А. живеел на съпружески начала.
В началото на месец март 2014 г. свид. Д. напуснала дома
си в С.Д. и подс.А., и заживяла
на семейни начала заедно с постр.Г. в с.Злати
войвода, ОБЩ.С.. След около седмица бащата и братята на свид.Д.
я намерили в с.Злати войвода и я отвели оттам. Впоследствие подс.А.
приел свид.Д. обратно в дома си в С.Д. и двамата
заживели отново като семейство. След този случай постр.Г. отишъл за известно
време да работи в с.Глумче, общ.Карнобат.
На
18.08.2014 г., през деня, постр.М. Г. и свид.А.
Д. М., живеещ също в С.Д., отишли с каруца на пазара за животни в с.Желю войвода,
ОБЩ.С.. В селото се видели със свидетелите П. А.ов С.
и Д. А.ов Й. – и двамата от с.Желю войвода, и всички
отишли да се почерпят с алкохол. Тъй като по това време в С.Д. имало годеж,
четиримата решили да отидат на празненството. Тръгнали към С.Д. с две каруци.
Надвечер
на същия ден, връщайки се в С.Д., пиян, постр.Г.
срещнал на центъра на селото свид.С. Д., която била
отишла заедно с дъщеря си, на намиращата се там чешма да напълни една туба с вода. Виждайки ги, постр.Г. отишъл
при тях и казал, че пак щял да открадне свид.С. Д.. Предупредил дъщеря й, че ако каже за това на подс.Р.А., щял да я хвърли в канала. Свид.Д. заявила на постр.Г. да я
остави на мира, след което тя и детето й си тръгнали оттам. Свид.Д. била много
притеснена. Разплакана дъщеря й, прибирайки се в дома си, разказала за
случилото се на подс.А..
Като
чул какво се е случило подс.А. ***. В същото време на
кръстопътя на същата улица „К.", която разделяла българската от ромската
махала, в близост до бетонен стълб от електрическата
мрежа, видимо пиян стоял постр.Г.. Той бил заедно със свидетелите А. М. и
Г. М. А., както и жителите на с. Желю войвода – свидетелите П. С. и Д. Й.. Като
видял подс.А., постр.Г.
станал вербално агресивен, като започнал да псува подсъдимия и да се заканва,
че пак ще вземе жена му. Постр.Г. приканвал подс.А.
да се бият и го псувал. Пострадалият взел едно дърво и тръгнал към подсъдимия да
се саморазправя. Подс.А., от своя страна, започнал да
го ругае. Създалата се конфликтна ситуация привлякла на улицата жители на
махалата, които станали свидетели на словесния сблъсък.
Постр.Г.
не се успокоявал, а продължавал с агресивното си поведение спрямо подс.А.. Последният решил да не се занимава повече с него и
тръгнал към дома си да се прибира. Постр.Г. обаче
казал на подс.А., че последният не може да си „варди“
жената. Тези последни думи много ядосали подс.А.,
който изпитал срам от насъбралите се хора. Връщайки се вкъщи, подсъдимият видял
на прага на своя дом дъщерята на свид.Д., която държала в ръка нож с червеникава
дръжка. Подс.А. взел ножа, поставил го на кръста си и
се върнал на улицата при викащия обидни думи по негов адрес – постр. Г..
Последният не спирал със заканите спрямо подс.А. и го
приканвал на бой. Двамата мъже се приближили един към друг и започнали да си
посягат, за да се ударят взаимно. Постр. Г. замахвал с дървото да удари подс.А.. В същото време оттам минавал с каруцата си свид. А.
Й. А. /Е./. Виждайки конфликта, той слязъл от каруцата си и отишъл да разтърве
постр. Г. и подс. А.. Свид. А. застанал между тях, като ги бутнал с ръце, за да
се отдалечат един от друг. Но докато правел това, подс.А.
го блъснал и свид. А. залитнал назад. В този момент подс. А. бръкнал зад гърба
си, извадил с дясната си ръка ножа, който
бил взел със себе си и посегнал с него към пострадалия. Подс. А. нанесъл
силен удар с ножа в областта на лявото око на постр. Г.. Последвал втори силен
удар с ножа в лявата част на гърдите на постр. Г., нанесен му от страна на подс.
А.. Вследствие на това постр. Г. се привел напред и тогава подс. А. нанесъл
трети удар с ножа в тилната част на главата на постр.Г.. Подс.А.
нанесъл с ножа и четвърти силен удар в областта на лявата половина на корема
на постр. Г.. В резултат на нанесените удари постр.Г.
паднал на земята по гръб, а от засегнатите места от тялото му започнало обилно
кръвотечение. Виждайки разигралата се
сцена, свид.А. веднага скочил на гърба на подс. А. и
го хванал през ръцете, като не му позволявал да ги движи, тъй като той
още стискал ножа. В този момент роднини на постр.Г. и свидетелите от с. Желю
войвода започнали да хвърлят керемиди по подсъдимия А., като една от тях
ударила по пръстите на краката свид. А.. Последният, след като успокоил подсъдимия,
го завел в дома му. Постр. Г. останал да лежи на улицата. Разбрала за случката,
на мястото дошла и жената на пострадалия – свид. И.И..
Като видяла, че тече кръв от очите и корема на мъжа й, тя се върнала до дома си
и взела една пола и детска фланела, които сложила на очите и корема на постр. Г.,
за да спре кръвозагубата.
Подаден
бил сигнал до РУ „Полиция“ – Сливен. На местопроизшествието пристигнали двама
полицаи, работещи към участък „Петолъчка“, между които и свид.П.В.А..
Разбрали подробности относно гореописаните събития от свид.И.,
те потърсили подс.А. в дома му. След като установили
неговата самоличност, той им разказал какво е направил. Подс. А. предал с
протокол от 18.08.2014 г. за доброволно предаване ножа, с който бил нанесъл
ударите на постр.Г.. По ножа имало следи от червена
течност. Полицаите поставили белезници на подс.А. и
го отвели до патрулния автомобил. С протокол от 19.08.2014 г. за доброволно
предаване подс.А. предал и дънковия си панталон, с
който бил облечен по време на инцидента и по който имало зацапвания с
червеникава течност.
В
същото време на местопроизшествието пристигнал и екип на Центъра за спешна
медицинска помощ – гр. Сливен. Постр. Г. обаче бил заварен починал. Тялото му
било откарано в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр.Сливен и настанено в
изолатора на отделение „Съдебна медицина“. Впоследствие бил извършен оглед на
трупа на постр. Г..
На
мястото на инцидента пристигнала и оперативноследствена група, която извършила
оглед на местопроизшествието, за който бил съставен протокол от 18.08.2014г.
Обект на огледа било петно от тъмна червена течност с размери 50 см на дължина
и 25 см на ширина, разположено на 3 метра северно от бетонния стълб от ел.
мрежа, находящ се на югозападния ъгъл на кръстовището на ул. „К.“, и на 40 см
западно от мерната линия, която е приета на
нивото на бетонния стълб, напречно на ул. „К.“. От червената течност
била взета проба с марля, поставена в хартиен плик. Иззети били като веществени
доказателства намерените дамска пола /пъстра – оранжево и черно/ с червени
петна по нея и сива детска фланела с дълъг ръкав с червени петна от течност.
Видно от протокола от 11.09.2014 г. за оглед на
веществени доказателства /л.24-27/, предаденият
доброволно от подсъдимия нож има следните характеристики: червеникава на цвят
дръжка от материал, наподобяващ дърво. Общата дължина на ножа е 24 см. Дръжката
е дълга 11 см, а острието е с дължина 13 см, дебелина 4 мм и широчина в
най-широката част до дръжката 38 см, която изтънява към върха на самото острие.
Върху острието от едната страна има надпис "Columbia". От
двете страни острието е зацапано с червеникава течност.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза /л.77-80 от ДП/ на трупа на постр. М. Г. се
установява, че при възникналия инцидент на 18.08.2014 г. в с. Драгоданово, общ.
Сливен същият е получил множество порезни и прободно-порезни
рани в областта на главата, лицето, гръдния кош и корема, като при
огледа и изследването на главата се установява порезна рана в тилната област на
главата с обилно кървене от нея, която в дълбочина достига до повърхността на
тилната кост, без да прониква в черепната кухина; в областта на лявата половина
на лицето се установява наличието на прободно-порезна рана в областта на
слепоочния край на лявата очница, като при проследяване на раневия канал се установява,
че същият засяга лявата очна ябълка и преминава през нея със срязване на очните
среди, което е довело до изтичане на стъкловидното тяло и хлътване на очната
ябълка, като след това раневият канал се насочва към дъното на очницата; в
областта на лявата половина на гръдния кош се установява наличието на
прободно-порезна рана, разположена между VI и VII ребро със срязване на шестото
ребро откъм долния му ръб, като раната е с проникване в лявата гръдна кухина и
проследяване на раневия канал се установява, след проникване в гръдната кухина същата се насочва надолу към
диафрагмата, преминава през нея, след това продължава надолу и надясно и
преминава през горния край на стомаха през дъното му, с входна рана в областта
на предногорната повърхност на стената му и изходна рана през преднодолната
повърхност на стената на стомаха и след това раневият канал се губи в коремната
кухина. По такъв начин се осъществява непосредствена комуникация между гръдната
и коремната кухина. В областта на лявата половина на корема се установява
наличието на прободно-порезна рана, като при проследяване на раневия канал се
установява, че същият се насочва нагоре, преминава през диафрагмата, прониква в
гръдната кухина, след това засяга долния лоб на левия бял дроб, върви около 6-7
см през долния лоб на левия бял дроб и достига до тук, без да преминава през
целия долен лоб на белия дроб. В гръдната и
коремната кухина се установява наличието на кръв, като общото количество на
кръвта в гръдната и коремната кухина е 1 л. През раната в областта на коремната
кухина навън е пролабирала тънкочревна бримка. В лявата гръдна кухина е
установен хемопневмоторакс /наличие на кръв и въздух в лявата гръдна кухина/.
От описаните наранявания голямо количество кръв е изтекла и навън.
Експертът заключава, че причината за настъпването
на смъртта на постр.Г. е изпадането му в състояние на травматичен и хеморагичен
шок. Травматичният шок се дължи на описаните наранявания в областта на главата,
лицето, лявата гръдна и лявата коремна кухина, а хеморагичният шок се дължи на
острата кръвозагуба от причинените на пострадалия порезни и прободно-порезни
наранявания с вътрешни и външни кръвоизливи. Описаните наранявания са причинени
вследствие действието на прободно-порезно оръжие, каквото е и ножът.
Използваният нож е бил със значителна дължина и широчина на острието му.
Настъпилата смърт е пряка и непосредствена последица на причинените на
пострадалия множество порезни и прободно-порезни наранявания. Установено е
тежко анемизиране на кожата, лигавиците и вътрешните органи, като сърцето, централните
и периферните съдове са обезкървени. При секцията на мозъка
е установено анемизиране на мозъчните обвивки, като венозните синуси и кръвоносните
съдове са изпразнени от кръв. Меките мозъчни обвивки са намерени оточни, като в
областта на малкомозъчните хемисфери е установено наличието на добре изразена
бразда от вклиняването на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор.
Вещото лице сочи, че получените от пострадалия
увреждания са били причинени приживе, което
е видно от кръвонасяданията около нараняванията и анемизирането на кожата,
лигавиците и вътрешните органи.
Ангажирано
е становище, че при причиняване на описаните наранявания в областта на главата,
лицето, гръдния кош и корема постр. Г. е бил в съзнание, но не е изпитвал мъчителни болки и страдания, тъй като
пострадалият е бил повлиян от действието на консумирания етилов алкохол.
Установената концентрация отговаря на средна степен на остро алкохолно
отравяне. Смъртта на пострадалия е настъпила бързо, но не е била мигновена. За
настъпването на анемизирането /обезкървяването/ на вътрешните органи, кожата и
лигавиците е било необходимо известно време. От друга страна,
прободно-порезните наранявания не причиняват тежки и мъчителни наранявания, тъй
като тъканите се срязват гладко без
засягане на много чувствителни за болки телца или нервни окончания.
Освен това, пострадалият бързо е изпаднал в състояние на хеморагичен шок с
дихателна недостатъчност, като в състояние на шок пострадалите не изпитват
мъчителни болки и страдания.
Множеството прободно-порезни и порезни рани в
областта на главата, лицето, шията, гърдите
отпред и в областта на ръцете са получени от действието на
прободно-порезно оръжие, каквото е и ножът. Прободно-порезните рани и порезната
рана в областта на главата добре отговарят да са причинени чрез множество
замахвания с нож. Посоката на ранения канал в областта
на гърдите сочи, че посоката на удара с ножа при причиняването на това
нараняване е бил отгоре отпред, надолу и малко назад и затова ножът е проникнал
през диафрагмата в коремната кухина, а посоката на раневия канал на раната в
областта на корема сочи противоположна посока на посоката на удара с ножа. Тя е
била с посока отпред отдолу, назад и нагоре, като
раневият канал е преминал през диафрагмата и достигнал долния лоб на левия
бял дроб. Локализацията на нараняванията и тяхната посока сочи, че през цялото
време пострадалият е бил изправен.
Вещото лице сочи, че смъртта
при такива наранявания настъпва за около 10
минути, като малко преди настъпването на смъртта пострадалият е изпаднал в
безсъзнателно състояние вследствие мозъчната хипоксия, тъй като мозъчната тъкан
е най-чувствителна към липсата на кислород. При външния оглед и аутопсията на
трупа на постр.Г. не са установени наранявания, които биха се получили при
отбранителни действия от негова страна. Настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на причинените на
пострадалия порезна и прободно-порезни наранявания в областта на
главата, лицето, гръдния кош и корема.
По време на причиняване на нараняванията
пострадалият и нападателят са били с лице срещу лице един спрямо друг. При
причиняване на нараняванията в областта на лицето, гърдите и корема нападателят
е бил пред пострадалия и е държал ножа с дясната си ръка. При причиняване на
раната в областта на главата пострадалият е бил с гръб към нападателя.
Приживе
пострадалият не е страдал от някакви сериозни заболявания.
Видно от заключението на назначената в хода на
досъдебното производство химическа експертиза /л.87 от ДП/, концентрацията на
етилов алкохол във взетата за изследване кръвна проба от трупа на постр. Г. е
1,74 %0.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза /л.68-71 от ДП/ при извършения
преглед и освидетелстване на подс.А. се установява,
че той се намира в състояние на добро клинично здраве. Същият е в съзнание,
адекватен, контактен, отговаря смислено на поставените въпроси. Ориентиран е за
време, място и собствена личност. Същият е разбирал смисъла на поставените
въпроси и е в състояние да ги осмисля и да отговаря на поставените въпроси в
зависимост от интересите си. При прегледа и освидетелстването на лицето не са
установени травматични увреждания. Освидетелстваният е бил облечен с черни
дънки, които са били зацапани с капки кръв отпред по десния крачол около
коляното на две места, с размери около 1-2 см. В областта на десния крачол
около коляното и по левия крачол са били
установени белезникави зацапвания. Такива са били установени и по гръбначните
повърхности на ходилата.
От протокола от 11.09.2014 г. за оглед на
веществени доказателства /л.24-27 от ДП/ се установява, че дънковият
панталон на подс.А. е черен на цвят, на места избелял
и зацапан, с подгънати навън в долната част крачоли.
В задната дясна и горна част е с емблема с надпис „Easy Wear“. В областта на коляното на крачола
на десния крак са намерени два броя зацапвания от червеникава течност, а под
тях в кръгла форма зацапване от сива на цвят земна маса.
В хода на досъдебното производство е назначена
химическа експертиза /л.84 от ДП/ за определяне на концентрацията на етилов
алкохол в кръвта на подс. А.. В представената за изследване проба кръв, взета
от последния, не се доказва наличие на етилов алкохол.
Видно
от заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна
съдебно психолого-психиатрична експертиза /л.91-103 от ДП/, се установява, че
към момента на извършване на деянието – 18.08.2014г. подс. Р.А. е могъл да
разбира свойството и значението на действията си и е могъл да ръководи
постъпките си. Преди и след инкриминираното деяние при подс. А. не се
установяват признаци за наличие на психично разстройство. По време на самото
деяние освидетелстваният е изпаднал в състояние на физиологичен афект, което не
представлява разстройство на съзнанието по смисъла на закона. Подсъдимият не се
води на психиатричен учет. При него се установява лека умствена изостаналост,
която обаче е социално обусловена. Не се установяват други психопатологични
отклонения, които да са пречка същият да възприема правилно важните по делото
факти и обстоятелства, както и да дава достоверни обяснения по тях. Възможна е
частична загуба на спомен за момента на самото деяние /ударите с нож/. Общата
агресивност на подсъдимия според тестовите изследвания е в рамките на
естествения реактивен фон. Вещите лица след подробно изследване и експертно
обсъждане заключават, че при извършване на деянието подс. А. се е намирал в
състояние на физиологичен афект.
Изложените
фактически обстоятелства се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, а именно: показанията на свидетелите по
делото – И.И., С. Д.,
А. А., Д. Й., А. М., П. С., Г. А., П.А.; самопризнанията на подсъдимия; протокол
от 18.08.2014 г. за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол
от 18.08.2014 г. за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него /на трупа
на постр. Г./; протоколи от 18.08.2014 г. и
19.08.2014 г. за доброволно предаване, протокол от 11.09.2014 г. за
оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него, протокол от 18.08.2014
г. за личен обиск, заключения на назначените по делото експертизи - съдебномедицинска експертиза на подс.А. и фотоалбум към нея, съдебномедицинска експертиза
на трупа на постр. Г., химически експертизи за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта на подс.А. и на постр. Г., комплексна съдебно
психолого-психиатрична експертиза на подс.А.; медицински
документи от Центъра за спешна медицинска помощ, гр. Сливен; справка за
съдимост на подсъдимия А.; декларация за семейно и материално положение и
имуществено състояние на подсъдимия; характеристична справка. /прочетени/
Съдът
дава вяра на събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателствени средства – показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията
са последователни, логични, относими към предмета на доказване, в отношение на
пълно покриване и допълване. Същите кореспондират с останалия събран по делото
доказателствения материал. От тези доказателствени източници съдът установи по
категоричен начин релевантните факти относно инкриминираното деяние – дата и
място на деянието, местонахождението на подсъдимия и пострадалия, конкретното
поведение на двамата при възникване на инцидента до момента на установяване
настъпилата смърт на пострадалия.
Съдът
кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства. Същите са приложени по досъдебното производство, не
се оспорват от страните и са приобщени към доказателствата по делото надлежния
процесуален ред.
Заключенията
на назначените по делото експертизи са
подробни, обосновани, съдържащи отговори по поставените на експертите въпроси.
По делото не е внесено никакво съмнение относно правилността на заключенията.
Експертизите са изготвени от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност,
компетентност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Същите не
са оспорени от страните и допринасят в значителна степен за изясняване на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Съдът
кредитира в основната им част обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода
на досъдебното производство, които по реда на НПК са приобщени към
доказателствата по делото. Доверява се частта, в която подсъдимият разказва за
семейството си, отношенията между него и пострадалия и развитието на тези
отношения във времето, както и относно
последователността на действията му при конкретния инцидент, предмет на делото.
Не кредитира обясненията на подсъдимия само в частта, в която сочи, че е
извадил ножа, за да се защити от пострадалия. Тези обяснения съдът намери, че
представляват защитна теза, тъй като са нелогични, несъответни на останалите
събрани по делото доказателства, вкл. се намират в противоречие с останалите
обяснения на подсъдимия. Това е така, тъй като подсъдимият сочи, че извадил
ножа, за да се защити, а в същото време признава, че самият той е посегнал с
ножа към пострадалия, тъй като бил много ядосан и му било дотегнало от всичко
случило се по-рано. Освен това установените по делото факти, признати от
подсъдимия като част от обстоятелствата, описани в обвинителния акт, сочат
категорично, че подсъдимият е нанесъл 4 самостоятелни удара с ножа на
пострадалия – в областта на лявото око, в лявата
част на гърдите, в тилната част на главата и в областта на лявата половина на
корема на постр. Г.. Тази конкретика, по начина описан в обвинителния акт като
развитие на инцидента, признат от подсъдимия в с.з., изключва категорично
възможността за достоверност на дадените на ДП обяснения в частта, в която А.
твърди, че извадил ножа, за да се защити. По тези съображения, съдът прие за
недостоверни обясненията в посочената им част и не ги кредитира.
След
анализ на доказателствената съвкупност съдът констатира, че в основната си част
събраните в досъдебната фаза и приобщени към материалите по делото в съдебната
фаза на процеса доказателствени източници кореспондират с направеното от
подсъдимия пред съда самопризнание, като установяват по безспорен начин
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които съдът
прие за установени по-горе.
Въз основа на
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
С деянието си подсъдимият Р.А.А.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.118 във вр. чл.115 от НК, като на 18.08.2014 г. в с. Драгоданово,
общ. Сливен, умишлено е умъртвил М.М.Г. – на 31 г.,
от същото село и убийството е извършено в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие и тежки обиди, от което е било възможно
да настъпят тежки последици за виновния и негови ближни.
От обективна страна с оглед приетите за установени
по-горе факти е несъмнено, че подсъдимият е извършил активни действия срещу
пострадалия М. Г., в резултат на което е причинил смъртта му. Подсъдимият, ядосан
и разгневен от поведението на пострадалия – изречените тежки обидни думи,
псувни, закани и нападението с дървен сап, е извадил нож, с който е нанесъл 4
последователни удара в различни части на тялото на пострадалия. Видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп, ударите са били силни
и са причинили тежки наранявания на пострадалия, от които последният е починал.
Възприетата във фактическата обстановка фактология, установена от събраните по
делото доказателства и призната от подсъдимия в с.з., мотивира извод, че
извършеното от подсъдимия деяние представлява убийство по смисъла на чл.115 от НК.
По чл. 115 от НК е квалифицирано деянието на подсъдимия с обвинителния акт,
внесен от ОП – Сливен.
При обсъждане на изложените в обвинителния акт
фактически твърдения, приети за категорично установена по делото фактическа
обстановка от съда въз основа на събраните по делото доказателства и
признанието на фактите в обвинителния акт от страна на подсъдимия А. в с.з.,
настоящият състав на съда намери, че деянието на подсъдимия следва се квалифицира
по чл.118 вр. чл.115 от НК. Съдът заключи, че убийството е извършено от
подсъдимия умишлено, но в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие и тежки обиди, от което е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния и негови ближни. Съображенията на съда за дадената правна
оценка на деянието по чл.118 вр. чл.115 от НК са следните:
От фактическа страна е категорично, че в началото на месец март 2014 г. жената, с която е живеел
подсъдимият на семейни начала – свид. Д. и пострадалият М. Г. са заминали за с.
Злати войвода и са живели на семейни начала, макар и за
кратко – около една седмица. След връщането на свид. Д. в с. Драгоданово
подсъдимият А. я прибрал отново при себе си.
На
деня на инцидента – 18.08.2014 г., постр.М. Г. в
нетрезво състояние и в присъствието на свои приятели и съселяни е отправил
закани към свид. Д., че отново ще я открадне. Отправил закани и към дъщерята на
свид. Д., че ако каже за това на подс.А., щял да я хвърли в канала. Свид. Д. се
притеснила, а дъщеря й се разплакала и връщайки се в дома си последната
разказала на подсъдимия какво се е случило. Подсъдимият излязъл на улицата, на
която живеел и в близост до нея
до бетонен
стълб от електрическата мрежа, видял постр.Г. в нетрезво състояние. Последвала вербална
атака от страна на пострадалия към подсъдимия, прераснала след това във
физическа саморазправа, инициирана от пострадалия. Последният взел дървен сап,
с който посягал към подсъдимия, предизвиквайки сбиване между двамата.
Няма спор, че пострадалият е
отправял думи и закани към подсъдимия, съдържащи намерение за сексуални
контакти със самия подсъдим А. и със жената, с която подсъдимият живеел на
съпружески начала – свид. Д.. Извън съмнение е също така факта, че пострадалият
е псувал подсъдимия и че му е казал, че не може да си „варди“ жената, както че
е приканвал подсъдимия А. да се бият.
Употребените обидни думи, псувни,
закани със сексуално съдържание, физическа агресия от страна на пострадалия към
подсъдимия са провокирали реакцията на последния да нападне с ножа пострадалия.
Всички гореописани обстоятелства са били предмет на прецизен експертен анализ в
назначената по делото комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза.
Вещите лица са коментирали всички факти относими към въпроса действал ли е в
състояние на физиологичен афект подсъдимия при извършване на убийството на
пострадалия.
В
заключението на психолого-психиатричната експертиза физиологичният афект е
дефиниран като „изключително силно, внезапно настъпващо, бурно протичащо,
краткотрайно чувство, предизвикано най-често от неприятни преживявания,
протичащо със „стеснение” на съзнанието”. Физиологичният афект протича с
няколко характерни фази. По време на т.нар. „подготвителна фаза” става
натрупване на негативните емоции. Тази фаза може да е с продължителност от
няколко минути до месеци и години. Конкретно в настоящия казус за начало на
тази фаза вещите лица приемат м.март 2014г., когато пострадалият М. Г. е
заминал в друго село с жената на подсъдимия и е имал сексуални контакти с нея.
След като разбира за това подсъдимият е гневен и с наранено самочувствие. От
значение според вещите лица са обстоятелствата, че през последващите месеци
пострадалият е отправял и други закани, че ще открадне отново жената на
подсъдимия – свид. Д. и се е държал предизвикателно. Това поведение на
пострадалия, според експертите, предизвиква емоции на гняв и омраза, която
подсъдимия е подтискал. По тази начин се е създала ситуация на натрупване на
негативни емоции и засилване на неприязънта към пострадалия.
Подробно е обсъдено поведението на
подсъдимия в деня на инцидента – 18.08.2014г., като вещите констатират, че при
първоначалните обиди и закани от страна на пострадалия към подсъдимия и
неговата жена – свид. Д., подс. А. първоначално се е опитал да потисне
реакциите си, да отстъпи и да не обръща внимание на постр. Г.. Последният обаче
не спирал да го предизвиква с изказванията си. Според експертите важен елемент
в случая е фактът, че обидите и заканите, накърняващи достойноството на
подсъдимия са били изречени публично пред значителен брой хора – имало е годеж.
Подс. А. се е почувствал длъжен да отвърне и също е започнал да напада словесно
пострадалия Г.. След като постр. Г. прибягва към агресивни действия, гневният
афект при подсъдимия е ескалирал и така се е стигнало до фазата на „Афективния
взрив”. Засегнати са вече не само достойнството и честта на подсъдимия, но и
неговия живот. Агресивното поведение на пострадалия според вещите лица е
„капката, която прелива чашата”. Предизвикан от обидите и агресивното поведение
на съседа си, подсъдимият в пристъп на гняв и страх е нанесъл 4-те удара с
ножа. Експертите са категорични, че са налице характерните за тази фаза
симптоми – стеснение на съзнанието с елементи на деперсонализации, паметови
нарушения, рязко излизане от състоянието и внезапно осъзнаване на извършеното,
наличието на невровегетативни симптоми. След инцидента според вещите лица е
настъпила, макар и не толкова ясно изразена фаза на астенизация /умора/.
На
базата на направения анализ и обобщената интерпретация на наличните данни,
експертизата приема, че към момента на инкриминираното деяние, подсъдимият е
изпаднал в състояние на физиологичен афект. Това състояние не е нарушило
базовите годности на А. да разбира свойството и
значението на извършеното от него деяние, не е нарушило качествено годността му
да ръководи постъпките си, но го е улеснило в действията му.
С
оглед заключението на съдебната комплексна психолого-психиатрична експертиза,
което се кредитира изцяло, съдебният състав заключи, че описаното от експертите
състояние на подсъдимия към момента на извършване на деянието и неговите
характеристики представлява силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие и тежки обиди, от което е било възможно да настъпят тежки последици за
подсъдимия и негови ближни. Афектното състояние на подсъдимия е било
предизвикано от една страна
с насилие, тъй като пострадалият замахвал с дърво към подсъдимия, целейки
сбиване, а от друга страна пострадалият е отправил тежки обидни думи, псувни,
заплахи със сексуално съдържание, насочени към подсъдимия и жената, с която
подсъдимият живее на съпружески начала. И от насилието, и от тежките обиди за
подсъдимия и жената, с която живее са могли да произтекат тежки последици.
Неоснователно
съдът намери възражението на прокурора, че констатираният от вещите лица у
подсъдимия афект при извършване на деянието не може да обоснове квалификация на
деянието по чл.118 от НК. Съгласно последователната съдебна практика при
преценка правната квалификация на деянието, съдът трябва да изхожда от
конкретните обстоятелства, предизвикали дееца да извърши убийството. Безспорно
по настоящото дело е установено, че извършените от пострадалия действия на
физическа и словесна
агресия спрямо подсъдимия са съдържали освен насилие, така също тежки обидни
думи, които от гледище на морала дълбоко са засегнали и унижили достойнството и
честта на дееца. Не е без значение и факта, че обидите са нанесени
на подсъдимия от пострадалия публично – пред много хора съселяни и познати на
подсъдимия и пострадалия. Констатираното от вещите лица психиатър и психолог
развитие на състоянието на подсъдимия в периода от м.март 2014г. до датата на
инцидента 18.08.2014г., характеристиките на конкретните проявления на
поведението на подс. А. и категоризирането им в отделни фази, водещи като
резултат до състояние на изключително силно, бурно
протичащо, краткотрайно чувство, предизвикано от неприятни преживявания,
протичащо със „стеснение” на съзнанието, дават основание на съда да приеме, че
подсъдимият е извършил убийството в състояние на силно раздразнение. Последното
без съмнение е било предизвикано от пострадалия с насилие и тежки обиди, от
което е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия и негови
ближни.
По
изложените съображения съдът прие, че престъплението, за което подсъдимият
следва да отговаря е това по чл. 118 вр. чл.115 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия А. с пряк умисъл. Съдът мотивира този
извод въз основа на последователно застъпени в доктрината и съдебната практика
принципни положения и конкретиката на настоящия казус.
Вината като
субективен елемент на престъплението е свързана с конкретно психическо
състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към
общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици.
Решавайки въпроса за нейното съдържание, респективно за същността и
характеристиките на умисъла у подс. А., съдът съобрази съвкупността на всички
обстоятелства за извършеното престъпление, отчете предшестващото поведение на
виновния и пострадалия, техните взаимни отношения, способа и оръжието, с което
е извършено престъплението, броя и силата на ударите, тяхната насоченост и
характера на нараняванията.
В конкретния
случай съдът прие, че подсъдимият е действал съзнавайки общественоопасния
характер на деянието и неговите последици и е целял причиняване смъртта на
пострадалия, като на първо място съобрази заключението на комплексната съдебна
психолого-психиатрична експертиза. Според вещите лица независимо от състоянието
на физиологичен афект, в което се е намирал подсъдимият
А., същият е бил в състояние да възприема правилно важните по делото факти и
обстоятелства, както и да дава достоверни обяснения по тях. Експертите
посочват, че състоянието на А. не е
нарушило базовите му годности да разбира свойството и значението на извършеното
от него деяние, не е нарушило качествено годността му да ръководи постъпките
си, но го е улеснило в действията му.
На следващо
място съдът заключи, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици, като взе
предвид нанасянето на удари с нож, с голяма сила по жизненоважни части на
тялото на пострадалия. Подсъдимият е нанесъл първо удар в областта на лявото
око на пострадалия, а след това удари с ножа в
лявата част на гърдите, в тилната част на главата и в областта на
лявата половина на корема на постр. Г.. Използваното оръжие – нож с острие 13
см и мястото на нанасяне на ударите /главата, областта до сърцето, тила и
корема/, както и характера на причинените увреждания могат да бъдат обсъдени
единствено с оглед целения резултат – настъпване на смъртта на пострадалия.
Конкретно обективираното поведение на подсъдимия не дава възможност за друга
оценка на субективната страна на деянието, освен извършване на същото при пряк
умисъл.
Всичко изложено
по-горе мотивира извода на съда, че деянието на А. е извършено с пряк умисъл.
Изцяло в подкрепа на този извод са обективните находки по тялото на пострадалия,
събраните доказателства, експертните изводи. В допълнение се явява и
направеното самопризнание на подсъдимия относно фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
По изложените съображения,
съдът призна подсъдимия А. за виновен за деяние по чл. 118 вр. чл.115 от НК,
като го оправда по повдигнатото обвинение по чл.115 от НК. Съдът намери, че
няма пречка за това, независимо от характера на производството, движещо се по
диференцираната процедура на гл.27 от НПК. Изводът за извършено престъпление от
подсъдимия по по-лека квалификация, а именно по чл.118 вр. чл.115 от НК, следва
пряко от описаните в обвинителния акт факти, които подсъдимият призна изцяло и
настоящият състав възприе при условията на чл.373 ал.3 НПК. В обвинителния акт са
описани всички действия на пострадалия, представляващи насилие и тежки обиди, с
които подсъдимият е бил предизвикан да причини убийството. Възприето е и
заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза. При така
изложените в обвинителния акт факти, правилната квалификация на деянието съдът
намери, че е по чл.118 вр. чл. 115 от НК, по която призна подсъдимия за виновен.
Като причини,
условия и мотиви за извършеното деяние съдът отчете неправилното отношение на
подсъдимия към обществените отношения, свързани с разрешаване на възникнали
проблемни житейски ситуации не по установения ред, а чрез саморазправа. Налице
е незачитане на основни човешки ценности и в частност – най-голямата ценносто –
човешкия живот. Съдът отчете и натрупания гняв у подсъдимия към пострадалия,
както и предизвикателното и провокативно поведение на пострадалия в деня на
инцидента – 18.08.2014г.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 от НК/, принципите за
определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвиденото в
специалната разпоредба на закона по вид и размер наказание. Съдът съобрази и
разпоредбата на чл.58а от НК, приложима на основание чл.373, ал.2 от НПК, с
оглед проведеното при условията на диференцираната процедура по глава 27 от НПК
производство със съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
Разпоредбата
на чл.118 вр. чл.115 от НК предвижда наказание – лишаване от свобода от 1 до 8
г.
В
дейността по индивидуализация на наказанието съдът изследва обстоятелствата по
чл.54 от НК, а именно степента на обществена опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на престъплението и всички други смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът
отчете приоритетно високата степен на обществена опасност на деянието, като
съобрази, че в резултат на действията на подсъдимия е отнет човешки живот,
който е най-ценното човешко благо. Взе предвид конкретното поведение на
подсъдимия при инцидента, а именно, че подсъдимият е нанесъл 4 удара с ножа,
при условие, че още след първия удар в лявото око на пострадалия и
втория удар в лявата част на гърдите на постр. Г., последният се привел напред.
Последвалите два удара – в тилната част на главата и в областта на
лявата половина на корема на постр. Г. разкриват значима степен на опасност на
подсъдимия, която макар и да не е обхваната от квалификацията на деянието като
особена жестокост, следва да се отчете като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство. Тези обстоятелства обосновават извод за значителна
опасност на подсъдимия, макар и действал в условия на силно раздразнение.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на
подсъдимия, с оглед настъпилата реабилитация по право относно наличното в
справката за съдимост предходно осъждане, обстоятелството че полага труд макар
и не по постоянен трудов договор, за да издържа семейството си, изразеното от
подсъдимия съжаление за стореното. Съдът отчете и добрите характеристични данни
за подсъдимия в приобщената по делото характеристична справка. Направеното от
подсъдимия самопризнание не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като същото е предпоставка за провеждане на производството
по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т.2 от НПК. За същото
подсъдимият получава редукция на наказанието при условията на чл.58а от НК.
Воден
от изложените аргументи и изхождайки основно от целите на генералната
превенция, съдът намери, че следва да наложи наказание при лек превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, т.е. в размер малко над средния
предвиден в закона по санкционната разпоредба на чл. 118 вр. чл. 115 от НК. Този
извод съдът формира при спазване правилата, разписани в разпоредбите на чл. 36,
чл. 54 и чл.118 вр. чл.115 от НК.
В
границите на най-ниския минимален размер, предвиден за конкретното деяние в
особената част на НК, а именно 1 година лишаване от свобода и най-високия
максимален размер на наказанието – 8 г. лишаване от свобода, съдът
индивидуализира наказанието на подсъдимия в размер на 5 години лишаване от свобода.
Това наказание съдът намери за съответно на деянието и дееца, съобразно
отчетените по-горе обстоятелства по чл.54 от НК и целите на чл.36 НК.
В
съответствие с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, приложима на основание чл.
373, ал.2 от НПК определеното наказание от 5 години лишаване от свобода съдът
намали с една трета и наложи на подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 3
години и 4 месеца лишаване от свобода.
Съобразно
правилата на чл. 59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ
режим на изтърпяване на наказанието, което да се търпи от подсъдимия в
затворническо общежитие от открит тип.
На основание
чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна от
определеното окончателно наказание лишаване от свобода времето, през което
спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а
именно от 20.08.2014 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Съдът се
разпореди веществените доказателства по делото, подробно описани в присъдата,
като вещи без стойност да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Съгласно
правилата на процеса съдът осъди подсъдимия Р.А. да
заплати направените по делото разноски в размер на 770 лв. – в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на СлОС.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: