№ 548
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110155621 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „**” АД срещу „**“ АД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 370,82 лв. (след допуснато
изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК) главница, представляваща непогасен остатък от
регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско на МПС“ за щети по т.а. Дачия Докер, с рег.№ **, причинени
при ПТП на 31.03.2020г. в гр. Варна, реализирано по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. Шкода, с рег.№ *, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.10.2022г. до окончателното плащане, и за сумата от
78,81 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 8.09.2020г. до 12.10.2022г.
В исковата молба се твърди, че на 31.03.2020г. в гр. Варна, на бул. „Трети март“
е настъпило ПТП, предизвикано от водача на л.а. Шкода, с рег.№ *, при което са били
причинени увреждания по т.а. Дачия Докер, с рег.№ **. За увреденото МПС е била
сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № *
при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която
застрахованият е предявил претенция за плащане на застрахователно обезщетение.
Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил
същите са оценени на стойност 1705 лв., която сума заплатил на автосервиза, извършил
1
по негово възлагане ремонт на автомобила. Поддържа, че за л.а. Шкода, с рег.№ *, към
датата на ПТП е била в действие сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу
последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение ведно с
направените ликвидационни разноски в размер от 15 лв. Твърди, че е предявил
регресната си претенция с покана до ответника, който обаче погасил задължението си
до размера от 1349,18 лв., а остатъкът от 370,82 лв. останал непогасен. Посочва, че
поради забавата за плащане по регреса ответникът дължи и мораторна лихва върху
остатъчната главница в размер от 78,81 лв. за периода от 8.09.2020г. до 12.10.2022г. С
тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който заявява, че признава изцяло по основание и размер исковите претенции,
първоначално предявени като частични.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения главен осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя
от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП,
съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на
сключения между тях договор; 4/ отговорност на сочения като виновен за ПТП водач,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието
вреди в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага;
5/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със
застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е
задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.
Всяко от посочените релевантни обстоятелства, формиращи основанието на
исковата претенция, в процесния случай е безспорно между страните. Съобразявайки
това с приетия доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на сочените от
ищеца дата и място е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. Шкода, с рег.№ *, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника по действаща към този
2
момент застрахователна полица, както и че в резултат от ПТП са били причинени щети
по т.а. Дачия Докер, с рег.№ **, застрахован при ищеца по имуществена застраховка.
Не е спорно също, че процесното ПТП е в обсега на осигуреното съгласно договора за
имуществено застраховане застрахователно покритие и същото е настъпило в периода
на действието му, поради което съставлява покрит по полицата застрахователен риск.
Като безспорно е прието и това, че щетите по увредения автомобил са били отстранени
за сметка на ищеца, който, видно и от представено преводно нареждане от 13.07.2020г.
е заплатил на „Алианс Ауто Варна“ ООД разходите за извършени по негово възлагане
ремонтни дейности на обща стойност 1705 лв.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
предявил надлежно регресната си претенция за сумата от 1720 лв., включваща и
сторени ликвидационни разноски, с отправена до ответника покана за плащане от
6.08.2020г., която последният е получил на 7.08.2020г. Не се спори, че ответникът е
погасил частично вземането по регреса до размера от 1349,18 лв., което обстоятелство
сочи и на извънсъдебно признание от негова страна на възникването на предявеното
вземане, но само в посочения размер. Тъй като направеното от ответника с отговора на
исковата молба признание е по отношение първоначално предявения частичен иск, то
подлежи на обсъждане дали претендираният от ищеца пълен размер на вземането му
след допуснатото изменение на иска съответства на размера на претърпените вреди,
подлежащи на репариране по регреса.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като обемът на отговорността
по регреса е обусловен от размера на платеното застрахователно обезщетение. Същото,
съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, е съизмеримо с действителната стойност на вредите,
причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на
застрахователното събитие. Обезщетението трябва да покрие размера на вредите към
деня на настъпването им, като съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на
определената застрахователна сума (лимита на отговорност по имуществената
застраховка) и не може да надвишава действителната (при пълна загуба) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а тази
стойност е пазарната стойност, в рамките на която правоимащият може да замести
имуществото с еквивалентно по вид и качество, респ. да го възстанови във вида му
преди увреждането.
При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай,
дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на
реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички
3
разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в
причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на
застрахованото лице.
В случая между страните не е спорно и от заключението на приета по делото
съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено, се установява, че всички ремонтно-възстановителни дейности,
извършени по възлагане от ищеца и заплатени от него на „Алианс Ауто Варна“ ООД,
са били необходими с оглед отстраняване на уврежданията по застрахования
автомобил, причинени в резултат от процесното ПТП. Съгласно изводите на експерта
стойността на ремонта на увредения автомобил, определена по средни пазарни цени за
вложени нови части и труд към датата на ПТП, възлиза на сумата от 1892,23 лв. Така
изчислената сума отразява действителните разходи за отремонтиране на автомобила по
пазарна стойност към релевантния съобразно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ момент,
като доколкото надвишава размера на платеното от ищеца застрахователно
обезщетение, който определя обема на регресното му право, отговорността на
ответника по регреса е до извършеното от ищеца плащане в полза на застрахования в
размер от 1705 лв.
Съгласно чл. 411 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, които не се спори, че възлизат на
сумата от 15 лв. Следователно вземането на ищеца е в общ размер от 1720 лв., което се
установи, че ответникът е погасил до размера от 1349,18 лв., т.е. непогасеният дължим
остатък възлиза на 370,82 лв. При този извод предявеният главен иск е основателен и
следва да се уважи изцяло, а като последица от това на ищеца следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2022г. до
окончателното плащане.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят длъжник следва да определи и
изплати обезщетение по предявения срещу него регрес в 30-дневен срок от представяне
от правоимащия застраховател на всички необходими доказателства от образуваната
преписка за установяване основанието и размера на щетата. Посочената разпоредба
определя като срочно задължението на ответника за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение по регресната претенция на ищеца, установявайки за
начален момент на законовия 30-дневен срок за изпълнението му получаването на
покана за плащане, придружена с изискуемите документи за надлежно завеждане на
претенцията. Тъй като срокът е в полза на длъжника, изискуемостта на вземането по
регреса настъпва с изтичането на 30 дни от поканата до него. В процесния случай се
установи, че ищецът е предявил извънсъдебно регресното си притезание срещу
ответника с покана, получена от адресата длъжник на 7.08.2020г., при което
ответникът е изпаднал в забава считано от 8.09.2020г. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
4
периода на забава от 8.09.2020г. до посочения от ищеца краен момент 12.10.2022г.
ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху непогасената
главница от 370,82 лв., което изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
лихвен калкулатор възлиза на сумата от 78,81 лв. Следователно акцесорният иск също
е изцяло основателен и следва да се уважи в пълен размер.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски се поражда в полза на ищеца. Същият претендира и следва да му се присъдят
направените разноски в общ размер от 350 лв., вкл. за държавна такса в дължимия
размер от 50 лв., за възнаграждение на вещото лице в размер от 200 лв. и за
процесуално представителство от юрисконсулт в размер от 100 лв., определен от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на „**” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, по предявени искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 370,82 лв. – главница,
представляваща непогасен остатък от регресно вземане за възстановяване на платено
от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за щети по т.а.
Дачия Докер, с рег.№ **, причинени при ПТП на 31.03.2020г. в гр. Варна, реализирано
по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач
на л.а. Шкода, с рег.№ *, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2022г. до
окончателното плащане, и сумата от 78,81 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 8.09.2020г. до 12.10.2022г.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на „**” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 350 лв. – деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5