РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.05.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на пети март през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 1223/2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
от Р.И.С., ЕГН********** против У. „А.” ЕАД с правно основание чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие от непредприемане от страна на
персонала на ответната болница на необходимите действия за оказване на
адекватна медицинска грижа, отказ от провеждане на лечение по клинична пътека и
неприемането му за лечение в ответната болница, в резултат от което не е бил излекуван
и е настъпило драстично влошаване на здравословното му състояние, наложило постъпването
му за лечение в друга болница, с което е бил застрашен животът му.
В
исковата молба ищецът излага, че на 30.11.2017 г. е постъпил по спешност в
отделение по Кардиология на Александровска болница в тежко здравословно
състояние. Същият ден му била направена коронарография на сърцето и 10 часа
по-късно е бил „брутално“ изписан от болницата, във влошено здравословно
състояние – с кръвохрачене, висока температура 39.6 градуса и висока кръвна
захар, без да му се позволи да продължи да се лекува по клинична пътека поради
това, че е затворник и изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора –
Белене, 6 група. Твърди, че впоследствие бил преместен в Специализирана болница
за активно лечение на лишените от свобода. Поддържа, че с тези брутални
действия служителите на Александровска болница са застрашили тенденциозно
живота му и се наложило да постъпи в друга болница в Плевен в отделение по
Пневмология, където лекарите му спасили живота. Твърди, че в резултат от тези
действия на ответната болница изпаднал в психическа депресия, от това, че животът
му е в опасност и е застрашен. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявения иск.
Ответникът
У. „А.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. В
тази връзка се излага, че на 30.11.2017 г. ищецът е бил приет за лечение в
Клиниката по кардиология на У. „А.” ЕАД по повод на оплаквания от болка в гърдите
при минимално физическо усилие от 1-2 год., а от 2-3 дни е с чести рецидиви на
гръдната болка в покой на фона на пореден пристъп на високо често предсърдно
мъждене. При снетата анамнеза в приемния кабинет предвид изразените оплаквания,
пациентът е бил настанен за лечение по Клинична пътека № 25. В същият ден на пациента
са били извършени всички лечебно – диагностични процедури и е започната
медикаментозна терапия, в резултат на което същият е възстановил синусов ритъм.
С оглед на наличната стенокардна симптоматика и поради рисковия профил при
пациента е бил оценен висок непосредствен коронарен риск и на 30.11.2017 г. е била
направена коронарография с данни за двуклонова коронарна болест при
ангиографски гранични стенози на лява дисцендираща артерия и дясна коронарна артерия.
Твърди се, че на пациента е била предложена допълнителна функционална оценка на
стенозите на коронарните артерии за преценка на необходимостта от поставяне на
стент и диагностична каротидография, които не са били проведени поради отказ от
страна на пациента, който е обективиран в медицинската му документация.
След
процедурата е взето решение за консервативно поведение с контрол на рискови
фактори като предвид рецидивиращо предсърдно мъждене е била назначена ефективна
антикоагулантна профилактика със „Синтром“.
Твърди
се, че по време на хоспитализацията на ищеца в болницата е получено обаждане от
дежурен служител на Главна дирекция „Охрана“, който е уведомил, че на лицето
предстои изтърпяване на наказание лишаване от свобода и е било разпоредено, че
присъдата следва да бъде изтърпяна.
Поддържа
се, че на 01.12.2017 г. на проведената визитация е бил обсъден здравословният
статус на пациента и е взето решение, че е налице стабилизиране на състоянието му,
което позволява превеждането му в болницата на Централния затвор за
продължаване на лечението, за което му е била назначена съответна
медикаментозна терапия и същият е бил изписан на 01.12.2017 г.
В
тази връзка ответникът излага, че в Клиниката по кардиология е била оказана
адекватна медицинска грижа за пациента и са били положени всички необходими
медицински грижи, при спазване на утвърдените медицински стандарти и добра
медицинска практика. С оглед на изложеното излага, че не са извършени нарушения
на основните принципи, заложени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ, които да обосноват
наличие на отговорност за непозволено увреждане по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД от страна на ответната болница. В тази връзка ответникът моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен
и претендира разноски по делото.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените
доказателства по делото – История на заболяването, изследвания и Епикриза, изх.
№ 32095/2527 от У. „А.“ ЕАД е видно, че на 30.11.2017 г. ищецът Р.И.С. е
постъпил за лечение в Клиниката по кардиология по повод на оплаквания от болка
в гърдите при минимално физическо усилие от 1-2 г., а от 2-3 дни с чести
рецидиви на гръдна болка в покой. На 29.11. е бил с фебрилитет до 39 градуса, а
на 30.11. с изразен задух, с кръвно налягане АН 130/90. Направена е ЕКГ с
пристъпно предсърдно мъждене – честота до 130 уд./мин. В анамнезата на пациента
е отбелязано, че през м. 12.2016 г. е хоспитализиран във ВМА по повод
стенокардна симптоматика, проведена е СКАГ - с данни за 30 – 40 % плаки на ЛАД
и 40-50 % плаки на ДКА. От 1-2 години с рецидивиращо предсърдно мъждене.
Провежда антикоагулантна профилактика със Синтром. С дългогодишна артериална
хипертония с максимални стойности на АН 210/120 mmHg.
Фамилно обремен. Със захарен диабет тип 2 от 3 г., а от м. май на
инсулинолечение. Преживял е 2 исхемични мозъчни инсулта през 2016 г. и 2017 г. Данни
за стеноза на лява каротидна артерия. ХОББ – смесена форма. Бронхиектазна
болест. Известен фибросарком на дясна подбедрица, проведени операции и
последващо лъче лечение и химиотерапия. Чернодробна стеатоза.
Видно от
епикризата и от приложените медицински документи към ИЗ № 32095/2527 на
пациента са били проведени лабораторни изследвания, ЕКГ, Ехокардиография,
Доплер на каротидни артерии, Рентгенография на сърце и бял дроб. В епикризата е
отбелязано, че пациентът отказва функционална оценка на коронарната болест и
каротидография. Проведено е медикаментозно лечение на пациента с назначена
терапия.
С оглед на
симптоматиката е оценен висок непосредствен коронарен риск и от медицинска
гледка точка е направена преценка, че са налице индикации за извършване на
Селективна коронарна ангиография, при която са консатирани данни за двуклонова
коронарна болест при гранични стенози на ЛАД и ДКА. Съгласно отбелязването
в епикризата поради отказ на пациента не
се е провела функционална оценка на стенозите. Обсъдено е пациентът да остане
на оптимално медикаментозно лечение предвид липса на сигнификантни стенози по
коронарните артерии със строг контрол на рисковите фактори.
В епикризата е
отбелязано, че поради форсмажорни обстоятелства, свързани с извършено от
пациента тежко престъпление от общ характер и оставащо за изтърпяване 11 г.
наказание – „лишаване от свобода“ след координация с Главна дирекция „Охрана на
съдебната власт“, същият се превежда в болницата на Централния затвор. С оглед
висок тромбогенен риск, при рецидивиращо предсърдно мъждене и преживян
белодробен тромбемболизъм показан за антикоагулантна профилактика със Синтром
при стриктен контрол на INR 2,0 – 3,0.
Поради данни за възпалителна активност е започната антибактериална терапия. В
епикризата е отбелязано, че следва да продължи антибиотична профилактика 3 дни
с Азакс 1 к 500 мг дневно. Видно от епикризата, пациентът е изписан без гръдна
болка, хемодинамично стабилен, АН 130/80 mmHg,
със стабилен синусов ритъм, без данни за белодробен застой, афебрилен,
контактен и адекватен с назначение да продължи изписаната терапия с поддържащо
лечение.
От Епикриза
изх. № 497/302, издадена от Специализирана болница за активно лечение на лишени
от свобода, Вътрешно отделение е видно, че ищецът е постъпил за лечение на
01.12.2017 г., насочен от Клиниката по кардиология и е изписан на 04.12.2017 г..
Видно от епикризата, същият е бил в увредено общо състояние с фебрилитет до
38,5 и е отбелязано, че се касае за хронично болен пациент на поддържаща
терапия, назначена от УМБАЛ „Александровска“. В епикризата е отбелязано, че при
престоя във Вътрешно отделение, пациентът е отказал вливане на медикаменти
венозно и корекция на назначената терапия. На 04.12.2017 г. е настоял за
изписване срещу подпис. Взето е решение да остане на назначената му терапия и
диспансерно наблюдение от лекаря при затвора.
Видно от приложената
Епикриза изх. № 45082, издадена от Клиника по пневмология и физиатрия „проф.
д-р С.Т.“ – гр. Плевен ищецът е постъпил за лечение на 12.12.2017 г. и е
изписан на 19.12.2017 г. с диагноза при постъпване: Бронхиектатична болест.
Кръвохрачене. Изписан е с диагноза: БТЕ-микроемболична, хронично рецидивираща
форма. Бронхиектатична болест. ОСА. Състояние след кръвохрачене. Постъпил е по
повод на оплаквания от 2 седмици от задух и кашлица с експекторация на кървави
храчки и повишаване на температурата до 39 С и болки в гръдния кош. След
обсъждане е прието, че пациентът е с данни за БТЕ. След проведено
медикаментозно лечение пациентът е изписан в клинично стабилно състояние и
назначена последваща терапия.
По делото е
представено Експертно решение на ТЕЛК № 1004 от 052 от 16.03.2017 г., видно от
което на ищеца Р.И.С. е била определена 100 % т.н.р. без чужда помощ след
преосвидетелстване за срок от 2 години, като състоянието на същия до датата на
експертизата е било 95 % т.н.р.
Видно от
представената по делото Епикриза от МБАЛ „Свети Панталеймон – Пловдив“ ЕООД, изх.
№ 9620/2561 на 28.09.2019 г. ищецът е постъпил по спешност за лечение поради
внезапно прилошаване на фона на високи стойности на RR,
схващане и изтръпване на десни крайници. По време на лечението са извършени редица
изследвания и е назначена медикаментозна терапия. Прието е, че се касае за
исхемичен мозъчен инсулт в басейна на ЛСМА на базата на атеросклероза при
наличие на артериална хипертония. На 02.10.2019 г. ищецът е бил изписан с
подобрение в стабилизирано общо състояние.
От Епикриза ИЗ
№ 65373/575 от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Клиника по физикална и
рехабилитационна медицина се установява, че на 14.10.2019 г. ищецът е постъпил поради
оплаквания от затруднение в движението на десни крайници. Проведени са изследвания,
рехабилитационна програма и медикаментозно лечение, в резултат от което се е
подобрило състоянието му и мускулният тонус на десните крайници и се е увеличила
мускулната сила на левите крайници и на 21.10.2019 г. ищецът е бил изписан.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, чието заключение се
кредитира от съда като компетентно и
обективно дадено. Съгласно изготвеното заключение животът и здравето на
пациента Р.С. не са били увредени в Кардиологичната клиника в УМБАЛ
„Александровска“ и той е бил изписан с подобрение. Съгласно експертизата ищецът
е постъпил с абсолютна тахиаритмия при предсърдно мъждене с пулс 140-150/мин и
произтичащите от това прояви на левостранна сърдечна недостатъчност, по повод
на което е приет за лечение по клинична пътека. На същия са били направени
лабораторни изследвания, ЕКГ, рентгенография на сърце и бял дроб и в рамките на
няколко часа е осъществено медикаментозно възстановяване на нормален синусов
ритъм с пул 60 у/мин. и е отзвучавал задухът, провокиран от високия пулс.
Ехокардиографията е била нормална, а белодробното налягане гранично.
Лабораторните показатели са били в нормални стойности. Осъществена е била и селективна
коронарография, от която са били установени гранични 50% стенози на две от
коронарните артерии, а плаките са били стабилни – без да крият риск. Съгласно
заключението на експерта преценката за необходимостта от стентиране се извършва
в планов порядък и се преценява след стрес ЕхоКГ, което също може да се
осъществи планово. Съгласно отбелязаните данни в епикризата, която е подписана
от самия ищец, същият е отказал тези изследвания и няма възражение от негова
страна срещу този факт. При ищеца е бил определен рискът за тромбози и от
кървене при провеждането на антикоагулантна терапия и е било назначено лечение.
Видно от заключението, при пациента е била установена бронхоектазна
болест в тласък, а съгласно експертното мнение при такова обостряне лечението
трябва да продължи във Вътрешно или Белодробно отделение. Съгласно уточнението
на вещото лице лечението на такива болни в Интензивна кардиология крие риск за
останалите сърдечно болни пациенти, тъй като има реална опасност да бъдат
заразени и да доведе до усложнение на тяхното сърдечно заболяване. Съгласно
експертния извод Александровска болница е превела пациента в друго здравно
заведение за продължаване на лечението му съобразно добрата медицинска
практика, а твърдението, че е отказала приемане на пациента не отговаря на
истината, тъй като същият е бил изписан с подобрен, а не с влошен
сърдечно-съдов статус и няма доказателства, че общото му здраве е било влошено.
Съгласно заключението, ако ищецът Р.С. не е бил приет в Клиника по пневмология
и физиотерапия, възпалителният тласък на бронхиектазната болест е щял да
напредне, а такъв възпалителен тласък категорично може да се лекува с
парентерални антибиотици и в СБАЛЛС, където обаче самият ищец е отказал венозни
манипулации.
Съгласно експертното мнение под съмнение е била и поставената на ищеца диагноза
БТЕ по направените изследвания, тъй като няма регистрирано намалено парциално
налягане на въглеродния двуокис, ехокардиографията не обективира увеличаване на
дясната камера, систолното налягане в белодробната артерия не е повишено, Д-димерът
е бил положителен на 12.12.2019, а на следващия ден 13.12.2019 е бил негативен,
което позволява да се направи преценка, че един от резултатите е лабораторна
грешка. В тази връзка експертът е уточнил, че дори и да се приеме, че се е
касаело за белодробна тромбоемболия, пациентът е бил изписан от Александровска
болница с антикоагулантна терапия, което е правилното лечение при белодробна
тромбоемболия.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2020 г. експертът е
уточнил, че пациентът е постъпил в ответната болница с тежки признаци на
сърдечна недостатъчност, по повод на което е приет и изследван с ангиография на
съдовете на сърцето, с която е било доказано 50% стеснение на съдовете.
Експертът е уточнил, че след тази процедура се прави допълнително изследване -
ехокардиография, с която се измерват размерите на клапите, а също така и
състоянието на мускула, а също така трябва да се направи и с натоварване
велоаргуметрия, за да се прецени дали при това положение трябва да се сложи
стенд. Видно от заключението, на пациента е било предложено да се направи това
специално изследване, което същият е отказал да му бъде направено, за което има
личен подпис на пациента, че отказва. Съгласно експертното мнение без извършването
на тези изследвания не може да се направи стенд, респ. тези изследвания са били
задължителни при ищеца, а извършването им следва да влезе в нова клинична
пътека, която отново изисква тези допълнителни изследвания, за което отново се
изисква неговото съгласие.
Съгласно заключението пациентът е бил сърдечно болен, когато е приет в
клиниката по кардиология и е лекуван с медикаменти, с което е била преодоляна
сърдечната недостатъчност. В Клиниката по кардиология е било доказано обаче, че
ищецът има проблеми и с дихателната система и по конкретно възпаление на белия
дроб, което е съпътстващо заболяване с усложнения, по повод на което е бил
насочен за лечение и преведен в друго здравно заведение за лечение на
възпалението на белия дроб. Съгласно експертното заключение той е бил
диагностициран с емфизем с бронхиектазии, които са били възпалени, за което се
провежда лечение с антибиотици. Експертът е уточнил, че именно поради тази
причина е бил изпратен за лечение в Болницата в затвора, за което му е било
изписано антибиотично лечение, което се установява и от епикризата.
Експертното заключение е, че сърдечната криза е била поводът за
приемане на ищеца в Кардиологичната клиника на „У.А.“ ЕАД и неговото състояние
е било овладяно, а другите лечения след кардиологичната помощ са били насочени
за възпалението в белите дробове, което няма общо с лечението, което е
проведено в „У.А.“ ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.
Отговорността
на лицата по чл. 49 ЗЗД, които са възложили другиму извършването на някаква
работа за вредите, причинени при или по повод на изпълнението на тази работа е
особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни
действия. Тази вид отговорност има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. За да се
ангажира отговорността по тази разпоредба, следва да се установи наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД - деяние (действие или бездействие), което противоречи на конкретно установено
нормативно задължение при извършване на медицинска дейност или на общата
забрана да се вреди другиму, т.е. да се установи извършването на противоправно
поведение, което е довело до настъпване на релевирания в исковата молба
вредоносен резултат, както и наличие на пряка причинно - следствена връзка
между настъпването на вредата и поведението на прекия деликвент. Нормата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на
непозволено увреждане. Допълнителни предпоставки за основателност на иска по
чл. 49 от ЗЗД са прекият причинител на вредата да е осъществявал увреждащите
действия при или по повод на възложената му работа от легитимирания да носи
деликтната отговорност.
Предмет на
спора е претенция за обезщетение на неимуществени вреди, които се твърди да са
настъпили поради неправомерно поведение на длъжностни лица при ответника,
изразяващо се в отказ от медицинско лечение, т.е.. непредприемане на
необходимите действия за оказване на адекватна медицинска помощ, отказ от
провеждане на лечение по клинична пътека, в резултат на което е настъпило
влошаване на здравословното му състояние, наложило се е да постъпи за лечение в
друга болница, с което е бил застрашен животът му.
За ангажиране
отговорността на ответника в конкретния случай е необходимо да се установи, че
в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които е възложил
изпълнението на определена работа е настъпило увреждане на здравословното
състояние на ищеца, респ. че е бил застрашен животът му, от което той е
претърпял неимуществени вреди. Тежестта на доказване на тези факти е на ищеца,
като на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, поради което в тежест на ответника по делото е да обори
презумпцията за наличие на вина.
Съгласно чл.
79 от ЗЗ, медицинската помощ се осъществява чрез прилагане на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно чл. 80 от ЗЗ,
качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти. Правото
на медицинска помощ се осъществява при прилагането на основни принципи - своевременност,
достатъчност и качество на тази помощ и зачитане правата на пациента /чл. 81,
ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗЗ/.
Няма спор
между страните по делото, че на 30.11.2017 г. ищецът Р.И.С. е постъпил за
лечение в ответното лечебно заведение – У. „А.“ ЕАД, в Клиника по кардиология
по повод на оплаквания от болка в гърдите с усилване на симптоматиката през
последните 2-3 дни.
От
представените доказателства по делото – ИЗ и Епикриза с изх. № 32095/2527 от У.
„А.“ ЕАД се установи, че ищецът е постъпил в Кардиологичната клиника на
ответната болница с абсолютна тахиаритмия при предсърдно мъждене с пулс
140-150/мин. и произтичащите от това прояви сърдечна недостатъчност, по повод
на което е бил приет за лечение по Клинична пътека № 25. На същия ден на ищеца
са били направени редица лечебно – диагностични процедури, проведени са
лабораторни изследвания, ЕКГ, Ехокардиография, Доплер на каротидни артерии,
Рентгенография на сърце и бял дроб и е започната съответна медикаментозна
терапия. Наред с това от заключението на приетата медицинска експертизата по
делото се установи, че в резултат на приложената медикаментозна терапия, в рамките на няколко часа е бил възстановен
нормален синусов ритъм с пулс 60 у/мин. и е отзвучавал задухът, провокиран от
високия пулс, Ехокардиографията е била нормална, белодробното налягане
гранично, а лабораторните показатели са били в нормални стойности.
Няма
спор също така, а посоченото обстоятелство се и установява по делото, че ищецът
е страдал от редица предхождащи заболявания, които са били снети при анамнезата
му и посочени в медицинската му документация и като цяло същият е бил в
увредено общо здравословно състояние.
От
заключението на медицинската експертизата се установи, че именно поради наличната
симптоматика и рисковия профил на ищеца,
при него е бил оценен висок непосредствен коронарен риск от специалистите в ответното
лечебно заведение и на 30.11.2017г. е била извършена селективна коронарна
ангиография, при която са били установени данни за двуклонова коронарна болест
при ангиографски гранични стенози на лява дисцендираща артерия и дясна
коронарна артерия, а плаките са били
стабилни, без да крият риск. На следващо място се установи, че във връзка с
констатираното при ангиографията стеснение на съдовете на сърцето е било
наложително да се направи допълнително специално изследване, за да се прецени
дали при това положение трябва да се сложи стенд на пациента. Съгласно
експертното заключение е следвало да се направи ехография, с която се измерват
размерите на клапите и се вижда състоянието на мускула, както и да се извърши натоварване
с велоаргуметрия, което изследване е било предложено на ищеца в ответната
болница, но същият е отказал да му бъде направено. Посоченият факт е отразен и в
Епикризата, която е получена от ищеца без възражение от него.
От направените експертни уточнения се установи, че без извършването на
тези изследвания, при ищеца е било невъзможно да се постави стенд, защото
състоянието му е било гранично и следователно те са били задължителни за него,
а наред с това съгласно експертното мнение преценката на необходимостта от
стентиране се извършва в планов порядък и се преценява след стрес ЕхоКГ, което
също може да се осъществи планово и не е било задължително към този момент.
Наред с това съгласно изводът на вещото лице под съмнение е била и
поставената на ищеца диагноза „Белодробна тромбемболия“, тъй като съгласно
резултатите от проведените изследвания не е имало регистрирано намалено
парциално налягане на въглеродния двуокис, ехокардиографията не е обективирала
увеличаване на дясната камера, а систолното налягане в белодробната артерия не
е било повишено, а гранично. Също така експертът е посочил, че на 12.12.2019 г.
резултатът от изследването на Д-димер е бил с положителни стойности, но на
следващия ден - 13.12.2019 г. изследването е показало негативен резултат, което
позволява да се направи преценка, че един от двата резултата е лабораторна
грешка. Независимо от това обаче експертът дава заключение, че дори и да се
приеме, че в конкретния случай при ищеца се е касаело за белодробна
тромбоемболия, при него е бил определен рискът от тромбози, поради което е бил изписан от ответната болница с
антикоагулантна терапия, което съгласно заключението на вещото лице е било правилното
лечение при белодробна тромбоемболия. Наред с това е бил преценен и рискът от кървене
при провеждането на антикоагулантната терапия с оглед рецидивиращото
персистиращо предсърдно мъждене и е било назначено съответното лечение.
По отношение
на останалите твърдения на ищеца, че ответната болница е отказала да продължи
лечението му по клинична пътека, което е довело до влошаване на здравословното
му състояние и се е наложило да постъпи за лечение в друга болница, с което е
бил застрашен животът му, съдът намира следното:
От
заключението на приетата експертиза по делото, както и от приложената
медицинска документация в цялост се установи, че пациентът е приет в Кардиологична клиника на У. „А.“ ЕАД по повод на
сърдечна криза, като в резултат от назначената му терапия само в рамките на
няколко часа е бил възстановен нормален синусов ритъм, отзвучавал е задухът и състоянието
на ищеца е било овладяно. По време на лечението на ищеца в Клиниката по
кардиология, обаче е било доказано, че същият има проблеми с дихателната
система и по конкретно възпаление на белия дроб. Установено е било наличието на
съпътстващо заболяване с усложнения - Бронхоектазна болест в тласък, чието
лечение се провежда с антибиотици. От експертизата се установи също така, че
при такова обостряне на белодробното заболяване, лечението на болния трябва да
продължи във Вътрешно или Белодробно отделение. Следователно се установи по
делото, че именно поради тази причина ищецът е бил преведен за лечение от Александровска
болница в друго лечебно заведение - в Болницата в затвора, където е следвало да
продължи неговото лечение с назначеното му от ответната болница антибиотично
лечение, както и че ако не е бил насочен за лечение в Клиника по пневмология и
физиотерапия в гр. Плевен, възпалителният тласък на бронхиектазната болест при
ищеца е щял да напредне. Наред с това се установи категорично също така, че такъв
възпалителен може да се лекува с парентерални антибиотици и в Специализираната
болница за активно лечение на лишени от свобода, където ищецът е бил преведен,
но от представената Епикриза от СБАЛЛС изх. № 497/302 се установи, че самият
ищец е отказал венозно вливане на медикаменти, както и корекция на назначената
му терапия. Заключението на експертизата, направено въз основа на цялата медицинска
документация е, че при постъпването си в Клиниката по кардиология ищецът е имал
сърдечен проблем, но неговото състояние е било овладяно в рамките на няколко
часа и е бил изписан с подобрен сърдечно-съдов статус, а другите лечения са
били насочени за овладяване на възпалението на белите дробове, което няма общо
с кардиологичното лечение, проведено в ответната болница.
Следователно съдът намира, че се установи, че именно поради наличието на
съпътстващо белодробно заболяване при ищеца с усложнения, ответната болница го е
превела в друго лечебно заведение за продължаване на лечението му съобразно принципите
на добрата медицинска практика, дори се установи, че оставането на такива болни
в Интензивна кардиология крие риск и за
останалите сърдечно болни пациенти, тъй като при тях е налице реална опасност
да се заразят и това да доведе до усложнения на сърдечното им заболяване.
Поради изложените правни изводи настоящият състав приема, че по делото
не се установи, че е налице противоправно поведение от страна на служителите на
ответната болница, изразяващо се в отказ за продължаване на лечението на ищеца
и превеждането му в друга болница, което да е довело до влошаване на
здравословното му състояние и с което да е бил застрашен животът му.
На първо място по делото не са събраха никакви доказателства, че в
резултат от действия на служители на ответната болница общото здравословно
състояние на ищеца е било влошено. Напротив, при преценка на събраните
доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност се установи, че в
Кардиологичната клиника на ответното лечебно заведение са били положени адекватни
медицински грижи за пациента като в резултат
от оказаната медицинска помощ и лечение в ответната болница ищецът е бил
изписан с подобрен, а не с влошен сърдечно - съдов статус. Установи се също
така, че в ответната болница не е бил отказан достъп на ищеца до
медицинска помощ, напротив същият е бил приет и лекуван по Клинична пътека № 25
като екипът на клиниката е положил адекватните медицински грижи за това при
спазване на утвърдените медицински стандарти и добра медицинска практика. В
тази връзка не се установи да са били извършени нарушения на основните
принципи, заложени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ, а точно обратното сърдечните проблеми
на ищеца са били овладяни напълно в съответствие с изискванията за добра
медицинска практика, след което закономерно същият е бил насочен за
продължаващо лечение на съпътстващото белодробно заболяване, което е имал при
това в усложнено състояние, тъй като в противен случай е щяло да се стигне до
напредване на възпалителния тласък на
бронхиектазната болест при него. Напълно в съответствие с принципите за добра
медицинска практика поради необходимостта да бъде лекуван с антибиотична
терапия във Вътрешно или Белодробно отделение ищецът е бил преведен в такова
отделение, за което му е била назначена и терапия от ответната болница.
За пълнота на мотивите, следва да се посочи, че съдът не споделя и
доводите, че в резултат от реализираните действия от страна на служителите на
ответната болница е настъпило влошаване на състоянието на ищеца, което
обстоятелство се потвърждава от представеното по делото ЕР на ТЕЛК № 1004 от
16.03.2017 г., с което на ищеца Р.И.С. е била определена 100 %.
Видно от
датата на експертното решение, същото е издадено през месец март 2017 г., т.е.
приблизително около 8 месеца преди постъпването му за лечение в Кардиологичната
клиника на ответната болница, поради което не би могло да се направи какъвто и
да е извод, че поради неоказана адекватна медицинска помощ или отказ за
продължаване на лечението на ищеца като пряка причинно-следствена връзка е
настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца, което е довело до
определяне на по-висок процент неработоспособност. Напротив, издаденото ЕР на
ТЕЛК свидетелства за това, че в един значителен период от време преди постъпването
на ищеца за лечение в ответната болница, същият е имал редица здравословни проблеми и като цяло е
бил в общо увредено състояние, но посоченото обстоятелство не би могло да бъде
в пряка причинно-следствена връзка с постъпването му за лечение в ответната
болница.
Поради
изложените правни изводи, съдът намира, че по делото не се установи наличието
на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход
на делото, ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на
200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правна помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.С., ЕГН **********,
с адрес: Затвора – гр. Пловдив, чрез адв. Н.В., със съдебен адрес:*** против У.
„А.” ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие от непредприемане медицинския персонал на ответната
болница на необходимите действия за оказване на адекватна медицинска грижа,
отказ от провеждане на лечение по Клинична пътека и неприемането му за лечение
в ответната болница, в резултат от което не е излекуван и е настъпило драстично
влошаване на здравословното му състояние, наложило постъпването му за лечение в
друга болница, с което е бил застрашен животът му като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН ********** да заплати на У.
„А.” ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
председател: