Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………… /26.02.2020
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4740 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.Т.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. М.Х. *** срещу
Наказателно постановление № 23 – 0000457 от 09.08.2019 г., издадено от
Началника на Областния отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което
на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева
(пет хиляди лева) за това, че на 03.04.2019 г. в гр. Варна, в сградата на ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна на ул. „Тролейна“ № 48, превозвачът „М.Т.“
ЕООД притежаващ Лиценз за обществен превоз на товари на територията на
Република България № 05204, не е спазил законоустановения
7 – дневен срок, изтичащ на дата 02.04.2019 г. за представяне на всички пътни
листи, издадени за специален товарен автомобил марка „Ивеко“
от кат. N 3, с рег. № В 1675 РХ, с който са извършвани обществени превози на
товари на територията на Република България, като не е представен пътен лист №
374889 от дата 04.12.2018 г., изискан с Покана с рег. № 14 – 00 – 10 – 551/
20.03.2019 г., Ⅰ – точка 5, предл. 1 за
извършване на комплексна проверка за периода 01.07.2018 г. – 31.12.2018 г.,
получена от управителя на дружеството г-жа Н.М.В., с ЕГН: ********** на дата
26.03.2019 г., като горепосочения пътен лист е описан в товарителница сер. „В“ № 5574490/ 04.12.2018 г., като вместо този пътен
лист е представен друг пътен лист със сер. „А“ №
0040602/ 04.12.2018 г., като за същият ден е представен и тахографски
лист с ръчен запис, който не е поставян в аналогов тахограф,
като до приключване на комплексната проверка, въпросния пътен лист не е
представен за проверка – нарушение на разпоредбата на чл. 91в, т. 3 от Закона
за автомобилните превози.
Дружеството – жалбоподател
„М.Т.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
като представя подробни аргументи в защита на своето становище. Оспорва
материалната компетентност на административно – наказващия орган да издава
наказателни постановления за нарушения на Закона за автомобилните превози. Също
така възразява, че проверката на дружеството – превозвач е започнала с липса на
валидно волеизявление (покана за представяне на документи), както и
проверяващият орган не е обосновал своята позиция защо е необходимо да бъде
извършена проверка на дружеството. Посочва, че в случая отговорността на
дружеството – жалбоподател е ангажирана за бездействие, конкретно за
непредставяне на пътен лист № 374889 от дата 04.12.2018 г., а същевременно се
приема в обстоятелствената част на наказателното постановление, че е представен
друг пътен лист. Според дружеството – жалбоподател, административно –
наказващия орган не е изяснил в пълнота фактическата обстановка и е достигнал
до погрешни правни изводи, поради което и моли наказателното постановление да бъде
отменено.
В проведеното на
09.12.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4740 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „М.Т.“
ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв.
А.И. от АК – Варна, който моли за отмяна на наказателното постановление,
мотивирайки се, че дружеството е допуснало техническа грешка при изписване на
номера на пътния лист, като е било изписано погрешно № 374889, вместо №
0040602.
В проведеното на
09.12.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4740 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител гл. експерт с юридическа правоспособност И.Г., който моли за
потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария,
че в практиката на дружеството се забелязват многобройни подобни „технически
грешки“, като също така подчертава, че товарителницата, попълнена от самото
дружество представлява частен удостоверителен документ, който обвързва
дружеството, поради което и нарушението е безспорно установено.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 20.03.2019 г. била
изпратена покана с рег. № 14 – 00 – 10 – 551 от страна на ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна до дружеството – превозвач „М.Т.“ ЕООД за
представяне на конкретни документи във връзка с извършване на проверка на
документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода от
01.07.2018 г. до 31.12.2018 г.
Поканата била получена от
г-жа Н.М.В. – управител на дружеството на дата 26.03.2019 г., като в
предоставения 7 – дневен срок дружеството не представило всички пътни листи, издадени за
специален товарен автомобил марка „Ивеко“ от кат. N 3,
с рег. № В 1675 РХ, с който били извършвани обществени превози на товари на
територията на Република България, доколкото не представило конкретно пътен
лист № 374889 от дата 04.12.2018 г.
Проверката на
транспортната документация, която била представена от дружеството „М.Т.“ ЕООД
била извършена от св. К.Н.К. – инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, именно който установил, че пътен лист № 374889 от дата 04.12.2018 г. е
описан в товарителница сер. „В“ № 5574490/ 04.12.2018
г., но същевременно не е представен в законоустановения
7 – дневен срок.
Приемайки, че с това свое
поведение, в частност бездействие дружеството „М.Т.“ ЕООД е извършило нарушение
на разпоредбата на чл. 91в, т. 3 от Закона за автомобилните превози, на
24.06.2019 г. св. К.Н.К. съставил акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената правна
норма.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 09.08.2019 г. Началникът на ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление,
с което на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно
от Закона за автомобилните превози наложил на дружеството – жалбоподател
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за извършено нарушение на чл. 91в,
т. 3 от Закона за автомобилните превози.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. К.Н.К., покана с рег. № 14 – 00 – 10 – 551,
адресирана до „М.Т.“ ЕООД; Констативен протокол за извършена комплексна
проверка на дружеството „М.Т.“ ЕООД, изготвен от св. К.; товарителница сер. „В“ № 5574490/ 04.12.2018 г., ведно с пътен лист със сер. „А“ № 0040602/ 04.12.2018 г.
На първо място, съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. К.Н.К., като
последователни, логични и най – важното подкрепени от събраните в хода на
административно – наказателното производство писмени доказателства, и съвсем
конкретно товарителница сер. „В“ № 5574490/
04.12.2018 г., приложена към преписката ведно с
пътен лист със сер. „А“ № 0040602/ 04.12.2018
г. Видно от съдържанието на самата товарителница в нея е описан съвсем различен
пътен лист № 374889 от дата 04.12.2018 г., който обаче не е бил представен на
контролния орган, не само в установения в поканата 7 – дневен срок, но дори и
след това до приключване на комплексната проверка на дружеството – превозвач.
Липсват доказателства,
нещо повече, липсват наведени твърдения от страна на дружеството –
жалбоподател, че процесния пътен лист № 374889 от
дата 04.12.2018 г. е бил представен на ОО „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна. В действителност дружеството не оспорва този факт, като неговите
възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло
от правно естество и съдът ще се опита да отговори на всички тях по – надолу в
своето решение.
Кредитирайки обаче изцяло
показанията на св. К., съдът приема за установено от фактическа страна, че в
срока до 02.04.2019 г. вкл., дружеството „М.Т.“ ЕООД не е представило на ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна пътен лист № 374889 от дата 04.12.2018
г.
При така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
На първо място следва да
се има предвид, че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка
в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на „М.Т.“ ЕООД нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Императивната разпоредба
на чл. 91в, т. 3 от Закона за автомобилните превози предвижда, че превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
са длъжни да съхраняват най – малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи пътните листове.
В случая безспорно се
установи, че пътен лист № 374889 от дата 04.12.2018 г. не е бил представен на
контролния орган – ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, поради което и
според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната
отговорност на дружеството за нарушение на чл. 91в, т. 3 от Закона за
автомобилните превози.
Както съдът отбеляза,
възраженията на дружеството срещу законосъобразността на наказателното
постановление са изцяло от правно естество, като съдът намира всички тях за
неоснователни, поради следните съображения.
Приложената към
административно – наказателната преписка Заповед № РД – 08 – 249 от 15.05.2015
г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
удостоверява материалната компетентност на Началника на ОО „Автомобилна
администрация“ гр. Варна да издава наказателни постановления за извършени
нарушения на Закона за автомобилните превози. Следва да се отбележи, че в
случая изпълняващ длъжността Началник на ОО „Автомобилна администрация“ гр.
Варна е г-н. Коста Панайотов, но той не издава наказателни постановления в
лично качество, а в качеството си на Началник на ОО „Автомобилна администрация“
гр. Варна, поради което и не е необходимо да съществува някаква съвсем изрична
заповед, в която фигурира неговото име. В крайна сметка погледнато хипотетично,
буквално още утре г-н. Панайотов може да не изпълнява функциите на Началник на
ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, но това не означава, че самият орган
няма да може да издава наказателни постановления.
Не намира опора в
законодателство възражението на въззивното дружество
за липса на правно основание за извършване на комплексна проверка на
дружеството „М.Т.“ ЕООД, като в случая е напълно спазена разпоредбата на чл.
12, ал. 2, т. 2 от Наредба № Н – 14 от 27.08.2019 г. на Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В случая съдът не е
компетентен да се произнесе по отношение своеобразните обвинения към ОО
„Автомобилна администрация“ гр. Варна за оказван административен натиск и административен
произвол спрямо определени дружества. Дори и ако дружеството се чувства по
някакъв начин подложено на системни неоснователни проверки, същото има
възможност да възрази пред по – горестоящите в
йерархично отношение административни органи – ИА „Автомобилна администрация“ –
гр. София и Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията за действията на служителите на ОО „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, но в случая съдът е сезиран единствено с въпроса за законосъобразността
и правилността на Наказателно постановление № 23 – 0000457 от 09.08.2019 г.,
издадено от Началника на Областния отдел „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна и следва да се съсредоточи именно върху него.
Според съда комплексната
проверка е започнала с изричен акт – покана за представяне на документи, която
впрочем е била получена лично от управителя на дружеството – г-жа Н.М.В. –
факт, удостоверен с полагането от нейна страна на подпис върху поканата, поради
което и възраженията на въззивното дружество в това
отношение се явяват несъстоятелни.
Съдът не може да приеме за
достоверно твърдението, че е била допусната техническа грешка в представената
от дружеството товарителница сер. „В“ № 5574490/
04.12.2018 г. На практика първото нещо, което прави силно впечатление е, че
това твърдение е наведено за първи път едва в пледоарията на адв. А.И. в хода на делото по същество. Нито в самият АУАН,
нито в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито дори във въззивната жалба дружеството прави подобно възражение, като
за прецизност следва да се отбележи, че във въззивната
жалба се прави възражение, че може и да е допусната техническа грешка, която не
била изследвана от административно – наказващия орган.
Няма как административно –
наказващият орган да изследва даден проблем, ако същият не е сведен до
вниманието му още в хода на административно – наказателното производство.
Съдът си дава ясна сметка,
че дружеството принципно има право на всякаква линия на защита, но според съда
това твърдение за допусната техническа грешка е недостоверно.
Още повече, че абсолютно
недопустимо е от една страна да се предоставят на контролния орган документи и
след като бъде установено някакво нарушение чрез тях, да започнат да се
навеждат твърдения, че в тях имало допусната техническа грешка.
На практика по този начин
дружеството се опитва да извлече ползи от своето собствено недобросъвестно
поведение, което е абсолютно недопустимо в правото.
Доколкото нарушението е
пряко свързано с възможността за проверка на работното време на водача на
превозното средство, с което на 04.12.2018 г. е бил извършен превоз на товари,
според съда е напълно неприложима разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
В обобщение, съдът не
намери в хода на административно – наказателното производство да са допуснати
съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните правила.
Извършването на нарушението е установено по категоричен начин, санкцията е
строго определена като размер, поради което и Наказателно постановление № 23 –
0000457 от 09.08.2019 г., издадено от Началника на Областния отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна
ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление № 23 – 0000457 от 09.08.2019
г., издадено от Началника на Областния отдел „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна, с което на „М.Т.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание разпоредбата на чл. 97, ал. 1, предл.
последно от Закона за автомобилните превози, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за
нарушение на разпоредбата на чл. 91в, т. 3 от Закона за автомобилните
превози.
Осъжда „М.Т.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с адрес:
гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48, ет. 4 парична сума в размер на 80 лева
(осемдесет лева), представляваща сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: