Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 7756 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците Л.Т.К., Ю.Т.К., В.В.Т., В.А.К. и Д.А.Т. твърдят, че в качеството на
наследници на Д.Т. Ковачки им е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ „Панчарево”
и съдебно решение № 3119/10.05.2013г. по адм.д.№
858/2013г. на АССГ правото на собственост върху имот с проектен идентификатор
68134.1506.2153 по кадастралната карта на гр.София, район Младост, с площ 2854
кв.м. при граници: от две страни-имоти с идентификатори 68134.1506.2124;
68134.1506.1440; 68134.1506.2124 и 68134.1506.117. Със заявление от
02.04.2014г. поискали от СГКК-София град изменение в кадастралния регистър на
имот с идентификатор 68134.1506.2124 чрез попълване на собствения им имот с идентификатор
68134.1506.2153, тъй като не бил нанесен в кадастралните карта и регистър.
Ответникът възразил срещу изменението засягащо имот 69134.1506.2124, тъй като
по този начин се засягал собствения му имот с посочения идентификатор.
Началникът на СГКК-София град приел, че е налице спор за материално право и
отказал извършване на изменението на кадастралната карта и регистър. Ищците
предявяват иск, с който да се признае за установено спрямо ответника, че са
собственици на имот с проектен идентификатор 68134.1506.2153 по кадастралната
карта на гр.София, район Младост, с площ 2854 кв.м. при граници: от две
страни-имот с идентификатор 68134.1506.2124; 68134.1506.1440; 68134.1506.2124 и
68134.1506.117.
Ответникът „Т.С.” АД оспорва иска
с доводи, че ищците не са собственици на имота, тъй като не са били налице
предпоставките по ЗСПЗЗ за реституирането му и конкретно са налице пречките по
чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като имотът се намира в границите на урбанизираната
територия на гр.София, бил е застроен с реализирано мероприятие, което не
позволява реалното му реституиране. Твърди, че върху процесния
имот била изградена автобаза на СО Автомобилен транспорт-Автокомбинат
София-град. За изграждането на този обект било издадено разрешение за строеж №
54/1988г. на началника на Дирекция „Архитектура и градоустройство” на СНС, а с
протокол № 247/02.03.1988г. била дадена строителна линия за ограда на
автобазата в парцел VІІІ, кв.25, местността „Гара Искър”. С протокол обр.№ 16 на приемателна комисия било констатирано
завършването на строителните работи по пусков комплекс „Вертикална планировка и
подвижни комуникации” към обект Автобаза-Гара Искър, като било констатирано
изпълнение на строителството на площадка за паркиране на автомобили и
пространство около нея, изпълнение на цялостната водопроводна мрежа с две
отклонения, изпълнение на канализацията, направена бетонова основа на оградата
от три страни на площадката. От писмо от 28.05.1990г. било видно, че
констатираните недостатъци в акт обр.№ 16 били
отстранени. Ответникът твърди, че към 1990г. в имота имало изградени КПП, два
навеса и склад. Това строителство било част от реализирано мероприятие Автобаза-Гара
Искър, което не позволява възстановяване собствеността върху имота. Постройките
били узаконени с акт № 3/26.04.2004г. на главния архитект на район Искър на
името на ответното дружество. Навежда, че решението на ОСЗ Панчарево и
решението на АССГ, с които имотът е реституиран в полза на ищците са
постановени в нарушение на §6, ал.6 ЗППДОбП и §11 ЗПСК.
Ищците, като правоимащи лица по ЗСПЗЗ, са били
легитимирани да получат обезщетение по реда на ЗОСОИ, защото имотът е бил
включен в актива на дружество с 50% държавно участие, актуван като частна
държавна собственост с акт № 00103/13.02.1997г. на областния управител на
Софийска област и включен в капитала на „А.” ЕООД с едноличен собственик
държавата. Това дружество било признато за собственик на празно място в
гр.София, Гара Искър, представляващо парцел VІІІ от кв.25 по плана на гр.София
от 1986г. с площ от 32 000 кв.м., заедно с построените върху него
трафопост, КПП, два навеса и два канала за преглед на коли, склад М, сервизно
хале, гаражна площадка, ограда, вкопани в терена резервоари за бензиностанция,
районен водопровод, канализация с НА № 26, том І, рег. № 2642, н.д.№ 178/2000г.
След открита процедура по приватизация на Автобаза-Гара Искър, обособена част
от имуществото на „А.” ЕООД, обявен и проведен конкурс, Автобаза-Гара Искър
била продадена от „А.” ЕООД на „Обнова 2000” ООД. С приемо-предавателен
протокол от 14.03.2000г. владението върху имота било предадено на купувача.
Договорът за продажба бил оформен с НА № 178, том І, рег.№ 2670, н.д.№
179/2000г. на нотариус с район на действие СРС. След две поредни трансформации
„Обнова 2000”ООД било преобразувано в „Т.С.” АД. С позоваване на тези прехвърлителни сделки ответникът поддържа да собственик на
претендирания от ищците имот.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не е спорно ищците да са
наследници по закон на Д.Т. Станков /Ковачки/, починал на 18.06.1957г.
С решение № 370/06.01.2014г. на
ОСЗ Панчарево на наследниците на Д.Т. Ковачки е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници, върху следния имот: овощна
градина с площ 2854 дка, V категория, находяща се в строителните граници на
кв.Горубляне, м.”Празна секуля”. Решението е издадено
въз основа влязло в сила на 10.05.2013г. съдебно решение по адм.д.№
858/2013г. по описа на АССГ, постановено по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, а имотът
индивидуализиран с № 40156, к.л. № 605 от помощния план на Индустриална зона
Гара Искър.
Първоначално по подаденото за
реституция заявление с решение № 199/30.11.2010г. ОСЗ Панчарево постановила
отказ за възстановяване на имота поради застрояването му, съставляващо пречка
за реституиране в стари реални граници по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, който отказ бил
потвърден с решение № І-35114/04.10.2012г. по гр.д.№ 33377/2011г. по описа на
СРС. С посоченото решение по адм.д.№ 858/2013г. на
АССГ било отменено решението на СРС, както и решението на ОСЗ „Панчарево”,
вместо което постановено възстановяване правото на собственост върху имота.
С писмо изх№
20-45329/01.09.2014г. на началникът на СГКК гр.София е отказано изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър по заявление от 01.04.2014г. чрез
нанасяне на имот с проектен номер 68134.1506.2153 по причина, че собственикът
на имот с идентификатор 68134.1506.2124 „Т.С.” АД е възразил.
С разрешение за строеж №
54/19.02.1988г., съхранявано в индигирано копие в
общината, на СО Автомобилен транспорт Автокомбинат-София
град е разрешено изграждането на автобаза в гр.София, местността Гара Искър,
съгласно одобрени на 25.05.1987г. проекти.
С протокол № 247/02.03.1988г. е
определена строителна линия за ограда в парцел VІІІ от кв.25, местността Гара
Искър.
На 15.02.1990г. е влязъл в сила
протокол обр.№ 16 на комисия за пусков комплекс
„Вертикална планировка и подвижни комуникации” за обект Автобаза Гара Искър.
Комисията е извършила проверка съгласно Наредба за държавното приемане на
обектите от капиталовото строителство във връзка с договор за строителство от 10.02.1988г.,
сключен между инвеститора Автомобилни превози и изпълнителя ГУСВ. В протокола е
удостоверено, че съоръженията са изпълнени според съгласуваните проекти,
изпълнена е площадка за паркиране на автомобили и пространството около нея,
изпълнена е В и К мрежа с две отклонения от 150 метра и 1бр. охранителна
гарнитура; изпълнена канализация с изключение на два клона и участъци РШ 1 и РШ
7; направена бетонова основа на оградата от три страни с дължина от 500м.,
неизпълнени 300м. от оградата; монтирани пана на 350 метра; неизпълнено
осветление. Комисията е освободила изпълнителя на вертикална планировка,
водопроводите и канализацията и предоставила пусковия комплекс на инвеститора. Определен
е срок до средата на м.март 1990г. за допълнителни работи. На 28.05.1990г. СОб.НС е изпратил на БНБ акт обр.№
17 за отстранени недостатъци в обекта Автобаза Гара Искър-водопроводи, констатирани
в акт обр.№ 16.
С акт за узаконяване №
3/26.04.2004г. на главния архитект на СО, район Искър, са узаконени незаконно
извършени строежи в автобазата, за които разрешение № 54/1988г. не се е
отнасяло, а именно КПП, два навеса и склад, изградени от сглобяеми
стоманобетонови елементи. Строежите са узаконени на името на „Т.С.” АД.
Празно място от 32 дка в
гр.София, район Искър, Гара Искър, кв.25, парцел VІІІ е актувано с акт за
частна държавна собственост № 00103/15.02.1997г. Отбелязан е предишен акт за
държавна собственост № 1153/17.02.1988г. Имотът е включен в капитала на „А.”
ООД. От посочения АДС № 1153/1988г. се установява, че този имот е бил
актуван като държавен на основание
Заповед РД 50-09-363/24.06.1987г. на СНС и е предоставен за оперативно
управление на Технологичен автомобилен комбинат София-град за изграждане на
автобаза Гара Искър. С тази заповед е одобрен протокол за частично изменение на
регулацията на парцели VІІ и VІІІ от кв.25 по плана на индустриална зона Гара
Искър-І част. Съставен е констативен нотариален акт № 26, том Ік, н.д.№
178/2000г. за собственост на „А.” ЕООД върху имота, ведно с построените в него
трафопост, КПП с два навеса и два канала за преглед на коли, склад М, сервизно
хале, гаражна площадка с асфалто-бетонова настилка,
ограда, районно прожекторно осветление, районен водопровод, районна
канализация, площадка паровровод, вкопани в терена
резервоари за бензиностанция.
„А.” ЕООД е фирма с държавно
имущество, образувана по Указ 56 със Заповед № Ф-26803.06.1991г. на министъра
на транспорта и с първоначално наименование „Автоспектър”.
С разпореждане № 41/06.11.1991г. на МС фирмата е преобразувана в еднолично
търговско дружество „А.” ООД, а с решение от 31.07.1992г. по гр.д.№ 13636/1991г.
на СГС е вписано преобразуване в ЕООД.
Със Заповед №
РД-08-2/06.01.1999г. на министъра на транспорта „А.” ЕООД е прекратено и
открита процедура по ликвидацията му. Заличаването на дружеството е вписано в
регистъра на държавни и общински предприятия с решение от 24.07.2001г. по ф.д.№
13636/1991г. на СГС.
Със заповед № Пр-9/02.11.1994г. е
открита процедура по приватизация на Автобаза Гара Искър, обособена част от
имуществото на „А.” ЕООД, към този момент в ликвидация, чрез конкурс. С договор
за продажба между „А.” ЕООД и „Обнова 2000” ООД, последното закупило терен от
32 000 кв.м. в гр.София, район Гара Искър, кв.25, парцел VІІІ по
регулационния план на гр.София, от 1986г., идентифициран с АДС № 00103, заедно
с построените КПП, склад М, два навеса
към КПП, трафопост, производствен комплекс-незавършен и ограда. На същата дата
имотът е предаден на купувача, а договорът оформен с НА № 178, том І, н.д. №
179/2000г. В полза на „Обнова 2000” ООД е съставен и констативен нотариален акт
№ 27, том Ік, рег.№ 2708, н.д.№ 187/2000г. за признаване правото на собственост
върху този имот.
В партидата по ф.д.№ 4060 е
вписано решение на СГС за преобразуване на „Обнова 2000” ЕООД в АД, а по-късно
е променено наименованието на дружеството на „Тържище София”.
По делото са представени и
оспорени акт № СО-ДКС-27 и акт № СО-ДКС-А-47/19.05.2003г. на началник сектор
Оперативна дейност към Столична община, Дирекция „Контрол на строителството”,
според който „Т.С.” АД е допуснало изграждане на постройки без строителни книжа
в процесния имот, а строителството е извършено преди
2000г. Строителните книжа за изграждане на постройките в имота са били изгубени
и проведено производство по тяхното възстановяване в частите-архитектурна,
канализация, В и К, ел. инсталация. Съгласно удостоверение №
70-00-956/20.01.2004г. на директора на дирекция Софийски кадастър към Столична
община, „Т.С.” АД е предоставило необходимата документация във връзка с
възстановяване на строителните книжа на офиси, склад и КПП, изградени в имота.
По делото са изслушани две СТЕ
при идентични изводи на вещите лица. Според тях имотът с проектен идентификатор
68134.1506.2153 с площ от 2584 кв.м., предмет на решението на ОСЗ Панчарево,
попада изцяло върху поземлен имот с идентификатор 68134.1506.2124. Част от
сградите в имот 68134.1506.2124, а именно КПП, един от двата навеса, склад и
сервизно хале попадат върху имота, индивидуализиран в решението на ОСЗ
Панчарево. Имотите, описани в АДС № 00103/1997г., в НА № 26 от 10.05.2000г. и в
НА № 178 от 11.05.2000г. представляват един и същ имот, а именно парцел VІІІ,
кв.25, местността „Гара Искър”. Вещото лице по втората експертиза констатира,
че в кадастралния план от 1975г. имотът, описан в посочените документи за
собственост, е заснет с пл.№ 171, а по-късно изменен с пл.№ 169. Върху
оригиналния картон на кадастралните листи 580 и 605 били нанесени сградите,
описани в НА № 178/2000г.-трафопост, КПП, навеси, склад и сервизно хале, като
нанасянето на имотите станало в периода от м.10.1990г. до преди м.04.2007г. По
кадастралния план от 1988г., одобрен със Заповед № 467/28.07.1986г. и №
РД-50-09-363/24.06.1987г- имотът бил обозначен като парцел VІІІ от кв.25, като
на посочения план нямало нанесени сгради. В следващия регулационен план,
одобрен с Решение № 32 по протокол № 29/28.09.2001г. имотът съставлява УПИ І,
кв.13-планът бил изработен върху попълнена кадастрална основа от 1975г. Според
първата СТЕ в изменението на кадастралния план са показани следните сгради: масивна
сграда в строеж, която в НА № 178/2000г. е описана като сервизно хале; масивна
сграда, описана в цитирания нотариален акт като склад М; изпълнена от сглобяеми
стоманобетонови елементи, носещи колони и покривни двойно-Т панели; масивна
сграда, означена в нотариалния акт като трафопост и масивна сграда, означена
като КПП с два навеса от двете му страни и два канала за преглед на коли.Сградите
били в незавършен вид и не било ясно кога са нанесени в кадастралния план, но
според вещото лице това е станало след 1987г., предвид изменението на
кадастралния план от 1981г., направено със Заповед № РД-50-09-363/24.06.1987г.
Основавайки се на авторите на проекта, с експертиза към него, вещото лице дава
заключение, че сградите са нанесени около 1990г. В кадастралната карта на район
Искър, одобрена със Заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на ИД на АГКК и Заповед № КД-14-22-1900/16.12.2013г.
на началника на СГКК София, имотът бил нанесен с идентификатор 68134.1506.2124,
нанесени са и съществуващите в него сгради. Вещото лице по първата СТЕ дава
заключение, че строителството на обект Автобаза Гара Искър е започнало през
1988г. и първият етап от него е завършил с приемането на протокол обр.№ 16 на 15.02.1990г.
Разпитаната по делото свидетелка Д.Т.заявява,
че знае за имота на Д.Т., тъй като фамилията й имала имот наблизо. В момента
върху имота се намира тържището, което било там от 1998г. Според свидетелката
върху имота не е имало сгради, а такива започнали да се строят след 2000г.
Разпитания по делото свидетел Г.Т.знае
за обекта Автобаза Гара Искър, защото работел като началник отдел „Строителство
и архитектура” от 1984г. до 1998г. Изграждането на автобазата било преди
събитията от 1989г. и станало около 1987г.-1988г. Към 01.03.1991г. била завършена
вертикалната планировка-ограда, асфалтова площадка, В и К, електроинсталации, а
двете сгради отпред били изградени в груб строеж до покрив, били сглобяеми
панелни сгради; сградата вътре в имота не била построена, а имала основа и
стърчащи колони; в имота имало и трафопост.
Въз основа тези факти се налагат
следните правни изводи:
Правото си на собственост ищците
основават на реституция по ЗСПЗЗ, осъществена по силата на съдебното решение по
адм.д.№
858/2013г. на АССГ и издаденото
въз основа на него решение №
370/06.01.2014г. на ОСЗ Панчарево, с които процесния
имот, принадлежал на техния наследодател, им е възстановен в стари реални
граници. От своя страна ответникът също поддържа да е носител на правото на
собственост с противопоставени възражения, че съдебното решение не е породило
реституционен ефект в полза на ищците, защото са били налице законови пречки за
възстановяване в стари реални граници.
Посоченото съдебно решение е постановено
в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и с него е разрешен въпроса за
възстановяване на имота, но то има задължителна сила само за ищците и
административния орган по реституцията. Ответникът не е легитимиран да участва
в административното производство по ЗСПЗЗ, не е бил и страна в съдебното производство
по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, поради което не е обвързан нито от решението на ОСЗ
Панчарево, нито от съдебното решение. Те са му непротивопоставими
и по предявения против него иск за собственост може да направи възражения, с
които да оспори правата на ищците. Основателността им подлежи на преценка по
реда на косвения съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК, който е допустим и по
отношение съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ /арг.
от ТР № 5/14.01.2013г. по т.д.№ 5/2011г., ОСГК на ВКС/.
По делото е установено, че процесния имот е бил част от терен от 32 000 кв.м. в
гр.София, район Искър, Гара Искър, включен през 80-те години на миналия век в урбанизираната
територия и съставлява парцел VІІІ, кв.25 по регулационния план от 1986г. Актуван
е като държавен със Заповед № РД 50-09-363/24.06.1987г. на СНС, със съставен
АДС № 1153/17.02.1988г., предоставен за оперативно управление на Технологичен
автомобилен комбинат София-град и отреден за изграждане на автобаза Гара Искър.
Събраните по делото доказателства установяват, че изграждането на автобазата е
започнало през 1987г.-1988г. с осъществяване на строителни дейности попадащи в
приложното поле на § 1в, ал.1 ДР на ППЗСПЗЗ и завършен първи етап през 1990г. с
изградени постройки в него. Възражението на ищците, че сградите са незаконно
построени се опровергава от приетите като доказателства разрешение за строеж,
акт за узаконяване, констативни протоколи на приемателна комисия. Действително
издаденото разрешение за строеж № 54/1988г. не е издадено на името на праводателя на ответника. Държавната фирма Автомобилни
превози, за което е разрешено строителството, е била прекратена през 1991г. със
заповед на министъра на транспорта и активите й поети от новосъздадените със същата
заповед държавни фирми, една от които е „Автоспектър”
/впоследствие„А.” ЕООД/. Целият имот, върху който е разрешено строителството, с
изменението на ЗРП е предоставено за оперативно управление на праводателя на ответника, включително с изградените
постройки. Затова и издаденият през 2004г. акт за узаконяване има за адресат
ответника, в качеството му на правоприемник на държавната фирма-праводател.
Ищците поддържат нищожност на разрешението за строеж поради издаването му от некомпетентен
орган, което е неоснователно. Позовават се на чл.57, ал.1 ЗТСУ /отм./ в
редакцията според изменение на закона с ДВ бр.79/10.07.1998г., но в случая тази
норма е неприложима. Разрешението за строеж е издадено през 1988г. и към този
момент е действала разпоредбата на чл.227, ал.1 ППЗТСУ, според която то се
издава от началника на техническата служба на ОбНС, а
за гр.София от началника на техническата служба при РНС, съответно при
Столичния народен съвет. От компетентен орган е издаден и акт за узаконяване №
3/2004г. с оглед чл.145 ЗУТ, в редакцията към ДВ бр.36/30.04.2004г. Останалите оспорвания от ищците на издадените административни актове във връзка с изграждането, узаконяването и
приемането на строежите в процесния имот останаха
недоказани. Оспорените документи имат характер на официални по смисъла на
чл.179 ГПК и ищците не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията
си.
От изложеното следва, че
реституционния ефект на съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ не е настъпил в
полза на ищците, защото към 01.03.1991г в имота е започнал законно разрешен
строеж, съставляващо пречка за неговото възстановяване в стари реални граници
по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.
На самостоятелно основание такъв
ефект не е настъпил и поради наличие предпоставките на §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./. Според разпоредбата в случаите на сключена
приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или
общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи-собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват
с акции и дялове от дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ.
При влизане в сила на ЗСПЗЗ процесния имот е бил част от имот с площ 32 000 кв.м.,
предоставен за оперативно управление на държавно предприятие, преобразувано
през 1991г. в държавно търговско дружество „А.” ЕООД. Имотът е включен в активите
на това дружество, поради което и на основание чл.17а ЗППДОбП
/отм./ с обособяването му като самостоятелен правен субект е станало негов
собственик. С откритата през 
1994г.
процедура по приватизация на автобаза гара Искър, като обособена част от
имуществото на „А.” ЕООД с провеждането на конкурс на основание чл.33 вр.чл.30 ЗППДОбП /отм./ по реда на
Наредба за конкурсите, приета с ПМС № 155/1992г., и като последица от сключения
договор за продажба на 14.03.2000г. ответникът е придобил правото на
собственост върху целия имот, ведно с постройките в него. Процедурата по
приватизация е открита и проведена преди постановяване съдебното решение по
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, поради което възстановяването на имота на ищците не е могло
да бъде извършено в стари реални граници, а на
основание §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП в
качеството на правоимащи следва да получат
обезщетение.
По изложените съображения
предявения положителен установителен иск за право на
собственост подлежи на отхвърляне поради неоснователност.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в
тежест на ищците следва да се възложат направените от ответника разноски от
6505лв., от които разноски по производството 505лв. и 6000лв. платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първата съдебна
инстанция, както 7200лв. платено адвокатско възнаграждение за въззивно обжалване по гр.д.№ 4107/2018г. на САС или общо
сумата 13 705лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Л.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, Ю.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, В.В.Т., ЕГН ***********, с адрес ***, В.А.К., ЕГН **********,
с адрес *** Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, против „Т.С.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото
на собственост върху недвижим с проектен идентификатор 68134.1506.2153 по
кадастралната карта на гр.София, район Младост, с площ 2854 кв.м. при граници:
от две страни-имот с идентификатор 68134.1506.2124; 68134.1506.1440;
68134.1506.2124 и 68134.1506.117.
ОСЪЖДА Л.Т.К.,
ЕГН **********, Ю.Т.К., ЕГН **********, В.В.Т., ЕГН ***********,
В.А.К., ЕГН **********, и Д.А.Т., ЕГН **********, всички от гр.София, да
заплатят на „Т.С.” АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от
13705лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: