Р
Е Ш Е Н И Е
№
…………/ ………….2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд – ІІ-ри състав, в публично заседание, проведено на пети
октомври през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Председател
: Веселина Чолакова
при секретаря
Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от
съдията Чолакова адм. дело № 758 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215,ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка
с чл.226 от АПК и във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Производството
по делото е образувано въз основа на решение № 4342/05.04.2021 г. постановено
по адм. дело № 13**2/2020 г. по описа на Върховния административен съд, с което
е отменено решение № 1477/15.10.2020 г. постановено по адм. дело № 1382/2020 г.
по описа на Административен съд-Варна и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав.
Подадена е
жалба от Д.Р.У. и М.А.У. ***, чрез адв. М. К., срещу Заповед № КС-225А-3 от
14.05.2020 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, Община Варна, с която е наредено
премахване на незаконен строеж - „Едноетажна сграда“, находящ се
в гр. Варна, район „Аспарухово“, ул. „Б** № **, поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 10135.5503.4** по КККР на гр. Варна, с възложители и строители –
двамата оспорващи.
С жалбата се навеждат основанията на
чл.1**,т.1,т.3,т.4 и т.5 от АПК-оспореният акт е издаден при липса на
компетентност, допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че оспорващите
са собственици на едноетажна жилищна сграда с идентификатор 10135.5503.4**.1,
която са придобили чрез покупко-продажба през 1994 г. Сочи се, че не са били
надлежно уведомени за започналата административна процедура, като за процесната
заповед е уведомена само Д.У., а в заповедта е изписано името само на М.У..
Позовавайки се на приложените към жалбата нотариални актове, проследяващи
собствеността от 1979 г., оспорващите изтъкват, че не са нито строители, нито
възложители, тъй като това е съществуваща жилищна сграда, построена преди 1969
г., поради което строежът е бил допустим по действащите законови разпоредби.
Поддържа се, че времето на изпълнение на строежа е задължително условие за
преценка на съответствието на административния акт с материалния закон,
действал към този момент. Изтъква се, че става въпрос за единствено жилище на
оспорващите, като М.У. е на 75 г., с влошено зрение, с оценка на
работоспособността 63,20% и с хронична исхемична болест на сърцето, а Д.У. е
преосвидетелствана със 66% намалена работоспособност и с диагнози:
серопозитивен ревматоиден артрит, бронхиална астма,
двустранна остеопороза, исхемичен мозъчен инсулт и др. (към жалбата са
приложени доказателства за здравословното състояние на оспорващите). Предвид
посоченото здравословно състояние се настоява, че не е възможно оспорващите да
са строители или възложители на строеж, а и дори да е незаконна жилищната
сграда, то според оспорващите това не е единствената такава в този район.
Искането е да се отмени оспорваната заповед. В съдебно заседание адв. М. К. –
процесуален представител на оспорващите, поддържа жалбата, като сочи, че
безспорно от експертизата по делото се установява, че в имота няма незаконно
строителство – изпълненото ново строителство през 2019 г. се изразява в
извършване на ремонт на покрив, а и имотът е търпим съгласно нормите на ЗУТ и
заключението на вещото лице. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът – Кметът на Район
„Аспарухово“ при Община Варна оспорва жалбата чрез процесуалния си представител
юрисконсулт К.. Счита, че строежът не попада в хипотезата на търпим строеж.
Сочи се, че строежът е завършен след 2001 г. Искането е да се отхвърли жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Варна, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Със заявления с рег. № РД19023534АС и №
РД19023534АС-001АС, съответно от 12.12.2019 г. и от 13.12.2019 г. (л. ** и л.
47 от адм. пр.) до Кмета на район „Аспарухово“ А.М.А с ЕГН **********, с
посочен адрес ***, заявява започването на ремонт на покрив от 11.12.2019 г. до
20.02.2020 г. на ул. „Б** № **, като пояснява, че ще подменя дограма, ремонт на
покрив и ще лепи топлоизолация.
На **.12.2020 г. е съставен Констативен
протокол (л. ** от адм. пр.) за установеното при извършена от инспектори
„Контрол на строителството“ от район „Аспарухово“ проверка, в присъствието на М.У.,
на адрес ***, а именно: премахнати са два зида от сграда с идентификатор
10135.5503.4**.1 и на тяхно място се изграждат 2 фундамента – единият пред
съществуващата стена, на около 2,50 м до ниво прилежащ терен, другата е
перпендикулярна на нея до уличната регулационна граница с дължина 4,60 м, кофрирана с армировка и положен бетон до ниво -0,55 м, от
кота+/-0,00 на съществуващата сграда; останалата част от сградата е със старите
зидове, с премахнат покрив (изцяло) с площ около 60 кв.м;
до сградата на ул. „Б** № 16 отстоянието е приблизително 3 м; върху останалите
49 кв.м на сградата покривът е премахнат, не е
ремонтиран и се състои от ребра и керемиди, без обшивка и без хидроизолация;
направен е снимков материал; не са представени строителни книжа.
На същата дата **.12.2019 г. е съставен и
Констативен акт № 16 от инспектори „Контрол по строителството“ в Район
„Аспарухово“ – Община Варна, в който е посочено следното:
ПИ 10135.5503.4**, с административен адрес
гр. Варна, район „Аспарухово“, ул. „Б** № **, е собственост на три физически
лица, едно от които е М.А.У., ЕГН **********, съгласно Нотариален акт № ***том
8, дело 2842 от 28.02.1994 г.;
В имота са изпълнени 4 броя сгради, като
обект на проверката е сграда с идентификатор 10135.5503.49*.1, с функционално
предназначение за жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ
115 кв.м, съгласно одобрената КК, чийто собственици
са М. и Д. У***;
Без разрешение за строеж и без строителни
книжа е установено, че е изградена масивна постройка от тухлени зидове, дървен
покрив, като по данни от собственика М.У., сградата е построена преди повече от
30 години и се ползва за живеене от М. и Д. У***;
М. и Д. У*** са посочени като възложители
и строители, на изпълнения строеж: В източната част на ПИ 10135.5503.4**, по
уличната регулационна линия на ул. „Б** е изградена едноетажна сграда от
тухлени зидове с дължина около 12м и 14м към вътрешността на имота; Височината
на зидовете е около 2м до 2,60м; Така образувалата се сграда е с „Г“ образна
форма, като късата част е с дължина 3,70м; Общата площ на сградата е около 131 кв.м; Покривът е дървен, двускатен
по дългата част на сградата, изграден от дървена конструкция и покрит с керемиди;
В изградената до нея нова част (3,70м) покривът е едноскатен,
дървен с обшивка и керемиди; Част от източната стена на сградата е съборена,
като е останала само вътрешната част на зида с дължина около 4,10м; На нейно
място е изграден фундамент с дължина около 5м и преместен вън от контура й на
около 2,50м; Перпендикулярно на него е изграден още един фундамент, достигащ до
поставената телена ограда към източната част на ул. „Б**; Поради естествения
наклон на терена на имота, фундаментите са с височина от -0,55м и -1,20м от
кота ± 0 на съществуващата сграда; На площ от около 60кв.м покривната
конструкция е премахната; Сграда 10135.5503.4**.2 е премахната изцяло;
Изградената сграда е електроснабдена и функционира
като жилище, с ползвател Д. и М. У***; Така изградената постройка е строеж
съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУГ и по данни на собственика М.У. е изпълнена
преди повече от 30 години; Строежът е V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.
5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата
на видовете строежи;
С констативния акт е установено, че
извършеният строеж, представляващ „Едноетажна сграда“ с площ около 131 кв.м в ПИ …4** по КККР на гр. Варна е изпълнен в нарушение
на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ без разрешение за строеж и без
одобрени инвестиционни проекти, като установените нарушения квалифицират
строежът като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и
констативният акт е основание за започване на административно производство по
реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежа.
Констативният акт е подписан от Д. и М. У***
очевидно не на датата на съставянето му – **.12.2019 г., а по-късно, като на У***
е дадена възможност в 7-дневен срок, считано от 31.12.2019 г., да подадат
възражения.
На 06.01.2020 г. Д. и М. У***, чрез адв. В.М
и адв. Ц.Л , подават възражение срещу КА № 16/**.12.2019 г., като сочат
следното: Сградата е съществувала още към 1994 г., когато У*** я придобиват и
стават собственици, според нотариалния акт, на „жилищна сграда, състояща се от:
покрит вход, входно антре, четири стаи, избено антре, две изби и дворен
тоалет“; Не са налице предпоставките за развитие на производството по чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ и следва да се съобрази, че строежът е търпим – извършен е
категорично преди 1994 г., бил е допустим по действащите подробни устройствени
планове и правилата и нормите на устройство на територията, действали по време
на извършването или по сега действащите.
Във връзка с възражението на У*** е
изискано мотивирано становище от главния архитект на район „Аспарухово“ дали е
търпим описаният в КА № 16/**.12.2019 г. строеж (л. 16 от адм. пр.)
С писмо с рег. № РД20000579АС_002АС от 27.02.2020 г. главният архитект
на район „Аспарухово“ изразява следното становище: Видно от КА строежът е в незавършен
вид (неизграден напълно); Констатирани са СМР,
извършени след 31.03.2001 г., т.е. не е спазена нормата на § 127, ал. 1 от ЗУТ
по отношение време на извършване на строителството, както и има съборени части
от него, компрометиращи го в конструктивно и функционално отношение; Строежът е
невъзможно да отговаря на разпоредбите, действали по време, когато се извършва
или по действащите разпоредби на този закона, а именно на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ; Строежът не попада в хипотеза на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ и не е търпим.
С оспорената в настоящото производство
Заповед № КС-225А-3 от 14.05.2020 г. Кметът на район „Аспарухово“ възприема
констатациите, обективирани в констативния акт. Прието е, че преди премахването
на източния зид и покрива на сградата, същата е позиционирана в имота, както е
отразена в кадастралната карта на гр. Варна, видно от скица на имота от
27.02.2020 г., но застроената й площ към момента на проверката е около 131 кв.м. Посочва се становището на главния архитект на Район
„Аспарухово“, че строежът не е търпим, като са изложени мотиви и че доколкото
строежът е без разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа се изключва
допустимостта му и по отменения ЗТСУ и по сега действащия ЗУТ, поради което не
може да бъде търпим съгласно § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПР на
ЗУТ, като е направена констатация, че не е инициирана процедура по
узаконяването му. Наредено е премахването на процесния незаконен по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж: „Едноетажна сграда“, находяща се в гр.
Варна, район „Аспарухово“, ул. „Б** № **.
Ответникът представя графичната и текстова
част на одобреното ЧИЗРП със Заповед № Г-129/22.07.1993 г. на Кмета на Община
Варна, както и на одобрения Работен устройствен план със Заповед № Г-164/11.07.2006
г. на Зам.-кмета на Община Варна, които се явяват действащите планове за имота
на оспорващите.
При предходното разглеждане на делото е
допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че приложените към делото одобрени проекти и билет
за строеж са за парцел, различен от имота на оспорващите - пл. № 130 по КРП,
одобрен със Заповед № 2851 от 1958 г. В следващия КРП, одобрен със Заповед №
115/1978 г. на ИК при ГТС-Варна имотът, в който се намира процесната сграда е с
пл. № 526 с регулационно отреждане „за жилищен комплекс“, като точно този имот
е описан и в Нотариалния акт за придобиване на собственост по давност № **, т.
ІІІ, дело № 1014/1979 г. (л. 15 от делото) на праводателите на оспорващите, и
планът показва съществуващата сграда и в одобрения през 1958 г. КРП, както и
промяната, която е настъпила в нейната конфигурация през годините – към 1978 г.
е добавено застрояване от североизток и югозапад на сградата от 1958 г.
Съществуващата сграда с идентификатор 10135.5503.4**.1 се състои от няколко
самостоятелни жилища с отделни входове, като процесната част от сградата, в
която част е извършено новото строителство е с вход от изток (на Приложени № 3
към СТЕ е посочена с червен цвят частта от сградата, в която е извършено новото
строителство). Към момента съществуващата сграда от изток е преустроена, но
описаното разпределение на помещенията по Нотариалния акт за покупко-продажба №
***том VІІІ, дело 2842/1994 г. отговаря приблизително на разпределението, което
вещото лице е установило при огледа на място. Експертът сочи, че по данни от
г-н У. две от стаите са обединен в общо пространство и в момента е оформена
обща дневна с кухненски кът, като се установява, че има входно антре, от което
се влиза в дневната, спалня и санитарен възел и че покритият вход (сграда с
идентификатор 10135.5503.4**.2) е премахнат. Вещото лице е установило, че от
юг, долепено до сградата, са изградени допълнителни помещения, които са
обособени като отделно жилище, като част от тях, с размери 3,70/3,80м е
посочена в схемата към КА № 16/**.12.2019 г. чрез защриховане, но тази част от
сградата, вещото лице сочи, че съществува на място и не е ново строителство (тази
част е защрихована със зелен цвят в Приложение № 3 от СТЕ), като според вещото
лице, от описанието в КА и в оспорената заповед не става ясно дали тази част е
предмет на констатации и на заповедта за премахване. Новото строителство е в
обхвата на сградата от изток на площ от 57 кв.м, с
външни размери 6,10/9,30м, като от снимковия материал към КА, вещото лице е
установило, че са запазени части от съществуващата сграда, а именно частта от
помещенията, разположени в северната част, като са запазени ограждащите стени и
вътрешните разпределителни стени. В южната част от сградата експертът е
установил, че е премахната източната фасадна стена и вътрешна преградна стена
между помещенията, както и е премахнат покрив на сградата на цялата площ.
Изграден е нов покрив на площ от 57м и е възстановена частта от източната
фасада, която е съборена, но експертът сочи, че не може да се установи дали
възстановената източна фасада, която е била съборена, е изградена на старото
местоположение. Вещото лице сочи, че новото строителство е изпълнено през 2019
г., като категорично заявява, че в частта на сградата с идентификатор
10135.5503.4**.1 от запад, както и в частта от сградата по КК от юг не е
извършвано ново строителство, а сградата в тази част е запазена.
Описанието на незаконния строеж в
заповедта и в КА не съвпада с установеното от вещото лице, тъй като: 1. Новото
строителство е в обхвата на сградата с размери само 6,10/9,30м, като
застроената площ е 57 кв.м – защрихованото в червено
на Приложение № 3 към СТЕ, т.е. новото строителство е извършено само на площ
57кв.м и обхваща вътрешно преустройство на съществуващата сграда в тази част и
изграждане на нов покрив на сградата, а в заповедта е посочена застроена площ
131 кв.м; 2. Защрихованата част от сградата, посочена
в схемата на КА № 16/**.12.2019 г. с размери 3,70/3,80м не е предмет на ново
строителство през 2019 г. – тази част вещото лице посочва в зелен щрих в
Приложение № 3 към СТЕ; 3. Пред сградата, перпендикулярно има новоизградена подпорна стена с размери до 1,20м височина,
която служи за решаване на вертикалната планировка на терена пред сградата,
който е с голям наклон и така дворът отпред е разпределен на две нива: от
по-високо разположеното се осъществява достъп до сградата, а от по-ниско
разположеното – достъп до избените помещения. В оспорената заповед подпорната
стена е посочена като фундамент, достигащ до поставената телена ограда към
източната част на ул. „Б**; 3. Не може да се установи дали съборена част от
източната фасадна стена с дължина 5м е изместена с 2,50м напред, т.е., че е
извършено разширяване на сградата с 2,50м или, че стената е изградена на
мястото на съборената (срутена) съществуваща стена.
Вещото лице сочи, че действащият план за
имота към момента на изпълнение на новото строителство и към настоящия момент е
ЧИЗРП, одобрено със Заповед № Г-129/22.07.1993 г. на Кмета на Община Варна и
ПУП-РУП, одобрен със Заповед № Г-164/11.07.2006 г. на Зам.-кмета на Община
Варна, според които имотът на оспорващия е УПИ ХІV-536, кв. 55 и е предвиден за
изграждане на жилищна сграда със следните характеристики: застрояване по
уличните регулации, свързано с УПИ ХІІІ-527, задължително застрояване на
отстояние 11м и ограничително на 3м от УПИ ХV-525, етажност 3+г, без запазване
на съществуващите сгради, като последното е променено с одобрения РУП и е
предвидено запазване на съществуващите едноетажни сгради и надстрояването им с
два етажа в частта им към ул. „Б** от юг с един етаж, а в част от сградата към
УПИ ХІІІ-288- с три етажа, в предвидената за застрояване площ, извън
съществуващите сгради са предвидени „м/г+2“ и 4 етажа. Изпълненото ново
строителство е допустимо по предвижданията на действащия план за застрояване,
тъй като е в допустимия обем на сградата по ПУП-РУП.
Съобразно дадените указания с решение №
4342/05.04.2021 г. постановено по адм. дело № 13392/2020 г. по описа на
Върховния административен съд са изследвани изпълненията на изискванията на
пар.16,ал.1 от ПР на ЗУТ в частта на строежа, в която не е осъществено ново
строителство. От заключението на вещото лице се установява следното:
Частта от сградата оцветена в зелено в
Приложение № 1 към експертизата е изградена преди 1978 г., като на част от нея през 2019 г. е
извършено ново строителство. Тази сграда е изградена при действието на КП и РП
одобрен със Заповед № 2851 от 1958 г., по който отреждането за ПИ 130 е
индивидуално жилищно строителство. Средното отстояние на сградата от северната
граница е 2,93 м. , което е измерено графично от комбинираната скица на вещо
лице инж. Й.К.. Предвид използваните
геодезически методи за дигитализиране на старите планове и допустим диапазон на
грешката, е прието, че отстоянието на сградата от северната граница отговаря на
допустимите 3,00 м. за отстояния от странични регулационни линии на сгради до два етажа. По отношение на
градоустройството сградата е допустима и отговаря на отреждането на парцела.
Светлата височина на жилищните помещения е
2,50 м. , а на складовете/избените е 1,90 м. , което също отговаря на
изискванията на чл.49 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство от 1977 г.
Частта на сградата, означена в зелен цвят
от схемата в Приложение 1 отговаря на действащия към момента ПУП-РУП от 2006
г. при разработване на ПУП-РУП е
извършена преценка, че тази част от сградата може да се запази и е възможно
нейното надстрояване. Светлата височина на помещенията не отговаря на
изискванията от 2,60 м. , регламентирани в чл.72, ал.3 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони.
За тази част от сградата е приложим
пар.16,ал.1 от ПЗ на ЗУТ тъй като е изградена до 7 април 1987 г. и е допустима
по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването й.
2.Частта от сградата обозначена с № 3 от Приложение 1 е изградена
по данни на жалбоподателя през 1995-1996 г. при действащ ЧИЗРП от 1993 г. Пристройката е изградена в УПИ ХІV-526, което
се вижда и от нанесената сграда в РУП от 2006 г.
Тъй като с плана от 1993 г. е предвиден нов
вид на застрояване, единственият начин на изграждане на тази постройка е като
временно строителство по чл.148,ал.1,т.1 или т.2 и чл.150а от Правилника за
прилагане на закона за устройство на територията от 1973 г. Изградената
пристройка е 27,38 кв.м. Височината на част от
пристройката не отговаря на изискванията на чл.49 от Наредба № 5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство от 1977 г./отм./ за жилищни
помещения , поради което същата е допустима за изграждане като ателие.
За тази част от сградата е приложим
пар.127 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е изградена преди 31.03.2001 г. и отговаря на
разпоредбите , които са действали по време на извършването й.
3.Съществуващата сграда с идентификатор
10135.5503.4**.1 е предвидена по действащия ПУП-РУП да се запази и надстрои и
тъй като тя включва частите обозначени с 1,2,3 от Приложение 1, следва че тя
като цяло, и съответните части от нея, отговарят на предвижданията на
действащия ПУП-РУП. Сградата ще бъде инкорпорирана в обема на новопредвидената по ПУП сграда и с инвестиционното
проектиране ще бъде приведена към изискванията на действащите правила и
нормативи по ЗУТ.
4.Частта от съществуващата сграда
обозначена под № 4 от Приложение 1 е изградена след 2006 г. Тази сграда не е
отразена в ПУП-РУП от 2006 г. като съществуваща сграда , която следва да се
запази и надстрои, не е отразена в КК на гр.Варна за
2008 г. Тази сграда е извън времевия период, в който ЗУТ дава възможност да се
изследват строежите за търпимост.
5.В имот с идентификатор 10135.5503.4**.1
съществува и друга сграда, която е разположена на запад от процесната. Същата
не е взета предвид при изготвяне на заключението.
С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Варна,
при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на
обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл.
168, ал.1 от АПК, прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
По валидността на акта:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган - кмет на район „Аспарухово“ съгласно оправомощителна
Заповед № 0508/07.02.2020 г. издадена от кмета на Община-Варна. Спазена е
установената с чл.225а,ал.1 от ЗУТ компетентност за издаване на заповеди за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория. Заповедта е издадена в
писмена форма и няма пороци , които да водят до извод, че актът е нищожен.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
При издаването на оспорената заповед е
спазена процедурата по съставяне и връчване на констативен акт, съобразно
чл.225а, ал.2 от ЗУТ и предоставяне възможност за подаване възражения срещу
същия.
Нормативноустановените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225а, ал. 1
на незаконен строеж или на части от него, във вр. с
визираната в заповедта разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ са: наличие на
извършен незаконен строеж без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение
за строеж, който строеж да не е със статут на търпим строеж, както и въпросният
незаконен строеж да не е узаконен.
Административният орган квалифицира
изпълнената "Едноетажна сграда" в ПИ 10135.5503.4** по КК на гр.
Варна, като незаконен строеж – изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени
инвестиционни проекти, в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.
От приложените по делото скици от КККР,
одобрени 2008 г. (л.43, 44 от адм.пр.), графичните
части на одобрените ЧИЗРП със Заповед № Г-129/22.07.1993 г. и РУП със Заповед №
Г-164/11.07.2006 г., както и от приложените към жалбата нотариални актове,
разгледани поотделно и в съвкупност, безспорно се установява, че в случая става
въпрос за съществуваща едноетажна сграда, съществуваща поне от началото на 1979
г., към която е било пристроявано назад във времето, и по която са извършени
СМР през декември 2019 г. (предвид заявлението на А.М.А–л. ** и 47 от адм.пр., констативния протокол и КА от **.12.2019 г.).
Безспорно се установява, че както за
изпълнение на съществуващата сграда, така и за извършените СМР не са налице
строителни книжа, както и че съществуващата сграда не е узаконена.
От събраните по делото доказателства в
т.ч. и от заключението на приетата при предходното разглеждане съдебно-техническа експертиза и работилата
комплексна съдебно-техническа експертиза , по несъмнен начин се установява, че
процесната сграда е изградена преди 1979 г. Последната съществува в
кадастралния план от 1958 и 1978 г., като към 1978 г. към сградата е добавено
застрояване от североизток и югозапад. По настоящем сградата се състои от
няколко самостоятелни жилища, като в източната част е извършено ново
строителство с площ от 57 кв.м., на което е изпълнен
и нов покрив. В останалата част жилищната сграда е съществуваща и не е
извършено ново строителство. По делото не са ангажирани доказателства, сградата
като цяло да е построена със строителни книжа. Поради това и съобразно
указанията на Върховния административен съд е извърши преценка за търпимостта
на сградата в частта й, в която не е извършено ново строителство. Съобразно
заключението на СТЕ за тази част от сградата е
приложим § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ тъй като е изградена до 7 април 1987 г., и е
допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването й.
С оспорената заповед е наредено
премахването на цялата едноетажна сграда със застроена площ около 131 кв.м. От заключението на работилата СТЕ обаче се
установява, че в частта на съществуващото строителство отговаря на разпоредбите, които са действали по
времето на извършването му.
С оглед така установяващото се от
заключението на работилата по делото СТЕ и от останалите приети доказателства, съдът
намира, че с оспорената заповед, с която е наредено премахването на цялата
сграда със застроена площ около 131 кв.м. не е
изследвана търпимостта на частта от строежа, в която не е извършено новото
строителство. Изложеното обосновава извод, че издадената заповед, с която е
наредено премахване на цялата сграда, без да се изследва възможността за
постановяване премахване на част от нея и запазването в частта на търпимия
строеж, е незаконосъобразна.
Предвид изложеното, процесната заповед
следва да бъде отменена.
Жалбоподателят е претендирал присъждане на
сторени разноски в производството. На основание чл.143, ал.1 от АПК, следва на
жалбоподателя да се присъди сумата в размер на 1328,00 лева, съгласно
представен списък на л. 41 от делото и доказателства за платено адвокатско
възнаграждение и за депозити за вещи
лица.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 и чл.
159, т. 4 от АПК, Административен съд гр. Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № КС-225А-3 от 14.05.2020 г.
на Кмета на Район „Аспарухово“, Община Варна, с която е наредено премахване на незаконен строеж - „Едноетажна
сграда“, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, ул. „Б** № **, поземлен
имот (ПИ) с идентификатор 10135.5503.4** по КККР на гр. Варна, с възложители и
строители – Д.Р.У. и М.А.У.
ОСЪЖДА Район „Аспарухово“ при Община Варна да заплати в полза на Д.Р.У. и М.А.У. сумата от 1328,00 лева /хиляда триста двадесет и осем/лева , представляващи сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: