РЕШЕНИЕ
№23
гр. С., 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в откритото съдебно заседание, проведено на осми март през
две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 874 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЗК ЛИ” АД,
гр. София е предявило срещу Община С.
иск за установяване съществуването на свое вземане срещу ответника за сумата
78,00 лв., представляваща сбор от изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение в размер 68,00 лв. за имуществени вреди, претърпени от трето
увредено лице вследствие пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.11.2015
г. в гр. С., в чийто права ищецът встъпил срещу ответника с изплащане на
обезщетението и от ликвидационни разноски в размер 10,00 лв., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на иска до окончателното
им изплащане. Ищецът претендира и разноските по делото.
Твърди се в исковата молба, че за
лек автомобил „Пежо“ с рег. № СО ВМ с
ищцовото дружество бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на
МПС със застрахователна полица № 93001510011847, със срок на валидност от 26.2.2015
г. до 25.2.2016 г. На 28.11.2015 г. около 20,40 ч. автомобилът бил управляван в
гр. С. по бул. „Б.“ и попаднал в необозначено и необезопасено препятствие на
пътя (шахта), вследствие на което на автомобила били причинени материални щети
– била увредена предната му дясна гума. При ищеца била образувана преписка по
щета за заплащане на обезщетение за вредите по автомобила вследствие на това
застрахователно събитие и в съответствие с установените като вид и степен щети било
определено застрахователно обезщетение в размер на 68,00 лв., което ищецът
платил на собственика на автомобила на 2.12.2015 г. С плащането на
обезщетението ищецът встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на
вредата. Ищецът изтъква, че с оглед обстоятелството, че ответникът стопанисва
пътя на мястото, на което е настъпило пътно-транспортното произшествие, по
силата на цитираните в исковата молба разпоредби на нормативни актове,
ответникът следва да отговаря за вредите, настъпили вследствие неизпълнение на
задължението му за поддържане на пътя.
За процесното вземане ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което било образувано ч. гр. д. № 499/2020 г. по описа на РС – С.. Съдът уважил
заявлението, а в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение. Поради това на ищеца било указано да
предяви иск за вземането – предмет на заповедта за изпълнение и той спазил този
срок. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от
предявяване на иска като установителен.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска със становище
за неговата недопустимост и неоснователност. Изложените съображения срещу
допустимостта на иска касаят всъщност неговата основателност – ответникът
счита, че от приложените към исковата молба доказателства не се доказват
фактите, на които се основава процесното вземане и освен това възразява за погасяването
му по давност. Искът е оспорен и с други съображения по същество. Изтъква се в
отговора на исковата молба, че от представения протокол за пътнотранспортно
произшествие (ПТП) не се установява механизма на настъпване на ПТП. В тази
връзка изложеният в исковата молба механизъм на ПТП, както и причинната връзка
между преминаването през необозначена шахта и повредите на автомобила, са
оспорени от ответника. Твърди се също, че не е налице причинна връзка между ПТП
и попадането в необезопасена шахта. Излагат се съображения, че протоколът за
ПТП е съставен около 40 минути след твърдяното време на настъпване на
произшествието, поради което било възможно следите от произшествието да не са
фиксирани и пътната обстановка да се е изменила, а водачът на МПС да не е
изпълнил задълженията си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „д“ от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП). Евентуално е направено възражение за
съпричиняване на вредите по автомобила от страна на неговия водач.
В открито съдебно заседание
ищецът не се представлява и не заявява допълнително становище по иска, както и
становище по отговора на исковата молба.
Ответникът се представлява от
пълномощника си юрк. Е. К., която заявява, че поддържа становището по иска,
заявено с отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 213, ал. 1, изр. първо от Кодекса за
застраховането (КЗ - обн. ДВ, бр. 103/2005 г., в сила от 1.1.2016 г., отм. ДВ,
бр. 102/2015 г., в сила от 1.1.2016 г., действащ към датата на настъпване на
твърдяното застрахователно събитие и към извършване на твърдяното плащане на
застрахователното обезщетение), вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Искът е допустим с оглед
развитието на заповедното производство по приложеното ч. гр. д. № 499/2020 г.
по описа на РС – С..
Искът е основателен.
Установява се от застрахователна
полица № 93001510011847, че на 25.2.2015 г. между ищеца и собственика на л. а.
марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № СО ВМ
и с рама № VF33C9HYC85017633, е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на това моторно
превозно средство (МПС), при „Клауза 1“ със срок на валидност от 0,00 ч. на 26.2.2015 г. до 24,00 ч. на 25.2.2016 г. Не е спорно, а и се установява от
представената сметка №А000722558/25.2.2015 г., че дължимата от застрахования
собственик на автомобила застрахователна премия за целия срок на действие на
застрахователния договор, е изцяло платена при сключването му. Видно е от представените и приложими към
застрахователния договор Общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства, че „Клауза 1“ осигурява
покритие за всички рискове, включително и по пътно-транспортни произшествия по
време на движение и/или в паркирано състояние.
На 28.11.2015 г., т. е. в периода
на застрахователното покритие, около 20,40 ч. автомобилът бил управляван от собственика
му св. Е.С.С. *** и при движение по тази улица на равен участък с твърдо
асфалтово покритие между дом № 224 и кръстовището с ул. „П.“, в тъмната част от
денонощието, по време на валеж от дъжд, при улично осветление, автомобилът
попаднал с предната си дясна гума в улична шахта, разположена в дясната част на
пътната лента, близо до тротоара, като решетъчният капак на шахтата липсвал.
Водачът не могъл да избегне попадането на автомобила в отвора на шахтата, чийто
размери били 35 см. на 35 см. В резултат на попадането на автомобила в отвора
на шахтата по него настъпили материални щети, изразяващи се в повреда на
предната му дясна гума (гумата била скъсана според показанията на св. С. и
според протокола за ПТП). На място пристигнал мл. автоконтрольор А. Д. -
служител на РУ – С., който съставил протокол за ПТП № 1574219/28.11.2015 г., в
който описал констатациите си.
Тези обстоятелства се установяват
от детайлната и съвкупната преценка на посочения протокол за ПТП, приетото
заключение на вещото лице инж. Л.П. по задача първа на назначената съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ), устните разяснения на вещото лице пред съда
при защитата на заключението му, както и показанията на св. Е.С., тъй като за
тях тези доказателствени източници се намират във взаимна кореспонденция и не
се опровергават от други доказателства.
Протоколът за ПТП е съставен от
длъжностно лице – служител на РУ - С. в кръга на службата му по установените
форма и ред съгласно Наредба № Із-41/12.1.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информирането между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд (обн. ДВ, бр. 8/2009 г.). Съгласно § 6, т. 27 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „участник в пътнотранспортно
произшествие“ е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението
си е допринесъл за настъпването му. Според тази обяснителна разпоредба
участници в ПТП могат да бъдат само физически лица и този извод се потвърждава
от чл. 3, ал. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 6, т. 4, чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „ж“ от
Наредба № Із-41/2009 г. Ответникът е юридическо лице и не е участник в ПТП,
поради което липсата на подпис на негов представител на протокола за ПТП не
лишава този протокол от доказателствена сила, респ. от доказателствена стойност
за посочените в него обстоятелства.
С оглед разпоредбата на чл. 179,
ал. 1 от ГПК този протокол е официален удостоверителен документ, който се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за изявленията пред
длъжностното лице, което го е съставило, както и за извършените от него и пред
него действия.
Изрично е посочено в протокола за
ПТП, че той е съставен при посещение на мястото на ПТП от длъжностното лице - негов
съставител. Съставителят на протокола е изготвил схема на ПТП, в която е
отбелязал наличието на шахта без решетка на пътната лента на бул. „Б.“, както и
наличието на видими щети по лек автомобил „Пежо“ с рег. № СО .... ВМ – скъсана
предна дясна гума. Личното възприемане на всяко от тези обстоятелства е
действие на съставителя на протокола, извършено в кръга на службата му. Протоколът
е съставен по образец – приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № Із-41/2009 г. и
предвид ограничената форма на този образец е немислимо да се очаква в него
длъжностното лице подробно да отрази механизма на произшествието и цялата пътна
обстановка, още повече, че поначало такъв протокол се съставя при посещение на
вече настъпило ПТП, на чието настъпване съставителят не е очевидец. По силата
на чл. 4 от тази наредба и по аргумент от противното от чл. 3, ал. 1 от същата,
при ПТП с материални щети, но без пострадали лица, органите на „Пътна полиция“
– МВР съставят протокол за ПТП по образец – приложение № 2, но нямат задължение
да изготвят подробна план-схема на ПТП, в която да посочат размери на пътното
платно, на пътните ленти, на установените по тях обекти (в конкретния случай –
на непокритата с капак шахта) и разстоянията между тях.
Затова за удостоверените в
протокола действия на неговия съставител по посещение на мястото на ПТП и по
възприемане там от негова страна на шахтата и на видимите щети по автомобила,
протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, още
повече, че никое от тези обстоятелства не е опровергано от други събрани по
делото доказателства. Така
наличието на шахта на пътната лента на бул. „Б.“ в гр. С., която е без поставен
решетъчен капак, както и наличието на повреждане (скъсване) на предната дясна
гума на автомобила на св. Е.С. са установени с материална доказателствена сила
от протокола за ПТП.
Вярно е, че в частта му относно
начина на настъпване на ПТП и относно причинната връзка между настъпването на
ПТП и на щетите по автомобила протоколът е съставен единствено по данни на
водача на МПС и че в тази му част протоколът би могъл да има материална
доказателствена сила само за авторството на изявлението, в което се съдържат тези
данни. Верността на това изявление обаче се подкрепя от други събрани
доказателства – от показанията на водача Е.С. пред съда, както и от приетото и
неоспорено от страните заключение по САТЕ.
Според показанията на св. С. той
управлявал собствения си лек автомобил по бул. „Б.“ в гр. С. и при наближаване
на кръстовище предната дясна гума на управлявания от него автомобил попаднала в
непокрита с капак шахта, разположена в дясната част на пътната лента на
улицата, по която се е движел, близо до тротоара, вследствие на което гумата се
скъсала, като той не могъл да избегне попадането й в шахтата.
Съдът кредитира тези показания.
Те са логични, последователни и безпротиворечиви и не се опровергават от други
доказателства.
Неоснователни са съображенията на
ответника в отговора на исковата молба, че по принцип показанията на такъв
свидетел следва да се ценят като заинтересувани, било в полза на ищеца, било
във вреда на ответника.
Съгласно чл. 211 от КЗ (отм.)
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо
се лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор; в други случаи, предвидени със закон. В
доказателствения материал по делото не се откриват дори индиции за наличие на
някое от визираните в горепосочената разпоредба основания за отказ на
застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение. Свидетелят С. е
получил застрахователно обезщетение за вреди по собственото му МПС от ПТП по
силата на застрахователния договор, сключен между него като собственик на МПС и
ищеца като застраховател, при уговорена „клауза 1“ за покритие на всички
рискове съгласно общите условия, но е важно да се посочи, че този свидетел би
получил обезщетението дори ако е причинил произшествието по непредпазливост и без
то да е в причинна връзка с препятствие на пътя, за чието съществуване отговаря
ответникът. Затова и от фактическа, и от правна гледна точка е необосновано да
се смята, че показанията на св. С. са насочени към своеобразна „защита“ на
основанието, на което е получил застрахователното обезщетение.
Наред с това, данните за ПТП,
съдържащи се по-подробно в показанията на св. С. пред съда, са съобщени от него
като участник в ПТП, а именно водач на МПС, на служител на РУ – С., който ги е
отразил в протокола за ПТП. Освен за съставяне на протокол за ПТП, този
служител има и компетентност да състави срещу водача акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), ако има фактически и правни основания за това.
Ако съставителят на протокола има конкретни възприятия за обстоятелства относно
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, на превозното
средство и на превозвания от него товар, конкретните условия на видимост, вида
и характера на щетите и местоположението на превозното средство спрямо пътя, те
биха могли да обосноват у него и извод, основан на фактите и опитните правила,
за извършено от водача на МПС административно нарушение по ЗДвП, в това число (но
не само) изразяващо се в причиняване на ПТП поради несъобразена скорост в
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП или изразяващо се в неизпълнение на някое
негово задължение като участник в ПТП, установено в чл. 123, ал. 1 от ЗДвП (тук
е мястото да се уточни, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „д“ от ЗДвП, на която се позовава ответникът, е неотносима към случая, защото от ПТП
не са пострадали хора). В протокола за ПТП обаче не е посочено, че във връзка
със събитието, описано в този протокол, срещу водача на МПС е образувано
административно-наказателно производство, т. е. с оглед чл. 179, ал. 1 от ГПК
съдът приема, че срещу св. С. не е съставен АУАН за каквото и да било нарушение
на ЗДвП. Поради това не може да се приеме, че в показанията си пред съда св. С.
би се стремил да отрече своя вина за настъпване на ПТП.
В обобщение, съдът кредитира
показанията на св. С. за посочения от него механизъм на ПТП, тъй като правното
положение на този свидетел и доказателствата по делото не дават основание за
извод за заинтересуваност на тези показания в чиято и да е полза, респ. вреда.
Причинната връзка между
настъпването на ПТП и настъпването на установените в протокола за ПТП щети по
автомобила, собственост на св. С., се потвърждава от приетото и неоспорено от
страните заключение на в. л. инж. Л. П. по назначената САТЕ.
По изложените съображения, съдът
приема за установено, че на 28.11.2015 г. около 20,40 ч. в гр. С. на бул. „Б.“
в участък от улицата между дом № 224 и кръстовището с ул. „П.“ е настъпило ПТП
по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП – попадане на управлявания от Е.С.С. лек
автомобил „Пежо“ с рег. № СО .... ВМ в необозначена и необезопасена шахта на
пътната лента на улицата без поставен решетъчен капак, предизвикало повреда на
предната дясна гума на автомобила. Начинът и механизмът на настъпване на ПТП
при тези обстоятелства, както и причинната връзка между настъпването на ПТП и
на щетите по МПС, се установяват еднозначно от съвкупната преценка на протокола
за ПТП, кредитираните показания на св. С. и приетото и неоспорено заключение по
САТЕ. Поставеният от ответника в отговора на исковата молба акцент върху това,
че протоколът за ПТП се ползва с материална доказателствена сила не за всички
удостоверени в него обстоятелства, ако и да е теоретически верен, не държи
сметка за тази устойчива доказателствена съвкупност от разнородни
доказателствени източници, която не е опровергана от други събрани по делото
доказателства.
Настъпилото ПТП представлява
застрахователно събитие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КЗ (отм.).
Имуществените вреди от това ПТП са покрит застрахователен риск по договора за
застраховка „Каско на МПС“, сключен със застрахователна полица № 93001510011847/25.2.2015
г. при „Клауза 1“ съгласно посоченото по-горе нейно съдържание в приложимите
към договора общи условия и са настъпили в периода на застрахователното покритие
по този договор.
Водачът на автомобила, който е и
страна по застрахователния договор, надлежно е уведомил ищеца за настъпването
на това застрахователно събитие на 30.11.2015 г., т. е. на втория календарен
ден след настъпването му - в срока от 5 работни дни по т. 14.13 от
горепосочените общи условия, който е подходящо определен в допустимо отклонение
от диспозитивното правило на чл. 206, ал. 1 от КЗ (отм.).
Въз основа на подаденото
уведомление за настъпилото застрахователно събитие в ищцовото дружество е
образувана преписка по щета № 2231-1261-15-415016 и в хода на преписката са
констатирани повреди по автомобила, отразени в опис-заключение от 30.11.2015 г.
и оценени на стойност 68,00 лв. в експертиза и в сравнителна експертиза по
щетата. Заключението по САТЕ потвърждава извода, че сумата 68,00 лв. е
действителната стойност на повредата на МПС и че тази повреда се намира в
причинна връзка с механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП.
В доклад по щета № 2231-1261-15-415016/1
от 30.11.2015 г., изготвен от служител на ищцовото дружество, е посочено, че
застрахователно обезщетение в размер 68,00 лв. следва да се изплати на
собственика на повреденото МПС Е.С.С., както и че ликвидационните разноски са в
размер 10,00 лв. Според заключението по САТЕ тези ликвидационни разноски са
обичайни за случая.
Установява се от представения
разходен касов ордер № 2091/2.12.2015 г., че собственикът на МПС е получил
застрахователното обезщетение в горепосочения размер. В този разходен касов
ордер е посочено, че сумата 68,00 лв. се брои от „ЗК Л. И.“ АД на Е.С.С. по
щета № 2231-1261-15-415016, налице са подписи за съставител на ордера, за
ръководител, за броил сумата и за получил сумата. Затова този документ има
всички характеристики на разписка за получаване на застрахователно обезщетение
от застрахования собственик на МПС за имуществените вреди, които са му
причинени вследствие на процесното застрахователно събитие, като доводите на
ответника, че ордерът не бил коректно попълнен и от него не се установявало
ясно и безпротиворечиво, че обезщетението е изплатено на собственика на
автомобила, са абстрактни и необосновани.
С плащането на застрахователното
обезщетение ищецът - застраховател е встъпил на основание чл. 213, ал. 1, изр.
първо от КЗ (отм.) в правата на увреденото лице - застрахован срещу ответника.
Основанието за встъпване на застрахователя в правата на застрахования е
обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, поради което застрахователят
встъпва и в правото на увредения да иска обезщетението от лицето, което
съгласно чл. 49 от ЗЗД отговаря за вредите, причинени от противоправно деяние
на други лица при или по повод изпълнение на възложена им от него работа.
Улицата, на която е настъпило
ПТП, се намира в населено място – в гр. С., следователно тя е собственост на
Община С. на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и по силата на § 6, т.
1, изр. второ от ДР на ЗДвП е приравнена на път. Собственикът на пътя е длъжен
да го стопанисва и по-конкретно – да го поддържа в изправно състояние; да
организира движението по него така, че да осигури условия за бързо и сигурно
придвижване; да сигнализира препятствията по него и да ги отстранява във
възможно най-кратък срок съгласно разпоредбите на чл. 3 и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата. В
случая, наличната на улицата шахта с установени от САТЕ размери 35 см. на 35
см. и без поставен решетъчен капак, следва да се приеме като препятствие по
смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, което е създавало опасност за движението, с
оглед местонахождението му на една от пътните ленти от платното за движение на
пътя. Това препятствие не е било обозначено със знак, така че да може да бъде безопасно
и своевременно заобиколено от водачите.
Общината е юридическо лице и
изпълнява задълженията си чрез възлагането им на определени лица независимо от
вида на правоотношението, което възниква по този повод. Затова на основание чл.
49 от ЗЗД общината отговаря гаранционно-обезпечително за бездействието на лицата,
на които е възложила да осъществяват дейностите по изпълнение на задълженията й
като собственик на пътя, без да е необходимо по делото да бъде установено кои
са тези лица и какви конкретни функции са им възложени в изпълнение на
горепосочените законови задължения на общината. В настоящия случай
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за непозволено увреждане
се поражда от виновното бездействие на такива лица, осъществено при изпълнение
на възложената им от ответника работа, да сигнализират и обезопасят по подходящ
начин непокритата шахта като препятствие на пътя с оглед безопасното движение
по него, което бездействие е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и с
причинените с него вреди на застрахования лек автомобил.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване на вредите по застрахованото МПС от лицето, което го
е управлявало при настъпване на ПТП. Съпричиняването на вредите би могло да е
резултат от конкретно поведение (действия и/или бездействия) на водача, което
наред с наличието на необозначена и необезопасена непокрита шахта като
препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, също да се намира в
причинна връзка с настъпване на ПТП. Човешката дейност по управление на МПС е
комплексна, т. е. дори и конкретно бездействие на лицето в процеса на нейното
извършване има определени фактически проявления, поради което в съответствие с
чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже фактите, които са
външен израз или резултат на такова бездействие, както и причинната връзка
между противоправното поведение на водача и настъпването на ПТП, но
доказателства в тази насока не са ангажирани въпреки разпределената с доклада
по чл. 146, ал. 1 от ГПК доказателствена тежест.
Ето защо с плащане на
застрахователното обезщетение на собственика на застрахования автомобил за
имуществени вреди от ПТП, настъпило по причина, за която на основание чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД отговаря ответникът, ищецът на основание чл. 213, ал. 1, изр.
първо от КЗ (отм.) е встъпил в правата на увреденото лице срещу ответника и на
това основание има право да претендира от него не само платеното
застрахователно обезщетение, но и ликвидационните разноски във връзка с
уреждане на претенцията на собственика на автомобила за заплащане на това
обезщетение, които в случая са в размер 10,00 лв.
Възражението на ответника за погасяване
по давност на претендираното главно вземане на ищеца за платено от него
застрахователно обезщетение и за ликвидационни разноски, е неоснователно. В чл.
197 от КЗ (отм.) е установена тригодишна погасителна давност за насрещните
вземания на страните по застрахователния договор. Процесното вземане на
платилия застрахователно обезщетение застраховател не е срещу застрахования, а
срещу лицето, което отговаря по чл. 49 от ЗЗД за обезщетените вреди. Поради
това за вземането се прилага общата петгодишна погасителна давност, която
започва да тече от момента на плащането на обезщетението, тъй като от този
момент застрахователят може да встъпи в правата на застрахования (чл. 213, ал.
1 от КЗ – отм.). В случая плащането на застрахователното обезщетение е
извършено на 2.12.2015 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 499/2020 г. по описа на РС
– С., е подадено на 23.7.2020 г. по пощата в рамките на петгодишния давностен
срок. Съгласно фикцията по чл. 422, ал. 1 от ГПК при спазване на срока за
предявяване на установителен иск за вземане по издадена заповед за изпълнение,
срещу която е подадено възражение, искът се счита предявен от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, откогато
настъпват и всички материално-правни последици от предявяване на иска, в т. ч. прекъсването
на погасителната давност преди изтичането й (чл. 116, б. „б“ от ЗЗД); започването
на течение на нов срок на погасителната давност (чл. 117, ал. 1 от ЗЗД) и
спирането му докато трае съдебния процес относно вземането (чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ от ЗЗД).
По тези съображения съдът намира,
че искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен в предявения му размер.
По разноските:
С оглед направеното от ищеца
искане и предвид изхода на делото, в съответствие с т. 12 от съобразителната
част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 350,00 лв. за разноски, от
които сумата 75,00 лв. представлява общ размер на присъдените разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 499/2020 г. на РС - С., а сумата 275,00
лв. представлява разноски в настоящото производство, в това число 25,00 лв.
дължима и довнесена държавна такса за разглеждане на иска, 150,00 лв. за внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице по САТЕ и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение (100,00 лв.) е
определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед
ниската правна и фактическа сложност на делото и ниската стойност на
материалния интерес.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, по иска на „ЗК ЛИ” АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.
ш.” № срещу Община С., код по БУЛСТАТ , с адрес гр. С., ул. „М.“ № ,
съществуването на вземане на „ЗК ЛИ“ АД срещу Община С. за сумата 78,00 лв.,
представляваща сбор от застрахователно обезщетение в размер 68,00 лв., платено
на застрахования собственик на лек автомобил „Пежо“ с рег. № СО .... ВМ на
основание договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна
полица № 93001510011847/25.2.2015 г., за обезщетяване на имуществени вреди, причинени
на собственика от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.11.2015 г. в
гр. С., на бул. „Б.“, в чийто права срещу Община С. ищецът „ЗК ЛИ” АД встъпил
на основание чл. 213, ал. 1, изр. първо от Кодекса за застраховането (обн. ДВ,
бр. 103/2005 г., отм. ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 1.1.2016 г.), вр. чл. 49,
вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите с плащане на обезщетението на
2.12.2015 г. и 10,00 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху тази обща сума в размер 78,00 лв., считано от датата на предявяване на
иска на 2.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Община С., код по БУЛСТАТ , с адрес гр. С., ул. „М.“ № , да заплати на „ЗК ЛИ”
АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. ш.” № , сумата
350,00 лв. за разноски, от които 75,00 лв. представляват разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 499/2020 г. по
описа на Р. с. - С. и 275,00 лв. представляват разноски в настоящото
производство.
Присъдените с настоящото решение
разноски да се платят по банкова сметка *** „ЗК ЛИ” АД в „Ю. Б.“ АД – клон В., IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: