№ 263 18.02.2021
г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МАРИНА НИКОЛОВА 2.ЯНА
КОЛЕВА
секретар: В. С.
прокурор: Андрей
Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия М.
Николова КАНХ дело № 2632 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Б.П.Д., с адрес: ***, против решение № 260455/ 13.11.2020г. постановено по
НАХД № 2300/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е ИЗМЕНЕНО
Наказателно постановление № 20-0769-001533/22.05.2020 г., издадено от началник
група в сектор “ПП”- КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл.123
ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Б.П.Д. е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 150 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 4 месеца, КАТО е НАМАЛЕН размера на наложената санкция „глоба”
от 150 /сто и петдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева и наложената санкция
лишаване от право да управлява МПС от 4 /четири/ месеца на 1 /един/ месец.
ПОТВЪРДЕНО е НП в останалата му част, а именно в частта, с която за нарушение
на чл.20 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП,на Б.П.Д. е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 20 лева. Решението на районния съд се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно, тъй като описаните в НП обстоятелства не съответстват на
действителното фактическо положение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не
се явява и не се представлява.
Ответникът по касация редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното
решение.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение,
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.
211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното пред Районен съд – Бургас наказателно постановление,
отговорността на Б.П.Д. е ангажирана за това, че
на 27.04.2020 г., около 12:24 часа, в гр. Бургас, ж.к. „Лазур”, ул. „Велико
Търново” №18, като водач на лек автомобил – „Мерцедес” МЛ 320 ЦДИ 4 Мати, с peг.
№ А8261НМ, не осъществил контрол върху автомобила, по време на движението, като
блъснал паркиран т.а. „Шкода”, с.рег.№ А7377НН, след което, като участник в
ПТП, не останал на място за установяване последиците от ПТП и бил установен
допълнително от полицейските служители.
За така установеното е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), връчен на касатора и подписан от него с възражение,
че не е усетил удара. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови
оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че АУАН
е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя е връчен препис,
т.е. началото на административно-наказателното производство е поставено по
регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и НП се съдържат всички
изискуеми съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Съдът не е
открил формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП. По същество, съдът е
намерил нарушенията за безспорно установени, а санкционните норми за правилно
определени от АНО. Относно размера на санкцията за нарушението на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, наложена на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, съдът е намерил,
че същата следва да бъде намалена до предвидения в закона минимум, а именно
„глоба”, в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 /един/ месец.
При тези мотиви
съдът е изменил НП в частта, с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Б.П.Д. е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за
4 месеца, КАТО е НАМАЛИЛ размера на наложената санкция „глоба” от 150 /сто и
петдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева и наложената санкция лишаване от право да
управлява МПС от 4 /четири/ месеца на 1 /един/ месец. Потвърдил е НП в
останалата част.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Настоящата
касационна инстанция счита, че при налагането на наказанията по посочените
разпоредби са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
подкрепа на този извод, съдът намира за необходимо да посочи, че актът за
установяване на административно нарушение има функция да повдигне обвинението и
да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от
съществено значение с оглед правото на защита на нарушителя е ясното и точно
описание на нарушението и съответстващата пълна правна квалификация. В случая, съдът
намира, че в нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, в АУАН липсва описание на
нарушенията и обстоятелствата, при които същите са извършени. При издаването на наказателното постановление
също е допуснато нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като фактическата
обстановка и в него страда от същия порок – липса на описание на фактическите
обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на двете деяния.
В подкрепа на този извод,
следва да се посочи, че съгласно чл.20,
ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”. В конкретния
случай, в издадените АУАН и НП декларативно е посочено, че водачът не е осъществил контрол върху автомобила, без
да е налице ясно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които същото е извършено. Нещо повече, налице е и липса на доказателства за
осъществяването на това нарушение, тъй като от материалите по делото не се
установява наказаният водач да е загубил управлението на автомобила си в
някакъв период от време, което да е довело до причиняване на ПТП. В проведения
разпит в качеството на свидетел на актосъставителя, който не е очевидец на
случилото се, същият единствено е посочил, че „джипа” е ударил „шкодата” от
ляво, като е имало щети по лявата джанта на „колата”. Данни относно загуба на
контрол върху МПС и механизма на твърдяното ПТП не могат да бъдат изведени и от
заявеното от присъствалата на инцидента К.Г.Г., която в депозирани от нея
писмени сведения в хода на извършената по случая полицейска проверка, е
написала само, че черен „Мерцедес” е ударил автомобила „Шкода”, паркиран на ул.
„В. Търново”. По делото не е наличен протокол за ПТП или други писмени
доказателства, от които да се установи твърдяното нарушение.
Относно
второто нарушение – това по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, противоправното деяние е
неизпълнение на задължението от страна на водача да спре, за да установи какви
са последиците от произшествието. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. В случая, видно от издадените АУАН и НП, в същите не е
описано поведение на касатора, което да покрива легалната
дефиниция за ПТП, т.е. в същите не е посочено в резултат на удара да е
причинен някой от резултатите, описани в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП - нараняване
или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Нещо повече, съдът намира, че по делото изобщо
не е установено не само какъв е бил резултата от действията на водача Д. – дали
същият е причинил нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, т.е. налице
ли е ПТП, но и не е доказано водачът Д. изобщо да
е възприел настъпилия противоправен резултат, като въпреки това да е напуснал
местопроизшествието, с което съзнателно да не е изпълнил задължението си да
окаже съдействие за установяване на настъпилите вреди.
С оглед всички
изложени по-горе съображения, следва да се заключи, че издаденото НП е
незаконосъобразно. Като е стигнал до изводи, различни от направените, районният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да се отмени НП.
По делото касаторът е направил
искане за присъждане на разноски, но доказателства за такива не са представени,
поради което разноски не му се дължат.
Предвид
изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
260455/13.11.2020г. постановено по НАХД № 2300/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-001533/22.05.2020
г., издадено от началник група в сектор “ПП”- КАТ към ОДМВР гр. Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.