Р
Е Ш Е
Н И Е
№............
гр. Плевен, 08.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, Х граждански състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина
Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 5559 по описа
за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР с цена на иска 2716,84
лв., и чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 412,40 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от Н.С.Д., ЕГН**********,***
против ОД на МВР-Плевен, ***, в която се твърди, че ищецът работи като „***",
група „***“ на РУ-***при ОДМВР-Плевен и
е със сатут на ***. Твърди, трудовата си дейност осъществява по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00
часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време,
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Излага съображения, че на
основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Твърди, че за процесния период/26.10.-2017г. до 01.08.2020г./ са издавани
протоколи от Директора на ОДМВР-Плевен и графици от ***РУ-***за дежурствата и
отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период от
26.10.-2017г. до 01.08.2020г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба№8121 3-407 от 11.08.2014г. ,но в
размер от 0.143/ чл.31 ал.2 от Наредбата/.Съгласно цитираната разпоредба на
Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя
страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450/
2016г. Също така следва да се отбележи, че в Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г.
липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава
норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на
положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Твърди, че е налице
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи. Счита, че в случая при наличие
на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата / обн ДВ от 26.01.2007г./. В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Твърди, че за процесния период —
26.10.-2017г. до 01.08.2020г е положил 2000 часа нощен труд. Твърди, че в съответствие е чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но както е указано
по-горе, за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма,
съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно
време. В конкретния случай, за периода 26.10.-2017г. до 01.08.2020г е положил
общо 2000 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и
възлизал на 2286 часа, което води до извънреден труд от 286 часа, който следвало
да му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му, часовата ставка е в
размер на 8,00лв. или за 286 часа труд, за който счита, че му се дължи сумата
от 2288 лв.
Моли, на основание
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца след допуснатото изменение в размера на предявените искове сумата в
размер на 2716,84 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 26.10.-2017г. до
01.08.2020г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Моли на
основание чл.86 от ЗЗД ответника да бъде осъден да плати на ищеца след
допуснатото изменение в размера на предявения иск сумата в размер на 412,40
лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода
26.10.-2017г. до 01.08.2020г. Претендира направените деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 от ГПК ответника взема
становище, че ппредявената претенция е неоснователна. Не оспорва, че за
процесния период ищецът е работил на длъжност *** в Участък-***, към РУ- ***при
ОД на МВР-Плевен, като служебните си задължения, същият е изпълнявал на смени,
по график. В конкретния случай обаче, и предвид изричната разпоредба на чл.
142, ал. 2 от ЗМВР отношенията между страните се уреждат от ЗМВР. Разпоредбата
на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР пък регламентира, че работното време на държавните
служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-,
12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (от 22. 00
часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се изчислява сумарно. Излага
съображения, че видно от чл. 187, ал.9 от ЗМВР по отношение на служители на
МВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато е
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год в
сила от 02.08.2016 год.).
Счита, че в исковата молба не
случайно е пропуснато да се посочи и анализира съдържанието на нормата на чл.
187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, която установява 8 часова продължителност
на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от специалния ЗМВР. Счита, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага за
служители на МВР, както твърди ищецът, тъй като по отношение на тях в процесния
период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Развива съображения, че е налице специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР. Счита, че ищецът не е обосновава
и не доказва претенцията си за заплащане на извънреден труд. За да се твърди,
че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва
ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по
график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно,
видно от платежните бележки. Твърди, че по делото няма доказателства, от които
да следва изводът, че ищецът е полагал нощен труд извън рамките на установеното
за него работно време. Дори и да се приеме, че преизчисляването на положения
нощен труд с коефициент 1,143 е допустимо, то това превръщане на нощните часове
положен труд, установено за нужителите работещи по КТ, е с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд. Счита, че целта е на служителите по КТ, за
които е установена максимални продължителност на нощния труд от седем часа, да
се плати толкова, ако биха работили осем часа; да се плати толкова, ако биха работили
през деня и по този начин да не бъдат ощетени за това, че са работили само
седем часа през нощта. Твърди, че в потвърждение на тези твърдения е и Писмо
изх. № 94-НН-Н 8 от 29.08.2011 г. на МТСП- публично достъпно. Съгласно това
писмо, което е задължително предписание за всички работодатели по трудови
правоотношения в качеството на МТСП на орган, осъществяващ контрола по
спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност
на дневното работна време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната
продължителност на нощното работно време с 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ),
отношението е 8 ч./ 7ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1, 143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи
работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Твърди, че получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния
труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден
труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят
извън установеното за тях работно време. Поради това счита, че превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд. Дори и при прилагането на общите трудови норми,
на чието действие ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
недопустимо за часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на
извънреден труд. Твърди, че видно от приложените по делото бележки ответника
вече е заплатил положения от ищеца нощен труд. Излага съображения, че
служителите по ЗМВР, работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагат труд по
утвърдени графици за дежурства. Отработеното време се отчита в часове. Това
отработено време при отчитането се сравнява с нормата за съответния месец,
получена при умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато
отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час нощен
труд. Когато, обаче той е отработил в повече от нормата, часовете в повече се
компенсират с възнаграждение за извънреден труд. Моли да се вземе предвид, че в
чл. 187, ал.1 и 3, изр.4 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време
през нощта (40 часа за 5 дневна работна седмица) на държавните служители в МВР
е по- голяма от тази на работниците и служителите по трудови правоотношение по
КТ, който в чл.140 предвижда в 5 дневна работна седмица- 35 часа работно време.
Това различие и по- голямата продължителност е обусловена от основните функции
на МВР, установени в чл. 2, ал.1 от ЗМВР за защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Това
оправдава и обосновава прилагането на различен метод на правно регулиране на
работното време, трудовото възнаграждение и др. на работниците и служителите по
трудови правоотношения в КТ и в ЗМВР. ( чл. 136-137, чл. 242-244 КТ и чл. 187 и
179 и изобщо чл. 176-186 от ЗМВР). В областта на регулирането на работното
време за работниците и служителите по КТ и за държавните служители по ЗМВР има
повече гъвкавост и разнообразие при неговото правно регулиране, което е важен
белег за различно отношение в законодателната целесъобразност при установяване
на неговата законодателна уредба. Счита за неоснователно да се твърди, че
държавните служители по ЗМВР са ощетени, в сравнение с тези по ЗДСл и КТ. Нещо
повече, за държавните служители в МВР са предвидени, и те получават определени
допълнителни материални блага, включително и в най- предпочитаната от служители
форма- в парична сума в текущо, периодично (месечно или годишно) или еднократно
плащане, което оказва осезателно благоприятно влияние за подобряване на общото
им материално и социално състояние. При изработването и приемането на
действащия ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения на държавните служители в МВР и равенството на
гражданите пред закона ( чл. 6, ал.2 от Конституцията) и е предвидил редица
компенсаторни механизми за постигането на равно отношение пред закона на
работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и държавните
служители в МВР, от друга. Допълнителното възнаграждение за прослужено време
например е 2% върху основното месечно възнаграждение за всяка прослужена година
в МВР, но не повече от 40 % (чл. 178, ал.1, т.1 от ЗМВР). За работниците и
служителите по трудово правоотношение това възнаграждение е 0.60 % от основното
възнаграждение (член единствен от ПМС № 147 от 29. Юни 2007г., обн. ДВ, бр. 56
от 2007г.). Основният платен годишен отпуск на държавните служители в МВР е 30
работни дни плюс допълнителен платен годишен отпуск по 1 работен ден, но общо
не-повече от 10 работни дни (чл.189, ал.1 от ЗМВР), а основният платен годишен
отпуск на работниците и служителите по КТ е 20 работни дни по чл. 155, ал.4 от КТ. Правото на платен годишен отпуск, освен нематериалното си съдържание- като
време за отдих и почивка, има и материално съдържание- получаване на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ( чл. 234, ал.8 от ЗМВР).
Обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на толкова
месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат в МВР, но не повече от
20 ( чл. 234, ал.1 от ЗМВР), а за работниците и служителите това обезщетение е
в размер на 2 или 6 месечни трудови възнаграждения, според продължителността на
трудовия им стаж при същия работодател ( чл. 222, ал.З от КТ). Налице е и по-
благоприятен режим на заплащане на извънреден труд- по неговата продължителност
( до 280 часа за година) по чл. 187, ал5, 6 и 7 ЗМВР. Безплатна храна, или
левовата и равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд от
22:00 до 06:00 часа; работно и униформено облекло, друго вещево имущество или
снаряжение, а на не носещите униформено облекло- ежегодно се изплаща парична
сума за облекло. Държавните служители по ЗМВР по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР,
какъвто е и ищецът се пенсионират при условията на първа категория труд (чл. 69 КСО), при което 3 години осигурителен стаж на служба, като *** по ЗМВР се
превръщат в 5 години общ осигурителен стаж ( чл. 104, ал.1 от КСО) и др. Това
са парични и други материални или нематериални облаги, които държавните
служители в МВР получават за разлика от работниците и служителите по трудови
правоотношение по КТ и от държавните служители по ЗДСл другите държавни
служители на които държавата и обществото изразяват своята отплата и
признателност за изпълняваната от тях държавна служба. На следващо място, в
случай, че бъдат отхвърлени гореизложените доводи за неоснователност на иска,
моли да бъде приета исковата претенция за частично основателна. В подкрепа
излага следните съображения: С оглед характера на заеманата длъжност, през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа,
а отработеното време се е изчислява сумарно. За периода от 13.01.2017 г. до
01.01.2018г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която при
работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и
06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки
24- тази наредба не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване
към дневен. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и възнаграждения.
Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.
178, ал. 1 т. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска
полагането на труд в изрично определени случаи, като т. 2 на чл. 144 от КТ позволява
извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи, продължителност
на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни — по дневно, а за работещите
на 8, 12 или 24-часоьи смени - сумарно за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100
увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР. Излага съображения, че от 01.01.2018 е влязла в сила нормата на чл. 9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден
труд по реда на Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
Твърди, че по-късно, по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет №
131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и /ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г. ) в чл. 9Г
думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават.
Тоест отчетените в повече часове и в извънреден труд, като при превръщане на
нощните часове в дневни броят им над броя отработени часове, определени по чл.
9Б НРВПО. Твърди, че за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действало
правилото на чл. 9Г от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане
на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на работното време обаче
отработените часове (фактически отработените часове, към които се прибавят
часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,
143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните часове
при нормална продължителност на работното време за същия този период. Именно в
края на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен
извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен
извънреден труд. Посочва практика в този смисъл на ОС-Плевен. Предвид
изложеното, моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно по делото, че за процесния период страните са били в
служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Признава се от ответника по
делото, че ищеца е заемал длъжността *** в Участък-***, към РУ- ***при ОД на МВР-Плевен,
през процесния период, като служебните си задължения, същият е изпълнявал на
смени, по график. Този факт се установява и от Заповед № з658-3081/31.10.2015г.
и Акт за встъпване в длъжност ***.
Установява се от приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована, безпристрастна
и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният
период, ищеца е полагал труд на 12-часови смени, включително и през нощта от
22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно
задачата, поставена от ищеца, експертизата извършва преизчисляване на нощните
часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начин на
формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна
седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради различната
нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ,
за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8
часа през деня. Ето защо, когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. За периода от 26.10.2017 г. до 01.08.2020 г. ищеца е
положил общо 2461 часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 2461 часа
не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 2812,923
часа, като за разликата 351.923 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ
размер на 2716.85 лв., изчислено със средна ставка 7.72 лв., формирана от
основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за
всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с
увеличение 50% за извънреден труд. Лихва за забава върху изчислените суми за
всяко тримесечие за периода от изискуемостта до ИМ е 412,48 лв. Изчислено без
50 % увеличение средната часова ставка е в размер на 5,15 лв. и незаплатеното
при това положение възнаграждение е равно на 1812,40 лв. Лихва за забава върху
изчислените суми без 50 % увеличение за всяко тримесечие за периода от
изискуемостта до ИМ е 274,36 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с
правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР с цена на иска 2716,84
лв.:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения
е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи". В процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., идадена от
министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Тъгласно текста на
чл. 3, ал.3 и в наредбата, "При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014г./действала преди Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / също
се възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг математически начин,
който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се
умножава по 0. 143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на
лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Определения максимален брой часове нощен труд -8 часа съгласно Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на нощния труд,
а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе
основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143
е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата - чл. 9, ал.2 . Липсата на изрична норма не
следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и
заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Доколкото в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е посочено, че
отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл.
9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Независимо, че чл.9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в една от редакциите си
през процесния период - за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е
предвиждал, че отработените часове от служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда,
без превръщане на нощните часове в дневни, съдът намира, че тази разпоредба не
следва да се отчита при преценка на задължението за заплащането на тези часове.
Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган – Инспекция по
труда, но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен чрез
превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, ако надвишава нормативно
определения брой часове за периода. В случай, че при сумираното изчисляване на
работното време за съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния
труд в дневен, работникът е положил повече от нормативно определените часове
труд, тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно
основание следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници,
които работят при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ,
и не касае специално работещите в системата на ЗМВР, а същевременно липсва
всякакъв спор в практиката, че положения нощен труд за всички работещи се
превръща в дневен такъв по описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. От посочената разпоредба може да бъде изведен
и извода, че нощният труд се превръща в дневен и ако чрез това превръщане се
установи, че е положен труд, повече от нормативно определения за съответния
период, то този труд е извънреден. След като изрично в нормата е посочено,
получения по този начин труд да не се отчита извънреден пред Инспекция по
труда, то логично е да бъде прието, че получения чрез преобразуване на нощния
труд в дневен води при осъществяване на другите предпоставки до полагане на
извънреден труд, който само не следва да бъде отчитан като такъв пред Инспекция
по труда, но следва да бъде заплатен, след като е положен. След като се
установи положен извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ,
той следва да бъде заплатен от работодателя.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, се
установи, че за периода от 26.10.2017 г. до 01.08.2020 г. ищеца е положил общо
2461 часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 2461 часа не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.
Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 2812,923
часа, като за разликата 351.923 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ
размер на 2716.85 лв., изчислено със средна ставка 7.72 лв., формирана от основната
заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки
отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с
увеличение 50% за извънреден труд. Лихва за забава върху изчислените суми за
всяко тримесечие за периода от изискуемостта до ИМ е 412,48 лв. Изчислено без
50 % увеличение средната часова ставка е в размер на 5,15 лв. и незаплатеното
при това положение възнаграждение е равно на 1812,40 лв. Лихва за забава върху
изчислените суми без 50 % увеличение за всяко тримесечие за периода от
изискуемостта до ИМ е 274,36 лв.
Съгласно чл.187, ал.7 ЗМВР
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, поради което релевантен е определения от експертизата размер на
възнаграждението за извънреден труд с 50 % увеличение. Ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода 26.10.2017 г. – 01.08.2020 г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в предявения
след допуснатото изменение размер от 2716,84 лева.
По искът с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 412,40 лв.:
Възнаграждението за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок
/месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да
заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото
лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 2716,84 лв. за периода от 01.01.2018 год.
до 26.10.2020 год. възлиза общо на сумата от 412,40 лв. Предвид изложеното
искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в
предявения си размер след изменението.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за
депозит за вещо лице и адвокатско възнагражедние съразмерно уважената част от исковите
претенции в размер на 490.00 лв./140,00 лв.+350 лв./
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 158,67 лв. /108,67+50/
По тези
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, ОД на МВР-Плевен, *** да заплати на Н.С.Д., ЕГН**********,*** сумата 2716,84 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд/след
превръщането на нощните часове към дневни/ през периода от 26.10.2017 г. до 01.08.2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на делото/26.10.2020 г./ до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, ОД на МВР-Плевен, *** да заплати на Н.С.Д., ЕГН**********,*** сумата от 412,40 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд от 2716,84 лв. за периода от 01.01.2018 год. до 26.10.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ОД на МВР-Плевен, *** да заплати на Н.С.Д., ЕГН**********,*** сумата 490,00 лв., представляваща
деловодни разноски за депозит за вещо
лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 ГПК ОД на МВР-Плевен, *** да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 158,67 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: