РЕШЕНИЕ
№ 1419
гр. Варна, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110107789 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от К. И. Г. срещу "*" АД и
„*, искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както
следва:
За приемане на установено между страните К. И. Г. и "*" АД, че
сключеният между тях договор за паричен заем №3894101 от 07.08.2020
г. е нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД;
За приемане на установено между страните К. И. Г. и „*“ ЕООД, че
сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №*от
07.08.2020 г. е нищожен, поради противоречие със закона, противоречие
с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
за осъждане на ответника „*“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в
размер на 158,30лв., представляваща недължимо платена, без основание,
сума по договор за предоставяне на поръчителство №* от 07.08.2020 г.,
на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
и предявени в условие на евентуалност насрещни искове от „*“ ЕООД срещу
К. И. Г.:
евентуално за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
1789 лв., представляваща разликата между подлежащата на връщане
главница от 2250 лв. по договор за паричен заем №*от 07.08.2020 г.,
заплатените от „*“ ЕООД и платените от ищцата К. И. Г. от 461лв.;
евентуално за осъждане на ответницата К. И. Г. да заплати на ищеца „*“
ЕООД сумата от 2380,34лв., представляваща заплатена от „*“ ЕООД
1
сума по договор за паричен заем №*от 07.08.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска /30.09.2022г./ до окончателното
плащане;
евентуално за осъждане на ответницата на ответницата К. И. Г. да
заплати на ищеца „*я“ ЕООД сумата от 2603,64лв., представляваща
заплатена от „*“ ЕООД сума по договор за паричен заем №*от
07.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
/30.09.2022г./ до окончателното плащане; както и сумата от 1518лв.,
представляваща незаплатена част от дължимото възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство №*от 07.08.2020 г.;
Твърди се в исковата молба, че на 07.08.2020г. между ищеца и
ответника "*" АД е сключен договор за паричен заем № *, както и че на
същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство №*,
сключен с „*“ ЕООД, неразривно свързан с него. Излага съображения, че и
двата договора са нищожни, поради противоречието им със закона. Намира,
че в договора за заем не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК,
тъй като в договора не е записан действителният размер на ГПР. Сочи се, че
действително приложения от кредитора е различен от посочения размер от
41,72%, с което е заблудил потребителя относно реалния размер на разходите
по кредита. Счита за нарушени разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, чл. 19, ал.1 и
ал.2 ЗПК. На ищцата не било разяснено по разбираем начин условията по
кредита преди сключване на договора. Сочи се, че кредиторът е представил
стандартен европейски формуляр за кредит с размер на 2250 лв. и лихвен
процент от 35 % и ГПР 41,72%, които не отговорят на реално дължимото.
Сочи се, че в общите разходи по заема е включено и възнаграждение на
дружеството – поръчител в размер на 1741,30лв., с което се надхвърляло ГПР
с 5 пъти размера на законната лихва. Намира, че недействителността на
договора за заем влече недействителност на сключения във връзка с него
договор за поръчителство. Счита се, че ищецът следва да върне само чистата
стойност на кредита от 2250лв.. отделно, намира, че договорът за
поръчителство е нищожен на собствено основание, тъй като противоречи на
закона. Излага се, че престациите по договора са явно нееквивалентни, тъй
като длъжникът по него не получавал никаква престация. Намира, че
кредитотът не е направил предварителна оценка на риска, а в противоречие
със закона е прехвърлил оценката за платежоспособността върху длъжника.
Намира, че договорът противоречи на чл.143 ЗЗП. Сочи се, че предвид
аксесорния характер на договора за поръчителство, същият е недействителен
поради недействителност на главната кредитна сделка. Сочи се, че в полза на
ответника "*" АД е заплатена сума в общ размер на 222лв. /20лв. – на
21.08.2020 г., 198лв. -04.09.2020 г. и 14 лв. на 18.09.2020 г./. Твърди се, че
съгласно договора ответника "*" АД бил овластен да събира сумите в полза
на поръчителя „* ЕООД, поради което със сумата от 222лв. били погасени две
2
от вноските по договора за поръчителство в общ размер на 158,30лв. Счита
се, че същите са заплатени без основание, поради което претендира
връщането им от „*“ ЕООД. По изложените съображения моли за уважаване
на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника "*АД, в който се изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора
и отделни негови клаузи. Счита, че договореният лихвен процент не
противоречи на добрите нрави. Сочи се, че към датата на сключване на
договора не е имало ограничение за цената на услугата за предоставяне на
ползване на паричен заем. Счита се, че съобразно свободата на договаряне е
договорен и размер на лихвата. Намира, че клаузата предвиждаща размера на
ГПР, респ. дължимата възнаградителна лихва не е неравноправна и не
противоречи на добрите нрави. Счита се, че договорът не нарушава
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Намира за неоснователно
твърдението на ищеца за нищожност на договора за поръчителство. Намира,
че с подписване на договора , същият влиза в сила само в случай че
длъжникът не предостави предвиденото в договора обезпечение в тридневен
срок – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Намира,
че заемателят е разполагал с достатъчно време да прецени условията по
договора. Сочи се, че възнаграждението за поръчителя не би могло да се
включи в дължимия процент на разходите. Излага се, че този договор не е
обвързан с договора за заем, като задълженията по него са свързани с
неизпълнение на длъжника. Оспорват се твърденията за недействителност на
договора за поръчителство. Сочи се, че договорът е сключен с цел
изпълнение на задълженията по договора за заем. Излага се, че същият е
сключен при свободно договаряне между страните и не противоречи на
добрите нрави. Твърди се, че поръчителят е сключил договора само поради
възлагане от заемателя и при условие, че ще получи възнаграждение. Намира,
че поръчителят следва да получи възнаграждението си независимо от
отношенията между кредитора и длъжника. Моли се за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „*“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Намира, че дружеството законосъобразно упражнява дейност
като гарант по занятие. Сочи се, че длъжникът в изпълнение на договора за
паричен заем и чл. 4 от същия е сключила договора за поръчителство, за да
обезпечи задължението си по договора. Оспорва твърденията за
нееквивалетност на престациите и нарушаване на добрите нрави. Сочи се, че
ответника извършва възмездна услуга , като заемателят не е поставил условия
за сключване на договор с дружеството гарант, а длъжникът е направил избор
от трите предвидени в договора възможности. Оспорва се договорът за
поръчителство да противоречи на чл. 143, ал. 2, т.19 ЗЗП и чл.22 ЗПК. Намира
разпоредбите на ЗПК за неотносими, тъй като намирали приложение само при
3
договори за потребителски кредит. Намира, че разпоредбите за договор за
дарение не намират приложение. В този смисъл моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 от ГПК са предявени в условие на евентуалност
искове от „*“ ЕООД срещу *Г.. Сочи се, че на 07.08.2020 г. ищецът е сключил
с ответницата договор за поръчителство, с което същият е поел задължение
солидарно да отговаря с ответницата за задълженията й по договора за заем,
които включвали главница от 2250лв., възнаградителна лихва и законна лихва
за забава. В тази връзка ответницата дължала възнаграждение на поръчителя в
размер на 1741,30лв. след влизането му в сила. Сочи се, че съобразно чл. 2 от
договора за поръчителство същият влиза в сила само в случай че длъжникът
не изпълни задължението си по договора за паричен заем по чл. 4, т. 1 и чл. 4,
т. 2 да предостави поисканото от кредитора обезпечение. Сочи се, че
ответницата не е изпълнила задължението си спрямо „И*т“ АД, поради което
договорът за поръчителство влязъл в сила. Излага се, че ответницата не
изпълнила и задължението си спрямо кредитора за заплащане на главница и
лихва по него, поради което на 26.05.2022 г. кредиторът отправил искане за
плащане към * ЕООД в качеството му на солидарен длъжник, поради което
заплатил дълга на 31.05.2022 г., който възлизал на 2603,64лв. Сочи се, че с
изпълнение на задължението е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор, поради което инвокира интереса си от предявяване на иска. Сочи
се, че от 28.09.2022 г. вземанията са върнати в патримониума на ищеца от
Агенция за просрочени задължения ООД, поради което намира, че с връчване
на исковата молба по насрещния иск ответницата е уведомена за цесията.
намира, че предвид настъпване на крайния срок на договора и заплащане на
вземането от поръчителя, на поръчителя ищец се дължи в пълен размер на
възнаграждението му по договора за предоставената услуга по
поръчителство, както и за заплатените по договора суми, с които се
обогатила. Сочи се, че извършените от ответницата по насрещния иск
плашания от 461 лв. са отнесени, както следва – 178,31лв. за главница; 59,39
лв. за погасяване на договорна лихва по договора за заем и 223,30 лв. за
заплатено възнаграждение по договора за поръчителство. В тази връзка се
иска в случай на прогласяване недействителността да се осъди ответницата да
заплати разликата между главницата по договора за заем от 2250 лв. и
заплатената сума от 461 лв. Евентуално предявява искане за заплащане на
суми по договора за заем и по договора за поръчителство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск *Г. оспорва
иска. Оспорва се действителността на процесния договор за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, поради което намира, че ответникът следва да върне
само чистата стойност на кредита, като не дължи лихви и други разходи по
него. Обосновава нищожност на договора за заем и договора за
поръчителство. Подчертава се, че в договора за заем не е записан
действителния размер на ГПР, което влече на неговата нищожност. Сочи се,
че кредиторът е следвало да включи в ГПР възнаграждението за поръчител,
4
което не е сторено, поради което вписания в договора не съответства на
действителния приложен. Сочи се, че потребителят е бил въведен в
заблуждение. Оспорва се действителността на договора за поръчителство по
изложени подробно съображения. Подчертава се, че същият е свързан с
договора за заем, който също намира за недействителен, с който се цели
допълнително оскъпяване на кредита. Настоява се , че към датата на отговора
ответницата е заплатила част от задължението си в размер на 461лв., цялата
главница в размер на 2250лв. Моли се за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски. Релевира възражение за прекомерност на разноските
по насрещната искова молба.
В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск не изпраща
представител. Депозирана е писмена молба, с която се поддържа предявения
иск, излага становище по същество и се моли за уважаването му. Претендират
се разноски по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответната страна в съдебно заседание, чрез процесуален представител
моли за отхвърляне на първоначалния иск и уважаване на насрещната искова
молба. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По първоначално предявените установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД от К. И. Г. срещу "*"
АД и „*“ ЕООД, съдът намира следното:
За успешното провеждане на така предявените искове ищецът следва да
установи наличието на посочените от нея основания за нищожност на
договора за паричен заем от 07.08.2020 г. и отделни негови клаузи – че
уговорения ГПР не съответства на действително приложения между страните,
както и да посочените от нея основания за нищожност на договора за
поръчителство от 07.08.2020 г. За отблъскване на исковата претенция в
тежест на всеки ответник е да установи, че процесните клаузи са
действителни, а в тежест на "* АД е да установи и изпълнение на
задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят,
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове
договарянето на размера на останалите такси, разходи в съответствие с
типични разходи на кредитора и обичайна печалба, респ. направата на
конкретни такива разходи.
Не е спорно между страните, а и от представени по делото
доказателства се установява наличието на сключен на 07.08.2020г. между
ищеца и ответника "*АД договор за паричен заем № *, както и че на същата
дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство №*, сключен с „*
ЕООД.
Искът за прогласяване нищожност на договора за паричен заем от
07.08.2020 г. и отделни негови клаузи касателно лихвата, начислена по него
5
се преценява за неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по
особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл.23 ЗПК, а именно че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
В случая ищецът намира договора за заем за недействителен, поради
неспазване на изискванията на закона при определяне на ГПР, с което и
обосновава тази недействителност
Съобразно чл. 19 от ЗПК в редакцията от 23.07.2014 г., приложима към
датата на сключване на 07.08.2020 г. годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. За страните няма пречка да
уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на
парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС №
72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва.
В случая, уговореният лихвен процент и годишен процент на разходите
от 35,00 %, респ. 41,72 %, са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ЗПК и не
надвишават този размер (петкратния размер на законната лихва от 10%),
поради което и релевираните доводи за нищожност на претендираната
възнаградителна лихва са неоснователни. При потребителски заем за сума от
2250лв., със сравнително кратък срок на ползване от 44 седмици, уговарянето
на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер от 41,72 % е
съизмеримо с разходите, които прави заемодателят, както и с риска, който
носи, както и с размера на очакваната от сделката печалба. Ищецът не е
ангажирал доказателства, че в периода на договора лихвата е едностранно
променяна или е надвишавала договорената такава, поради което този иска
следва да се отхвърли.
Следва да се отбележи, че недействителността на отделни клаузи в
договора обаче, не влече недействителността на целия договор, каквито
доводи се навеждат с оглед претенцията за недействителност на договора за
поръчителство, сключен за обезпечаване на вземането по договора за заем.
Т.е. договора за заем би могъл да бъде сключен и без наличието на
неравноправни клаузи досежно сключване на договор за поръчителство и
действителността на последния подлежи на самостоятелно изследване.
Искът за прогласяване недействителността на договора за
6
поръчителство от 07.08.2020 г. е основателен.
Съгласно трайната съдебна практика и теория добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, тъй като
правната последица от тяхното нарушаване, е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави към момента на сключване на
договора /в този смисъл и Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. Добрите нрави предполагат еквивалетнтост на
престациите и при явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо
до нищожност на сделката.
От анализа на ангажираните по делото доказателства се установява, че в
деня на сключване на договора за потребителски кредит е сключен и договор
за поръчителство, в който е уговорено заплащане на възнаграждение, което се
прибавя към погасителната вноска по кредита.
Съгласно представения договор за поръчителство от 07.08.2020 г.
възнаграждението на поръчителя ответника „*“ ЕООД е уговорено в негова
полза за това, че се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията му към трето лице – негов кредитор по потребителски договор.
От друга, страна, според договора за кредит длъжникът се е задължил
да предостави на кредитора обезпечение чрез банкова гаранция или
сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице в
кратък срок от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В изпълнение
на това именно негово задължение потребителят е сключил с „*“ ЕООД
договор за поръчителство, с договорено възнаграждение, включвайки го към
месечните погасителни вноски.
Принципно, няма законова пречка договорът за поръчителство да е
предвиден като възмезден, но задължението за заплащане на възнаграждение
следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна престация
срещу поетото задължение, какъвто не е настоящия случай. В случая
възникването на задължението за заплащане на възнаграждение на
дружеството ответник, което има определен размер без да се отчита, дали
страната изпълнява задължението добросъвестно или е допуснала
неизпълнение на своите договорни задължения по договора за кредит,
представлява уговорка, която нарушава добрите нрави, тъй като се достига до
значително увеличение на общия размер на задължението, в ущърб на
икономически по-слабата страна. Фактът, че възнаграждението по договора
за гаранция е дължимо независимо дали лицето, за чието изпълнение
дружеството-ответник гарантира, изпълнява точно или допуска неточно
изпълнение, се достига до нееквивалентност на престациите, което води до
накърняване на добрите нрави и обосновава извод за нищожност на
сключения договор за гаранция на това основание
От така изложената фактическа обстановка следва, че договорът за
поръчителство е сключен в разрез с добрите нрави, поради което същият е
нищожен. Същият е сключен и в нарушение на императивните норми на ЗПК
и ЗЗП и е недействителен по отношение на ищеца, респ. последният не дължи
плащане по него. За да получи уговорения кредит, кредитополучателят на
практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от
кредитора търговско дружество, и е лишен от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна по
7
правоотношението.
В допълнение чрез договора за поръчителство се прехвърля рискът от
неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
последния, което е допълнителен аргумент за нищожността на този договор.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че предявената главна
искова претенция за прогласяване недействителността на договора за
поръчителство от 07.08.2020 г. е основателна, поради което подлежи на
уважаване.
С оглед изложените по-горе съображения предявения осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от К. И. Г. срещу „*“ ЕООД се
преценява за основателен.
За успешното му провеждане ищецът следва да установи плащането на
сумата от 158,30 лв. по договор за предоставяне на поръчителство
№*от07.08.2020г, а в тежест на ответника е да докаже валидно възникнало
между страните облигационно правоотношение по договор за предоставяне
на поръчителство №*от 07.08.2020 г.
В случая от ангажираните по делото доказателства и приетата и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно дадено, се установи,
че заплатената сума по договора за поръчителство в полза на ответника „*“
ЕООД възлиза на сумата от 223,30 лв. Съобразно заключението на вещото
лице от общо извършените от ищеца плащания от 461 лв., част от тази сума е
съотнесена от кредитора за погасяване на задължението по договора за
поръчителство.
Плащането по недействителен договор, какъвто както се коментира по-
горе в случая е договора за поръчителство от 07.08.2020 г., е недължимо,
поради което сумата подлежи на репариране.
С оглед горното предявеният кондикционен иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло в предявения размер от 158,30 лв.
В случая разглеждането на предявените в условие на алтернативност
насрещни евентуални осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
от „Файненшънъл България“ ЕООД срещу К. И. Г. е обусловено от резултата
по първоначално предявените искове.
С оглед горните изводи на съда за неоснователност на иска за
прогласяване недействителност на договора за заем и основателност на иска
за прогласяване недействителността на договора за поръчителство, подлежи
на разглеждане единствено иска на „*“ ЕООД за осъждане на ответницата
К. И. Г. да заплати на ищеца „*“ ЕООД сумата от 2380,34лв.,
представляваща заплатена от „*“ ЕООД сума по договор за паричен
заем №*от 07.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска /30.09.2022г./ до окончателното плащане.
За успешното провеждане на така предявения иск ищецът следва да
установи предаване на сумата от 2380,34лв. по договор за паричен заем № *от
07.08.2020 г. от кредитора на заемополучателя; заплащането на кредитора от
поръчителя на кредитора на процесната сума /размера на главница и лихва/.
8
От приобщената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
сумите по договора за заем възлизат на 2250 лв. за главница и 364,70 лв. за
лихва, като след извършените от длъжника Г. плащания, остатъкът от
незаплатените суми възлизат, както следва: 2071,69 лв. за главница и 305,31
лв. за договорна лихва за периода от 18.09.2020 г. до 11.06.2021 г. Сумите
дължими по договора за поръчителство възлизат на 1741,30 лв., от които са
съотнесени за плащане 223,30 лв. и са останали незаплатени 1518лв.
Съобразно заключението на вещото лице, ако сумата от 223.30лв. не се
отнесе за плащане на суми по договора за поръчителство, то остатъкът от
задължението за главница и лихва по договора за заем е 1902,95лв. и 250,75
лв., следвайки последователността за погасяване първо на лихва, след което
на главница.
Съобразно представените по делото доказателства – платежно
нареждане от 31.05.2022 г. /стр.107/, както и приетата и неоспорена по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „*“ ЕООД е заплатил на "*
АД задължения на К. И. Г. в размер на 2603,64лв. за незаплатени суми по
договор за паричен заем №*от 07.08.2020 г.
В контекста на изложеното по-горе съдът намира, че със сумата в общ
размер на 223.30 лева, платена от ищеца въз основа на нищожния договор за
поръчителство, следва да се погасят задълженията за договорна лихва и
главница по правилото на чл. 76,ал. 2 от ЗЗД, поради което непогасения
остатък от задължението възлиза на главница в размер на 1902,95лв. и
договорна лихва от 250,75лв., или общ размер на задължението на длъжника
от 2153,70лв.
Доколкото обаче съдът с настоящото решение постановява връщане на
недължимо платена сума по договора за поръчителство за сумата от 158,30
лв., сумата, с която ищецът „*я“ ЕООД, плащайки на "Изи Асет
Мениджмънт" АД е обеднял, същата /223,30/ не следва да се приспада в
цялост от задължението, поради което задължението на длъжника възлиза на
2312 лв. за главница и лихва /2377лв. - размер на остатъка от сбора за лихва
и главница от 2614,70 лв. след извършените плащания от 237,70лв., минус 65
лв., разликата между недължимо платените 223,30лв. и подлежащи на
връщане 158,30лв./. В противен случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване на ищеца, ако сумата от 158,30лв. се приспадне два пъти от
задължението.
По тези съображения съдът намира иска за заплащане на главница и
лихви, заплатени от „*“ ЕООД за основателен и доказан в размер от 2312
лева – представляваща непогасена главница и лихва по суми по договор за
паричен заем №*от 07.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на исковата молба в съда /30.09.2022 г./ до
окончателното му погасяване, поради което следва да бъде уважен. За
разликата над този размер до претендираната сума от 2380,34лв лева искът
следва да се отхвърли.
Предвид несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие останалите
9
предявени искове в условие на евентуалност не следва да се разглеждат.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
адвокат П. Й. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на основание чл. 38 от ЗАдв.
във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК по всеки уважен иск или в размер на 400лв.
по уважения иск по чл. 124 ГПК и 400лв. по уважения иск по чл. 55 ЗЗД,
определено в минимален размер на основание чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба
№1/2004 г. към датата на представяне на договора/, както и за сумата от 11,48
лева съобразно отхвърлената част от насрещния иск от „Файненшънъл
България“ ЕООД , подлежащ на разглеждане (400х68,34/2380,34).
С оглед изхода на спора в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС, ответника „*“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати по 50
лв. или в общ размер на 100лв. държавна такса на основание чл.78, ал.6 от
ГПК.
В полза на ответника "*т" АД и тежест на ищеца по първоначалния иск
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърления иск по чл. 124 ГПК за прогласяване нищожността на договора,
или в размер на 150 лв., определен от съда в минимален размер съобразно
Наредба №1/2004 г.
С оглед изхода на спора по насрещния иск в полза на ищеца по него *“
ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят сторените
разноски - за заплатена държавна такса /71,56/, ССчЕ /400лв/ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на 150 лв. в минимален
размер, или съобразно уважената част от исковете в размер на 603,71 лева
/621,56х2312/2380,34/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
*срещу * със седалище и адрес на управление гр. * че сключеният между тях
договор за паричен заем №*от 07.08.2020 г. е нищожен, поради противоречие
със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД;
ПРИЕМА за установено между страните К. И. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. * и „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище град * че сключеният между тях
договор за предоставяне на поръчителство №*от 07.08.2020 г. е нищожен,
поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*, със седалище град *, ДА ЗАПЛАТИ на К. И. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. *, сумата в размер на 158,30лв. /сто петдесет и осем
лева и тридесет стотинки/, представляваща недължимо платена, без
основание, сума по договор за предоставяне на поръчителство №*от
07.08.2020 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
10
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *, да заплати на ищеца
„*, със седалище град *, сумата от 2312лв. /две хиляди триста и дванадесет
лева/, представляваща заплатена от „Ф* ЕООД сума по договор за паричен
заем №*от 07.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска /30.09.2022г./ до окончателното плащане, на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД; като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 2312 лв. до
претендирания размер от 2380,34лв.
ОСЪЖДА * със седалище град *, да заплати в полза на бюджета по
сметка на съдебната власт на Варненския районен съд, сумата от 100 лева
/сто лева/, представляваща дължима в производството държавна такса по
първоначално предявените искове, на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА *, със седалище град *, да заплати на адвокат П. Й. Н., ЕГН
**********, със служебен адрес гр. * сумата от 800 лева /осемстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от адвоката
безплатна адвокатска помощ и съдействие по първоначалните искове, както и
сумата от 11,48 лева /единадесет лева и четиридесет и осем стотинки/,
съобразно отхвърлената част от насрещния иск от „Файненшънъл България“
ЕООД, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА вр. чл.78. ал. 1 и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *, да заплати на * със
седалище и адрес на управление гр. *,сумата от 150 лева /сто и петдесет
лева/, представляваща сторени съдебни разноски в първоинстанционното
производство за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В* да заплати на „*,
със седалище град *, сумата от 603,71 лева /шестстотин и три лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща сторени съдебни разноски по
насрещния иск в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени на ищеца К.
И. Г. по посочения от ищеца начин – по банкова сметка с IBAN
BG23BPBI79451069803601, по сметка на адв. П. Й. Н..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11