№ 1490
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100511021 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Б. В. срещу решението от 20.05.2021 г.,
постановено по гр.д. № 72934 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, III ГО, 86
състав, което се обжалва изцяло. Подробно в жалбата въззивницата е изложила
съображенията си за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Моли решението да
бъде отменено и да бъде постановено друго, с което съдът да признае по отношение на
въззиваемата страна, че процесния имот е лична собственост на въззивницата, по силата на
пълна трансформация на лично имущество в имущество СИО.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Пълномощникът й адв.К. претендира разноски за въззивната инстанция за
предоставена безплатна адвокатска помощ.
Въззиваемата страна В. КР. В. оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
настоящото производство.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК съдебен акт.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба на въззивницата М. Б.
В., с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на въззиваемия В. КР.
В., че Апартамент №37, находящ се в гр.София, СО-Район „Илинден“, ж.к.“*******
състоящ се от една стая, дневна кухня, и сервизни помещения, със застроена площ от 65.20
кв.м., при съседи : стълбищна площадка, апартамент №56, двор, разделна стена с вх.“Г“,
двор, стълбищна клетка, заедно с избено помещение №6, с площ от 3.65 кв.м., при съседи :
коридор, коридор и мазе №5, заедно с 1.060 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващ самостоятелен
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1202.267.3.57 по кадастралната схема
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелния обект се намира на етаж 4 в сграда
с идентификатор 68134.1202.267.3, брой надземни етажи 8, брой подземни етажи 0,
предназначение : Жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1202.267, с предназначение на самостоятелния обект : Жилище,
апартамент, брой нива на обекта :1, с посочена в документа площ : 65.20 кв.м., прилежащи
части : избено помещение № 6 с площ от 3.65 кв.м., 1.060 % ид.ч. от общите части на
сградата, при съседи на самостоятелния обект в сградата – на същия етаж :
68134.1202.267.3.56, 68134.1202.267.3.78, под обекта : 68134.1202.267.3.54, над обекта :
68134.1202.267.3.60, е лична собственост на ищцата, придобит изцяло с нейни лични
средства – дарени от майка й Н.З.Т..
С решението от 20.05.2021 г., постановено по гр.д. № 72934 по описа за 2019 г. на
Софийския районен съд, III ГО, 86 състав, първоинстанционният съд е отхвърлил иска по
чл. 23, ал. 1 от СК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата
притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот, придобит по силата на
пълна трансформация на лично имущество. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, районният съд е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата от 1400 лв. –
разноски за първа инстанция.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са основателни.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 5/2013 г. по тълкувателно дело № 5 по описа
за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, през време на
брака при законов режим на общност по СК съпрузите могат да придобиват вещи и права
върху вещи като лични - чл. 22 СК, и в съпружеска имуществена общност – чл. 21 СК.
Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от
съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име
2
са придобити – чл.21, ал.1 СК. И пак независимо от това на чие име е имотът, може да се
установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК, лични са вещните права, придобити по
време на брака изцяло с лично имущество. За да настъпи трансформация на лично
имущество, по време на брак в законов режим на общност, е достатъчно с имущество, лична
собственост, да бъде придобита собствеността върху друго имуществено благо.
Уважаването на установителния иск по чл. 23, ал. 1 СК предполага съдебно установяване и
потвърждаване при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата на
обстоятелствата, че процесният имот е закупен през време на брака й с ответника на
посочената в договора цена, със средства дарени от майка й, и че именно с подарените й
средства е заплатила продажната цена на гореописания имот.
Сочените предпоставки, противно от прието от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, безспорно се установяват от събраните по делото доказателства.
По делото е установено, че М. Б. В. и В. КР. В. са сключили граждански брак през 2003
г., прекратен с развод на 03.09.2019 г. (решение № 1926/24.07.2019 г. по гр. д. № 195/2019 г.
по описа на Бургаски районен съд).
Установява се също така, че процесният апартамент е придобит през време на брака на
М. Б. В. и В. КР. В., на основание договор за покупко-продажба от 17.11.2014 г.,
обективиран в НА за продажба на недвижим имот № 69, том ІV, рег. № 8394, нот.дело №
534/2014 г. на нотариус Стиляна Тютююнджиева, вписан под № 065 в регистъра на НК, с
район на действие СРС, в който като купувач е участвала само съпругата. Посочената в
договора продажна цена в размер на 52 560 лева е заплатена след подписване на
нотариалния акт (така както е уговорено в него) по банков път на две части. Сумата в
размер на 14 000 евро е преведена на 18.11.2014 г. в 15.12 часа, а останалата част от цената
в размер на 13 000 евро е преведена на 19.11.2014 г. в 13.27 часа. Преводите са извършени с
парични средства от влогова сметка на купувача М.В. с IBAN ******* по сметка на
продавача Н.З.Т. с IBAN *******. Сумите, послужили за заплащане на покупната цена са
получени по влоговата сметка на М.В. от нейната майка Н.З.Т., която ги е превела по
банков път по сметка на въззивницата на две части : сумата в размер на евро на 14 000 евро
на 18.11.2014 г. в 15.05 часа и сумата в размер на 13 000 евро на 19.11.2014 г. в 13.23 часа
(установено от кредитираните заключения по назначените пред двете инстанции ССчЕ), а
въззивницата М.В. веднага е направила обратен превод на постъпилите по сметката й суми,
с основание на двата превода „ по договор за покупко – продажба“. След като произходът
на вложените в придобиване на жилищния имот парични средства не е семеен - средствата
са били лична собственост на съпругата, дарени от нейната майка, като не се установява
никакъв принос на съпруга в набирането на средствата по влога (установено е от
заключението на вещото лице по назначената във въззивното производство ССчЕ, че по
разплащателните и депозитните сметки на М.В. не са извършвани трансфери от В. КР. В.,
което опровергава твърдението му, че процесния апартамент е закупен със средства
получени от продажбата на негов сънаследствен имот в гр.Бургас), върху процесния
3
апартамент не е възникнала съпружеска имуществена общност.
Този извод на съда не се променя от посочените от Н. Т. основания за паричните
преводи (на сумата в размер на евро на 14 000 евро на 18.11.2014 г. и сумата в размер на 13
000 евро на 19.11.2014 г.) по влога на М.В. с IBAN ******* – „Трансфер по сметки“,
доколкото от представения по делото договор от 15.11.2014 г. за дарение на сумата в размер
на 27 000 евро за покупка на недвижим имот в гр.София, ж.к.С*******, със ЗП от 65.20
кв.м., уговорена да бъде преведа по банков път на дареното лице, и показанията на
свидетелката Лиляна Кирова се установява, че между майката на ищцата – въззивница в
настоящото производство, от една страна и въззивницата, от друга, е постигнато съгласие за
сключване на договор за дарение в полза на последната Липсват доказателства между
майката на въззивницата и съпрузите да е постигнато съгласие за сключване на договор за
дарение в полза и на двамата съпрузи, а и В. КР. В. не е страна по цитирания договор за
дарение, което изключва неговото съгласие за сключване на договор за дарение по чл. 225,
ал. 1 ЗЗД с майката на ищцата. Освен това, от показанията на св.Кирова се установява, че
самата тя е изготвила договора за дарение и го е видяла подписан от страните преди
прехвърлянето на процесния имот, което съдът приема за факт, установяващ по безспорен
начин, че съставянето и подписването на документа от дарител и надарен, предхожда
договора за покупко –продажба, което наред с установеното движение по сметките на
дарител и надарен и обратно доказва, че Н. Т. е дарила сумата единствено на дъщеря си, а
последната я е приела, и че именно с тази сума е заплатена цената на процесния апартамент.
В тази връзка неоснователно се явява и възражението на въззиваемия за антидатиране на
договора за дарение на сумата в размер на 27 000 евро, а вида на валутата, в която е
заплатена продажната цена на процесния имот, макар и да се различава от уговорената в
договора за покупко –продажба е приета от продавачите и не се отразява на
действителността на сделката.
По делото липсват каквито и да е доказателства за наличие на заемно правоотношение
между майката на въззивницата и който и да е от съпрузите, което изключва и възможността
извършените от Н. Т. парични преводи да са с основание връщане или предоставяне на заем.
Извършеното плащане от влог на съпругата, открит на 21.03.2014 г. при действието на
Семейния кодекс от 2009 г., по който съгласно чл. 21 от СК, паричните влогове не се
включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, в това число и предвид
обстоятелството, че съпругът, който не е титуляр на влога не е допринесъл за набирането на
наличните по него средства, опровергава презумпцията на чл.21, ал.3 СК.
Съобразно изложеното, обжалваното решение, като неправилно, следва да се отмени, а
искът по чл.23, ал.1 СК да се уважи, като основателен. Решението следва да се отмени и в
частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 1400 лева –
разноски по делото, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото, въззиваемият няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но дължи такива на въззивницата
за двете съдебни инстанции, които са в доказан размер от 2651.36 лева (243.36 –заплатена
4
държавна такса за образуване на делото, 260 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице
по допуснатата от първоинстанционния съд ССчЕ, 1512 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие -л.29 от делото на СРС, 122 –
държавна такса за въззивната жалба, 500 лева – възнаграждение на вещо лице по допусната
във въззивното производство ССчЕ и 15 лева – такси за издаване на съдебни удостоверения
във въззивното производство).
Неоснователна обаче е претенцията на адв.К. - пълномощника на въззивницата за
заплащане на разноски за предоставена от нея безплатна адвокатска помощ, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА за въззивната инстнация.
Действително, обстоятелството, че в първоинстанционното производство по гр. д №
72934/2019 г пред СРС, ІІІ ГО, 86 състав, защитата на ищцата е поета от адв. К. срещу
възнаграждение в размер на 1512 лева, което възнаграждение е било платено от ищцата –
изцяло и в брой, не води до извод, че предпоставките на чл. 38, ал. 2 във вр чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАДВ, във вр. чл. 5, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. следва да се изключат от въззивния съд. В
случая обаче липсват доказателства, от които да се направи извод за безплатна помощ и
процесуално представителство за ищцата – въззивница в настоящото производство, като
материално затруднено лице, осъществено от адв. К. за въззивна, т.е липсва представен към
въззивната жалба или до приключване на устните състезания договора за правна помощ и
съдействие, сключен между въззивницата (ищец в първоинстанционното производство) и
посочения адвокат-пълномощник, в което изрично да е уговорено, че процесуалният
представител ще го защитава безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗА пред
въззивната инстанция, поради което на процесуалния й представител по пълномощие –
адвокат не се дължи адвокатско възнаграждение по силата на чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивната
инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20121403 от 20.05.2021 г., постановено по гр.д. № 72934/2019 г.
по описа на Софийския районен съд, 86 състав, вместо което ПОСТАНОВИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. КР. В., ЕГН **********, че М.
Б. В., ЕГН **********, е изключителен собственик на недвижим имот - Апартамент №37,
находящ се в гр.София, СО-Район „Илинден“, ж.к.“******* състоящ се от една стая, дневна
кухня, и сервизни помещения, със застроена площ от 65.20 кв.м., при съседи : стълбищна
площадка, апартамент №56, двор, разделна стена с вх.“Г“, двор, стълбищна клетка, заедно с
избено помещение №6, с площ от 3.65 кв.м., при съседи : коридор, коридор и мазе №5,
заедно с 1.060 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху държавна земя, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1202.267.3.57 по кадастралната схема и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
5
№ РД-18-49/16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелния обект
се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор 68134.1202.267.3, брой надземни етажи 8,
брой подземни етажи 0, предназначение : Жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1202.267, с предназначение на самостоятелния обект
: Жилище, апартамент, брой нива на обекта :1, с посочена в документа площ : 65.20 кв.м.,
прилежащи части : избено помещение № 6 с площ от 3.65 кв.м., 1.060 % ид.ч. от общите
части на сградата, при съседи на самостоятелния обект в сградата – на същия етаж :
68134.1202.267.3.56, 68134.1202.267.3.78, под обекта : 68134.1202.267.3.54, над обекта :
68134.1202.267.3.60, поради пълна трансформация на нейни лични средства, на основание
чл. 23, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА В. КР. В., ЕГН **********, да заплати на М. Б. В., ЕГН **********, сумата
в размер на 2651.36 лева – разноски за двете съдебни инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.К. за присъждане на разноски за
въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. КР. В. за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6