Решение по дело №14641/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261250
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 18 януари 2022 г.)
Съдия: Кристиана Стоянова Кръстева
Дело: 20193110114641
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 09.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

                 

при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14641/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова претенция предявена от „К.Е.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** срещу  Х.С.Г. ЕГН ********** с адрес *** и Ю.И.Г., ЕГН********** с адрес *** с правно основание чл.191, ал.1 ЗЗД и чл. 87 ал.3 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите както следва: сумата от 5000лева, представляваща изплатена цена по Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.№363 на Нотариалната камара; сумата от 300лева, представляваща разноски по прехвърлянето на МПС и сумата от 4763,40лева, представляваща заплатена застрахователна премия по договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от 01.12.2014г. със ЗАД „Армеец“, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба – 12.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: На 12.09.2014г. в гр.Варна бил сключен договор за покупко-продажба на МПС между Х.Г. и Ю.Г., като продавачи от една страна и „К.Е.“ ЕООД ЕИК *, като купувач от друга страна. Договорът бил с нотариална заверка на подписите рег. №9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.№363 на Нотариалната камара, по силата на който на ищецът бил продаден л.а.“БМВ“, модел“Х Реихе“, ДК № *, двигател №* и рама № *за сумата от 5000лева, изплатена на продавачите в деня на подписване на договора, ведно с всички такси за нотариалното прехвърляне и пререгистрация на лекия автомобил в КАТ, в размер на 300лева. На 01.12.2014г. ищецът сключил със ЗАД „Армеец“ договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“, за което заплатил застрахователна премия от 4763,40лева. С решение по гр.д. №2497/2015г. на ВОС, е прогласена нищожността на договора за покупко – продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите с рег.8374/21.08.2014г. на нотариус Д. С. , рег.№363 на НК, с район на действие ВРС, с който В. С. Спасова, действаща чрез пълномощника си В. К. П- продала на Х. и Ю. Г.  процесния автомобил за сумата от 5000лева, поради сключването му от лице без представителна власт и непотвърждаването му от представлявания на основание чл.42 ал.2 ЗЗД по иска на В. С. против ответниците Г. .Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск, тъй като Г.  не били собственици на процесния автомобил и по този начин те не са прехвърлили собствеността на продадената вещ на ищеца. Твърди се, че същите са неизправна страна по договора, като с настоящата искова молба се прави изявление за разваляне на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите рег. №9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.№363 на Нотариалната камара и на осн. чл.87 ЗЗД и се иска връщане на получената цена, ведно със сторените разноски по прехвърлянето. Молбата е за уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с който искът се оспорва по основание и размер. Твърди се, че липсва виновно неизпълнение на договора от страна на ответниците, поради което същият не може да бъде развален по реда на чл.87 от ЗЗД. Същите не са знаели, нито са могли да предположат,  че пълномощникът на продавача, сключва сделка с нищожно пълномощно. Сочи се, че купувачът е бил недобросъвестен, като недобросъвестността му се установява от твърденията на В. П-, депозирани чрез писмен отговор по гр.д. 2497/2015г. на ВОС, в който се излагат обстоятелства свързани с извършването на двете последователни сделки за покупко - продажба на процесния автомобил.Твърди се, че по сделката, предмет на настоящата искова претенция няма реално заплатена цена от 5000лева. Излага, че ищцовото дружество, адв. В.Блажева и адв. И.З. за свързани лица, а процесният автомобил е прехвърлен по указния на адв. Блажева и адв. З. първо на ответниците,а впоследствие на ищцовото дружество. Твърди се привидност на покупко – продажбите, с довод за абсолютна симулация на процесната сделка, с цел да се осуети конфискацията на процесния автомобил от Държавата. Прави се възражения по реда на чл.192 ал. ЗЗД, тъй като купувачът е бил недобросъвестен, знаейки че купува от несобственик, поради което не може да иска заплащане на разноските във връзка със сключения договор. Оспорва, че е сключен договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“, за което ищецът е заплатил застрахователна премия от 4763,40лева., като отново прави възражение за заплащането на сумата по реда на чл.192 ал.1 ЗЗД. От друга страна заявява, че ако такъв договор е сключен, то не може да се търси отговорност на ответниците за тази сума, предвид, че ищецът реално е получил престация – застрахователно покритие, а от друга страна прогласената нищожност на договора за покупко – продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите с рег.8374/21.08.2014г. на нотариус Д. С. , рег.№363 на НК, е с решение на съда след една година на 14.07.2016г. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за покупко-продажба, на 12.09.2014г.  Х.Г. и Ю.Г. са продали „К.Е.“ ЕООД ЕИК * МПС „БМВ X Реихе“ с рег.№ 9999 НХ, с рама №WBAFH01020L852931, двигател №*, цвят черен металик. Съгласно чл.3 ал.1 от същия договор владението се предава в деня на сключване на договора. Съглано чл.4 цената от 5000лева е изплатена на продавачите в деня на подписване на договора. Договорът е с нотариална заверка на подписите рег. №9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.№363 на Нотариалната камара.

Видно от приобщеното Решение №983/14.07.2016г. по гр.д. №2497/2015г. на ВОС, е прогласена нищожността на договора за покупко – продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите с рег.8374/21.08.2014г. на нотариус Д. С. , рег.№363 на НК, с район на действие ВРС, с който В. С. Спасова, действаща чрез пълномощника си В. К. П- продал на Х.Г. и Ю.Г. л.а.“БМВ“, модел“Х Реихе“, ДК № *, двигател №* и рама № *за сумата от 5000лева, поради сключването му от лице без представителна власт и непотвърждаването му от представлявания на основание чл.42 ал.2 ЗЗД по иска на В. С. против ответниците Х.Г. и Ю.Г..

Въз основа на горната фактическа установеност, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

 За успешното провеждане на иска по реда на релевантните в настоящия случай разпоредби на 191 ЗЗД и 87 ал.3 ЗЗД, в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 ГПК, е да докаже наличие на валидно сключен с ответника договор за продажба на МПС със соченото съдържание; изправността си по договора, а именно че е платил уговорената цена, и разноските по прехвърлянето на собствеността; че е налице евикция; съответно в тежест на ответника е да установи наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска: привидността на договора с нотариална заверка на подписите рег. №9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.№363 на Нотариалната камара.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че между страните е създадено валидно облигационно правоотношение на 12.09.2014г. в гр.Варна чрез сключения договор за покупко-продажба на МПС между Х.Г. и Ю.Г., като продавачи от една страна и „К.Е.“ ЕООД ЕИК *, като купувач от друга страна. Договорът е валиден, като сключен в предвидената от закона форма за продажба на МПС, а именно писмена форма с нотариална заверка на подписите.

По делото са ангажирани свидетелски показания в полза и на двете страни и за установяване на твърденията им във връзка с изложените обстоятелства в исковата молба и отговора й. Доколкото обаче е налице принципната забрана на чл.164 ал.1 т.1 ГПК, да бъдат установявани правни сделки със свидетелски показания, за действителността на които закона изисква писмен акт, каквато сделка е настоящата покупко-продажба на МПС, то съдът няма да даде кредит и на двете групи показания, въпреки, че са били допуснати и изслушани в о.с.з.

Материята на осъществената евикция, се урежда с разпоредбата на чл.191, ал.1 ЗЗД, която не съдържа и от нея не може да се изведе правилото, че с факта на съдебното отстраняване настъпва разваляне на договора за продажба. В посочената норма е предвидено единствено, че при осъществена пълна евикция на добросъвестния купувач се признават освен правата по чл.189, ал.1 ЗЗД и допълнителни права: да иска от продавача заплащане на разноските по делото и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице. Правото да се развали договора по реда на чл.87 ЗЗД е част от очертаните в чл.189, ал.1 ЗЗД права на купувача, поради което при липса на изрична разпоредба за разваляне на договора по право при съдебно отстраняване на купувача, за да настъпи ефектът на развалянето, добросъвестният купувач трябва да упражни потестативното си право на разваляне на договора за продажба. В разглеждания случай именно с исковата молба купувачът е упражнил това свое право.

Неоснователно е  твърдението на ответника, че при недобросъвестност на купувача, той не разполага с право да развали договора, когато е съдебно отстранен. При пълна осъществена евикция, включително когато купувачът е недобросъвестен - купува вещта на свой риск, знаейки за правата на третите лица, с оглед възмездния и двустранен характер на продажбата, купувачът има правото да се освободи от облигационната връзка като развали договора, за да отпадне основанието, на което е заплатената продажна цена. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че договорът е развален по силата на установения в чл.189, ал.1 ЗЗД вр. чл.87, ал.3 ЗЗД съдебен ред, поради което купувачът има право да развали договора за продажба, независимо дали той е бил добросъвестен или не към момента на сключване на договора. С оглед на това ирелевантно за основателността на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД е дали е налице знание на купувача за правата на третото лице върху вещта към момента на сключване на договора за продажбата й.

Ето защо предвид безспорно доказаната евикция на купувача по сделката, искът му е основателен, тъй като по отношение на него е осъществена пълна евикция и продавачите са в неизпълнение на задължението си да прехвърлят правото на собственост върху продаденото процесно  МПС. Доколкото обаче извън стойността на продажната цена от 5000лева на л.а., ищецът не проведе пълно и главно доказаване на стойността на платените от него и прретендирани суми за заплатено застрахвателно обезщетение /бяха представени документи за друго МПС/ и платени такси и данъци по прехвърлянето / не беше представена необходимата информация от Нотариуса по сделката/, то искът му е частично основателен до стойността на платената продажна цена на МПС от 5000лева. Сумата  следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, така както е поискано.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в молба по хода на делото. Реализираните такива в настоящото производство са: 445лева платена дължима държавна такса, 10лева за СУ, 550лева за адв. възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие. Общият размер на разноските възлиза на 1005лева. Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, направено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът счете за неоснователно при съобразяване с минималното такова, предвидено в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената част от исковата  претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 499,33лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Х.С.Г. ЕГН********** с адрес *** и Ю.И.Г., ЕГН********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „К.Е.“ЕООД, ЕИК *  със седалище и адрес на управление *** сумата от 5000лева, представляваща изплатена цена по Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№9349/12.09.2014г. на нотариус С. Д. с рег.№363 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба – 12.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 300лева, представляваща разноски по прехвърлянето на МПС и сумата от 4763,40лева, представляваща заплатена застрахователна премия по договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от 01.12.2014г. със ЗАД „Армеец“, на основание чл.191, ал.1 ЗЗД вр. чл. 87 ал.3 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Х.С.Г. ЕГН********** с адрес *** и Ю.И.Г., ЕГН********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „К.Е.“ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** сумата от 499,33лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: