Определение по дело №329/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 432
Дата: 28 юли 2025 г. (в сила от 28 юли 2025 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20253001000329
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 432
гр. Варна, 28.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000329 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД Алианц България АД, чрез адв.Б. Н. от САК,
срещу решение № 42/05.03.2025 година по т.дело №373/2023 година на ШОС, в
осъдителната му част, за сумата над 20 000 лева до присъдените 50 000 лева -неимуществени
вреди както и за присъдените имуществени вреви в размер на 123.77 лева изцяло,
претърпени от ищеца М. М. С. като пътник в л.а.***************, управляван от С.С., при
ПТП на 28.09.2022г., виновно причинено от водача на другия автомобил Ж.Д.К., ЕГН
**********, който нарушил правилата за движение при управление на л.а. „*****“, модел
„*****“ с рег. № ********* и причинил увреждането на ищцата.
Обезщетенията са присъдени ведно със законната лихва – за обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на ответника 04.10.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението; съответно законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на депозиране на исковата
молба на 28.03.2023 г. до окончателното заплащане на обезщетението.
Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението на първостепенния съд е
неправилно. Изрично заявява, че обжалва решението единствено относно определените от
съда размери на обезщетенията, като очертава обжалваем интерес 30 000 лева -за
неимуществените вреди и изцяло по отношение на имуществените вреди.
По същество на изложените оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение въззивникът посочва, че съдът не е приложил коректно разпоредбата
на чл.52 ЗЗД като не е определил справедлив размер на обезщетението. Съдът не бил
съобразил, че след петмесечно възстановяване ищцата е напълно здрава, има стабилна
походка без помощни средства, не се нуждае от по-нататъшно лечение. Твърди, че
причинната връзка на възникналите стоматологични и офталмологични проблеми с
1
получените при деликта увреждания, не е доказана. /позовава се и на становището на
КСМАТЕ/ Твърди, че същите са се проявили много по-късно и не могат да бъдат свързани
със застрахователното събитие. Счита, че съдът неправилно е дал вяра на свидетелските
показания, въпреки основание за тяхната предубеденост и пристрастие – изслушаните са
майка и леля на ищцата; че без основание е кредитирал изцяло становището на СПЕ, което
не давало достоверен отговор за психологическите и психически проблеми на ищеца,
доколкото се изготвяло при събеседване със самия пострадал и при невъзможност да се
обсъдят критично обясненията му, а същите се явяват и отдалечени във времето, поради
което е възможно да бъдат повлияни и от други обстоятелства извън застрахователното
събитие. Счита за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от
50 000 лева, като при определяне на обезщетението съдът е следвало да държи сметка за
извънсъдебно заплатените от застрахователя 30 000 лева обезщетение. Счита, че
присъденото общо обезщетение надхвърля справедливостта и води до неоснователно
обогатяване на пострадолото лице.
По отношение на имуществените вреди, присъдени в размера от 123.77 лева
въззивникът счита, че същият е изплатил същите дори в по-голям от претендирания размер,
извънсъдебно, поради което искът е изцяло неоснователен. Съдът неправилно е стигнал до
заключение за предявен размер от 2 993.25 лева вместо посочения в исковата молба 2 629.48
лева. Съдът не бил отчел, че представените платежни документи не са свързани с
получените при ПТП увреждания от ищцата, поради което не е следвало да ги кредитира
като относими към спора. Поради липсата на връзка между произшествието и настъпили
офталмологични и стоматологични проблеми за ищцата, то в общия размер на сумата за
имуществени вреди на следва да се сборуват фактури за очила, на стойност 289 лева и
стоматологични услуги на стойност 270 лева, както и две фактури, за които липса документ
за плащане. Иска се отмяна на обжавалното решение и присъждането на разноски по
компенсация.
В срока по чл.263 ГПК насрещната страна М. С., представлявана от адв.Н. Д. от ШАК
и адв.Г.С. от САК, депозират отговор със становище за неоснователност на въззивната
жалба. Излагат съображения, че съдът е приложил точно материалната норма на чл.52 ЗЗД
като е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, при
съобразяване на всички конкретни обстоятелства по делото, вкл. психическите
преживявания и състояние на остра стресова реакция от травматичното събитие. Акцентира
се на състоянието на ищцата след произшествието в психологически аспект. Твърди се, че
обезщетението е съобразено и с обществено-икономическите условия в страната. По
отношение на имуществените вреди страната счита, че същите са правилно определени при
редукция на извънсъдебно платеното. Претендира се отхвърляне на жалбата, присъждане на
разноски в размер на адвокатско възнаграждение, определимо съгласно чл.38 ЗАдв. В
евентуалност се възразява по размера на насрещно претендирано възнаграждение на
пълномощника.
При преценка допустимостта на производството, съдът намира въззивната жалба за
2
редовна и допустима - подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител с
пълномощно по делото, срещу подлежащ на обжалване акт и при интерес от обжалването.
Жалбата е надлежно администрирана.
Страните не сочат нарушение по доклада на първата инстанция и не правят
доказателствени искания. Посочените нарушения по преценка на вече събраните
доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите
от въззивната инстанция в акта по същество.
За изслушване на становищата на страните по същество на спора съставът на ВАпС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на ЗАД Алианц България АД,
представлявано от адв.Б. Н., срещу решение №42/05.03.2025г., постановено по ТД №
373/2023 година на ШОС, в осъдителната му част, а именно за разликата над 20 000 лева
до присъдените 50 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата
М. М. С. поради травматични увреди при ПТП на 28.09.2022г., причинено от Ж.Д.К., ЕГН
**********, при нарушение правилата за движение при управление на л.а.„*****“, модел
„*****“ с рег. № *********, при действие на застрахователна полица №
BG/01/121003558663, валидна към датата на ПТП, както и в частта на присъденото
обезщетение за имуществени вреди в размер от 123.77 лева, резултат от същото събитие.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 08.10.2025г.
от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните с връчване на препис от
настоящото определение, а на въззивника и препис от постъпилия отговор.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл.7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3