РЕШЕНИЕ
№ 31.07.2017 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти граждански състав
На тридесети юни , две
хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №1006 по описа
за 2017 година.
Депозирана е искова молба с
правно основание чл.128, във вр. с чл.222,ал.3 и чл.224 КТ от ищеца Й.П.С., ЕГН-********** ***,
чрез процесуалният представител адв.Т., срещу ТПК „П. М.“, ЕИК- ********, със
седалище и адрес на управление в гр. Септември, бул.„********“ №*, общ.Септември,
обл.Пазарджик, представлявано от председателя Й.С.Ц..
В подадената искова молба се твърди,
че ищцата Й.П.С. била член-кооператор и работила в ТПК „П. М.” гр.Септември по
трудов договор на длъжност „бобиньор" от 1973г. до 11.07.2016г., т.е. 42
години и 7 месеца, което представлявало и целият й трудов стаж. Трудовият й
договор бил прекратен със Заповед на Председателя на ТПК „П. М.” № 23 от
11.07.2016 г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 от КТ и чл.11, ал.1, т.6 от Устава на
ТПК „П. М." гр.Септември.
Твърди се, че ищцата не получила полагащите й
се трудови възнаграждения за периода: месец септември 2014г. до месец юни 2016г.,
а същите са й само начислени по ведомостите на кооперацията. Не получила и
обезщетението за неползван платен годишен отпуск, нито обезщетението при
уволнение поради придобиване право на пенсия, които също само били начислени и
имало нареждане на работодателя в горепосочената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение да й се изплатят. Падежът на плащане на всяко от
трудовите й възнаграждения бил 26-то число на съответния следващ полагането на
труда месец.
Претендират се неизплатени суми от трудово възнаграждение и
за обезщетения, ведно с лихвите за забава, считано от датата, когато всяко едно
конкретно вземане е станало изискуемо до датата на предявяване на иска
/20.03.2017г./, подробно описани в исковата молба.
Моли се съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника ТПК „П. М." гр.Септември, представляван от
неговия председател Й.С.Ц. да заплати на Й.П.С., с ЕГН:********** неплатено
трудово възнаграждение за месец септември 2014г. в размер на 246,03 лв. и лихва
за забава в размер на 60,04 лв. за периода 26.10.2014г. до 20.03.2017г.,
неизплатено ТВ за месец октомври 2014г. в размер на 253,11 лв. и лихва за
забава в размер на 59,59 лв. за периода 26.11.2014г. до 20.03.2017г.,
неизплатено ТВ за месец ноември 2014г. в размер на 354,95 лв. и лихва за забава
в размер на 80,59 лв. за периода 26.12.2014г. до 20.03.2017г., неизплатено ТВ
за месец декември 2014г. в размер на 316,27 лв. и лихва за забава в размер на
69,09 лв. за периода 26.01.2015г. до 20.03.2017г., неизплатено ТВ за месец
януари 2015г. в размер на 285,65 лв. и лихва за забава в размер на 59,94 лв. за
периода 26.02.2015г. до 20.03.2017г., неизплатено ТВ за месец февруари 2015г. в
размер на 260,33 лв. и лихва за забава в размер на 52,60 лв. за периода
26.03.2015г. до 20.03.2017г., неизплатено ТВ за месец март 2015г. в размер на
203,23 лв. и лихва за забава в размер на 39,31 лв. за периода 26.04.2015г. до
20.03.2017г., неизплатено ТВ за месец април 2015г. в размер на 269,66 лв. и
лихва за забава в размер на 49.91 лв. за периода 26.05.2015г. до 20.03.2017г.,
неизплатено ТВ за месец май 2015г. в размер на 293,41 лв. и лихва за забава в
размер на 51,78 лв. за периода 26.06.2015г. до 20.03.2017г., неизплатено ТВ за
месец юни 2015г. в размер на 238,44 лв. и лихва за забава в размер на 40,08 лв.
за периода 26.07.2015г. до 20.03.2017г., неизплатено ТВ за месец юли 2015г. в
размер на 276,25 лв. и лихва за забава в размер на 44,06 лв. за периода
26.08.2015г. до 20.03.2017г., неизплатено ТВ за месец август 2015г. в размер на
224,13 лв. и лихва за забава в размер на 33,81 лв. за периода 26.09.2015г. до
20.03.2017г., неизплатено ТВ за месец септември 2015г. в размер на 233,04 лв. и
лихва за забава в размер на 33,21 лв. за периода 26.10.2015г. до 20.03.2017г.,
неизплатено ТВ за месец октомври 2015г. в размер на 154,00 лв. и лихва за
забава в размер на 20,62 лв. за периода 26.11.2015г. до 20.03.2017г.,
неизплатено ТВ за месец ноември 2015г. в размер на 91,08 лв. и лихва за забава
в размер на 11,42 лв. за периода 26.12.2015г. до 20.03.2017г., неизплатено ТВ
за месец декември 2015 г. в размер на 127,05 лв. и лихва за забава в размер на
14,85лв. за периода 26.01.2016г. до 20.03.2017г., неизплатено ТВ за месец
януари 2016г. _в размер на 42,76 лв. и лихва за забава в размер на 4,63 лв. за
периода 26.02.2016г. до 20.03.2017г., неизплатено ТВ за месец февруари 2016г. в
размер на 224,79 лв. и лихва за забава в размер на 22,52 лв. за периода
2б.03.2016г. до 20.03.2017г., неизплатено ТВ за месец март 2016г. в размер на 191,61
лв. и лихва за забава в размер на 17,55 лв. за периода 26.04.2016г. до
20.03.2017г., неизплатено ТВ за месец април 2016г. в размер на 195,92 лв. и
лихва за забава в размер на 16,30 лв. за периода 26.05.20ч16г. до 20.03.2017г.,
неизплатено ТВ за месец май 2016г. в размер на 192,19 лв. и лихва за забава в
размер на 14,34 лв. за периода 26.06.2016г. до 20.03.2017г., неизплатено ТВ за
месец юни 201бг. в размер на 39,22 лв. и лихва за забава в размер на 2,60 лв.
за периода 26.07.2016г. до 20.03.2017г., неизплатено обезщетение на осн.
чл.224, ал.1 от КТ-за неползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2015г. и от
9 дни за 2016г. в размер общо на 397,24 лв. и лихва за забава в размер на 22,89
лв. за периода 26.08.2016г. до 20.03.2017г. и неизплатено обезщетение на осн.
чл.222, ал.2 от КТ в размер на 1958,92 лв. и лихва за забава в размер на 89,98
лв. за периода 26.08.2016г. до 20.03.2017г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на иска /20.03.2017г./ до
окончателното им изплащане.
Претендират се разноски. Моли се
съдът да допусне предварително изпълнение на решението на основание чл 242, ал.
1 от ГПК. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор, в който ответникът ТПК „П. М.“ – Септември чрез
законния си представител Й.С.Ц. твърди, че в исковата си молба г-жа С. посочва
месеците, за които не е получила трудово възнаграждение. В молбата си цитирала
членовете от Кодекса на труда - чл. 222, чл. 224 и чл. 128. В параграф 2 от
предходните и заключителни разпоредби на КТ било регламентирано, че КТ важи и
за трудово производителните кооперации, ако в закон или устав не било
предвидено друго. Уставът на Трудовопроизводителна кооперация „П. М." гр.
Септември бил приет на Общо събрание на кооперацията и е вписан в Агенцията по
вписванията и не противоречи на българското законодателство.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че в чл. 13 от Устава на ТПК „П. М." гр. Септември било предвидено,
че в кооперацията можели да се назначават и наемни работници, в случая 10%, с
които се сключвали трудови договори и за тях важали изискванията на КТ. С член
кооператорите се сключвали и трудови споразумения. В кооперацията нямало
назначени наемни работници, а всички били член кооператори. В чл. 17, ал. 3 от
Устава на кооперацията било прието, че минималната, началната и основната
работна заплата на членовете на кооперацията не се гарантирали и престоите не
се заплащали.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че г-жа С. е получавала суми и от продаден отпадъчен проводник без да са
осчетоводени някъде, както и че г-жа С. е взимала и средства от големи
количества непотърсени от клиентите ел. мотори, продадени на вторични суровини.
Моли се съдът да отхвърли
исковата молба на ищцата като неоснователна.Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В
проведеното на 02.06.2017г. по делото открито съдебно заседание, по искане
на ищцата Й.П.С., ЕГН-********** *** и
на основание чл.214 ГПК, съдът е
допуснал изменение на размера на
предявеният иск за неизплатено трудово
възнаграждение в частта за месец септември,2014г. и съответната лихва съобразно
заключението на вещото лице, като след допуснатото изменение се претендира възнаграждение за месец
септември,2014г. в размер на 346.03 лева и лихва в размер на 84.46лв. /вместо
претендираните с исковата молба размери - 246.03- трудово възнаграждение и
60.04лв.- лихва/. Допуснато е изменение и в размера на предявения иск по
чл.222,ал.2 КТ, който следва да се счита предявен за сумата от 1561.68 лв., а
не за претендираната с исковата молба сума от 1958.92 лв.
Съдът като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не се
спори между страните, а и се установява
и от представените по делото писмени доказателства, че страните са били в
трудовоправни отношения по силата на
трудов договор, считано от 1973г. до 11.07.2016г., т.е. 42 години и 7 месеца.
Трудовият договор бил прекратен със
Заповед на Председателя на ТПК „П. М.” № 23 от 11.07.2016 г. на осн. чл.328,
ал.1, т.10 от КТ и чл.11, ал.1, т.6 от Устава на ТПК „П. М." гр.Септември.
Ищцата С. е работила на длъжност „бобиньор“ в ответната кооперация.
От
приетите и приложени по делото доказателства се установява размера на договорените
от страните възнаграждения. Въз основа на сключено трудово споразумение №7 от
17.01.2015г., ищцата е следвало да
получава основно трудово възнаграждение в размер на 400.00лв., а
съгласно трудово споразумение №7 от 01.01.2016г. - основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 435.00лв.
От заключението на вещото лице по
допусната съдебно-икономическа експертиза, прието като доказателство по делото
като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява,че
неизплатеното от ответника чисто трудово възнаграждение за периода от месец
септември,2014г. до юни,2016г. вкл. възлиза на общо 4 813.12лв. Във ведомостите за заплати
няма положен подпис на получателя на сумите. Размерът на законната лихва върху
неполучените трудови възнаграждения възлиза на 823.26лв. С. има право на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. – 20 работни дни и за 2016г.-9 работни дни, или общо 29
работни дни. Във ведомостта за месец
юли,2016г. е начислено обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за 29 работни дни в размер
на 441.38 лв.-брутна сума, или 397.24лв.- чиста сума. Размерът на законната
лихва върху сумата 397.24лв. за периода от 26.08.2016г. до 20.03.2017г. е
22.89лв. Размерът на обезщетението по чл.222,ал.3 КТ за 6 месеца е 1735.20 лв.- брутна сума или 1561.68лв.- чиста сума. Размерът на
законната лихва върху сумата 1561.68лв. за периода от 26.08.2016г. до
20.03.2017г. е 89.98лв. Във ведомостите за работни заплати срещу неполучените
възнаграждения и обезщетения няма подпис на получателя на сумата.
В хода
на производството, на основание чл.176 ГПК, съдът е разпоредил ищцата С. да се
яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. Ищцата се е явила
лично пред съда в проведеното на 30.06.2017г. съдебно заседание и е отговорила
на съобщените й въпроси, като е отрекла категорично да е получавала суми от
продаден отпадъчен проводник или да е взимала средства от големи количества
непотърсени от клиенти ел. мотори.
При така установената фактическа обстановка, съдът
от правна страна приема следното :
По
исковете за неизплатено трудово възнаграждение за периода месец септември, 2014г.
– месец юни, 2016г., както и претенциите
за лихви за забавено плащане на неизплатените трудови
възнаграждения за посочения период – съдът приема тези претенции
за изцяло допустими и основателни в размерите, претендирани след допуснатото
изменение.
След
анализ на събраните по делото писмени
доказателства, както и с оглед на неоспореното заключение на вещото лице,
съдът намира за безспорно установено, че ищцата е работили в ответната
кооперация през исковия период като “бобиньор
” и същата е полагала труд, поради което
на ищцата С. се дължи възнаграждение съобразно действащите норми в КТ. От
заключението на вещото лице се установява и размера на това възнаграждение,
като чиста сума за изплащане след приспадане на дължимите удръжки – неизплатеното от ответника чисто
трудово възнаграждение за периода от месец септември, 2014г. до юни, 2016г.
възлиза на общо 4 813.12лв. Във
ведомостите за заплати няма положен подпис на получателя на сумите. Установен
е по несъмнен начин и размерът на мораторните лихви върху неполучените трудови
възнаграждения -
размерът на законната лихва върху неполучените трудови възнаграждения възлиза
на 823.26лв. Основателен е акцесорния по
своя характер иск по чл.86 от ЗЗД.Безспорно с неизплащането на трудовото
възнаграждение до края на текущия
месец,от началото на следващия месец,ответника е изпаднал в забава и
следва да бъде осъден да заплати лихва за забава в размер на
823.26лв,.представляваща сбор от лихвата върху всяко едно от вземанията на
ищцата за процесния период.
Неоснователни са доводите на
ответната страна ,че трудовите възнаграждения се изплащани на ищцата напълно и
своевременно,тъй като твърденията в тази
насока са опровергаха по категоричен начин от заключението на СИЕ. Неотносими
към правния спор са другите твърдения на ответната страна,че ищцата е
реализирала приходи от продажба на отпадъчен продукт от дейността на
кооперацията, които същевременно останаха и недоказани.
Неоснователно е възражението на ответника, че разпоредбите на устава го
освобождават от задължението за заплащане на начислените трудови възнаграждения.
Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.17, ал.3 от Устава на
кооперацията, съгласно който „минималната , началната и основната работна
заплака на членовете на кооперацията , не се гарантира и престоите не се
заплащат“. За дължимостта на трудовото възнаграждение следва то да е уговорено
, да е заработено с престирането но работна сила , пропорционално на
отработените дни през съответния месец и да е начислено като такова от
работодателя по ведомост. Разпоредбата на чл.17,ал.3 от Устава на кооперацията
не може да обоснове извод за освобождаване на работодателя от задължението за
заплащане на начислените трудови възнаграждения. В случая от приложените
ведомости на кооперацията е видно, че възнагражденията са формирани и начислени
според действително отработените дни, а не според уговорените в трудовите
споразумения размери. Неотносими са доводите, свързани със съдържанието на
разпоредби от устава на кооперацията.
Основателни и доказани по размер са
претенциите на ищцата за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ- за
неползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2015г. и от 9 дни за
2016г.Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа
експертиза, С. има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2015г. – 20 работни дни и за 2016г. -9
работни дни, или общо 29 работни дни. Във ведомостта за месец юли,2016г. е начислено обезщетение
по чл.224,ал.1 КТ за 29 работни дни в размер на 441.38 лв.-брутна сума, или
397.24лв.- чиста сума. Размерът на законната лихва върху сумата 397.24лв. за
периода от 26.08.2016г. до 20.03.2017г. е 22.89лв.
По
отношение на иска по чл.222,ал.3 от КТ съдът приема,че претенцията е
основателна в пълен размер, след допуснатото уточнение и изменение в
проведеното на 02.06.2017г. съдебно заседание. При прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може
да се изплаща само веднъж. От събраните по делото доказателства се установяват
законовите предпоставки за изплащането на претендираното от ищцата обезщетение,като
не са налице данни това обезщетение да е било изплатено от работодателя.Съгласно
заключението на СИЕ, размерът на обезщетението по чл.222,ал.3 КТ за 6
месеца е 1735.20 лв.- брутна сума или 1561.68лв.- чиста сума. Размерът на
законната лихва върху сумата 1561.68лв. за периода от 26.08.2016г. до
20.03.2017г. е 89.98лв. Във ведомостите за работни заплати срещу неполучените
възнаграждения и обезщетения няма подпис на получателя на сумата Ищцата претендира
обезщетение в размер на 1561,68лв.,поради което съдът приема,че предявения иск
е основателен в пълен размер.
Затова
съдът приема, че ищецът е доказал основанията и размерите на своите претенции с
допустими и относими доказателства , поради което тези претенции следва да
бъдат уважени в претендираните размери.
На
основание чл. 242, ал.1 ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
С оглед
на изхода от делото ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищцата С. сторените по делото разноски за адвокатски
хонорар в размер на 780,00 лв., а така
също да заплати държавна такса в общ
размер на 454,98 лв. за завеждане на делото предвид размера на уважените искове,
както и да заплати по сметка на РС- Пазарджик разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 150,00 лв.
Водим
от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ТПК „П. М.“, ЕИК- ********, със
седалище и адрес на управление в гр. Септември, бул.„********“ №*, общ.Септември,
обл.Пазарджик, представлявано от председателя Й.С.Ц., да заплати на Й.П.С., ЕГН-********** ***,
сумата от 4813.12 /четири хиляди осемстотин и тринадесет лева и дванадесет
стотинки/, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода месец септември,2014г.-
месец юни,2016г. включително; сумата
от 823.26лв. /осемстотин двадесет и три
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения за периода 26.10.2014г.-20.03.2017г.;
сумата от 397.24лв. /триста деветдесет и седем лева и двадесет и четири
стотинки/ - неизплатено обезщетение на основание чл.224,ал.1 КТ за неползван
платен годишен отпуск от 20 дни за 2015г. и 9 дни за 2016г.; сумата от 22.89лв.
/двадесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/- законна лихва за забава
върху сумата 397.24лв. за периода от 26.08.2016г. до 20.03.2017г.; сумата от
1561.68лв. /хиляда петстотин шестдесет и един лева и шестдесет и осем
стотинки/- неизплатено обезщетение на
основание чл.222,ал.3 КТ; сумата от 89.98лв. /осемдесет и девет лева и
деветдесет и осем стотинки/ - законна лихва за забава върху сумата 1561.68лв.
за периода от 26.08.2016г. до 20.03.2017г. ,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на исковата молба – 20.03.2017г. до окончателното им изплащане. .
ОСЪЖДА ТПК „П. М.“, ЕИК- ********, със седалище и адрес на
управление в гр. Септември, бул.„********“ №*, общ.Септември, обл.Пазарджик,
представлявано от председателя Й.С.Ц., да заплати на Й.П.С., ЕГН-********** ***, сторените
по делото разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 780,00 лв. /седемстотин
и осемдесет лева/
ОСЪЖДА ТПК „П. М.“, ЕИК- ********, със седалище и адрес на
управление в гр. Септември, бул.„********“ №*, общ.Септември, обл.Пазарджик,
представлявано от председателя Й.С.Ц., да заплати по сметка на
РС-Пазарджик държавна
такса в размер на 454,98 лв. /четиристотин петдесет и четири лева и деветдесет
и осем стотинки/ , както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
150,00 лв. /сто и петдесет лева/
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението за присъдени възнаграждения и
лихва за забава на осн.чл.242,ал.1 ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: